xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Палене на огън чрез триене. Mетода Bow drill.

Въведение

Паленето по метода Bow-Drill е един от най-лесните начини за получаване на огън, чрез триене на дърво. Използван е от много индиански племена. Препоръчва се да се научи от всеки, който се занимава с екстремен туризъм и оцеляване.

Когато започвате да се учите да палите огън по метода Bow-Drill, първо трябва внимателно да подготвите условията и комплекта си за палене на огън. Това ще увеличи шансът ви да получите тлеещ въглен. Ако още нямате усещането, което ви подсказва, че въглена се е образувал, то никога няма да успеете да получите огън във по-трудни условия. Поради тази причина, най-добре е да започнете с някои „по-лесни“ видове дърво и да се упражнявате във закътани места, като гаражи, бараки, мазета и др.
Избор на дърво
Дори никога да не сте палили огън по този начин преди, най-добре е да вземете лично дървото от гората. Да го вземете от дърводелеца е най-лесния начин, но така няма да научите почти нищо.
Ето няколко добри дървета и храсти за този начин:

* Източен бял кедър
* Смрадлика
* почти всички видове върба
* Ела
* Трепетлика
* Топола
* Смърч
* Бор (без смола)

Има още много други. За да се научите да ги познавате, може да ползвате различни ботанически книги-определители. Добър начин за избор на дърво за упражнения е, да намерите наскоро паднало или изсъхнало парче дърво, което е относително право и има дебелина поне колкото китката на ръката. Отрежете го със трион. Кедрите например се срещат и като добре запазени стоящи дървета-скелети. Избягвайте участъците от стъблото със много чепове и пукнатини.

След като си намерите подходящото парче дърво (колкото по-дълго, толкова по-добре), разцепете го наполовина със брадва (или нож), за да го оставите да изсъхне. Парче с диаметър колкото юмрук, дълго 0.5-1 метър е добре. Ще ви е нужен доста материал, с който да експериментирате. Нека дървото да изсъхне за около седмица на слънце (или повече на сянка). Сега вече можете да направите комплекта си за палене на огън.
Изработка на комплекта
Bow Drill - Всички части. Той се състои от пет части: лък, връв, вретено, дъска и подложка за ръката. Вретеното се върти срещу дъската от едната страна и подложката от другата. Поставено е вертикално. Завърта се с помоща на лъка и връвта.

Отгоре надолу: лък с връв, подложка за ръката, дъска и вретено.

Следващите инструкции са за това, как да си изготвите частите от голямото парче дърво.
Дъската:
Взимате половината от вече разцепеното парче дърво и отрязвате с трион парче, дълго около 30-40 сантиметра. В полеви условия дървото може да се разцепи и с нож. Трябва ви дъска с дебелина около 2 сантиметра, или колкото палеца ви. Ширината трябва да е поне 5 см.
Вретено:

Вземете прав, дълъг около 30-40 см участък от дървото. Издялкайте го с ножа докато се получи права пръчка с дебелина около сантиметър и половина. Заострете всеки край на пръчката. Колкото по-дебела е пръчката, толкова по-бавно се износва връвта, но за да я завъртите по-бързо ви трябва по-голям лък, отколкото по-тънката пръчка.

Подложка за ръката:

Вземете останалата половина от разцепеното дърво и отрежете от него парче с дължина около 7-8 сантиметра. Огладете го добре за да постигнете повърхност, удобна за държане в ръка. В точния център на долната, плоска страна, издълбайте дупка с помоща на нож. направете дупката дълбока около половин сантиметър. Направете стените на дупката наклонени около 45 градуса, за да се образува конична ямка.
Връв:

Съществуват много материали, от които може да се изработи връв. Такива са: найлон, памук, юта, обработена и сурова кожа и голям набор от диви растения. Важно е да ползвате връв, която е един и половина пъти по-дълга от лъка. Връвта трябва да е относително дебела. Дебелина от около 3 мм осигурява дълга експлоатация. Обикновенните връзки за обувки обикновенно не са достатъчно дебели за многократно използване. Връзките от спортни обувки и кънки обаче са идеални. По-добре е да избягвате синтетичните влакна, като например найлона, защото понякога се разтопяват от триенето, освен ако не са достатъчно дебели. Дебелото памучно въже е идеално за многократна употреба.
Лък:

Намерете парче от сурово дърво, което е с дебелина поне колкото палеца ви. То трябва да е право или леко извиващо се, с дължина колкото от лакътя до върха на пръстите. Лъка трябва да е еластичен, но не прекалено. Ако лъкът е прекалено твърд, връвта ще се приплъзва често и скоро ще се скъса. Ако е прекалено еластичен, връвта пак ще се приплъзва и няма да получите триенето, от което се нуждаете. Разцепете около 4 см от двата края на лъка и увиите края на цепнатината с тънко въже, за да не се получи по-нататъшно разцепване. Направете възли на двата края на връвта и я пъхнете в цепнатините на лъка.

