xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Огнище тип „Дакота“. Ефективност, удобство, незабележимост.

Един от методите за организиране на огнище, за който се знае малко, е огнището тип „Дакота“ (Dakota Fire Pit). Това находчиво хрумване е лесно за изпълнение и има много предимства пред останалите типове лагерни огнища. Веднъж направили и ползвали огнището „Дакота“, много е вероятно да го изберете за свой предпочитан метод.

Направата на огнището „Дакота“ първоначално е по-трудоемка, отколото просто да подредиш дърветата върху повърхността на почвата. Но отплатата за положения труд си струва. Този тип огнище консумира много по-малко гориво от другите. А това ви спестява услилията за добиването му.

Огнището „Дакота“ е ценен похват от гледна точка на оцеляването, защото то изгаря горивото много по-ефективно, давайки по-горещ пламък със по-малко разходвани дърва. В много региони дървеният материал е дефицитен и изисква голямо количество време и усилия за набавянето му. Веднъж построили огнището, много по-добре е да се заловите с другите си належащи нужди, отколкото непрекъснато да събирате дърва.

Другото предимство на огнището „Дакота“ е, че то предоставя стабилна платформа, на която е много удобно да се готви.

Ако желаете да прикриете вашия огън, дупката, в която се намира той, ще ограничи количеството на отделяния дим, тъй като горивото изгаря при по-висока температура и по ефективно. Дупката също помага за прикриването на светлината от пламъка, особенно през нощта, когато дори светлината от една свещ може да се забележи от километри.

Къде да построим огнището „Дакота“?

Преди да започнете със направата на огнището, трябва да обходите района, за да намерите място, където почвата позволява неговата правилна конструкция.
Гледайте да избягвате следните райони:

  • каменисти и трудни за копаене
  • с дебели корени на дървета, които се налага да се секат
  • които са много влажни или в изкопаната дупка се събира вода
  • с почва подобна на сух пясък, която не може да запази форма, когато се разкопае.

Основните правила за организация и палене на огън трябва да се прилагат и тук. Винаги се отнасяйте с уважение към дивата природа, която обичате и която ви помага да оцелеете. Уверете се, че не сте построили огнището „Дакота“ в условия, които предразполагат към разрастване на огъня и излизането му извън контрол. Опитвайте се да не наранявате корените на дърветата и храстите.

Спазвайте местните наредби за палене на огън. Те не са измислени случайно.

Направа на огнището „Дакота“

Изкопаване на основната камера.След като направихме въведението, вече може да преминем към самата направа на огнището. За изкопаването на дупката може да ползвате всякакъв вид лопата, като най-вероятно това ще е някой сгъваем туристически или военен модел. Тя влиза в екипировката на много любители на оцеляването в пустоща.
За целта може да се използва и някоя здрава пръчка или прибор от комплекта ви за хранене. Експертите по оцеляване са новатори, така че може да ползвате всичко, което ви се стори подходящо.
Направа на основната камера

След като сте избрали мястото, където ще изкопаете дупката, първо премахнете парче от почвата заедно с тревата и корените, във формата на кръг с диаметър около 30 см. Продължете да копаете надолу докато достигнете дълбочина от около 35 см. Запазете парчето с тревата и пръстта, която сте изкопали, за да можете да заринете огнището, когато напускате лагера.

Тази част от огнището ще играе ролята на основна камера, в която ще гори огъня. Препоръчително е да разширите дъното на тази камера с няколко инча повече във всички посоки, за да може да побира по-дълги парчета дърво. Това спестява начупването на дърветата на по-къси парчета, а също така позволява образуването на по-голям, а оттам и по-горещ огън.

Ефекта от камера с формата на кана е, че гърлото на дупката се явява като комин, който усилва тягата и концентрира топлината от пламъка в малко пространство.

Направа на въздухопровода

Направа на въздухопровода.Сега идва ред на компонента на огнището „Дакота“, който е ключа към неговата ефективност – въздухопровода.
Преди да започнете да копаете тунела на въздухопровода, определете коя е основната посока на вятъра. Ако той е прекалено слаб, за да го усетите добре, може да оближете пръст и да го вдигнете във въздуха (уверете се че сте далеч от разни прегради). Изпарението ще охлади пръста ви най-силно от тази страна, от която духа вятъра. Това е посоката, в която трябва да се прокопае тунела.

Започнете да копаете тунел с диаметър около 15 см на разстояние около 35 см от ръба на основната камера. Прокопайте го под такъв ъгъл, че той да се съедини с камерата в нейната основа, както е показано на рисунката. Запазете парчето с тревата и корените, както направихте и за главната камера, а също така и пръстта, която сте изровили.

Използване на огнището „Дакота“
Сега, след като огнището е готово, може да запълните основната камера с горими материали и да запалите огъня.
След като разпалите малките подпалки и пламъка стане достатъчно стабилен, пуснете ги на дъното на камерата и постепенно добавяйте по-дебели съчки.

