xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Изгорялото читалище

| коментара 15

Пожарът в читалището в Дидядово

Разговор с Красимир Крумов в ICQ и няколкото снимки, които той ми прати по пощата, ме накараха да си спомня за един отдавна наболял за Дивдядово проблем – изгорялото читалище „Асен Златаров“. След точно 5 месеца (на 20 март 2009) ще се навършат 10 години от пожара, който унищожи едно от най-старите читалища в цяла България. Ето как аз го помня, и как то е оставило следи в живота ми.

Читалището се намираше на центръра на Дивдядово. Недалеч от него са и другите важни сгради в квартала – кметството, училището, етнографския музей, както и малко по-далеч – църквата и едно от най-старите килийни училища в България.
Построено е през 1936 година и носи името на видния български учен и общественик, основоположник на биохимията в България, Асен Златаров. В него се помещаваше кварталната библиотека, филиал на регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“ – гр. Шумен, както и репетираше кварталната танцова трупа.

Много от събитията в обществения и културен живот на Дивдядово се случваха тук – събрания, концерти, празненства, театрални постановки, прожекции на филми и т.н.
От училище редовно ни водеха на различни празници и театрални представления там. Първата кинопрожекция, на която съм ходил въобще, беше именно в читалището – през 1986-та, филма „Тарзан“.

За пръв път съм влизал в залата когато съм бил вероятно още в детската градина. Светлата сцена с големите завеси, тъмнината в залата, редиците с удобни сгъващи се столове и рисувания портрет на Асен Златаров, който гледаше с меко изражение от свода над нас, не може да не остави отпечатък в съзнанието на невръстно дете като мен.

По-късно, в началните ми ученически години (4-ти клас), желанието за все-повече и повече информация за нещата, които ме интересуват, ме накара да се запиша в библиотеката към читалището. Дотогава бях ходил само в училищната и тази тук ме впечатли с голямото си разнообразие от книги (30 000 тома). Тъй като можеше да се взимат най-много по 3 за четене вкъщи, много често се случваше с часове да стоя пред рафтовете, докато се начудя коя по-напред да избера. Но обикновенно ги прочитах за няколко дни, така че следващия път пак си взимах тези които съм си харесал.

За година-две бях изчел почти целия раздел „Зоология“ и „Ботаника“, както и част от „Астрономия“, „Физика“ и „Химия“. Увличах се повече по научната литература. Но и художествена съм взимал – обикновенно фантастика или ужаси.
Бях толкова редовен читател, че г-жа Дора Чернева (тогавашния, а може би и сегашен библиотекар), често ме оставяше сам в библиотеката, или ако ме срещнеше по пътя, ми даваше ключовете, за да мога да си вляза и да си избирам на спокойствие. Още по-големи приятели станахме, когато веднъж бяхме занесли с един съученик две водни змии и тя искаше да ги види 🙂
Хубави времена!

После станах студент (1996-та), и въпреки, че имах регистрация и в Регионалната Библиотека, продължавах да ходя в кварталната. Сантименталност някаква. Харесваше ми там. Тесните редички между рафтовете. Миризмата на хартия. Старите издания, които можеш да намериш, и които сякаш те връщат назад във времето.

И така до една мартенска утрин на 1999-та година (20 март 1999-та). Към 10 и нещо вниманието ми беше привлечено от някаква шумотевица и баща ми, който се качваше бързо към горните етажи.

„- Какво е станало?!“
„- Пожар. Май е Читалището.“

Хукнах и аз нагоре. Сигурно дори съм го изпреварил. Още като излязох на най-горната тераса на къщата ни забелязах, че освен многото дим има и нещо друго различно в гледката. Липсваше покрива на Читалището. Само няколко опушени стърчащи комина и хора, които хвърляха с лопати нещо долу.

Пожарът в Читалището в Дивдядово

Незнам защо не съм отишъл веднага там. И до днес не мога да си го обясня. Отидох малко по-късно, колкото да видя само разхвърляните въглени, керемиди и боклук около сградата и мокрите, с все още стичаща се по тях вода, стени.

Пожарът в Читалището в Дивдядово

После разбрах, че много хора са се били включили в гасенето и дори с риск за живота си са изкарвали имущество и книги от горящата сграда. Успели са обаче да спасят по-малко от половината. Част от спасените книги пък са били повредени от водата, така че пак са станали неизползваеми.
Жалка картина! Трагедия!

