xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Аман от бракониери!

| коментара 10

Гарванлъка

В събота реших да направя още една нощувка на Шуменското плато. Вероятно последната за тази година. Реших го малко инцидентно, но пък и времето беше точно такова, каквото исках да бъде – облачно, мъгливо и влажно с преръмяващ дъжд. Щеше да е идеална сървайвъл обстановка.

Сутринта си стегнах багажите и малко след 2 часа следобед тръгнах. Трябваше да мина през чешмата „Извора“ до комплекс „Бохеми“, понеже предпочетох поне първите километър-два да не нося водата си от вкъщи, а да я напълня от там. Пък и там е удобно за почивка преди изкачването.

Върхът на платото беше забулен в мъгла и не се виждаше, но ясно чувах, че някъде там горе реве моторна резачка – нещо абсолютно недопустимо в един природен парк. Жалко, че хората, които трябва да го чуят, не са наоколо.

Оградата на комплекс "Бохеми"Пътят над вилната зона.Поляните западно от Ченгелтабия.

Изкачих се на платото по пътя, който минава над вилната зона на Дивдядово. Той е полегат и труден за разкалване, така че изкачването не е уморително и трудно. Сега обаче беше леко разоран от автомобилни гуми. Чувал съм, че търсачи на евтини (или направо безплатни) дърва за огрев бракониерствали по платото. След като чух моторните триони и видях следите от камионите, вече съм наистина убеден в това. Малко преди върха се разминах с мотоциклетист с кросов мотор. Ходят горе на равното да карат. Орат и вдигат гюрултия до небето. Чувах ги дори на няколко километра в гората. Това също според мен е забранено в Природен парк, но…

След като стигнах до кръстопътя на поляните до Ченгелтабия, реших да тръгна към Калугер боаз, който се намира над с. Хан Крум. За целта поех по пътя през местността Гарванлъка – дълги поляни, обрасли с храсталаци и висока жълта трева. Когато човек върви сред тях разбира, защо местността е наречена точно така. Отвсякъде се чуват крясъците на забелязалите те сойки и други птици. Убеден съм, че поне веднъж чух и гарван. Мъглата се лепи по дрехите ми и ги прави влажни. На няколко места пътя минава под гъстите корони на дърветата и е засипан от златисто-оранжевите им окапали листа. Много обичам да вървя сред тях, разравяйки ги с крака.

ГарванлъкаГарванлъкаИзточния ръкава на Калугер боаз.

Пътят свършва заедно с поляната и пред мен се изправя стена от храсти. Човек би си помислил, че е непроходима, но след няколко метра я преодоляваш и след нея следва по-рядка и живописна гора. Вървейки на запад през гората, постепенно слизаш по склон, който те довежда до източния ръкав на Калугер боаз. Тук дърветата са по-дебели и високи и гората е по-просторна.

Реших да си намеря място за нощувка между двата ръкава на Калугер боаз, някъде в местността Ортабурун. Изкачих се на равното между тях и бързо започнах да търся подходящото място, защото разполагах само с около 2 часа светлина. Сравнително бързо го намерих, сякаш съм знаел, че е там – малка падинка, в единия ъгъл на която имаше голяма скала с почти изгладени отвесни стени. Наоколо имаше и изобилие от изсъхнали правостоящи дървета, така че горивото за огъня не беше проблем.

Между ръкавите на Калугер боаз.Изграждане на подслона.Подслонът е завършен.

Използвах скалата като задната стена на подслона, който смятах да направя с помоща на клонки, шума и полиетиленовото платнище, което си носех. Разчистих местото, събрах дърва, направих заслона, подготвих огнището и тъкмо се приготвих да паля огъня, когато се почна…

Някъде отсреща, на по малко от километър от мен се чу изстрел от ловна пушка. Не след дълго се чу малко по встрани от него друг. Започнаха да се чуват отново моторни триони. А тъкмо започваше да се мръква. Явно сега идваше времето на бракониерите. Мислех си, че гората ще опустее след настъпването на мрака, но явно съм се лъгал.

Като капак разбрах, че не мога да набирам с телефона си. По някакъв начин в сметката ми са останали 0 лева. После ми се обадиха и за сериозен проблем със един от сървърите, които подържам и това беше сигнал, че трябва да реша какви действия да предприема.

