xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Водата – откриване, добиване и съхранение (Втора част)

| коментара 8

Чиста планинска река

Намиране и събиране на вода

В зависимост от мястото, на което се намирате, помнете следното: В почти всяка среда има налична вода, макар и тя да е в различно количество. Вашите възможности да оцелеете може да зависят от възможностите ви да я намерите и съберете. Колкото сте по-умел в определянето на знаците, показващи близостта на вода, толкова по-добре ще се справите.

Най-общо можем да разделим методите на намиране и събиране на вода в две категории – Основни източници и Последни възможности. Количеството вода, от което се нуждае човешкото тяло, за да функционира нормално, е много повече от това, което можете да си осигурите с близане на роса, или да уринирате в дупка и да дестилирате кондензиралата вода. Ако искате да се измъкнете жив от пустошта, то отчаяно се нуждаете от намирането на основен воден източник.

Локализиране на Основните водни източници

Най-добрите основни водни източници са тези, които текат. Това включва реките, потоците и изворите. Ако те не са достъпни, то се налага да преминете към по-застояли водоеми. Езерата (големи и малки) са следващият подходящи в редицата. Следват ги блатата, тресавищата, мочурищата, плаващите пясъци и т.н. Снегът, кишата и ледът също са основни източници на вода.

Най-доброто решение, за да локализирате основен воден източник е, да проучите внимателно топографията на местността. Трябва да се научите да разпознавате различните индикатори за наличието на вода и да се водите по тях. Огледайте внимателно водният източник, който сте намерили. Претърсете бреговете му, или проверете нагоре по течението за замърсители, като например мъртви животни. На колкото по-голяма надморска височина се намира водният източник (например планински потоци), толкова по-чиста е водата. Помнете обаче, че дори приятно ухаещите и свежо изглеждащи планински потоци могат да крият замърсител, който се намира по-нагоре по течението, където не го виждате.

В долините често можете да намерите воден източникСлезте в подножието на хълмовете: Има известни различия в различните региони, но слизането в подножията на хълмовете обикновено е ефективна стратегия за откриване на вода, защото тя се движи в тази посока, „засмуквана“ от гравитацията. Дъното на долините са идеални места за откриването на вода.

Огледайте промените в растителността: Следете за промяна в растителността, която може да е индикатор за наличието на вода. Ако забележите място, където растителността е по-тъмна или по-гъста от тази в околността, имате голям шанс да откриете вода точно на това място, дори да се наложи да копаете за нея.

Утринна мъгла над езероНаблюдавайте небето: Един малък трик, който можете да използвате в ситуация на оцеляване е да следите за леки промени в цвета на небето (изисква наистина чувствително око). Водният източник се отразява в небето и обикновено точно над него то изглежда малко по-наситено синьо, отколкото над ограждащата го суша. Освен това рано сутрин, заради по-високата влажност и разликата в температурите, ниско стоящите облаци и мъгли имат склонността да се задържат директно над водоемите.

Животните също имат любими места за водопойСледвайте пътеките на животните: Животните също се нуждаят от вода и техните следи могат да водят към воден източник. Можете дори да забележите няколко следи от животни, водещи в една посока. Често те могат да образуват дори V-образна диря, напомняща кръвоносна или водна система (като в топографските карти). Там, където следите се сливат и образуват върха на V-то е посоката, която трябва да следвате, за да намерите водният източник. Но имайте предвид, че понякога животинските следи може и да водят наникъде.

Пойните птици винаги са близо до водаСледвайте птиците:
Птиците се събират около водата, и посоката на техният полет рано сутрин, или късно следобед, може да показва наличието на воден източник. Зърноядните птици никога не се отдалечават твърде много от водата. Когато те летят ниско и по права линия, най-вероятно се насочват към водоем. Запомнете обаче, че това са само косвени знаци и следването им не ви гарантира намирането на вода. Запомнете също, че повечето диви животни уринират и дефекират на същото място, където пият вода. По тази причина, след като намерите водният източник, придвижете се на поне стотина метра от мястото, където животинските следи се срещат със водата, за предпочитане нагоре по течението.

