xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Банок: Хлябът на Пътешественика

| коментара 32

Банокът (bannock) от векове е бил важна част от менюто на изледователи, златотърсачи, войници и трапери. Леснопреносим, хранителен, вкусен и лесен за приготвяне в походни условия, той продължава да бъде една от най-добрите храни, които можете да вземете със себе си в пустошта.

Банокът е богат на въглехидрати, които могат да допълнят мазнините и протеините от храни като пемикана, арктическите храни и друг вид месни продукти. Той може да бъде използван в качеството си на пълноценна храна, която може да се използва както самостоятелно, така и в комбинация със събраните сред природата ядливи плодове и месо. Той може да бъде използван и за сгъстяване на различни супи, приготвени в походни условия.

Какво е Банокът?

Банокът е печиво, за приготвянето на което са нужни дори само огън и пръчка, на която да се наниже, за да бъде изпечено или изпържено.
Произходът на банока е забравен с времето, но някои хора смятат, че той е правен за пръв път от Скотите (племена в днешна Шотландия), от същото брашно, което е давало голямата мощ и издръжливост на конете им. Със стомаси пълни с високоенергиен овесен банок, изследователите и планинарите на Новия свят донасят рецептата за изготвянето му до коренното население на Америка и другите авантюристи, живеещи сред дивата природа.

Най-простата рецепта за банок е съставена само от брашно от практически всякакъв вид и вода. Замесен във вид на тесто, увит около пръчка сурово дърво и изпечен на огъня, този най-прост банок се превръща във вкусно печиво, което може да бъде консумирано самостоятелно или като част от по-голямо хранително меню.

Съществува голямо разнообразие от отлични рецепти за приготвянето на банок, които ще напълнят устата ви със слюнка и ще ви вдъхновят да опитате да направите свои. Аз ще ви покажа една от най-лесните за изпълнение в походни условия:

Банок на зелена пръчка

Изпълнението на тази рецепта ни връща назад към времето, когато планинарите от миналата ера са приготвяли храната си на открит огън.

Следващата рецепта осигурява количеството банок, достатъчно за изхранването на един човек за един ден. Съхранявайки го във водонепромокаема торба, лесно можете да носите със себе си запаси, достатъчни за седмица или десет дни.

  • 1 чаена чаша Пшенично брашно
  • 1 чаена лъжица Хлебна сода
  • 1/4 чаена лъжица Сол
  • 3 супени лъжици Чисто масло/Маргарин
  • 2 супени лъжици Сухо мляко

Начин на приготвяне:

  1. Размесете добре съставките. Можете да го направите и ръчно, но ако сте вкъщи е най-добре да използвате миксер или кухненски робот. Готови сте, когато маслото се размеси добре с брашното и му придаде „песъчлив“ вид. Когато вземете щипка от получената смес, трябва да забележите, че след притискане тя е станала пластична и лесно приема форма.
  2. Когато решите да омесите банока, изсипете сместа в подходящ широк съд, като например походното ви котле, и прибавяйте постепенно вода, като едновременно с това разбърквате сместа. Когато тестото започне да става на топки е готово.
  3. Придайте на тестото пуровидна форма с дебелина около 1-1.5 сантиметра и го увийте около сурова зелена пръчка.
  4. Бавно изпечете банока на горещ пламък, като въртите пръчката над него, докато той придобие златисто-кафяв цвят. Докато печете банока, звукът на цвърчащото масло ще кара стомахът ви да къркори.

Рецепта за банок от няколко вида брашно

Тази комбинация от различни видове брашно, подправки и сушени плодове прави от получения банок едно наистина вкусно ястие, което може да ви накара да се почувствате гладни само като си помислите за него. Може да бъде изпечен на открит огън върху зелена пръчка или под формата на малки питки, които са достатъчни провизии за 3 дни:

  • 1 чаена чаша Ечемичено брашно
  • 2 чаена чаша Пшенично брашно
  • 1/2 чаена чаша Овесени ядки
  • 1 чаена чаша Бяла захар
  • 1/2 до 1 чаена чаша Стафиди или други сушени плодове
  • 1 и 1/2 чаени чаши Чисто масло (или Маргарин)
  • 1 чаена лъжица Хлебна сода
  • 1 супена лъжица едра Каменна сол
  • 1 супена лъжица Канела
  • 1 супена лъжица Карамфил
  • 1 супена лъжица Индийско орехче

