xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Водата – Откриване, добиване и съхранение (Първа част)

| коментара 18

Водата - Основен приоритет

Без огън. Без подслон. Без храна. Освен в някои наистина екстремни случаи, това не би ви убило… поне не бързо! Но нищо не е по-сериозно от недостига на вода. Търсейки място с добри запаси на дърва за горене, материали за подслон и източници на храна, можете да замените всички тях за постоянен източник на чиста вода. Винаги гледайте да запазите това, което имате, и започнете да търсите алтернативен източник колкото се може по-скоро.

Вече съм писал това-онова на тази тема, но сега смятам да го направя по-обстойно в няколко от следващите публикации.

Можете да преживеете без храна повече от три седмици, но обикновено няма да преживеете без вода повече от три дни. Доказано е, че по време на криза и безредици, някои хора са оцеляли без вода около 10 дни, но техните нормални жизнени процеси и възможности са паднали драстично ниско след първите три. В зависимост от обстоятелствата, в които се намирате, след по-малко от 24 часа ще започнете да страдате от жестоките ефекти на дехидратацията, особено ако сте в горещо, сухо и ветровито място, каквото е пустинята. Първо идва мигрената и главоболието, последвано от бързата загуба на енергия. Ха сега да видим как ще запалите този огън, ще построите това убежище, и ще направите капани за животни!

Водата е ценна в пустинните области

Изходът е да излезете от пустинята, но какво ще стане, ако не можете? Тялото ни се нуждае от 2 до 3 литра вода всеки ден. Добавете жега, студ, стрес, физически усилия или диария, и ще имате нужда от още повече. За да оцелеете сред пустошта, трябва да знаете как да намирате вода, да добивате вода, и дори как да предпазите тялото си от прекомерната загуба на вода.

Едно нещо, за което хората винаги се залавят, когато става дума за водата (ако приемем, че са имали достатъчно късмет да я намерят), е дали тя е достатъчно чиста, за да става за пиене. Те се двоумят дали да пият или не, поради страха това да не ги накара да се чувстват зле. По-нататък ще стане дума за това в по-големи подробности, но засега запомнете просто тази мантра: „Пий, пий, пий!“. Ще загинете много по-бързо от обезводняването, отколкото от ефектите, които ще ви донесат заразните болести. Дори да погълнете паразити, повечето от тях няма да ви засегнат сериозно за по-малко от седмица, ако не и по-дълго. Ако оцелеете, можете лесно да се справите с повечето от тях, използвайки помощта на модерните лекарства.

Все пак, ако имате възможността да преварите водата, това би било от огромна помощ. Ако не можете – всеки път, след като сте пили от несигурен източник, размачкайте парче въглен (не пепел), и го поставете в парче плат. Прецедете вода през плата и изпийте черната течност. Това ще ви помогне да избегнете стомашните разстройства. Уверете се също, че въгленът не е от изгарянето на отровни растения!

А и водата в изолирани и труднодостъпни райони обикновено е годна за пиене. Разбира се, ако се намирате надолу по течението на река, минаваща през африканско селище, или град, който я използва за изхвърляне на септични води, то вероятно ще погълнете патогени. Но пък ако се намирате толкова близо до селище, то на практика вие не се намирате в ситуация на оцеляване!

Giardia - Един от най-отвратителните паразити, които могат да ви повалят сред природатаВсе пак можете да се заразите с паразити (някои от които много гадни), дори от кристално бистри и чисти водни източници. Не рядко може да се случи да пиете от такива източници, и след няколко часа да се проснете с колики и диария, които да усложнят още повече ситуацията. Никога не се отнасяйте с пренебрежение към водата! Най-доброто решение е, винаги да приемате всички водни източници за ненадеждни и да пречиствате водата, ако имате възможност. Но ако трябва да избирате между пиенето на непречистена вода и смърт от дехидратиране – пийте!


