xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Полезни растения – Част Първа

| коментара 21

Сред тръстиковите поля

Започвам поредица от публикации, в които смятам да ви запозная с най-често срещаните и полезни растения от гледна точка на Бушкрафта.

Отдавна смятах да го направя, но работата по такова начинание не е малко, и все не ми остава време да започна. Подбрал съм засега около 100 вида растения, които смятам да разгледам в поредица от 7-8 публикации. Тъй като те още не са завършени а предстои обработка на снимковия материал и превод на части от текста, предполагам, че няма да мога да пускам повече от една на седмица. Много е вероятно и да не са една след друга. Иначе на някой може да му писне 2-3 месеца да чете само за растения. 🙂

Принципно ще разглеждам всяко от растенията от гледна точка на приложенията му относно живота в Дивото, но доста от тях са и полезни билки, затова ще има и абзац, в който ще се описват и тези им свойства, както и начин на приложение.

Концентрирал съм се над растенията, които се срещат в България. Те са характерни и за по-голямата част от Европа. За чуждоземните смятам няма да ви е трудно да намерите информация, защото с тях са изпълнени ръководствата по Оцеляване, които се продават по книжарниците. 🙂

Надявам се всичко да ви е полезно!

Аир, акорус (Acorus calamus)

Описание: Многогодишно блатно тревисто растение с хоризонтално пълзящо коренище, дълго до 1,5 м и до 3 см в диаметър, с три ръбесто стъбло и линейно мечовидни листа с успоредно жилкуване, дълги до 120 см. Съцветието е цилиндрично, към върха леко заострено, обагрено в жълто и е разположено сякаш странично на стъблото. Плодът е суха червена ягода. Цялото растение, особено коренището, има силна и приятна миризма. Цъфти от юни до август.

Аир,акорус (Acorus calamus) - Цялостен видАир,акорус (Acorus calamus) - ЛистаАир,акорус (Acorus calamus) - Цвят

Местообитание: Расте по мочурливите места и блата в Софийско, Казанлъшко и Варненско.

Ядливи и полезни части: Лютивият, ароматен корен става за приготвянето на сироп.

Като билка

Приложение: Използува се апетитовъзбуждащото и противовъзпалителното действие на билката при възпаление на стомашната лигавица, язва и лошо храносмилане. Дрогата се прилага и при диария, жълтеница, кашлица, анемия, нередовна менструация, зъбобол. Дъвкането на корените предизвиква гадене и повръщане, поради което се използува за отказване от тютюнопушене. Приписва им се противогърчово действие и способността да подобряват зрението и паметта. Влиза в състава на препаратите неутрацид и викалин за лечение на язвената болест.

Начин на употреба. Прилага се запарка от 3—4 г стрито коренище, залято с 250 см3 вряща вода. Запарката се приема топла, половин час преди ядене. Прилага се и спиртен извлек (тинктура) от растението по 50 капки преди ядене като апетитовъзбуждащо средство. Външно се прилага извлек, приготвен от 20 г корени на 1 литър вода — за компреси. Може да се комбинира с други растения.

Аспарагус,Зайча сянка (Asparagus officinalis)

Синоними: Зайча сянка, самодивска метла, медицинска аспержа.

Описание: Пролетните филизи на това растение представляват групичка, подобни на пръсти зелени издънки. Зрялото растение наподобява папрат, с перести листа и червени плодове. Цветовете му са дребни и със зеленикав цвят.

Аспарагус, Зайча сянка (Asparagus officinalis) - Цялостен видАспарагус,Зайча сянка (Asparagus officinalis) - Млади стръковеАспарагус,Зайча сянка (Asparagus officinalis) - Външен вид

Местообитание: Расте из ливадите, храсталаците и гористите из цялата страна.

Ядливи и полезни части: Яжте младите стъбла, преди да се формират листата. Можете да ги пригответе чрез 10-15 минутно варене или ги сгответе на пара. Суровият аспарагус може да предизвика гадене или диария.