Някои от по-опасните паразитни микроорганизми обикновено се задържат в по-горните пластове на водата, така че ако завържете с въже някакъв съд и го пуснете по-надълбоко, шансът ви да вземете незаразена вода се увеличава. Просто трябва след като се напълни с вода от по-дълбоките пластове, да го издърпате бързо нагоре, за да намалите вероятността в него да попадне повърхностна вода.

Насекомите се събират на рояци около водаПроследяване на насекомите: Ако забележите насекоми (особено медоносни пчели или мравки) влизащи и излизащи от дупка в дървото, то в нея вероятно има вода. Можете да използвате пластмасова или гумена тръбичка, за да я изсмучете, или да натикате в дупката парцал, който да я попие. Наличието на рояци от насекоми също показва близостта на вода. Медоносните пчели никога не се отдалечават повече от няколко километра от воден източник тъй като имат постоянна потребност от вода.

Използване на лед, сняг и киша:
Ако се опитвате да оцелеете в район на света (или в сезон) където има сняг, лед или киша, то вие имате добър източник на вода, особено ако можете да запалите огън. Като много други аспекти на оцеляването, яденето на сняг, лед и киша също е обект на разгорещени дебати.

Ядене на снягМного инструктори ще ви кажат, че трябва да избягвате яденето на сняг, най-вече защото той ще понижи телесната ви температура, чието възстановяване след това ще изгори ценни калории. Това е вярно, но ако отчетем жизненоважната роля на водата, особено в ситуация на оцеляване, нещата може да не са точно така. Яденето на сняг и лед наистина ще понижи телесната ви температура, а вероятно и ще разрани леко вътрешността на устата ви. Ако обаче правите това сутрин или преди обед, и работите усилено над другите задачи, свързани с оцеляването ви, яденето на сняг може да ви помогне да регулирате телесната си температура в оптималните граници. А освен това и се нуждаете от тази течност.
Трябва обаче да внимавате, когато ядете сняг или лед късно през деня, особено когато сте изморени и температурите на въздуха падат. Яденето на сняг, когато съпротивителните ви сили са отслабени може да ви донесе повече вреда, отколкото полза! Това не важи само за зимата, но и за пролетно време, и като цяло винаги, когато ядете сняг.

Най-добре е, когато имате възможност да топите снега или леда, и дори да затоплите получената вода, преди да я изпиете. Ако нямате достъп до огън, можете да напълните бутилката за вода (или подобен съд, а дори и самозатваряща се торбичка) със сняг и да я поставите между пластовете на дрехите си, докато работите, или в спалният си чувал, докато спите, като внимавате тя да не опира директно в тялото ви. Ще отнеме известно време, докато снегът започне да се топи, но веднъж започнал, процесът ще продължи бързо. Ако направите това през нощта, на сутринта със задоволство ще установите, че имате приятно затоплена вода, с която да утолите жаждата си.

Водата от сняг, лед или дъжд е много бедна на соли и минерали, от които имаме нужда, за да оцелеем. Но това е в случай на продължително приемане, и не трябва да влияе въру решението ви да ядете сняг, ако се налага. Добавете ядливи растения и треви в съдът, в който топите снега, ако искате да си осигурите тези ценни вещества.

Източници на вода като последна възможност

Ако сте положили всички възможни усилия, за да намерите основен воден източник, и все пак не сте открили нищо, то трябва да се обърнете към някои методи, които се използват като последна възможност за намиране на вода. Те може да не ви подържат във напълно функционираща форма, но поне ще ви държат живи още известно време.

Събиране на дъжд: Много от вас са чували за опустошенията, които предизвикват киселинните дъждове, но това не е от значение, когато става дума за оцеляване – можете да пиете дъждовна вода, където и да се намирате по земното кълбо. За да съберете достатъчно количество дъждовна вода, което да ви подържа в добра форма, се нуждаете от колкото се може по-голяма повърхност, която да я улавя, както и съд в ролята на резервоар. Ако нямате под ръка подходящ съд, то можете да изкопаете дупка в земята. Това ще задържи поне за известно време водата, особено ако замажете стените й със глина, постелете в нея найлон или друга водонепроницаема материя, както и ако я държите плътно затворена.

Събиране на роса: Известно е, че обилната роса може да осигури вода за оцеляващия, и че съществуват няколко начина за събирането й.