Режим на дажбите и Запазване на водата във вашето тяло

Не по-малко важна от добиването на питейна вода е възможността да предпазите тялото си от прекомерна загуба на течности. Най-добрият начин да направите това е, като сведете до минимум вашата физическа активност, ако е възможно. Ако не се налага да стоите прав – седнете; ако не се налага да седите – легнете. Също така вие губите повече вода ако говорите, отколкото ако мълчите, и ако дишате през устата, а не през носа.

Разбира се, ако се намирате в ситуация на оцеляване и се опитвате да изградите убежище, да съберете храна, да намерите вода, или просто да се измъкнете от тук, няма да имате лукса да се излежавате наоколо. Въпреки това обаче, има начини да сведете загубата на вода до минимум. Първо, тъй като се налага да работите, опитайте се поне да подържате усилията си на някакво приемливо ниво, което ограничава загубата на вода чрез потенето. Потенето е един от основните методи за охлаждане, които тялото използва, но по този начин губите вода през порите в кожата си.

В горещи и ветровити условия може да изпитвате желанието да се разсъблечете почти напълно. Не го правете! Един от най-бързите начини водата да бъде „изсмукана“ от тялото ви е чрез конвекцията: топлите въздушни течения могат само да ви обезводнят още повече. Облечете свободна фланелка, за да забавите процеса и се скрийте от вятъра, ако е възможно. Също така значително количество вода се губи през главата, така че е добре да я покриете с нещо колкото се може по-дълго време, без да прегреете.

Какво да кажем за разпределянето на дажбите налична вода? Това е върпос, който предизвиква разгорещени дебати в средите на „оцеляващите“. Нека да приемем, че имате вода, достатъчна за да пиете 250 мл на ден в продължение на една седмица, но предполагате, че периода, в който няма да намерите друга ще бъде около 2 седмици. Имате два избора: Да изпиете водата за една седмица, надявайки се, че междувременно ще намерите друг воден източник; или да орежете дажбите си на половина (125 мл) и да разтегнете периода до две седмици.

Някои експерти се аргументират с това, че е по-добре да пиете по 250 мл на ден, за да подържате тялото и органите си напълно хидратирани. Но от друга страна обаче, ако в следващият дълъг период от време, в което можете да не намерите друг воден източник, наличието на тези 125 мл вода може да бъде невероятен физически и психологически стимулатор. Не може да се каже със сигурност коя стратегия е по-добра, но определено разпределянето на водата на дажби е добра идея.

Психология

За да разберете по-добре важността на водата за вашето добро състояние (физическо и психическо), ще ви припомня, че трябва да изпивате около 3-4 литра вода всеки ден, дори да седите на сянка и да не вършите нищо. Водата непрекъснато се изразходва от нашето тяло дори чрез нормални процеси, като дишането например. Добавете допълнителният стрес, който ще ви донесе екстремната ситуация, който може да води до крайна физическа активност, потоотделяне, повръщане, диария или кървене, в резултат на получени травми, и ще видите, как положението ще стане бедствено. Дори храносмилането, особено след приемането на храни, които са сладки или пикантни, както и тези богати на сол или протеин, използват ценните запаси от вода в организма ви.

От информацията, която можете да намерите, ще ви стане ясно, че смъртта от обезводняване е ужасна и много болезнена. На практика вие ще започнете да усещате много неприятни физически и психологически ефекти от обезводняването още щом водните ви запаси в организма паднат с малко повече от един процент. Главоболието, гаденето, затруднената преценка и депресията са все симптоми на обезводняването, с които не бихте искали да си имате работа по никое време, особено ако сте сами и се опитвате да оцелеете сред пустошта.

Жаждата не е добър индикатор кога тялото ви се нуждае от вода. Може въобще да не забележите, че ви е нужна повече. Ако изпивате по 250 мл на всеки час, това ще ви подържа свеж и дори ще ви помогне да се справите с болките от глада, от които може да страдате. Вие пак ще сте гладни, но поне няма да страдате толкова много.