Пържен Банок

Ако обичате пържените храни, то трябва да опитате пържения банок:

  • 4 чаени чаши Брашно
  • 2 супени лъжици Хлебна сода
  • 2 супени лъжици Захар
  • 1/2 чаена чаша Мляко
  • 1/4 чаена чаша Маргарин/Масло
  • 2 Яйца
  • 1/4 супена лъжица Сол

Разбъркайте съставките, докато получите топка тесто. Направете от нея малки топки, които размачкайте до получаването на питки с диаметър около 10-12 см. Пържете ги докато станат златисто-кафяви на цвят в олио по ваш избор.

Опитайте да направите Банок

Банокът е пълноценна храна, която може да се използва като допълнение към събраните от природата около вас естествени храни. Когато пътувате сред дивата природа е добре да носите в себе си предварително размесените съставки на банока, нуждаещи се само от малко вода и размесване, за да бъдат готови за печене. Те трябва да се съхраняват във водонепроницаеми пакети (самозатварящите се торбички са идеални).

Опитвайте различни комбинации банок, размесен с плодове, ядки и семена, сирена, месо, риба и различни подправки. Дивата храна, която съдържа банок може да задоволи и най-изтънчените вкусове.

Банокът е лесен за приготвяне и е отлична храна, която повдига настроението и запълва стомаха. Няма нищо по-приятно от вида и мириса на пресен банок, изпечен на открит огън, в края на един тежък ден сред Дивата природа!


По материали от www.survivaltopics.com
Превод: Стоян Стоянов

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!









[wp:svejo-net]

32 коментара

  1. Харесвам всичките ти статии на тема оцеляване. Но тази ме размаза. Може би защото дълго време съм се занимавал с производство на хляб. Ще изпробвам рецептите веднага. Благодаря ти за труда по статията!

    • Мерси!
      Радвам се, че ти е харесала публикацията. Надявам се и да ми кажеш дали ти е харесал резултата. Аз мислех да пробвам миналата събота, но ми се размина. Много е вероятно да ме изпревариш. 🙂
      Ще очаквам с нетърпение отзивите!

  2. Лембасчетата (фен на Властелина на пръстените) станаха страхотни и на фурната в къщи, но водичката трябва да е наистина малко. Аз използвах 1 чаша и бяха на границата.

  3. Странно защо и на мен това име (лембас) ми дойде в главата, докато пишех този материал. Може би защото и аз съм фен на Толкин като цяло. 🙂
    Както и да е – реших да не го използвам, защото едва ли всички ще разберат аналогията.

  4. Не разбрах,банока,трябва да е в сурово състояние(първия вариянт или и другите)
    Когато ще се пече ли се омесва с водата?
    Колко време трае в това състояние и не изсъхва ли?

    • Всичките съставки в рецептите (без водата) се размесват много добре. Получава се нещо като брашно, което се носи в добре затворен плик или кутия. Незнам колко точно издържа в това състояние, но едва ли е по-малко от времето, за което можете да го изядете или да продължи похода ви.
      Замесва се със водата когато ще се пече.

  5. За мен най-ценното в тази статия е идеята тесто да се пече на зелена пръчка.Агнетата на шиш също се печат само на шиш от зелено дърво иначе прегарят дори в пещ.Този метод на печене е може би по-лесен(в зависимост от условията )от печене на нагрята плоча или сач.Приветствам автора за труда да издирва и превежда такива материали с помощта на които много хора биха оцелели в критични ситуации. С радост ще опитам рецептите при възможност.

  6. Трябва да споделя че хляба беше невероятен.
    Опитахме първата рецепта и всички около нас бяха очаровани от вкуса и аромата на този вид печиво.Бързо,лесно,вкусно:-)))
    Браво.

  7. Да, прясно опечения хляб е чудесна храна. Едно че брашното се съхранява дълго, стига да е в добре затворен съд, друго, че месенето и печенето му всъщност не е трудна работа. Бабите вкъщи повече се суетят отколкото трябва когато стане въпрос да се пече хляб. Освен това тънките питки могат безпроблемно да изсъхнат (без да мухлясат) и такада се запазят за няколко дни, като макар и твърди, са достатъчно тънки за да не трошат зъби (пострадах на 2 пъти от дебели пресъхнали питки!) Също с парчета от тънкия хляб човек се храни с готвена храна без нужда от прибори.