РосаАко се намирате в район с висока, дълга трева, която е натежала от сутрешната роса, можете да направите като коренните жители на Австралия – аборигените, и да завържете парцали или туфи фина трева около глезените си, докато вървите из поляните. Когато парцалите или тревата се напоят със роса, изцедете водата в някакъв съд. Не подценявайте ефективността на тази процедура! Изненадващо е колко много вода може да получите така.

Ако в района няма висока трева, единственият източник на роса, който можете да намерите са листата, които можете да оближете. Тук обаче има вече известен риск, защото листата на някои растения може да съдържат масла или токсини, които да разстроят храносмилателната система и дори да доведат до диария, която само може да ви накара да се чувствате още по-зле.

Направете растителен дестилатор: Растителните дестилатори могат да бъдат използвани в много части на света и за тях са необходими само няколко прости компонента. За събирането на водата обаче се изисква търпение. Може да са необходими повече от 24 часа, за да съберете около 1 литър вода, и то при идеалните условия. Трябва ви някакви свежи зелени растения с листа – клони на дървета, храсти, фиданки или треви; найлонова торба и малко камъче. Изберете огрян от слънцето участък, където да поставите дестилатора и следвайте тези стъпки:

  1. Напълнете торбата със въздух, като я разтворите към въздушното течение, или духнете в нея.
  2. Премахнете от растителността всякакви тръни, клонки и клечки, които могат да пробият торбата. Напълнете 3/4 от торбата с растителност, или завържете отвора на торбата около краят на клона. Не използвайте отровни растения – те ще дадат отровна течност.
  3. Поставете малко камъче в торбата, за да натежи надолу.
  4. Ако имате парче тръбичка или кухо стебло от някое растение, поставете единият й край в торбата, още преди да стегнете отвора й (не забравяйте да запушите и нея). Това ще ви позволи да пиете кондензиралата вода, без да се налага да развързвате торбата.
  5. Разположете торбата на склон със най-интензивно слънчево греене. Отворът на торбата трябва да се намира по-ниско, отколкото дъното й (където се намира камъчето), за да може събралата се вода да се събере там и да не изтече през отвора.
  6. За да пиете: Ако нямате тръбичка, с която да изсмучете кондензиралата в дестилатора вода, отслабете връзките около отвора на торбата и я излейте в друг съд. Завържете отново отвора и оставете дестилатора да продължи действието си.
  7. Сменяйте растителността, когато извлечете от нея повечето вода, за да си осигурите постоянни доставки на вода.

Можете също така да направите вкопан слънчев дестилатор, за който съм писал по-подробно в една по-стара публикация.

Вода от растенията

Бушмените от пустинята Калахари живеят в свят, в който екстремните жеги са ежедневие. В желанието си да се адаптират към този убийствен климат, те са станали майстори в извличането на вода от растенията. Те са способни да изминат дълги разстояния, търсейки корени, които изравят, нарязват на парчета и размачкват. Водата, които те изстискват и изпиват от тях им помага да утолят жаждата си.

Бушмените знаят, че където има растителност, там могат да открият и вода. Но в повечето случаи процесът е отчайващо бавен и получената течност едва стига за да намокриш устата си. Освен това, за да се научите да откривате и правилно да идентифицирате водоносните корени или растения, се нуждаете от инструкциите на местен експерт. Дори тогава шансовете да намерите някое от тези растения са нищожни, което за повечето хора обезсмисля положените усилия. Въпреки това съществуват няколко забележителни изключения от правилото.

Добиване на вода от бамбукЗеленият бамбук е отличен източник на чиста вода, която практически няма мирис. Просто наведете бамбуковото стебло, отрежете върхът му и го завържете в тази позиция. Водата, капеща от разреза, може да се събира във подходящ съд през нощта. Освен това самото стебло на бамбука има много възли, образуващи камери. В тези камери понякога се събират значителни количества вода. Можете да ги откриете с почукване по стеблото. Там, където звукът е по-глух и тъп, вероятно има вода. Просто трябва да пробиете дупка в долната част на тази камера, за да можете да изсмучете водата.

Ако откриете гниеща бреза, можете да извадите влажната, подобна на гъба дървесина от вътрешността и да я изцедите, за да получите вода. Банановите дървета също предлагат вода. Отрязвате цялото дръвче ниско до основата (30 см) и в нея издълбавате вдлъбнатина, подобна на купа. Водата, постъпваща от корените, веднага ще започне да запълва вдлъбнатината. Първите порции ще бъдат леко горчиви, но след това ще се оправят. Стеблото ще продължи да осигурява вода в продължение на няколко дни.