В екстремна ситуация си определете задължителните часове през деня, когато да пиете вода. Особено през зимата, когато най-често можете да забравите, че трябва да се пие вода. Това ще ви помогне да останете по-съсредоточени. Ако не сте сами в бедата, то тогава ще имате допълнителна отговорност (и понякога предимство) да наблюдавате другите в групата. Проверявайте другите за зачервена или порозовяла кожа и обилно потене – два сигурни признака за прегряване. Обезводненият човек е бавен, непохватен, затворен в себе си и демонстриращ лоша преценка (Сигурно много от вас имат познати, които са хронично дехидратирани!:)).

Прост тест за обезводняване на тялотоИма един тест, който винаги работи добре: Ощипете кожата на обратната страна на ръката си. Ако прищипаната част от кожата възвръща формата си много бавно, то човекът страда от обезводняване. Друг знак е цветът на урината. Тъмно-жълтият цвят означава дехидратация (разбира се не говорим за болестни състояния). Ако пък въобще не уринирате, то също значи, че не поемате достатъчно вода.

Много ръководства разграничават леко, средно и критично нива на обезводняване. Не се обърквайте в семантиката. Обезводняването е бърз убиец и предотвратяването му си остава най-важният ви приоритет!

Втора част »

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!








18 коментара

  1. Поздравления Стояне ,подхванал си много жизнено важна тема.На пръв поглед уж всички сме наясно колко е важна водата но съм забелязвал много хора да тръгват на път без да се погрижат за вода (вземат си например запас от цигари и най-много някое шишенце от половин литър вода ).Мисля ,че малцина знаят колко е опасна дехидратацията а и как да познаят ,че са обезводнени.Тези опасност ни дебне не само ако сме някъде сред природата но и на работа ,сред града.Сгъстяването на кръвта може да доведе дори до инфаркт.Очаквам с интерес продължението.

  2. Малко извън темата, но докато четях ми зазвуча в главата една песен на БТР .Дюн.
    Който е чел книгата ще разбере защо се сетих за тази песен. А за който не я е чел – действието се развива на пустинна планета, където водата е изключително ценна,

    „…А над менe слънце грее
    имам пясък, но търся вода…“

    Целия текст може да намерите тук

  3. Здравей, Стояне!

    Поздравявам те за този блог! Чета го с голям интерес и намирам статиите ти за много полезни. Не, че съм тръгнал да пътешествам из пустинята, но темата за оцеляване в екстремни условия винаги ме е интересувала.

    По повод на намирането на вода, в един роман бях чел, че има някакви походни уреди 9вероятно военни), с които бързо и лесно се пречиствала водата, която намираш от съмнителни източници. Знаеш ли нещо по този въпрос – какви са тези уреди и дали случайно подобни неща се намират у нас?

    • Благодаря, Майк Райм! Радвам се, че съм полезен! 🙂

      За филтрите, които говориш – да, има такива, дори и у нас. Може би ще ги спомена по-нататък, но най-общо мога да ти кажа, че вероятно имаш предвид комбинираните химични и бактериологични походни филтри, които наистина влизат в екипировката на някои военни части. Има ги обаче и за масово ползване. Проблема е, че са доста скъпички още. В България са от порядъка на 200-300 лв. Иначе може да видиш нещо задгранично ТУК.

  4. Благодаря! Това е полезна информация.