Техника и изпълнение

Дръжте лъка с дясната ръка, освен ако не сте левичар. Поставете дъската да лежи на земята, защото така е най-стабилна. Вземете вретеното и го натиснете в дъската, за да получите белег. Този белег трябва да е на разстояние колкото дебелината на вретеното от ръба на дъската. Той трябва също така да е в единия край на дъската, за да имате място да сложите крака си. С нож издълбайте от белега плитка дупка, подобна на тази на подложката за ръката.

Лъкът леко се накланя надолу, за да се избегне триенето на въжето само в себе си. Също така е важно да стабилизирате лявата си ръка с подбедрицата на крака, с който застъпвате дъската.

Сега стъпете с левия си крак (освен ако не сте левичар) върху дъската, така че вътрешното кокалче на глезена ви да е близо до плитката дупка. Дясното ви коляно трябва да е на земята и да сте седнали на стъпалото на десния си крак. Другият вариант е да повдигнете седалището и да отпуснете гръдния кош върху коляното на левия крак. Както ви е най-удобно.

Bow Drill - Готови да започнем. Само трябва да застъпем с крак дъската, за да не мърда.Подгответе вретеното, като усучете връвта около него, така, че то да е от външната страна на лъка. Това може да изиска малко настройка на връвта. Трябва да усещате вретеното под напрежение, сякаш иска да изскочи. Колкото е по-опъната връвта, толкова по-добре. Само не я опъвайте прекалено, защото може да счупи лъка. Като държите вретеното да не изскочи, сложете долния му край във дупката на дъската. Сложете подложката за ръка върху горния край и натиснете. Хванете лъка. Той трябва от само себе си да се опитва да се насочи нагоре към вас. Ако се опитва да се насочи надолу, усучете наново вретеното, така, че лъкът да почне да сочи нагоре.

Уверете се, че вретеното е от външната страна на лъка. В противен случай то ще отскача от лъка докато го въртите.

Овъгляване

Bow Drill - След 10-15 секунди въртене се получава овъглена вдлъбнатина. Вече можете да започнете процеса на овъгляване на дървото. Така се формира дупката на подложката за ръката. Просто почнете да движите лъка бавно напред-назад. Натискайте сравнително силно подложката. Вероятно ще видите малко количество дим излизащ от един или от двата края на вретеното. Забързайте малко, за да задимят и двата края. Важно е в този момент подложката за ръката да спре да дими. Ако отказва, дори след като сте забързали и сте натиснали по-силно, поставете наново вретеното така, че долният край вече да бъде отгоре. Повторете всичко докато подложката почне да дими. Продължавайте докато дупката в подложката стане със същия диаметър, като вретеното. Сега тя трябва да следва точно извивката на му.

Смажете с някаква течност или масло този край (запомнете кой е той!) Това е за да се предотврати появяването на пушек и да се намали триенето, което ще фокусира цялото усилие върху долният край на вретеното. Извадете вретеното и почистете дупката на подложката от овъглената дървесина и прах. Почистете и върха на вретеното. Ако нямате смазваща течност, може да потъркате края на вретеното в косата си и по страните на носа си. Така ще втриете малко естествена мазнина в дървото. Ще имате по-голям успех, ако не сте се къпали няколко дни. 🙂

Ако натиснете силно края на вретеното в твърд предмет или камък, това ще компресира дървесината и ще я направи по-твърда. Повтаряйте процедурата с триенето и омазняването, докато горния край на вретеното стане твърд и лъскав.

Изрязване на улея.

Bow Drill - Прорязване на V-образен процеп до средата на вдлъбнатината. Тук ще се събират овъглените стърготини.Време е да изрежете улея в дъската, който преминава през овъглената ямка, и служи за събиране на получените овъглени стърготини. Вземете ножа и изрежете процеп с ъгъл 45 градуса, докато върхът му достигне до центъра на ямката. Двете страни на процепа трябва да сочат към по-близкият край на дъската. Процепа трябва да премахне около 1/8 от прогорената ямка.

