xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Почистване на походната посуда с дървесна пепел

| коментара 11

Когато стане дума за оцеляване в дивата природа, голямо по мащаб бедствие или дори за бивакуване на открито, хората винаги се опитват да вършат нещата така, както са го вършили у дома. Само че това, което върши добра работа в цивилизацията, не е задължително да е също толкова добро и в пустошта или в условията на бедствие, когато провизиите, с които сме свикнали, са ограничени или въобще липсват.

Има решения за почти всички проблеми на оцеляването и живота сред природата, стига да имаме познанията и изобретателността да ги използваме. Но поради факта, че прекарваме по-голяма част от времето си в „Цивилизацията“, където специализираните инструменти и продукти са винаги под ръка, ние сме загубили някои от възможностите си да оползотворяваме обикновенните неща, които се намират около нас, когато сме сред природата.

Въпреки това са достатъчни само няколко малки къса липсваща информация, която веднъж получена, ще ни даде мощен тласък по пътя, който сме поели при решаването на належащите задачи. Най-добрите оцеляващи са тези, които са експерти в оползотворяването на всяко нещо, което е достъпно в полеви условия.

Сапун от дървесна пепел

Можете да използвате дървесната пепел, останала от огнището, като заместител на сапуна, с който миете замърсената екипировка и съдове за готвене.
На пърата снимка се виждат необходимите неща: мръсният тиган, който искаме да измием; бутилка с вода третирана по начин, който убива патогенните организми; купчинка пепел от огнището и парче гъба за съдове.

Важно! Не мийте съдовете си на разстояние по-малко от 60 метра до който и да било воден източник.

Определете специално време през деня, когато да миете своите съдове. Няма съмнение, че доброто измиване на посудата и приборите, е важно умение за оцеляването в пустошта или след бедствие. Относно храната, която ядете и всички прибори, които влизат в контакт с нея, липсата на правилна хигиена може много бързо да ви изкара от строя.

Лесният достъп до сапун е ограничен

В условията на катастрофално бедствие или оцеляване в дивата природа е много вероятно да не ви достига сапун, с който да миете своите прибори и посуда. Сапуна заема и място и тегло, което е много важно, когато всеки грам и всеки кубичен сантиметър определят взимането само на най-важните за оцеляването ви неща. Разбира се, когато се придвижвате пеш, колкото по-малко носите, толкова по-добре ще се чувствате. Трябва да вземете трудното решение какво да вземете със себе си, и какво да оставите.

При по-продължителни престои в безлюдни места или при огромно по мащаби бедствие, попълването на запасите от външни източници обикновенно е невъзможно. Най-вероятно ще останете без сапун, така че нуждата от използване на алтернативен начин за почистване на посудата и приборите става належаща.

Много хора използват кал или пясък за да почистят посудата си, но всъщност това не премахва цялата мръсотия и мазнина. А и при това третиране скоро приборите се повреждат.

Сипете дървесната пепел в тигана, който искате да почистите. След това добавете водата и разбъркайте сместа до получаването на нещо като паста.
Колкото е по-мазен тигана, толкова по-добър ще е получения от пепелта сапун.

От векове дървесната пепел е била използвана за получаването на луга (пепелива вода), необходима за приготвянето на сапун. Когато лугата, извлечена от пепелта, се смеси с мазнината от храната, протича химическа реакция, продуктът на която ние наричаме сапун. Химическата страна на този процес не ни интересува, но можем да кажем, че ако имате дървесна пепел (от лагерния огън) и мазнини (по вашите съдове), то задължително ще получите сапун!

Преди да започнем детайлно да се запознаваме с процеса по получаването на сапун от дървесна пепел отбелязахме, че е много важно да миете приборите далеч от всякакъв воден източник. Не замърсявайте водните източници, които вие, другите хора и животните използват, за да оцеляват.

Следвайте посочените основни стъпки при миенето на вашето оборудване с помоща на дървесна пепел. Както при всеки процес, така и тук описанието е малко дългичко, но изпълнението на всяка стъпка е много лесно:

Преди да започнете миенето на съдовете с дървесна пепел, има няколко важни неща, на които да обърнете внимание:

  • пепелта, която използвате не трябва да съдържа следи от пластмаса, храна или други отпадъци, изгорени в огъня. Тези субстанции могат евентуално да бъдат токсични. За да получите чиста дървесна пепел, трябва да сте уверени, че никой преди вас не е горил някоя от тия субстанции в огъня. Може да се наложи да направите нов огън на чисто място, от който да съберете чиста пепел.
  • Водата е ценен ресурс, който лесно може да се замърси. Не се превръщайте в причината за замърсяване на водата – не мийте нищо на разстояние по-малко от 60 метра от воден източник.
  • Водата, с която ще се мие всяко нещо, което ще има контакт с храната, трябва предварително да бъде третирано по начин, унищожаващ вредните микроорганизми (химични вещества, преваряване). Всяка вода, която не е минала специална обработка трябва да се смята за замърсена.
  • Лугата от дървесната пепел може да направи кожата на ръцете ви суха, ако я оставите да въздейства известно време върху нея. Използвайте ръкавици или измиите ръцете си с чиста вода веднага, след като приключите с миенето.
  • Не използвайте дървесна пепел за миене на тялото или всяко оборудване, което не може да устои на силен сапун.
    1. Пепелта от дървета с твърда дървесина е по-добра за приготвянето на сапун от тази, получена от дървета с мека дървесина. Най-често дърветата с мека дървесина са иглолистните видове, чиито листа не окапват преди зимата.
    2. Оставете огънят ви да догори до степен, в която лесно можете да отделите дървесната пепел.
    3. Изберете най-мазният съд сред тия, които искате да измиете. Ако хранителните остатъци не са достатъчно мазни, можете да помогнете на процеса, като добавите в съда малко мазнина или олио. Чистото масло, маргарина, олиото, животинската мазнина и други подобни са идеални за случая. Само няколко капки са достатъчни.
    4. Добавете няколко лъжици пепел в тигана. Ако в пепелта се забелязват частици въглен, то това е още по-добре, защото те ще действат като абразив и ще помогнат за почистването. Можете да добавите и няколко горящи въглена, за да направите водата по-топла, което също е полезно.
    5. Добавете достатъчно топла вода към пепелта, за да получите нещо подобно на паста. Тъй като ще почиствате съдове, които после ще имат контакт с храна, трябва да сте сигурни, че водата, която ползвате, е третирана по метод, унищожаващ вредните микроорганизми. Можете предварително да преварите водата, за да я направите безопасна.
    6. Горещата вода ще образува от дървесната пепел калиева селитра (поташ), която после ще реагира с мазнините от хранителните остатъци. Така ше се получи примитивен сапун, който ще изплува над получената мътилка и мазнина от посудата.
    7. Когато водата и пастата от дървесна пепел се охладят достатъчно, излейте ги върху останалата посуда и ги оставете така за няколко минути.
    8. Изтрийте добре посудата и приборите с кухненската гъба.
    9. Изплакнете с пречистената вода.