    С приятелите ми похапваме печен хляб почти всеки път когато сме на открито – все аз го пека и без да искам да се хваля, май му хванах цаката. А и е много вкусен – в него могат да се добавят плодове – малини, които на някои места растат изобилно, череши или джанки без костилки (кстилките се вадят лесно, дори натъмно), или киселец, коприва.

    В началото печахме хляба като оформяхме тестени кюфтенца, с диаметър 12-15 см и дебелина около 1,5 см. Така го правихме дълго време като просто ги мятахме върху въглените. Този начин обаче имаше недостатъци – не можеше да се ползва горящия огн, а само въглените – което ще рече че работиш на тъмно и трябва да чакаш огъня да се сгори. Освен това хляба действа направо като вода върху жарта – изгасва я тотално. След първата партида огъня трябва да се пали отново. Получените питки често изгаряха по периферията, а в средата можеше да останат и тестиви. Също когато се подпрат върху по-горещ въглен или просто въглен който е по-изпъкнал мястото се изпича и изгаря по-бързо – тоест печенето е неравномерно. Когато исъхнат мухлясват, защото са дебели, а освен това са толкова збити и твърди, че трошат зъби.

    После по една картинка която мой приател ми изпрати – индианка апачи печаща „тортиляс“ на сач, или камък (вече не помня) подпрян на огъня, се научихме да го печем в кръгла тавичка във вид на тънки питки. Така човек може да напече за войската без да му угасне огъня. Целта тук е тестото да не бъде много твърдо за да могат питките да се разточат (с пръсти) в достатъчно голям диаметър и да станат съвсем тънки. Според мен питки с диаметър около педя са най-добрия размер – иначе се разкъсват при пренасянето в съда за печене или при обръщането. Най-добре е оформянето на самите питки да става от предварително приготвени топченца тесто и това да стане в допълнителен съд който не се слага върху огъня и е студен. В противен случай тестото залепва върху него (дори да е съвсем леко топъл) или се размеква и разкъсва когато питката се мести в съда за печене. Пекат се В ПРЕДВАРИТЕЛНО ЗАГРЯТ СЪД иначе залепват. Освен това е добре да се посипе дъното на съда за печене с щипка брашно, а ако е отишло всичкото в тестото и няма за наръсване, тогава да се ползва щипка пепел или да се изчака много добре да се нагрее тавата. Тогава питката при самото докосване на горещата ламарина образува коричка която помага да се обръща без да залепва. Когато навика е изграден 1 питка се пече за около 2-3 минути, придобива равномерен жълтеникав цвят, не е твърде чуплива и НИКОГА НЯМА ТЕСТИВА И НЕДОПЕЧЕНА СРЕДА, ИЛИ ПРЕГОРЕЛИ КРАИЩА. Това е така понеже питката допира плътно до дъното на тавичката което е равно и равномерно нагорещено за разлика от въглените.

    Тази статия ми беше полезна заради идеята да се пече хляб на импровизиран „шиш“ подобно на месо, сирене, сланина… Чудя се как толкова време не съм се сетил за този оригинален и лесен начин. Пробвах го вече многократно и вече имам някои наблюдения. Първо това е по-непретенциозен начин за печене и ако имате гости може би е по-добре да опечете тънки питки върху тавичка. Те изглеждат по-добре и винаги се харесват изключително много на всички 🙂 Шишовете е добре да се обгорят преди да се навиете тестото. Слой тесто от около сантиметър каточе ли се пече най-добре (иначе остава тестиво отвътре). Понеже шишовете трябва да се въртят постоянно над огъня те трябва да са прави. Май това е което знам за сега.

  8. Много полезен и съдържателен коментар, Drago! А обемът му е измерим със този на самата публикация. 🙂

  9. Драго, ти от Плевен ли си? 😉

  10. Абе напълно очевидно е, че туй е нашият Драго. Драго, много ми е драго, че те срещам тук. И понеже го обърнахме на приятелски кръг – уверявам всички четящи, че Драго е най-големият експерт по приготвяне на хляб в походни условия, когото познавам.

  11. Drago, след като ти се носи славата на експерт по приготвяне на хляб (в което не се съмнявам), може ли един въпрос?
    Какво смяташ за рецептите, които са посочени в тази публикация? И по специално тази за банока на зелена пръчка. Става въпрос за количеството хлебна сода. На мен ми се струва малко в повечко. Усещам силният й вкус, когато го направя. Може би има някаква тънкост, която не знам, или рецептата е сгрешена?