Получаване на тлеещ въглен

Поставете под процепа нещо, което ще събира полученият въглен. Това може да бъде хартия, листо, парче кожа и т.н. Заемете описаната по-горе позиция и започне въртенето на вретеното. Започват да се появяват стърготини от първа степен. Въртете вретеното бавно, със среден натиск, докато долният край започне да пуши. Задържете дима под формата на тънка, едва забележима струйка. Трябва да видите как стърготините се събират във процепа. Продължете така, докато видите, че процепа е почти пълен. Сега отслабете малко натиска и започнете да въртите колкото може по-бързо. Това е фазата на „сгорещяване“. Идеята тук е, да се получи топлина, не стърготини. Трябва да се появи силен пушек. Ако това не стане, увеличете малко натиска. Продължавайте, не потънете в облак от дим. В този момент спрете да въртите вретеното и внимателно го извадете от дупката. Ако събраните стърготини продължават да димят повече от няколко секунди, вероятно вече сте получили въглен. Внимателно го раздухайте, докато той не започне да тлее в червено. Сега е момента да го пренесете в подготвените предварително фини разпалки, състоящи се от тъкна суха трева, мъх и т.н. Раздухвайте ги докато не се появи пламък.

Понякога може да пропуснете фазата със събиране на стърготини, и направо да преминете към сгорещяването. Това се прави в случаите, когато дървото е много сухо, меко и лесно за обработка. Всяко парче дърво е различно, дори да е от едно и също дърво.
Разпознаване на Стърготините

Ако горният край на вретеното започне да пуши, вие трябва да го омазните отново. Може да се наложи и да смените двата края на вретеното, тъй като единият може да се окаже по-твърд от другия. Другото решение е, да се намали диаметъра на долния край на вретеното. Това намалява силата, неободима за да се върти вретеното в дупката. Това може да реши и проблема с пропушването на горния край на вретеното, дори по-добре от този, когато долният край не иска да пропуши. Проблемите могат да бъдат решени и когато се загледате в цвета и консистенцията на получените стърготини.

Запомнете, че обясненията по-долу, са за фазата на образуване на стърготини. Фазата на сгорещяване трябва да образува последната порция стърготини, продружени от голяма топлина. С други думи, трябва да натискате само толкова, колкото е нужно да се получи много пушек, но не и стърготини. Ако натиската прекалено силно, рискувате да получите лоши стърготини, които да изместят добрите, които внимателно сте добили преди това. Това не е толкова важно при сухите и меки дървета, но е много важно, когато използвате влажни или малко по-твърди от идеалното парчета дърво.

Светло-кафяви, прахообразни стърготини – Въртите прекалено бавно, не натискате достатъчно.

Светло-кафяви, мъхести стърготини – Въртите прекалено бавно.

Тъмно-кафяви или черни, мъхести стърготини – Идеални.

Тъмно-кафяви или черни, като малки рулца – Трудни. Понякога въртите по-бързо и не натискате достатъчно.

Тъмно-кафяви или черни, на твърди парченца – Натискате прекалено силно, въртите прекалено бързо.

Цветът на стърготините зависи от скороста на въртене. Светло кафяв означава, че не е получена достатъчно топлина, т.е. трябва да въртите по-бързо. Черен значи, че е образувана топлина, повече от необходимото, или , че натискате прекалено силно.
Консистенцията зависи от приложеният натиск. Прахообразни означава, че са отделени малки, подобни на брашно частици. Това не е чак такъв проблем, но той възниква, защото не се натиска достатъчно, или скоростта е малка. Мъхестите са идеални. Те осигуряват най-голяма площ, необходима за да започне горенето. Твърдите, като малки парченца стърготини означават, че е приложен прекалено силен натиск. Това обикновенно се случва в комбинация със голяма скорост. Тези стърготини не се запалват лесно, понеже имат много малка повърхност, необходима за запалването им.

Тези напътствия ще ви помогнат в усилията ви да получите въглен. Понякога обаче, това е невъзможно. Например, ако натискате толкова силно, колкото можете, и все още продължавате да получавате прахообразни стърготини, или въобще никакви стърготини, вие сте направили всичко възможно, от гледна точка на техниката. Следващият ви ход е да изтъните малко краищата на вретеното, както беше обяснено по-горе. Това ще ви помогне да получите необходимото количество стърготини при по-малко натоварване.