Явно спокойната ми почивка далеч от данданията на цивилизацията беше станала само мечта. Трябваше да избера дали да остана тук и да се чудя цяла нощ, дали обкикалящите из гората бракониери ще попаднат на мен, и какво ще стане ако това се случи. Това са си хора, които вече са прекрачили така или иначе закона, и съм чувал какви ли не истории за това, какви са ги извършили само и само някой, който ги е видял, да не ги натопи. Щеше да ми тежи и проблема със сървъра и това, че не мога да си ползвам телефона.

Имах малко време да реша, защото беше вече почти тъмно. В крайна сметка реших, че почивката ми е провалена и дългите часове до сутринта вече нямаше да бъдат толкова приятни. Развалих подслона, прибрах всичко, изсипах излишната вода, за да не ми тежи, сложих челника на главата си и тръгнах към къщи. Е… разходката в мрака на гората също си е хубаво изживяване, носещо известна доза адреналин. Тази доза доста се увеличи, след като в главата ми мина мисълта, че да си вървя тихичко в мрака, при факта, че наоколо има бракониери (които слухтят и стрелят дори само на шум), е доста опасно занимание. В крайна сметка реших, че по-безопасно ще е да включа челника и да започна да правя по три удара с тъпото на походната си брадвичка по всяко дърво, покрай което минавам. След като излязох на поляните на Гарванлъка, вече беше по-добре. Светлината от челника се виждаше отдалече. Над мен летяха безшумно сови, но беше прекалено тъмно, за да ги снимам. Само привикналото към тъмнината око можеше да ги види.

В крайна сметка се прибрах към 19:30. Бях взел целият обратен път без почивка, поради което дрехите бяха мокри на гърба ми и раменете ми доста омалели от раницата.

Ето кадри от филмчето, което смятах да снимам по време на този уикенд. Жалко, че остана незавършено:

Шуменското плато – 25.10.2008. from xenos on Vimeo.

Аман от тия бракониери! Дайте ми снайпер и разрешение и ще ви отърва от тях. То човек вече никъде не може да отиде на спокойствие! Особенно сам. Ако така продължава, май виждам края на самотните ми нощувки в гората. Ще трябва май да си търся съмишленици.

[wp:svejo-net]

10 коментара

  1. Жалко, че са ти развалили почивката. А още по-жалко е че тези хора си бракониерстват безнаказано.

  2. Да, жалко… две нощи все още я сънувам 🙂
    Ще си бракониерстват още много дълго ми се струва. Просто няма кой да ги спре. Сред многото ми разходки по Шуменското плато, което съм обиколил от край до край, не е имало и един случай, в който да съм се срещнал с лесничей или нещо от рода. А през нощта пък е абсурд.

  3. Нещо ми подказва, че не само в шуменско положението е така… уви

  4. Да… интересувам се от състоянието на горите и малкото останали девствени места в България, и знам, че положението е отчайващо. 🙁

  5. Отчайващо е меко казано.Тия идиоти сьсипват всичко и органите , които са дльжни да контролират са в офисите на топличко.Няма воля от законотворците за строги закони.Надеждата е в Европеиските институции,трябва да деиства ме,ако трябва и по-твърдо.

  6. ко ми пука на сайдера аз съм си браконер имам 3 мрежи за блатата

    • Дано по-скоро да дойде времето, когато ще започнете да лежите по затворите, където „ще ви се напука сайдера“. Тогава лично ще снимам подобни идиоти и ще информирам контролните органи.

  7. Тъй като мненията са на 4-ма души, интересно откъде се взеха „Много мнений людей, которые не понимают по этой теме ничего“…
    И какво толкова има за разбиране? Всичко е ясно.

    • Black Wolf, това беше спам, който се беше промъкнал по случайност през филтрите. Тия руснаци са майстори в проектирането на спам съобщения. 🙂 И винаги като си зарежа блога за няколко дни се случва това. 🙂 Тъй че да знаете: на руски ли е – не се връзвайте много много. Вероятно е постнато от робот. 🙂

  8. В Пирдоп и околностите лова никога не спира.Зиме, лете, ден и нощ.Постоянно се виждат светлини от фарове в гората и откритите пространства на Балкана нощем.Сега лова нали е забранен?Какво търсят ловците в гората непрестанно?

Коментарът ви е добре дошъл!

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.