  5. Много поучителна статия, както повечето ти, разбира се. С нетърпение очаквам и втората част! 🙂

  6. За обезводняването – преди време на един преход по морето, забелязах, че по някое време (вървим цял ден) започвам да се прозявам ужасно много.. също и някъкви наченки на главоболие.. пиех си вода сякаш нормално, но пък средата на лятото, и то покрай морето.. светнах се, че може да е от обезводняване.. това лято в планината.. един от групата, спираме за почивка.. и той поседнал така и се прозява и вика „еее сега една дрямка следобедна..“. казвам му да пие вода че се обезводява, той не.. след половин час нагоре започна главоболие, причернява му.. оказа се, че не носи достатъчно вода.. добре че има магарета (глупави и да носят) като мен с 1.5 литра резерв.. вярно, че тежи повечко, но ако не познавам терена (да знам къде има вода) предпочитам да ми тежи и да я излея като стигна, от колкото да преглъщам на сухо 🙂

  7. Бог дал – Бог взел! Водата е божи дар и много да се внимава за действията ни, че както ни е дадена, така ще си я прибере! УСПЕХ!

  8. Joy, спор няма, че е по-добре особено когато сте повече хора да се носи малък запас от вода. Дори и в „цивилизовани“ области.

  9. Здравей!Много ми допадна темата.Поздравявам те.

  10. Сетих се и още нещо-много често се говори за разпределението на водата на порции дори до мл.,но в реални условия ми се вижда трудна работа.Зная ,че на спасителните лодки и салове има специални чашки с деления към задължителните запаси с вода но това са щатни средства а когато си сам с една манерка можеш да „мериш“ само с глътки.Може би трябва да помислим по-рано и по този въпрос.

  11. Привет, Стояне. Имам един следния въпрос. Навремето някъде бях чел за един такъв прийом: да си сложиш в устата малко камъче, за да събира слюнката. Така, естествено, не се хидратираш, но (теоретически) жаждата те мъчи по-малко. Предполагам, че и други заместители стават – дъвка примерно (стига да дъвчеш със затворена уста). Аз някакси за всичките години, дето ходя по чукарите, все не съумявам да го пробвам, пък и не ми се е случвало да се озовавам в критична безводна ситуация. От друга страна, звучи ми като доста полезен метод. Нещо да си чувал/чел/пробвал на практика по този въпрос?

    • @haotichen: Този прийом и аз съм го чувал, и ако не се лъжа се практикуваше или от номадските племена в северна Африка, или от едни американски индианци, които населяват по-пустинни части на Америка. Идеята на цялото нещо не е осигуряване на вода, а стимулиране на слюнчените жлези посредством камъчето, което води до постоянно овлажняване на лигавицата на устната кухина. Така много по-добре се понася жаждата. Дъвката може би ще има подобен ефект.
      Не съм го пробвал – не се е налагало. 🙂

  12. Явно познанията ни по въпроса се припокриват. Остава само волята да се опита на практика, че да получим емпирични резултати 🙂

  13. Римските легионери при поход са минавали средно от 30 до 40 км. дневно, и то с товар близо 50 кг. на гръб. Понякога много дни наред, в студ и жега. 😉

    Пиели са вода, смесена с малко винен оцет.

  14. Гореспоменатият прийом да си сложиш в устата малко камъче върши работа. Може да се използва и костилка от плод – например от слива. Аз съм го пробвал – получава се едно самозалъгване, че не си жаден за около час, два. По някое време установяваш, че си много по-жаден от преди. Въпрос на психика и воля.

  15. Здравей Стояне,
    Поздравления за хубавите статии, Искам да попитам дали знаеш някой да е издал Ръководство за откриване на вода на български. Предварително благодаря
    П.С Много ми трябвааааааа

  16. Здравейте, има и още един метод, който е приложим ако намерим пресъхваща локва – няма вода, само кал. Събувате чорапите, пълните ги с кал и ги провесвате над някой съд. На вкус няма да е като изворната, но ще е дон перинион в сравнение с утрината. После водата се пречиства чрез преваряване или с химикали. Естествено се прибягва до чорапите ако нямате парче плат (например тениска) в което да увиете калта. Така навремето правехме с киселото мляко, когато приготвяхме салата \“снежанка\“

Коментарът ви е добре дошъл!