Като билка

Приложение. В народната медицина дрогата се прилага при отоци и задръжка на течности в организма, при хипертония и други заболявания на сърдечносъдовата система. Прилага се още при бъбречнокаменна болест, трудно уриниране, заболявания на простатата, заболявания на черния дроб. Препоръчва се като средство за увеличаване на млякото у кърмещи жени.

Начин на употреба. Приготвя се запарка от 2 чаени лъжички дрога и 250 см3 вряща вода. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно.

Бял равнец (Achillea millefolium)

Описание: Многогодишно тревисто растение. Стъблото е високо до 50 cm. Листата са двойно до тройно пересто нарязани с линейно заострени листчета. Цветовете събрани в кошнички, които от своя страна са събрани в съставно щитовидно съцветие. Всяка кошничка се състои от 5 периферни бели езичести цвята и до 30 тръбести в централната си част. Цъфти през месеците от май до септември.

Бял равнец (Achillea millefolium) - Цялостен видБял равнец (Achillea millefolium) - ЦветовеБял равнец (Achillea millefolium) - Стъбло

Местообитание: Тревисти места, ливади, храсталаци. Установен е в цялата страна – 0 до 2000 m надморска височина.

Ядливи и полезни части: Белият равнец е много мощна билка. Толкова, че не е много умно да я използвате като храна. Бременните жени не трябва да я ползват при никакви обстоятелства. Използвана е по цял свят – от древната Гърция, до Северна Америка. Традиционно е използвана за обработка на рани, Ако изсушите стеблата на сянка и после ги стриете на прах, то можете да го използвате за обработка на понякога доста сериозни открити рани. Прахът попива много добре кръвта и прави нещо като естествена коричка върху раната, която едновременно спира кръвотечението и възможните инфекции, поради антисептичното си действие.

Под формата на силна запарка може да предизвика изпотяване и да намали естествената ви защита от слънчево изгаряне.

Като билка

Приложение: Цветните кошнички и надземната част на растението се прилагат много често като кръвоспиращо средство при кръ-вотечения от матката, венците, носа, стомаха, хемороидите и др. Те намират приложение и за възбуждане на апетита, при стомашни възпаления с болки (язва, гастрит), при колит, газове, бъбречни заболявания, сърцебиене, главоболие, виене на свят и др.

Начин на употреба. Приготвя се запарка, като 15 г оситнена билка се залива с 200 см3 вряща вода. След като изстине, запарката се пие по 1 супена лъжица преди ядене 3 пъти дневно. С нея може да се прави гаргара при кървящи венци, възпаление на устната лигавица и др. Запарката трябва да се прилага в
продължение на 1—2 седмици, за да се получи добро лечебно действие.

Бук обикновен (Fagus sylvatica)

Описание: Листопадно дърво високо до 30 m, рядко и по високо. Кората е сива и гладка. Едногодишните клонки са светло кафеникави, повече или по-малко хоризонтално разперени, отначало с власинки, после оголяват. Пъпките вретеновидни, 1,5-2 cm дълги, светлокафяви, остри. Листата с влакнести, 5-10 (18) mm дълги дръжки. Плодът 1-1,6 cm дълъг, тристенен, остро ръбест, с тънки и тесни крилца. Цъфти май месец.

Бук обикновен (Fagus sylvatica) - Отличителни белезиБук обикновен (Fagus sylvatica) - КораБук обикновен (Fagus sylvatica) - Листа

Местообитание: В цялата страна. Главно в планините, където образува чисти букови гори или смесени с различни видове широколистни и иглолистни видове.