Ако проблема е в недостатъчната скорост, то има няколко неща които може да направите. Първо, можете да си направите ново вретено, този път малко по-дебело от предното. По-дебелото вретено ще генерира повече топлина, защото краищата му ще се въртят по-бързо, отколкото на по-тънкото. Вторият вариант, а може би и по-добрият, е да използвате по-голям лък. Това може, а може и да не ви е от помощ, в зависимост от това, колко дълъг е сегашният ви лък. Това ви осигурява по-голяма скорост чрез правене на по дълги движения, в резултат на което времето за спиране и започване на въртенето се намалява.

Най-накрая идва ред на проблема с получаването на стърготини под формата намалки рулца. Те приличат на рулцата, които получавате, когато ползвате гумичка за триене на молив или химикал. Понякога това се получава, защото дървото, което ползвате, е леко влажно. В други случаи, получавате същото, когато дървото е малко по-твърдо. Най-добрият начин за да избегнете това е, да изтъните малко края на вретеното, да направите предварително достатъчно количество добри мъхести стърготини, и да се опитате да направите колкото се може по-голямо количество топлина след това. Обикновенно това довежда до получаването на въглен, но ако вече сте много уморен, това може да бъде много трудно.
Заключение

Много е важно да научите основните положения при паленето на огън по този начин, преди да пристъпите към по-трудните техники. Ако не се научите да познавате какво ви казва дървото, вероятноста да получите въглен в трудни условия е минимална. Трябва да се научите да получавате въглен при всеки опит с помоща на доказал се комплект, преди да преминете към опити с току-що направен в полеви условия. Обръщайте внимание на всяко обстоятелство, което ви е помогнало за успешен опит.

Литература: http://www.wildwoodsurvival.com
Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!









[wp:svejo-net]

32 коментара

  1. Никога досега не съм виждал то-о-олкова търпелив и подробен коментар относно каквото и да е в и-нет!! Но е идеален – доколкото схващам – не е пропусната нито една подробност.

  2. Благодаря!
    В Интернет е пълно с половинчати работи. Реших, че ако ще правя нещо такова, по добре да се откажа. Хората са се начели и нагледали на непълни описания.

    Всъщност има и други такива пълни (а може би и по-добри описания) но не са на Български. Аз събрах най-добрата информация по въпроса и я преведох.
    Мисля, че се получи добре. 🙂

  3. Описанието на начина е супер подробно! Аз лично съм пробвал.За вретено използвах укрепваща пръчка от стар стол,която според мен бе от дъб, а за подложка старо парче чамова дъска. За лък използвах черничева пръчка,дебела колкото палеца,а въжето е капроново и се получи, но истината е че материала за разпалване трябва да е много сух и внимателно подготвен.Аз лично използвах кълчища.За този начин според мен трябват доста тренировки и да се практикува по често в различни метеорологични условия за да се получава винаги положителен резултат(не дай си боже).Аз използвам магнезиева пръчка,или начина с калиев перманганат и антифриз!

  4. Pingback: Паракорд (550 Paracord): Въжето за всичко! | xenos::life

  5. даи пример на начини за добиване на вода

  6. moje li ne6to orientirova6to ulitel sam i mi trqbva to4no tovaa za edna lekciq

  7. Pingback: Палене на огън чрез триене: “Огненото рало” | xenos::life

  8. Виждал съм този метод много често,но си признавам,не съм го пробвал още.Вече знам как точно става ,длъжен съм да пробвам,благодаря за точните пояснения ,Стояне!

  9. Не е лесна работа, поне не с всеки вид дърво. Направих 2 комплекта, единия с брезово вретено и основа от праскова, а другия от някакво сухо дърво което отдавна бях отрязал – може би дъб или габър (и вретено и основа) И двете произвеждат силен пушек и палят овъглен плат, но неискат да запалят собствените си стърготини. Продължавам да опитвам, като ще разнообразявам видовете дърво, но засега имам проблем дори с запалването от вече тлеещия въглен на овъгления плат. Излиза, че дори да получищ хубав въглен това не е всичката работа – остава да го превърнеш в пламък с подходящи много сухи разпалки. Това при мен не се получи, макар аз да разполагах само с псевдо-суха трева… Имате ли идея какво може да хване добре вече полученото въгленче?

    • Да, Drago. Получаването на въгленчето е само половината работа. Не си направил нищо, ако не можеш да получиш от него пламък. Сухата трева, както и сухото лико от различни дървета са добри материали, които да „хващат“ въгленчето. Сухата трева се събира така: Избираш си мястото със сухи треви и прокарваш пръстите си като гребен през тях. Така няколко пъти. Само най-сухите стръкове ще останат в ръцете ти.