Добиване на вода от бананово дръвчеРазличните лози и лиани също с добър източник на вода, ако можете да ги идентифицирате правилно. Отровните видове изпускат отровна течност и се срещат не само в тропичните области. За да получите вода от лоза или лиана, отрежете стеблото колкото се може по-високо. Това трябва да е първият ви разрез, ако отрежете първо долната, водата ще се отдръпне на капилярен принцип и получената въздушна тапа няма да позволи тя да изтече от долният край. След това отрежете долният край, близо до земята. Съберете изтеклата вода в подходящ съд или в устата си. Може също така да не режете стеблото в долната част, а да поставите отрязаният връх да капе в някакъв съд. Така също може да се събере значително количество вода.

Някои растения имат различни кухини или джобове в основата на листата, които могат да задържат дъждовна вода. Зелените кокосови орехи предлагат достатъчно количество течност, която въпреки, че не е точно вода, може да задоволява нуждите ви. Известно време може да карате на тях, но е важно да знаете, че тази течност съдържа масла, които действат слабително и ще ви докарат диария.

Вода от кладенче

Little Island Survival - Кладенчето в пясъкаПомните ли, когато като деца сте си играли на някой морски плаж и сте копали толкова дълбока дупка, че в нея започва да избива вода? Можете да ползвате този метод за да получите чиста вода в ситуации на оцеляване. (Ако ще полагате усилията да копаете дупка, и имате необходимите материали, може би по-добра идея е да направите и слънчев дестилатор). Ако забележите блатиста и замърсена локва вода или езерце, можете да се отдалечите на няколко метра от брега и да изкопаете достатъчно дълбока дупка, за да може водата да се просмуче в нея. Получената вода ще е мътна и кална, но поне ще е чиста от бактерии и животински замърсители.

Бързината, с която дупката ще се запълни с вода, зависи от концентрацията на влага в почвата, както и нивото на подпочвените води. Можете да използвате копаенето на кладенче, за да намерите вода на следните места:

  • където има свежа зелена растителност;
  • където повърхността на почвата е влажна;
  • в долините и другите ниски части от релефа;
  • в най-ниските части на вдлъбнатите брегове или пресъхналите речни корита;
  • в подножието на стръмни дерета или скалисти участъци;
  • в първата падина след първата пясъчна дюна на сухите пустинни езера;

Вода от скалите

Не, това не е правописна грешка! Вярвате, или не, скалите могат да бъдат добър (макар и неочакван) източник на вода, дори в необичайно сухите региони, като пустините. Вдлъбнатините, дупките или пукнатините в скалите може да задържат дъждовната вода. Всякакъв вид гъвкава тръбичка може да бъде използвана за изсмукване на тези трудно достъпни запаси.

Някои типове порести скали (като например пемзата), могат да попиват в себе си вода по време на валежи. Можете да достигнете до тази вода, както казах, с помощта на някаква тръбичка, но имайте предвид, че всеки гризач в околността може също да пие от тази вода, и най-вероятно да уринира и дефекира във, или в близост до нея. Ако имате възможност да съберете водата и да я преварите – не се двоумете да го направите! Попиването на росата от скалите рано сутрин с помощта на парцал или фина трева е друг метод за получаване на вода от скалите.

Вода от животните

Обикновено рибите съдържат известно количество подходяща за пиене вода. Трябва обаче да я събирате внимателно. Големите риби обикновено имат резервоар с вода по продължение на гърба. Не е добре да пиете сока от месото, защото той е много богат на протеини и неговото разграждане всъщност по-скоро ще намали, отколкото ще увеличи запасите от вода в тялото ви.

Въпреки, че изглежда брутално, очните ябълки на животните съдържат вода. Можете да я получите, като направите малък разрез в очната ябълка и я изсмучете.

Вода от урина

Малко въпроси, свързани с оцеляването, могат да предизвикат такива големи спорове, както прави този. Някои хора са големи привърженици на пиенето на урина, дори когато не са в ситуация на оцеляване! Терапията с урина се е практикувала от различни култури от хилядолетия насам. Тази терапия те задължава да пиеш урина, или да я втриваш в кожата си, от медицински или козметични съображения. През Ренесанса някои хора дори са ползвали урина, за да мият зъбите си!