Как работи огнището „Дакота“

Действие на огнището.Представената схема разкрива тайната, която прави този тип огнище толкова ефективно. Горещият въздух, получаващ се при горенето, преминава нагоре през „комина“. Това поражда ефект на ниско налягане, което засмуква свеж и наситен с кислород въздух през въздухопровода и го вкарва в основата на камерата, директно в огъня. Тягата се усилва още повече, когато тунела е ориентиран в посоката, от която духа вятъра.

Действайки като ковашки мях, огнището „Дакота“ непрекъснато раздухва пламъците и така горивото изгаря с по-голяма топлина и по-ефективно, отколкото ако просто гореше на повърхността на почвата. По-горещият пламък означава по-малко дим. В допълнение топлината от огъня се концентрира в посока нагоре, където можете по-лесно да я оползотворите. Това ви позволява да направите повече с по-малко дърва – идеален сървайвъл огън с различни приложения.

Подобрения на огнището „Дакота“

Готвене на огнището Дакота.След като вече сте построили огнището е много лесно да направите повърхност, върху която да поставите чайници, котлета и други предмети, използващи се за готвене. Най-лесно това става с няколко зелени и мокри пръчки, подредени напряко над отвора на камерата, както е показано на картинката. Ако ви липсва кухненско оборудване, може да намерите плосък и тънък камък, които частично закрива дупката, и да го използвате във ролята на примитивна плоча за печене.

Също така е лесно да забиете пръчка с чатал в единия си край, където да подпрете или окачите шиш от зелена клонка, на който е нанизано месо, риба или друга храна, която става за печене.

Разчистване на огнището
Когато дойде време да напуснете мястото, където бивакувате, проявете отговорност към природата, на която разчитате за оцеляването си. Запълнете огнището „Дакота“ с пръстта, която сте запазили след изкопаването му. Поставете парчетата почва с трева и корени в отворите на дупките. Направете това по две причини – да загасите добре огъня и да прикриете възможно най-добре следите от своето пребиваване тук.

Като обобщение, основните ползи от използването на огнището тип „Дакота“ са:

  • гори с по-висока температура
  • с по-нисък разход на гориво
  • отделя по-малко дим
  • по-малко светлина, която да се забележи от тези, които не желаете да ви открият
  • предлага стабилна основа за готвене
  • лесно загасяне на огъня
  • прикриване на следите от вашето пребиваване.

Няма място за съмнение, огнището „Дакота“ е един от най-добрите типове огнища, които можете да направите в условията на оцеляване в дивата природа.


По материали от www.survivaltopics.com

Снимки: www.survivaltopics.com (При първа възможност ще сложа свои.)

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!








[wp:svejo-net]

28 коментара

  1. В детството ми с баща ми сме правили такова огнище. Името вероятно не е казвал баща ми – нямам спомен. Тунела за въздух прокопавахме с нож и трамбовахме с дръвче с подходящ диаметър.
    Между другото, когато е горял огъня по-продължително време и има достатъчно жар може да се „консервира“ – затваря се добре въздухопровода и отгоре отвора с подходящ камък и първоначалния чим. След доста часове може да се отвори и да се разпали направо – примерно вечерта го затваряте, сутринта го отваряте и клед минути слагате кафето. 🙂

  2. Полезен съвет. Благодаря! 🙂

  3. Човече, браво за целия блог, много ме вдъхнови. И аз прилагам някои научени от личен опит или от другиго методи и знам че това си е цяла наука, това за огнището беше много ценно!

  4. За първи път чувам за този начин.Ще опитам.

  5. а аз си купиш чугунено барбекю, въх минах се …

  6. Стояне мога само да те поздравя за стахотния блог свалям ти шапка браво аз обикалям цяла Рила през всички сезони и твоите савети са ми много от полза

  7. Pingback: Сгъваема походна мини-лопатка | xenos::life

  8. Много добри съвети в целия блог. Благодарско!

  9. Браво Стояне! Прекрасен блог.
    Пробвах огнището – много е практично и ефективно!
    Ще добавя само една малка идея:
    (вероятно повечето хора сами са се сетили, но все пак)
    Много лесно може да се регулира тягата на огницето, а от там и скоростта на горене и температурата на огъня, като се постави нещо, което частично закрива въздухопровода (плосък камък, парче дърво, раница и т.н…) Местейки този предмет променяме големината на отвора – колкото по-голям отвор оставим, толкова повече се разгаря огънят. 🙂

  10. Здравейте на всички Аз съм от гр Търговище на 12 и съм член на един от големите скаутски клубове и имам въпрос.
    Възможно ли е да се пробият дупки от всеки край на огнището защото имам съмнения че може да понижи налягането и да доведе до по-малка ефикасност

    • @Теодор: Здравей! Мисля, че няма смисъл от пробиването на много дупки. Цитираните размери на дупката правят доста добра тяга и горивото изгаря много ефикасно. Повечето дупки (според мен) биха нарушили хубавата циркулация на въздуха в огнището, а и са излишна загуба на сили и време.