      Когато събереш достатъчно за една стиска, правиш ги на снопче и започваш да ги осукваш и мачкаш с ръце. Получава се фин прах и влакна, които много лесно се палят. От останалата трева правиш нещо като „гнездо“, което е вдлъбнато в средата. Във вдлъбнатината поставяш получения прах. Върху него ще пренесеш въгленчето.

      Няма да раздухваш прекалено силно. В началото дори може да му вееш с ръка. Колкото повече се разраства то, толкова по силно можеш да раздухваш, като завиваш въгленчето с гнездото. Държиш го на нивото на лицето си, като отвора му сочи към теб. Внимавай само да не изпадне въглена. Би трябвало да се получи.

  10. Не дръж въглена прекалено близо до устата си като духаш, защото влагата от дъха (винаги има, магкар че не я усещаме и ижзаме) му пречи да се разгори.

  11. Е, благодаря ви, ето, че и нещо толкова просто като събирането на трева за подпалка си има и по-добър начин да се прави. Досега аз просто я скубех. Ще я подбирам по-добре следващия път и ще експериментирам.
    Гнезденцето го видях от Рей Миърс, но е добре, че давате допълнителни указания – за финния прах и влакната на дъното му не се бях сетил. Просто внимателната подготовка тук явно е определяща за успеха. Не е като с кибритената клечка – ако не стане с 1 имащ още 50. А раздухването на въгленчето и влагата от дъха която го овлажнява… това само с опита се учи, ясно от каде го знаете. Ще направя многократни опити докато го овладея. Ще пища какво се получава 🙂

  12. Туй с кибритената клечка ме подсеща – често ми се е случвало да имам само още 2, пък и те доста влажни :). добре, че никога не е ставало въпрос за оцеляване.. пък и те хората са казали – трябва да имаш поне три алтернативни средства да запалиш огън – пък били те и 3 запалки Bic 🙂

  13. За влажните кибритени клечки: Търкайте ги в косата си (естествено ако не е влажна или мокра). Статичното електричество, което се натрупва, ги изсушава.

  14. Здравейте, тук в обширното обяснение е изпуснато нещо много важно – връвта обикновено се къса :). Другото основно нещо, което сте изпуснали, е че за да ползваш този метод трябва да нямаш друг възможен (освен за тренировки разбира се), а тогава няма да имаш и така наречения комплект за палене на огън. Освен това пропуснахте да кажете, че това е един от малкото методи за палене на огън на тъмно и мокро (ако успеете да си намерите съхо гориво). Всяко дърво – мокро и сухо може да ви свърши работа ако сте на зор – просто трябва опит в гората. Моя съвет е да зарежете тия неща със сушенето на специални дървесини и да правите опити с клони от гората, което ще е единствения Ви материал ако ви се наложи в реална ситуация да ползвате метода.
    Относно връвта, в реална нужда може да ползвате парче от тениската си (обикновено най-лесно и щадящо е да отрежете лента от долния ръб на фанелката). Колкото по-суха е връвта, толкова по-дълго издържа. Ако сте двама или трима души, по лесно е единия да хване двата края и „да се прави на лък“ дърпайки наляво – на дясно. За по-бърз резултат „вретеното“ трябва да е дебело поне колкото пръс на ръката.
    И пак да кажа споменатото по-горе – да получите въглена е ласната част, трудното е от него да получите огън. За начинаещите препоръчвам да започнат опитите с въгленче от цигара – доста стабилно въгленче, което ще има търпението да се упражнявате с него :). Митко от миналия сървайвър, които запали огъня на острова на перлите (или там както се казваше) нямаше търпението да му покажа тази част, а се задоволи само с получаване на въгленче. Точно за това му трябваха часове за постигане на резултат, който в подобни условия би трябвало да му отнеме минути, така че упражнявайте първо паленето на огън от въгленче и намирането на подходящи горива (така наричам фините власинки или сухи треви или гъби, които „правят“ пламъка), а чак после потренирайте „правенето на въглен.
    В реална ситуация може да се окаже, че единственото сухо нещо е част от дрехата ви и това трябва да ви стигне – абе тегава работа, но винаги има начин 😉
    И най-важното е да не се отказвате при първите няколко десетки неуспеха.
    Другото важно е, ако имате опит в областта да го споделят 😉