    Разбира се, за да използвате дървесна пепел за получаване на сапун, трябва да имате достъп до огън. В някои региони откритият огън е забранен и може да ви се наложи използването на друг вид гориво за готвене или отопление.

    Много е важно да изплакнете добре посудата си с вода, която е била третирана по начин, който унищожава вредните микроорганизми.

    Вече притежавате още едно полезно умение, което ще направи малко по-приятно  пребиваването ви сред дивата природа.

    По материали и снимки от: www.survivaltopics.com

    Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!









    [wp:svejo-net]

    11 коментара

    1. Eкстра! Искам моите съквартиранти, „дето“ си държат мръсните съдове по 3-4 дена в мивката и достигат все по-големи върхове,като едни „Сизифовци“ да ги пуснат някъде и само това да праят, по този начин…. Не, не съм гаден, елате вие да живеете в подобна *.

    2. „3-4 дена“!!! – На вас май ви е по-нужна напалм-пръскачка. 🙂

    3. Абе Стоянчо. Ти откакто се задоми голям специалист си станал по оцеляване в природата 🙂 Много добре оформен Блог Браво !

    4. Ooo, Дони… Ти се появи най-накрая… Забравихме се. 🙂 Как е оцеляването в големия Град? 😛

    5. За домашно почистване едни яки препарати са решението 🙂

    6. Няма абсолютно, ама съвсем абсолютно никакъв смисъл да използваш „стерилна“ вода, за да си миеш съдовете. Просто веднага след като ги измиеш по този начин по „чистия“ съд ще полепнат 20 квантазильона патогена от въздуха и после язък, че си използвал третираната с йод вода за миене, а не за пиене. Губи се отвсякъде смисъла. И отново както и на темата за онези сламки – при други вариянти (преваряване) не изполвайте йодна вода току-така.

    7. Ами аз пък мисля, че има смисъл да се мият съдовете със стерилна вода. Иначе защо бихме си мили домашната посуда с вода от чешмата (хлорирана, т.е. химически стерилизирана), а не от тоалетната или канавката. Може и да полепнат патогени от въздуха, но мисля че по-опасните от тях се намират в замърсената вода. Ако въздушните бяха толкова опасни, то не замърсените съдове са ти проблема, а самото дишане на въздуха.

      Колкото до третирането с йод – точно тук не съм го споменавал, но вероятно това си разбрал под „химически третирана вода“. Химически стерилизирана вода може да се направи и с калиев перманганат, и със специалните хлорни таблетки, които се продават за случая. Иначе аз също предпочитам преварената вода пред третираната, но то си зависи от ситуацията.

      Това е за мен смисъла.

    8. Водата е хлорирана, защото се използва и за пиене, а поне за София, водата в тоалетната е су6тата и следователно ако тече от труба, а не по тоалетната чиния става за пиене. Ина4е колкото до патогените вьв водата – останали на сухо по-паянтовите от тях умират (Посудата изсьхва). Друг е вьпроса, че водата често е мрьсна, но тогава йода не е фактор. По стечение на обстоятелствата точно тази лекция ни беше преподавана на скоро, така че имам свежи спомени. Просто не виждам причина да затлачваме блога. Като цяло мнението ми е, че йодирането е приложимо в много по-ограничен случай от колкото реално се използва.

      • Да, и аз съм съгласен, че няма смисъл да затлачваме блога. Незнам в колко случаи е приложимо йодирането. Мен лично ме интересува факта, че е приложим метод. Не се заяждам. Радвам се, че интелигентни хора, които могат да дадат идеи и разяснения върху някои от темите ми, ме четат и коментират.

        Не само в София водата в тоалетната е същата като на чешмата. 🙂 Грешка при изказването. Трябваше да напиша „в тоалетната чиния“ или нещо от сорта, но… 🙂

        Мисля, че питейната вода се хлорира не само защото е за пиене, а също и защото е за миене и къпане. Вероятно тези, които са измислили хлорирането знаят по-добре. 🙂

    9. Страхотен сайт! Аз съм военнослужещ и тук си намерих много полезни неща. Ще го препоръчам и на колегите! 😉

    Коментарът ви е добре дошъл!

    Optimization WordPress Plugins & Solutions by W3 EDGE