  12. Използването на содата в тестени изделия „върви“ заедно с кисело мляко ( виж – содени питки – така каза ЖЕНАТА ). С успех можеш да я замениш суха/гранулирана мая.
    http://catalog.bg/product.php?company=12366&id=21195
    Успех.

  13. Някъде тук бях писал вече за готовото брашно с малко сол и сода(питайте за количеството жените си или майките си).Малките замесени „тортили“ се слагат върху горещи камъни.Питка може да се увие във фолио и да се засипе с пепел и жар.Не съм го измислил аз.Не е нещо свръх,но става за засищане.Ако е недопечено,може малко да разбълника стомаха ви.Но и това е приключение,нали?Ако пък всичко е наред,с какво ще запомним похода?

  14. Един спомен.Преди много години по време на едно екскурзионно летуване като „суха храна“ за целодневен преход от х.Грънчар ни предложиха…сурова кайма.Народът възропта.Аз казах „Не,дайте я.Дайте и малко черен пипер и сол“ Тъкмо около обед стигнахме да някакво езеро и , хоп – ето ти една тенекия около 1 кв.м.Напалих набързо огън,размесих каймата с подправките и направих страхотни печени кюфтета за 30 човека.И до сега ме помнят.Ама нямаше бира…;-(
    Абе някой знае ли дали в някоя тайна лаборатория не се работи върху създаването на instant алкохол?Защото авторите ще вземат най-малко 4 нобела(един от тях за мир)
    Прощавайте,че вулгаризирам форума…

  15. Това за инстант алкохола беше добро :). Поздравления за кюфтетата. А огън от какво запали, че то около Грънчар само клек има.. Ама като е гледен човек и клека ще окастри :).
    Иначе, баща ми прави една ракия с някакви директни 3ни преварки.. Ощо взето става 80-85 градуса чист алкохол (без вредните там метили и глупости). това си е до някъде инстант, щото като го смесим 1:1 с вода и като му капнем малко аромати мммм. носиш половин литър, спираш до някое поточе, наливаш и става 1 литър :). във вашия случай обаче.. абе продават едни такива патрончета с CO2 за въздушни пистолети и подобни.. а на времето помня с тях газираха лимонадата (вода, есенция, захар, газировка). само да измислят прахчета с вкус на бира и си готов :).

    Стояне, сори за офтопика, изтрий го дразни 🙂

  16. А някой спомня ли си добрата стара суха лимонада? Страхотен аромат и добре газирана само за 04 ст. чашата. Някой може ли да ми каже от къде мога да си намеря такава? Но не искам скапаните степчета

  17. Рецепта №460 – Суха лимонада ( Полезни съвети и рецепти за всички – П.Миладинов )
    30г сода бикарбонат, 25г лимонена киселина и 20г пудра захар се изсушават добре и след това се смесват грижливо. Към тях се прибавят 50г чист спирт, 1г лимонена или друг вид есенция, омесват се добре с дървена или пластмасова лъжица и се пресоват на малки кубчета (във формичките за лед от хладилника), които се изсушават при 30 градуса С, след това се увиват в подходяща за целта хартия.

    Успех.

  18. Миро, тоя спирт за какво е? Нещо не зацепвам няма ли да кипнат содата с лимонената кис. при наливане на спирта?

  19. И аз скоро пробвах рецептата за „класическия“ банок.Голямо печене и въртене падна за да не са тикляви и се оказа че не са толкова вкусни колкото предполагах,а имах материал за 4 човека х 1 ден и пробвах различни варианти.Ето и една хубава снимка : Е,месните баноци бяха много по-добри 😉

    http://img651.imageshack.us/i/photo0050.jpg/ ето снимката

    • Явно не сте били чак толкова гладни purulent! 😉 Или пък очакванията ти са били прекалено големи. Добре изглежда иначе, чак ми се прияде, и се сетих, че скоро не съм правил. 🙂 То за месните баноци кой знае какви чалъми няма. Те винаги си стават добри! 😉