    • Хубави уточнения. Все пак обаче съм на мнение, че началните тренировки е по добре да започнат със специално изсушени и подбрани дървесини. Така по-лесният успех ще повдигне духа и увеличи вярата в успеха, които са особено нужни, когато се премине към тренировките в реални (и често неблагоприятни) условия с единствените дървета, които са ти под ръка. Тогава неуспехите наистина са десетки. 🙂

      Колкото до връвта – да, много често се къса, но пък връзките на добрите туристически обувки са достатъчно здрави и устойчиви на износване, та да понесат десетки опити. Ако ги смените с паракорд (може да смените с него и всички шнурове на екипировката, както и да си направите гривна, която е постоянно на ръката ви), мога да ви гарантирам, че ще имате подходяща връв за много опити.

      Мислех в публикацията да пиша и за превръщането на въгленчето в пламък, но и то си е цяло изкуство и реших, че най-добре ще е да му отделя друга такава подробна тема. Дано да имам скоро време да го направя.

      Иначе интересно, ти ли си учил Митко да пали огън по този метод? Много ме впечатли в началото. Личеше си, че е аматьор, но поне знаеше техниката и правеше усилия. Помислих, че ще видя още много от него и в началото му симпатизирах, но уви – само това беше.

  15. Една смешна случка от събота.. Реших да се пробвам с този метод. Намерих една дъска с добра дебелина за основа и едно парче за вретеното … издялках вретеното и започнах, доста време ми отне и нищо не се получаваше (явно бъркам някъде) и изведнъж ми хрумна блестящата идея 🙂 да пробвам с бормашината 😉 сложих вретеното в бормашината нагласих всичко и започнах след 5 секунди дървото запуши яко ако продължавах да въртя щях да пробия дупка 🙂 но въглени не се получиха а едни малки стърготинки с формата на косъмчете много тънки и обгорели :).. Така, че научих едно, и много бързо да въртиш не става 😉 трябва да оцеля точната скорост на въртене и натискане… а можеби и точното дърво ;)) Но жена ми много се смя … като ме видя с бормашината ;)))

  16. Ммм.. вчера пробвах, но … същия резултат.. смао до пушек го докарах…

  17. Oт доста време на сам не съм влизал, но виждам, че тези, които са пробвали се отказват 🙁 лоша работа. Момчета, дайте по-упорито. Когато аз се учех нямах нито избор дали да се занимавам, нито предварителни тренировки 🙁 мноооого тегава работа. Тогава бих дал всичко за да съм научил това, което бях чел … нали знаете – с гледане месар не се става.
    Пробвайте да си отделите 5 дни по 2 часа на ден и ще видите, че последните 3 ди ще са ви излишни ;).
    Относно връзката на обувката … според мен е най-лошия избор на въже – всичко друго се прави по-лесно и е по-ненужно от удобните обувки в „намайн“. Аз лично не бих се отказал от връзките.
    За Митко – има желание да се гледа, а не да учи. От години се опитвам да го изведа до Витоша, дет се вика да хапнем по сандвич, ама … не ще.

  18. Спасибо за труды, давно ищу подобное

  19. Pingback: Полезни растения – Част Трета | xenos::life

  20. Един въпрос относно грешките при триенето!При мен 2-3 пъти се получаваше нещо такова – стигам до фазата на овъгляването (преди отрязването на 45 градусовия процеп) и дървото започваше да свири, не просто свири, а цвичи – като спирачка на трамвай,рейс,влак!Звука е ужасяващ и ме е карал да започвам от начало с нова дупка.Каква е причината и как се оправя ако може 😉

  21. много силно въртиш и натискаш и самата дупка много се излъсква там дървото става много твърдо и затова свири пробвай да не натискаш толкова силно за да не прегрява дупката

  22. Аз постигнах успех с получаването на огън по този метод. В форума (говорилнята) на Стоян съм написал тема с клип и нужните материали. Който желае може да види. Поздрави!

  23. Pingback: Влияние на типа и вида дървесина при паленето на огън по метода Bow Drill | xenos::life

  24. Pingback: Първият лагер-сбор | xenos::life

  25. Pingback: Още за метода Bow Drill… | xenos::bushcraft

  26. При мен дупката стана по малка, и мисля че е от диаметърът на вретеното , но другият проблем които възниква е този:стигам до овъгляването,изрязвам улея и когато започна пак също има свирене и подложката за ръката се овъгли по добре не знам защо

Коментарът ви е добре дошъл!

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.