Пожарът в Читалището в Дивдядово

После започнаха обясненията и версиите. Покрай обичайните за проблем с ел. инсталацията и забравена незагасена печка, се промъкна и тази за умишлен палеж… от пироман.
Дори неофициално се посочи име: Маргарит – единственият, който се знаеше че има такива наклонности. Аз ще разкажа накратко за тази версия, но НЕ ПРЕТЕНДИРАМ, че тя е официална и вярна.
Маргарит беше на пръв поглед нормално момче, с година-две по-голям от мен. Но само на пръв поглед. Всеки, който се задържеше достатъчно време в компанията му обаче, забелязваше, че той има доста психични проблеми. Живееше в собствен свят, където се изживяваше като член на силова групировка (ВИС-2), което естественно не беше въобще вярно. Все ходеше с камуфлажни дрехи и кобур на кръста, който често беше празен, а когато не беше в него имаше пистолет-играчка. Все „трябваше да отиде“ с колата до „офиса“, да получи задачи. Някои от наклонностите на поведението му бяха инфантилност, би- или хомосексуализъм, както и пиромания. (Пиша всичко това като човек, който го познаваше и който покрай общи познати се е оказвал в неговата компания.)

Беше влизал с взлом в кварталната аптека и в училището, където се беше опитвал да ги подпали с откраднати от първото място спирт и други лесногорими материали. Опитите бяха неуспешни, но въпреки това привлякоха внимание, и неслучайно хората се насочиха първо към него като вероятен извършител.

Нищо обаче не се доказа. И досега делото е срещу неизвестен извършител.
Маргарит замина в София. Година-две по-късно се чу, че той намерил истинската си майка (той е бил осиновен). Жената се казвала Маргарита и живеела в София.
Незнам какво е отприщило гневът му, но той я убил по особенно жесток начин: изнасилване с дървени предмети, рязане с ножове и палене с огън. Ужасна работа. Даже не ми се слушаше за случая. Когато някой почнеше със „Знаеш ли за Маргарит?“ и аз казвах „Знам, знам…“, за да не се продължава нататък.

После започнаха кампании по събиране на средства за възстановяването на читалището. Уж се намериха чуждестранни спонсори, пари от проекти като „Красива България„, приоритети на Общината и т.н. Нищо обаче не се случи. Сградата беше срината до основи, а с тухлите разни селски „големци“ си направиха оградите (няма да цитирам имена, всички ги знаят). Мястото си стои все така буренясало и запустяло, очакващо „началото на строежа“. Едва ли обаче все още се намират хора, които да вярват, че това ще е скоро.

Само каменният праг, който виждам докато вървя по тротоара на главната улица, ми напомня за доброто старо време, когато спирах старото си „Балканче“ пред него, взимах книгите защипани на багажника му и се втурвах нагоре по стълбището към библиотеката.

[wp:svejo-net]

15 коментара

  1. Тъжна история.
    Може и „големците“ да са в основата на пожара – някой да е искал да „усвои“ мястото, а строежът да се бави заради караници между новите собственици.

    Но каквото и да е, си е гадно.

  2. Не, не мисля. По времето, когато това стана, не е имало никакви такива апетити за това място. В Дивдядово като цяло парцелите тогава бяха евтини, а и никой не се натискаше особенно да строи там.
    И не мисля, че някой би посегнал точно на читалището. С много по-малко разправии и рискове можеше да убеди някой от собствениците на къщи в района да си я продадат, за да използва парцела за евентуално бизнес строителство.
    Това си беше пироманско изпълнение, аз съм на 99% сигурен.

  3. Тъжна история за читалището и потресаваща за Маргарит… но явно като си лишен от майчина ласка, се случват такива неща.

  4. Ясно.
    Най гадното е, че после не са възстановили читалището. Което е изгоряло, не може да се спаси, но поне сградата е можело да се възстанови, но не – най безхаберно е бил доунищожен (още) един паметник на културата.

  5. …“лишен от майчина ласка“,… не е определение подходящо за Маргарит. Той имаше родители и те се грижеха много добре за него. Разполагаше и с пари и със собствена кола, от която почти не слизаше. И всичко това без да работи. Той им беше като писано яйце (както повечето осиновени от родители, които дълго време не са можели да имат деца).
    Има много хора, които са осиновени и са били лишени от ласката на истинската си майка, но всичко останало им е било достатъчно, и са станали хора.
    Други (като Маргарит) са си родени такива (каквото и да ми разправят за влиянието на средата и родителите). Тях нищо не може да ги промени.

  6. Добре е ,че все още има хора като теб,които пишат за изгорялото читалище,а не като други/в това число и себе си слагам/,които се сещаме или само в спомените си,или като минаваме край мястото му.
    Бих могла да ти услужа с 15-20 снимки,които правих по време на пожара .Там се виждат и много хора,които влизаха вътре,за да спасяват каквото е останало.
    Р.S. Наясно съм,че извършителят не е заловен и поради това не е редно да говорим за това.Но мисля,че не е добре да споменаваме само името на Маргит,не заради друго,а заради това,че истинският подпалвач /който мнозина знаят кой е и под сурдинка споменават името му/ще се завърне за постоянно в Дивдядово и ще се чувства все по-безнаказан.

    • Здравей V! Ще се радвам наистина ако ми изпратиш още снимки от пожара. По ключовите от тях ще се опитам да вмъкна в публикацията.

