xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Road Tales

| коментара 12

Реших да обиколя света на стоп...

„Реших да обиколя света на стоп…“, „…защото животът, за да има смисъл, трябва да се изживее по интересен начин.“

Не… това не го казвам аз (въпреки, че бих искал :))! Това са думите на едно момче, с което се запознах в няколко разговора в Интернет. Искаше да обсъдим практичността на някои неща, за които бях писал в блога си. Естествено обсъдихме повече, но… 🙂 Тогава той ме запозна със идеята и плановете на смелото си начинание, както и ми посочи адреса на неговият сайт.

Ето как той представя себе си:

Иван ИларионовКазвам се Иван Иларионов, 28 годишен комуникационен инженер. До вчера бях програмист, а от сега нататък в длъжностната ми характеристика май трябва да пише “стопаджия” или “пътешественик” 🙂

Родом съм от Миндя – малко селце на двайсетина километра от Велико Търново, но в последните 9 години живеех в София.

Обичам природата, обичам да снимам сред нея, обичам приключенията, обичам да слушам музика… списъкът с интересите ми е доста дълъг, но мисля, че няма смисъл да ги изреждам тук.
Това са нещата, които мисля, че знам за себе си. Но това кой съм наистина, се надявам да го разбера по пътя си.

Накратко: желанието му е да обиколи света на автостоп! Каквото и да напиша оттук-нататък, едва ли ще го представя по-добре от това, което той сам е написал в сайта си. Затова смятам направо да използвам цитати на ключови моменти от него.

Да започнем с решението:

Прекарвах дните си като затворен в клетка – загледан в поредния красив залез отминаващ зад офисното стъкло. Неудовлетвореността, което се събираше в мен вече над две години, беше достигнало до ниво, което повече не можех да пренебрегвам. Фалшивото чувство, че държа живота в шепите си все повече се пропукваше и започнах да осъзнавам, че дните изтичат между пръстите ми като вода. Осъзнах, че ще дойде време, в което ще поднеса шепа, за да пия, а там няма да е останало нищо.

* * *

Трябваше ми нещо, което да ме изкара от коловозите в които бях попаднал. Нещо различно и непривично за мен. Нещо голямо и мащабно, което да остави трайна следа в мен. Отпечатък, който никой и нищо няма да може да ми отнеме. Реших да изоставя всичко, което прави живота нормален и сигурен – домът, добре платената работа, топлото легло, приятелите, и да се впусна в пътешествие изпълнено с несигурност, трудности, лишения, но и с красота и вълнения. Пътуване, което да ме изправи пред непознатото и да ме срещне очи в очи с огромния шарен свят, и най-вече със самия мен.
За да видя, за да почувствам, за да разбера. За да оценя и най-простите и обикновени неща. За да изпитам всички възможни чувства и емоции. За да живея.

Някой друг, освен мен, да вижда в тия думи отпечатък на собствените си мисли в един, или друг момент от живота си?!

Повече за идеята можете да прочетете тук.

Защо именно на стоп, и може ли така да се направи околосветско пътешествие?

– Защото по този начин можеш да се придвижваш почти без пари, можеш да стигнеш до всяка точка, до която стига път и най-важното – срещаш всякакви хора, и отваряш какви ли не неподозирани врати пред себе си.

– Двата закона на стопаджийството гласят:
1. Ако има път, то все някога по него ще мине автомобил.
2. Ако минават автомобили, рано или късно все някой от тях ще те качи.
Ако се основаваме на тези два закона, би трябвало да може да се обиколи света на стоп.

Какъв ще е приблизителният маршрут, по който смята да обиколи Земята?

– Накратко – ще прекося част от Европа, цяла Южна и Централна Америка, Нова Зеландия, Австралия и Азия. Океаните ще прелетя със самолети, тъй като преминаването им на стоп е ако не невъзможно, то поне твърде несигурно, времеемко и не си заслужава усилията.

Колко време ще му отнеме това?

– Да, дълго ще е, ако всичко върви нормално може да отнеме до 2 години. Тъй като никой работещ човек няма толкова време, аз просто напуснах работата си. А финансирането идва от спестените през последната година около 9000 лева.