  11. Благодаря за информацията и отделеното време

  12. Pingback: Устройване на различни типове огън | xenos::life

  13. Здравейте! Много полезен и написан на достъпен език сайт – (bow) . Имам въпрос – какво ще кажете за огън по време на дъжд ? какъв тип би бил най-подходящ ?

    • По време на дъжд са подходящи големите и силни огньове, които са достатъчно горещи, та да не могат да бъдат изгасени от дъжда. Е, надяваме се той да не е наистина проливен, защото тогава или трябва да си направите (или потърсите) подслон, или да си направите сами някакъв навес, под който да запалите огъня.

      Между другото ТУК съм писал малко за различните типове огън.

  14. Много полезна статия, мисля, че този тип огнище е почти универсален за всичко, ако човек е сам сред дивото. 🙂

  15. Ако дъжда е силен, гаси всякакъв огън. 😀
    Случи се два пъти да участвам в гасенето на горски пожар, виждал съм и как дъждът се отразява на запалена гора.
    Най-добре е при дъжд огън да се пали на сушина. 😉

  16. Black Wolf казва: …виждал съм и как дъждът се отразява на запалена гора.

    Black Wolf, кажи наистина какво става? – не съм запознат, а ми е любопитно да разбера. Винаги съм си мислил, че при горски или всякакъв вид пожар е добре да вали- за да помогне при гасенето на пожара, но сега ти ме накара да се замисля дали дъждът няма и отрицателна страна. Наистина ще се радвам да науча повече- мерси предварително 🙂

  17. явно се отразява отрицателно на огъня и положително на гасенето 🙂

  18. И аз го пробвах това огнище, но почвата не беше много подходяща за прокопаване на тунел и го побългарих =D След като изкопах дупката направих един плавен улей от нея настрани. Положих няколко клечки за арматура напреко на улея и отхоре трамбовах с пръст. Гори си много добре, за готвене е перфектно, но за отопление през хладна вечер, според мен няма да стане. Също така е нужно да се добавя гориво на много кратки интервали. Другото което ми хареса е че за да го загася не се наложи да лея литри вода, засипах го с изровената прст, тамбовах и огнището изчезна все едно не е било =)

  19. И аз ще го пробвам. Само дето копаенето на тунела е малко сложно/трудоемко. Може би ще може да се улесни ако не копаем тунел, а канал със съответната дълбочина, запазваме чимовете (тревата с корените и пръстта), слагаме клечки напреко на канала и върху тях подреждаме чимовете. Дали ефекта ще е същия?

  20. Да бях прочел първо всички мнения ли?! Sory

  21. ето го и моят вариянт: http://media.snimka.bg/7113/020482343.jpg , домързя ме да дълбая тунела , затова го изкопах, срязах една бутилка от бира , само в средата, да стане като тръба, срязах я и по дължина и така можеше да регулирам дебелината, след като я поставих, с 2-3 клечки фиксирах и почнах да слагам пръст отгоре. След запалването на огъня бях забравил да я махна и се беше запечатъла от жегата , след махането , пламна 🙂

  22. Чудесно описание, НО (!!!):
    Този тип огнище НЕ бива да се използва в сухи торфени и горски почви, които съдържат голямо количество изгнила органика! Знаете ги, такива, дето като тропнеш с крак по земята, кънти като на кухо. От подобно огнище, а дори и от обикновено, може да започне подземно горене, което НЯМА ГАСЕНЕ!

    • Както си отбелязал, на такива горски почви не само такова огнище не се прави! Това е от общите правила за паленето на огън на открито. Благодаря за уточнението, все пак! 😉

  23. И мен би ме домързяло да правя тунел, по-скоро бих импровизирал с няколко камъка върху канала (ако ги има). А ако тягата е слаба бих сложил и въздухозаборник за вятъра.

    Може би го знаете но да напомня: при ходене из „дивото“ носете големичко шишенце с калиев (хи)перманганат и малко с глицерин. Купчинка с размер на палец навлажнена с глицерин се самозапалва и ще разпали и най-мокрите дървета. Освен това перманганата е идеално обеззаразяващо средство – това би трябвало да го пише из форума.

  24. Някой може ли по-подробно да обясни феномена „подземно горене“ и какви последици би имало

  25. както е описано се получава в райони с торфени почви,където най-горния пласт
    е от органични вещества,полуизгнили клони листа и тн
    и като се запали няма гасене защото не гори с пламък на повърхността а тлее под земята,така може да гори със седмици като обхваща доста големи територии и е много опасно.наистина е хубаво да се помисли преди да се пали огън…..

Коментарът ви е добре дошъл!

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.