Ядливи и полезни части: Зрелите букови ядки лесно изпадат от семенните обвивки. Можете да консумирате тези тъмно кафяви триъгълни семена, като разкъсате тънката обвивка с помощта на нокът и измъкнете бялата сладка вътрешност. Буковите семена са едни от най-сладките между всички видове диви ядки. Те са една от най-ценните храни за оцеляващия, заради високото съдържание на мазнини в тях. Ако ги изсушите и стриете, можете да получите брашно. Можете да ги използвате и като материал за направата на кафе. Изпечете ги, докато сърцевината им стане златисто кафява и достатъчно твърда. След това я разтрошете и след варене или запарване в гореща вода ще получите задоволителен заместител на кафето.

Младите букови листа, греещи в жълто-изумрудено винаги са сигнал за наближаващото лято. Те са също така и вкусна добавка към горската салата или обвивка за приготвената на пара риба. Сандвичите с млади букови листа са наистина добри!

Боровинки (Vaccinium spp)

Описание: Големината на тези храсти варира от 30 сантиметра, до 3.7 метра височина. Плодовете могат да бъдат тъмносини, черни или червени на цвят и съдържат много дребни семенца.

Боровинки (Vaccinium myrrtillus) - Отличителни белезиБоровинки (Vaccinium sp.)Червена боровинка

Местообитание: Обичат открити, слънчеви места. Могат да се намерят в по-студените региони и на високи надморски височини.

Ядливи и полезни части: Плодовете могат да се консумират сурови. От тях могат да се направят и сладки сиропи и добавка към бисквити и супи.

Като билка

Действие и приложение. Листата на червената боровинка се използуват при възпаление и камъни в пикочните пътища като пикочогонно и протизовъзпалително средство.

Начин на употреба. Прилага се отвара от 3—4 чаени лъжички нарязани листа в 250 см3 вода, които се варят 15 мин. Изпива се на порции за 1 ден.

Бреза (Betula pendula)

Описание: Обикновената или бялата бреза – Betula pendula (В. alba), е високо до 30 м дърво, с изящна, ажурна корона и бяла кора, която се лющи на хоризонтални ивици. Тя е пионерен вид, т.е. един от първите, които се заселват върху оголените от пожари и сечи горски площи. Младите клонки на брезата са тънки и увиснали, сякаш „плачещи“, листата са сърцевидни или ромбовидни, със силно назъбен край. Цъфти през пролетта. Мъжките цветове са събрани по много в дълги съцветия, наречени реси. Женските съцветия са по-малки и кълбовидни. Характерният бял цвят на брезовата кора се дължи на веществото бетулин, което се намира в нея.

Бреза (Betula pendula) - Отличителни белезиБреза (Betula pendula) - КораБреза (Betula pendula) - Реси

Местообитание: У нас се среща от 100 м надморска височина до горната граница на гората във всички планини.

Ядливи и полезни части: Коренните американски индианци наричат дърветата „стоящият народ“. Всеки вид принадлежи към свое племе. Всеки е със своите уникални възможности, също като хората. Ако погледнем от тази гледна точка, брезите са едни от най-приятелски настроените „стоящи хора“. Те ни осигуряват материали за палене на огън, вода, захар, храна, медицина, плетене на съдове и др. Сокът от бреза е приятен за пиене и има известни лечебни действия. Може да бъде събиран рано на пролет. От него може да се направи захар. Във времена на истинска липса на храна вътрешната кора може да бъде изсушена и стрита под формата на брашно. От младите брезови филизи може да се приготви запарка, която помага при стомашни проблеми. Изсушените листа имат същото действие. Кората, навита на тръба, може да се използва като първокласна шина при счупвания и други травми.

Блатна мирта (Myrica gale)

Местообитание: Среща се като храст в блатисти местности.

Блатна мирта (Myrica gale) - Отличителни белезиБлатна мирта (Myrica gale) - КлонкиБлатна мирта (Myrica gale) - Съцветия

Ядливи и полезни части: Това е легендарният репелент против комари, от чиито листа шотландците са изтисквали сока и са го втривали в кожата си. Изсушените листа могат да бъдат използвани като заместител на чая. За разлика от другите диви чайове, този може да бъде много силен, ако не внимавате. Ако сложите прекалено много листа или ги оставите да се киснат по-дълго време, той може да е толкова силен, че да блокира за известно време вкусовите ви рецепори.