Има ли спонсори?

– Не, нямам спонсори, защото реших, че искам да бъда свободен и пътешествието ми да не зависи от никого. Само така би било изцяло мое.

Какво точно смята да прави, освен да се вози на стоп?

– Разбира се, че няма само да се возя. Мисля да обикалям пеш, да снимам, да пиша, може би да рисувам, да науча испански, да науча неща, характерни за културите на местните хора. Светът е прекалено шарен, за да ми писне.

Пътешествието ще е наистина трудно. Малко са хората, които биха се решили да го направят по този начин. Някои от местата, през които смята да мине, са известни със своята сурова природа. Къде смята, че ще му е най-трудно?

– Доста места ще са трудни, някои дори опасни, но ето конкретно някои: Суровия ветровит и дъждовен климат на Патагония, огромните сухи и солени пространства в Алтиплано, високата престъпност в Централна Америка, намирането на водни транспорти по някои отсечки от маршрута, непознатата концепция на стопа в някои азиатски държави, трудните визи за държави като Китай и Иран.

Късметът няма да му е излишен, както и няма да е излишно да му го пожелаете. Ако искате да го подкрепите и финансово, можете да погледнете ТУК.

Докато пиша тези неща, Иван вече е започнал своето приключение. За всички тези, които имат неговото желание, но все още не са събрали неговата смелост – можете да следите пътешествието в неговият сайт, както и да станете член на групата от подръжници във Фейсбук. Аз поне ще го правя с най-голямо удоволствие. Предполагам, че той ще бъде щастлив заради моралната подкрепа, която ще му осигурите по този начин.

На добър час, Иване! Вятър в платната …и никога не се предавай!

[wp:svejo-net]

12 коментара

  1. Може само да му пожелаем късмет на момчето и дано да успее в своето начинание.Аз научих новината в БТВ новините и се зарадвах ,че все още има такива хора, за които понятието живот се мери в други стойности.

  2. Четейки думите на Иван, някакси съвсем неволно, или недотам неволно, се поставих на негово място. Сякаш думите са изречени от мен самия … Същото усещане, същото фалшиво чувство, че държиш живота си в ръце, а в действителност той ти се изплъзва все повече и повече… шибаната забързана действителност, програмисткото ни ежедневие ни поставя все по-дълбоко в матрицата, от която ние самите нямаме сили да се измъкнем…
    На добър час, Ванка!

  3. Здравейте мога само да поздравя момчето и да му завидя за смелостта да го направи. Като става дума за пътешественици от доста време, следя преживяванията на един друг пътешественик (само че на мотор) ето тук. Казва се Коста, но мисля, че при Иван нещата ще са доста по – истински.

  4. Всеки си е мечтал за подобно приключение :). Мога само да му пожелая късмет.. Колкото за усещането за изплъзващ се живот.. Едва ли това ще помогне.

  5. Наслука 🙂

  6. Това ще е голяма тръпка

  7. Изключително смело.

  8. Успех, Иване,

    Не забравяй, че има и яхтостоп. При това върви много. Бъди здрав!!!

  9. Искам и аз така един ден като порасна

  10. Жив и здрав да е! Отново да види Миндя – обиколил света, доволен, щастлив и готов за още! В неговия случай Пътя е Целта! Така трябва!

  11. Всеки някой ден трябва да тръгне по своя път, лошото е че в голямата си час така и не събираме кораж и смелост до последния си час.
    СТИСКАМ ПАЛЦИ, ИВАНЕ!

  12. zdraveite!Vcera slucaino popadnah na temata i iskreno se zaradvah na tova momce.Napalno spodeliam negovite razmisli za jivota i v castnost v nasata“ absurdlandia“.v momenta az obmisliam nesto podobno,no s baik.Ivane neka kasmeta e s nas,zdrave i gradiven shopski inat:-)nie sme s teb!

Коментарът ви е добре дошъл!

Optimization WordPress Plugins & Solutions by W3 EDGE