      Споменавам само Маргарит, защото това е единственото име, което съм чул да се спряга по отношение на случая. Бих споменал всеки друг, ако имах такава информация.
      Изненадваш ме и с това, че „мнозина знаят кой е и под сурдинка казват името му…“. Явно аз не съм от тези мнозина. Ще ми е интересно да науча кой е.

  7. Pingback: Creative Commons ??!!! | xenos::life

  8. Винаги съм се питал защо бе необходимо да се съборят и стените на читалището, че сега да се почва отново и от основи като всеки нормален човек знае, че основите на една сграда са много скъпи. Не можеше ли да се санира и възстанови изгорялата сграда, като се избегне проекта, основите и стените. Говори се че проекта струвал цяло състояние, било закупено желязо, което в момента стояло на склад някъде и в момента не се работи, но се заплащат заплати на технически ръководител и т.н.От баба си съм чувал как е е строило това читалище навремето- от хората, на доброволни начала- с каруци са носили камъните. А сегашните отговорни за това положение на читалището, не можаха да предвидят, че нямаше нужда от проект, а само от разрешение за ремонт, което е 100 пъти по евтино, и трябваше само покрив да се изгради, а не цяла сграда. Но те нямат съвест и не се никакви патриоти, независимо какво говорят.

    • Със сигурност имат готово оправдание за събарянето на стените. Аз мога да ти дам пример: „старо строителство с неподходящи материали, които предразполагат към нестабилност и възможно срутване“.

      Нещата винаги трябва да бъдат по-сложни, защото колкото по-сложни са, и колкото повече пари се завъртят, за да се осъществят – толкова по-лесно част от тия парички могат да потънат някъде. Както и повече „спечелили-конкурс-фирмички“ да участват в присвояването усвояването им.

  9. Това което пише Стоян, не е вярно. Сградата беше съборена, защото основите потдадоха. Затова всичко се събори, за да не се срути върху някого. Подпалвача не е Маргарит, а Пиката – по последни данни. Няма апетити за това място.Освен желязото са закупени и всички ел.кабели. Сграда няма,но дейност има.

  10. Аз (Жоре), кое точно не е вярно от това, дето съм написал? Не съм обяснявал защо е срината сградата. Не съм казвал, че точно Маргарит е причинил пожара (написал съм го с големи букви!). Радвам се, че имало и „последни данни“! Аз разказах моята история и моята истина за цялата работа. Не случайно съм оставил възможност за коментар отдолу – да имат хората възможност да ме поправят. Интересно като е друга истината, защо след години и стотици прочити, никой не седна да я напише? И защо въобще никой нищо не пише? Аз поне си направих труда.

    Знам, че има дейност. Мен сградата ми липсва. Въпреки, че дори и да я има, едва ли ще е същото…

  11. ц,олеееее т’ва е мн гадно бре Стояне,човек да има толкоз приятни спомени и изведнъж-Хурррр!!! КРАЙ всичко заминава на кино…Все едно да унищожат 2-я ти дом…Предполагам за теб е така…Както аз обичам гората повече от мене си…Така и ти читалището 🙁

  12. Много късно имах възможността да прочета този сайт, защото не разполагахме с интернет-връзка. когато остана свободна се ровя там, откъдето съм излязла – родното село, защото и до ден днешен аз немога да възприема Дивдядово за квартал. попаднах на това откровение за изгорялото читалище. върнах се години назад, когато посещавахме библиотеката на читалището, имах възможността да дам летните си дни от ваканцията при библиотекарката – Стефанка Начева, а по-късно Дора Чернева. Приятни мигове бяха, с радост си спомням за театралните постановки „Хан Татар“, „Албена“ и „Калоян“ в която макар и второстепенна роля но участвах в нея. който не се е докосвал до това читалище, той неможе да го опише. наистина, сграда няма, но и днес дейност има. защото преди всичко има здраво управително тяло, което работи преди всичко за повишаване културната дейност на институцията. и може би пиша в навечерието на 140 години от юбилея на културната институция, бих искала да им пожелая само едно – по-добре да ви липсва сградата, отколкото самите инициативи. сигурна съм че дивдядовските традици и обичаи ще продължат и в следващите 140 години. АМИН!!!

  13. Аз не съм в Дивдядово от доста години но детството ми мина в това читалище и ми липсва.8/9 год.набивах крак на тази сцена при г-н Русков колко прах съм изял но имам само хубави спомени.как се увивахме в завесите да се крием ходехме по рано преди репетиции гонехме се между редовете.ходехме по концерти по събори обикаляхме села градове стигнахме чак до молдова беше много хубаво жалко за читалището и за тия години които няма да се върнат никога но хубавия спомен го пазя ясно в съзнанието си това не се забравя никога

Коментарът ви е добре дошъл!

Optimization WordPress Plugins & Solutions by W3 EDGE