Борове (Pinus spp)

Описание: Дървета, по-рядко храсти с вечнозелени листа (игли). Листата са разположени на снопчета върху скъсени клонки в различен брой (по 1, 2, 3, 5 до 7 игли в снопче). Мъжките шишарки са разположени гроздовидно в основата на младите клонки. Състоят се от спирално наредени люсповидни тичинки с по две прашникови торбички. Женските шишарки са разположени по върховете на клонките. Зрелите шишарки се състоят от керемидообразно наредени дървенисти или кожести люспи, които на върха си са обикновено разширени и надебелени, като образуват щитче (апофиза) с различна форма. Семената могат да са крилати, но има и видове с безкрили семена.

Бял бор (Pinus sylvestris) - Отличителни белезиБял бор (Pinus sylvestris) - Външен видБял бор (Pinus sylvestris) - Кора

В България естествено разпространени са 5 вида: бял бор (Pinus sylvestris), черен бор (Pinus nigra), бяла мура (Pinus peuce), черна мура (Pinus heldreichii) и клек (Pinus mugo).

Ядливи и полезни части: Боровите дървета са един от най-важните източници на дива храна. Бялата вътрешна кора, изсушена и стрита във вид на брашно, е използвана от векове по цял свят като храна в екстремни ситуации. Това брашно е много хранително, но има един доста силен аромат на бор, когато бъде изпечено, така че добавката на каквито и да било други ароматни подправки е добра идея.

Младите борови иглички могат да бъдат накиснати в гореща вода, за да получите полулярният боров чай, богат на витамините С и А. Никога не варете игличките, защото така се намалява съдържанието на витамин С.

Всички видове борови шишарки продуцират семена, които могат да бъдат консумирани както сурови, така и изпечени или стрити на брашно. Рядко обаче те са достатъчно големи, за да бъдат лесно събрани в големи количества.

Бадем (Prunus dulcis)

Описание: Бадемът достига до височина около 12 метра. Прилича на прасковено дърво. Зелените бадемови плодове приличат на неузрели праскови и растат в групички. Самият бадем (ядката) е покрит с дебела суха, мъхеста обвивка.

Бадем (Prunus amygdalus) - Отличителни белезиБадем (Prunus amygdalus) - Външен видБадем (Prunus amygdalus) - Ядки

Местообитание: Бадемът може да бъде намерен в горите, храсталаците и откритите пространства на тропиците, умереният пояс и пустините.

Ядливи и полезни части: Зрелите бадемови плодове имат ядлива ядка. Можете лесно да стигнете до сърцевината й, като просто я разчупите със някой камък. Като всички ядки, така и бадемовата е много хранителна. Ако можете да ги съберете в големи количества, можете да ги запазите за по-дълго време, като източник на питателна храна. Можете да преживеете доста дълъг период, като се храните само с бадеми. Ако ги сварите, кожестата обвивка на сърцевината пада и остава само бялото „месо“.

Иглика (Primula officinalis)

Описание: Игликата е от род обхващащ около 400-500 вида многогодишни тревисти растения от семейство Primulaceae. Имат къси нишковидни корени. Стъблата обикновено са изправени, но може и да липсват такива. Листата са захванати в основата на стъблото в розетка. Цъфти от февруари до май. Цветовете са петделни и съставляват право или наведено съцветие на върха на растението, или са единични в центъра на стъблената розетка. Плодът представлява многосеменна кутийка.

Иглика  (Primula officinalis) - Отличителни белезиИглика  (Primula officinalis) - Външен видИглика  (Primula officinalis) - Цвят

Местообитание: Игликата произхожда от умерените зони на северното полукълбо. В България са естествено разпространени 8 вида иглика, 4 от които са защитени видове. В диво състояние се среща из горите и ливадите в предпланинските и планинските райони.