  20. Pingback: Домашен Дехидрататор за храни от подръчни материали | xenos::life

  21. Днес пробвах да направя тази рецепта със банок на зелена пръчка …Доста разочароващ резултат се получи …Първо замесих всичко както си е написано
    ,но когато дойде време да овия тестото около зелената клонка тестото взе да се троши .. стана ронливо , и изобщо не можеше да се овие около пръчката , а се чупеше на парчета…Накрая реших да го направч на малки питчици ,но пак или залепваше много за дъното или в средата не беше достатъчно изпечено .. незнам къде беше причинат..?!? А й когато го опитах ми се стори ,че вкуса на хлебната сода е много силен , а бях сложил 1 ч.л както пише в рецептата .. Незнам ,но не сполучих с тази рецепта нещо 🙂 за разлика от тази с ориза !

  22. Брашната, които се продават, често пъти не стават дори за хляб, правен по обичайния начин. Причината е в сортовете пшеница – сега се отглеждат сортова, даващи голям добив (2-3 пъти по-голям на декар площ, отколкото преди, че и повече), но качествата на тези пшеници са влошени.

  23. Аз правих банок на събирането ни на Платото. Моите наблюдения:
    Според мен първата рецепта е объркана. Аз сложих на три чаши брашно една кафяна лъжичка сода. Стана прилично, със съвсем лек дъх на содена питка. Ако се слага количеството сода, посочено горе- а именно 1 чаена лъжичка на една чаша брашно, според мен при замесването трябва във водата да се разтвори лимонтузу, или оцет, за да се угаси с тях содата и да се получи леко бухване на тестото. Предполагаемото количество лимонтузу е наполовина на содата, за оцета – около 1 супена лъжица. Но това не съм го пробвала, само предполагам, ще опитам следващия път.
    За печенето – опитахме на клечка, Жоро каза, че така най му харесал, обаче е много бавна и мъчителна работа, особено ако огънят пуши непрестанно във всички посоки. Не е за гладни хора, а за кеф, докато седите покрай огъня, вече хапнали. Опитах да го пека на камъните покрай огъня, обаче прегаряше от едната страна, от другата само се втвърдяваше и пак ставаше бавно. Накрая ми писна и разстлах жарта и намятах питките направо върху нея. Става бързо, питките са прилични, макар и с дъх на въглени. Определено най-сполучливият начин, ако те чакат гладни хора. Важно е да има някакви щипци, с които бързо да се обръщат и вадят питките. Нашите бяха направени от дърво, което се разклонява – просто и удобно.
    Забелязах, че като се върнах, малка част от сместа за банк, която беше останала в кутията ми и реално беше престояла около 5 дни от направата и имаше лек дъх на гранясало. Много лек. Аз използвах краве масло. Може би ако се изпозлва олио или маргарин няма да има този проблем.

  24. Направих го по първата рецепта и направо е убиец! Яд ме е само това че не сложех сирене, че много го тача….ама поне със сигурност ще се направи още и ще се екпериментира !!!!
    Поздрави !

  25. Този банок колкото и пъти да се мъчих да го направя ,все не става и не става.Правя го по първата рецепта (за зелената пръчка) ,но след като го увия и го поставя до огъня ,тестото омеква и почва да „капе“(разкъсва се ,пада от пръчката) .На следващия опит ги направих на питчици като си мислех ,че това ще предотврати разкъсването и дробенето на малки парченца ,но уви…пак се напука и накъса като … :Х

    Защо става така нз и нз …?!?

    Иначе на вкус го докарвам и е много вкусен !

    • Така описвайки положението, ми се струва, че имаш проблем с маслото: или слагаш повече, или има странни характеристики :). Пробвай с по-малко, или с някое друго.

  26. Днес пробвах с по-малко масло…и се ПОЛУЧИ ! 🙂 много вкусен и не се раздроби .. 🙂 Благодаря за бързият отговор !

  27. Браво за труда който си положил!!! Като гледам какви гадости се продават по магазините ще се наложи да преминем към такова хранене! Аз лично от преди 7год. не консумирам магазински колвас под каквато и да е форма!!!

  28. А чували ли сте,че може да се опече дребен пернат дивеч като се “увие“ в кал и се зарови в жар.На сутринта е готово,Става въпрос за цяло “пиле“ с перушината. Така са се хранили войниците в миналото,когато човекът не е бил толкова изтънчен.

Коментарът ви е добре дошъл!

Optimization WordPress Plugins & Solutions by W3 EDGE