Какви са моите препоръки? Не го правете! Основната опасност, което това носи, са солите и токсините, които тя съдържа. Това носи същите опасности, които и пиенето на солена морска вода. Солевото съдържание (около 2 процента) води до по-нататъшно обезводняване, така че е нещо като „една стъпка напред – две назад“. Урината също така съдържа отпадъчни продукти на метаболизма, като например формалдехид, амоняк и отделени тежки метали. Колкото по-концентрирана е урината, толкова по-голямо количество от тези отпадни продукти ще поемете обратно. Има много документирани случаи на хора, умрели от пиенето на собствената си урина.

Но дори да забравим всичко това, ако вие вече сте достигнали до състояние, в което сте толкова обезводнени, че да опрете до пиене на собствената си урина, то с изненада ще установите, че всъщност няма какво да изпиете. В това състояние отделянето на урина е толкова малко, че почти липсва. Тогава можете да не уринирате с дни, а ако случайно го направите, количеството ще е толкова малко и с такъв ужасен мирис и толкова тъмен жълто-кафяв цвят, че едва ли бихте го изпили. По-доброто решение е да направите вкопан слънчев дестилатор, в който да уринирате и да дестилирате обратно водата.

<< Първа част | Трета част >>

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!








8 коментара

  1. Урината ако не я минеш през някакъв наистина стабилен филтър или направо дестилираш си е чист автогол. Все пак ако човек е в безводна местност, където е сигерун, че водните източници са малко е вариянт да я събира и в последствие преработва… стига да има съответните възможности, разбира се.

  2. Четох някъде ,че някои хайдути са носели задължително със себе си парче сюнгер (вид морска гъба -можем да я заменим с парче дунапрен)в тенекиена кутия на кръста си.Тази гъба завързана на връв влачели след себе си сутрин по росната трева и периодично изстисквали в кутията.Не си спомням името на войводата но в неговата дружина всеки е бил задължен да носи такава кутия вероятно си е заслужавало .

  3. В една от сериите по дискавъри Beur Gurls беше в някаква пустинна местност и нямаше никъде вода. Събра си урината в манерката и изпи част от нея. Той каза, че урината е 90% дестилирана вода и може да се пие , но до около 30минути(или час, не съм сигурен) – след това е опасно, защото разни бактерии и паразити се увеличават като количество и могат да причинят болести.

    • Беър Грилс е единствения „експерт“, който съм виждал да казва, че няма проблем да си пиеш урината. Може би защото с него върви екипа, и сцените се снимат между периоди на почивка и възстановяване. Ако вземат да го оставят някъде да си пие урината и да преживява, тогава ще разберем истинският ефект. 🙂

      А иначе за „дестилираната вода“ – по вероятно е казал „90% стерилна“, в което има разлика. Това, че след 30 минути се увеличава броя на бактериите в нея ти е най-малкия проблем. Те едва ли биха ти причинили сериозно неудобство.

  4. Прав си за уточнението – „стерилна“ e правилният термин. Най-точно би се произнесъл някой доктор, от тези дето правят изледвания на урината например.
    Дори урината да е годна за пиене, по-големият проблем е психологически – ще се реши ли човек да изпие такава отврат.

    • @anjsan: О-о-о, не се притеснявай, тя тая бариера в един момент пада много лесно. Нуждата на тялото е по-силна от някаква си психика. 🙂 Само че както споменах и в публикацията, като дойде този момент, в който ще се решиш да го направиш, просто може да няма какво вече да изпиеш. 🙂

  5. е то не се ли изхвърляха вредните токсини с помоща на урината.. предполагам от тая гледна точка не е полезна. а инак, че е стерилна, просто значи, че няма живи организми (по смисъла на определението стерилна). но за ползата това което аз мисля бях гледал – онзи от филма си напика фланелката и си я сложи на главата. предполагам, като се изпарява охлажда главата..

  6. При добиване на вода (като последна възможност) трябва да се внимава направените усилия да не изразходват повече вода (в организма), от тази, която евентуално бихме добили така от природата.

Коментарът ви е добре дошъл!

Optimization WordPress Plugins & Solutions by W3 EDGE