Ядливи и полезни части: Всички части на растението са годни за консумация, но младите листа са най-добрата част за ядене.

Като билка

Приложение. Най-широка е употребата на корените на игликата при катари на горните дихателни пътища, бронхити, бронхиална астма, грип. Използуват се още при възпалителни заболявания на пикочните пътища, трудно уриниране, подагра, шипове и др. Поради голямото съдържание на витамин С и на провитамин А листата на игликата се използуват в много страни като пролетна салата против отпадналост, главоболие, при скорбут (недоимък на витамин С), не-доимък на витамин А и др. Цветовете на игликата се прилагат в народната медицина при нервна слабост, безсъние, главоболие.

Начин на употреба. Приготвя се запарка от 1 супена лъжица ситно счукани сухи корени и 250 см3 вода. Вари се 10 мин, след което запарката се прецежда и се подслажда със захар или с мед. Взема се по 1 супена лъжица 3—4 пъти дневно. От цветовете или листата се приготвя запарка, като 8—10 г дрога се зализа с 250 см3 вряща вода и се прецежда след 15 мин. Пие се по 1 кафена чашка 3 пъти дневно.

Врабчови чревца, Птича трева (Stellaria media)

Описание: Едногодишно или двугодишно тревисто растение. Стъблото 10-40 cm дълго, полегнало или приповдигащо се, цилиндрично, тънко, нежно, силно разклонено. Долните листа са яйцевидни, остри или късо заострени, 0,3-2 cm дълги и 0,2-1 cm широки, с дълги до 1,5 cm дръжки; горните яйцевидни или елиптични, обикновено по-големи, заострени, почти приседнали; всички голи или ресничести в основата. Цветовете са 6-8 mm в диаметър. Венчелистчетата са 5 равни или малко по-къси от чашелистчетата. Тичинките са 3-5 на брой. Цъфти през всички месеци от годината.

Врабчови чревца (Stellaria media) - Отличителни белезиВрабчови чревца (Stellaria media) - ЦвятВрабчови чревца (Stellaria media) - Външен вид

Местообитание: Обикновен в населени места, край пътища, в дворове, край огради, като плевел в ниви, влажни тревисти места. Установен е в цялата страна от 0 до 1500 метра надморска височина.

Ядливи и полезни части: Врабчовите чревца могат да бъдат използвани като част от салата, или за вариво. Те обаче съдържат сапонини и не трябва да се консумират в големи количества. Заради тази им характеристика могат да бъдат използвани и като суровина за добиване на сапун.

Водна роза, бърдуче (Nuphar lutea)

Видът е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие.

Описание: Това растение има листа с дължина до 60 см, триъгълно изрязани в основата си. Формата им може да варира. Цветовете са жълти и с диаметър около 2.5 сантиметра. От тях се образуват бутилковидни плодове. Когато узреят те са с зелен цвят.

Водна роза, бърдуче (Nuphar lutea) - Отличителни белезиВодна роза, бърдуче (Nuphar lutea) - Външен видВодна роза, бърдуче (Nuphar lutea) - Цвят

Местообитание: Могат да се срещнат в тихи сладководни блата с чиста, плитка вода (не по-дълбока от 1.8 метра).

Ядливи и полезни части: Всички части на растението са ядливи. Плодовете съдържат няколко тъмно кафяви семена, които можете да изпечете и смелите на брашно. Голямото коренище съдържа нишесте. Изкопайте го от тинята, обелете външната кора и сварете вътрешността. Понякога коренището съдържа големи количества от доста горчива съставка. Варенето със неколкократно сменяне на водата може да премахне горчивината. Въпреки това явно няма начин коренището да загуби оня свой мирис на застояла вода и тиня.

Водна лилия (Nymphaea alba)

Видът е ЗАЩИТЕН от Закона за биологичното разнообразие.

Описание: Многогодишно тревисто водно растение. Коренището дебело, пълзящо. Нормално стъбло не се развива. Листата прикрепени към коренището, снабдени с дълги дръжки и петура, плуваща на повърхността на водата, а при голяма склопеност стърчат и над нея. Петурата на листа голяма, късо яйцевидна или възкръгла, с размери 10-30 cm, в основата дълбоко стреловидно изрязана, гладка, лъскава, целокрайна. Цветовете са 10-20 cm в диаметър, плуващи на повърхността на водата, слабо ароматни, отворени почти през целия ден. Тичинките многобройни. Семенната кутийка 25-30 cm дълга, полукълбеста до яйцевидна. Цъфти април-септември.

Водна лилия (Nymphaea alba) - Отличителни белезиВодна лилия (Nymphaea alba) - Външен видВодна лилия (Nymphaea alba) - Цвят

Местообитание: Блата, езера и разливи на реки в долните им течения.

Ядливи и полезни части: Водните лилии са също един отличен източник на храна, който даже е малко по-добър от техните роднини – водните рози. Семената могат да бъдат използвани за направата на брашно по същият начин, както и при предходните. Младите изникващи листа и развиващите се цветни глави могат да бъдат сготвени на пара. Най-добре е всички клубени, които са около коренището да бъдат извадени от тинята и да бъдат сварени като картофи.

Върби (Salix spp)

Описание: На височина достигат до 30 м, а в диаметър до 1,5 м. Листата им са силно продълговати и запилени по краищата. Сребристовлакнести са и с дълга дръжка. Цветовете ѝ, които приличат на цилиндърчета, се появяват заедно с листата и привличат рано пчелите, осите и другите насекоми. Те са събрани в реси. Издават приятна миризма и имат сладък сок. Мъжките цветове са жълтеникави, а женските — зелени. Те не се намират на едно и също дърво, а на различни. Семената на върбата са малки и снабдени с копринени власинки. Узряват през май—юни. Плодът прилича на малка кутийка, която е приседнала (без дръжка).

Бяла върба (Salix alba) - Отличителни белезиБяла върба (Salix alba) - Цялостен видБяла върба (Salix alba) - Листа

В България се срещат над 15 вида върба: бяла върба (Salix alba), плачеща върба (Salix babylonica), ракита (Salix viminalis), крехка върба (Salix viminalis), пепеливолистна върба (Salix cinerea), мрежестолистна върба (Salix reticulata), тревиста върба (Salix herbacea) и други.

Местообитание: Върбите растат край реките, заблатените места, потоците. Срещат се и по планините.

Ядливи и полезни части: Когато е зелена, дървесината е еластична, но става чуплива, когато изсъхне. Традиционно се използва за гъвкавите рамена на някои капани за животни и за направата на различни кошници, но може да бъде използвана и за палене на огън чрез триене. Кората на две до три годишните стебла и клонки съдържа салицилова киселина и може да бъде събирана и използвана под формата на запарка като заместител на аспирина. Това е един от най-ефективните природни лекове, въпреки че има много горчив вкус.

Върбовка теснолистна (Epilobium angustifolium)

Описание: Многогодишно растение. Израства на височина до 1.8 метра. Има големи цикламени цветове на дълга дръжка, а листата му приличат на листата на върба, от където произлиза българското и едно от английските му названия. По семената му има власинки като памук. Цъфти от юни до август.

Върбовка теснолистна (Epilobium angustifolium) - Отличителни белезиВърбовка теснолистна (Epilobium angustifolium) - ЦветовеВърбовка теснолистна (Epilobium angustifolium) - Зрели семена

Разпространение: Обича откритите слънчеви места, полусянка, на сечища, в близост до борова или смърчова гора или речни брегове. Това е първото растение, което се появява след опожаряване, от където произхожда наименованието Fireweed (пожарен бурен).

Ядливи и полезни части: Листата, стъблата и цветовете са годни за консумация през пролетта, но стават жилави през лятото. Можете да разцепите старите стъбла на растението и да изядете по-меката вътрешност. Младите пролетни корени на растението могат да бъдат добавяни в супи и яхнии. Младите издънки могат да се сварят или приготвят на пара. Сърцевината на по-старите стъбла може да се изсуши и да се смели като брашно. Запарката от млади листа, свежи или изсушени, може да бъде използвана против главоболие и мигрена. Този чай е много богат на витамин С.

Вратига (Tanacetum vulgare)

Описание: Многогодишно тревисто растение. Стъблата многобройни, изправени, високи от 40 до 160 cm, разклонени на върха, гъсто облистени. Листата последователно разположени, просто или двойно пересто насечени. Цветните кошнички в голям брой (до 100) в гъсти сложни (съставни), щитовидни съцветия, разположени по върховете на стъблата, 8-11 mm в диаметър. Плодовете са без хвърчилка. Цъфти юни – септември.

Вратига (Tanacetum vulgare) - Отличителни белезиВратига (Tanacetum vulgare) - ЦветовеВратига (Tanacetum vulgare) - Външен вид

Местообитание: Тревисти и буренясали места, край пътища и огради, из храсталаци и горски поляни. Установен е във всички фитогеографски райони на България от 0 до 2000 м. надморска височина.

Ядливи и полезни части: Със силен аромат и парещ, горчив вкус. Използвайте я умерено като подправка, в големи количества е отровна. От листата и цветовете става чай, чиято миризма държи мухите настрана.

Като билка

Приложение. Използува се освен като противоглистно средство и при възпаление на пикочните пътища, камъни в бъбреците, главоболие, нервност, жълтеница и др. Противоглистного действие на билката се засилва при комбинирането й с цвят от пелин и лайка.

Начин на употреба. 2—3 г от билката или 8 г от сместа, получена от равни количества стръкове от вратига, изсушен цвят от пелин и пресен цвят от лайка се вари с 400 см3 вода в продължение иа 10— 15 мин. След изстиване се прецежда и се използува за клизми.Растението е отровно. Отварата не трябва да се пие. Туйонът, който се съдържа в надземната част, дразни силно лигавицата на бронхите. След краткотрайна възбуда на централната нервна система оказва силно подтискащо действие с парализа на дишането и сърдечната дейност. Билката не трябва да се прилага за самолечение.

Моля да коментирате само растенията, които са включени в тази част от поредицата! Както казах общият им брой е около 100, така че е много вероятно ако искате да коментирате някое друго полезно растение, то да бъде включено в някоя от следващите публикации. Да не разводняваме коментарите. 🙂

Втора част >>

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!








21 коментара

  1. Стояне, това е вече наистина много полезна тема, но както ти казах и
    най-трудоемката. Много време ще трябва да отделиш за да покажеш всичките растения, но щом си се захванал значи знаеш. Нека да очакваме скоро и втора частн.

  2. Ей много полезна информация даже мисля да си я принтирам на лист, и да я попрочитам от време на време… Очакваме втора част 🙂 Поздрави!

  3. Поздравления и от мен Стояне,искрено се радвам ,че си се захванал с тази тема.Понеже всеки трябва според знанията си да дава своя принос ,ще добавя нещо което мнозина сигурно знаят но и не са малко тези които не знаят.Става въпрос за бадема (Prunus dulcis)и за неговата горчива форма.Много весело става когато се случи да намериш не брано дърво и да се захванеш бързо да се възползваш от случая но се окаже ,че плодовете са горчиви.Не случайно мириса на циановодорода се описва като миризма на горчиви бадеми.Все пак ядките стават за ядене ако се изсушат и опечат(макар ,че не бива да се прекалява).Мирише доста силно и в тясно помещение може да се получи главоболие и дори задъхване.Чувал съм ,че ако пресните ядки се накиснат за известно време? във вода с пепел от дърва ,циановодорода изчезвал -може би взаимодейства с калиевия карбонат от пепелта.Лично това не съм го опитвал .Няколко думи и за вратигата .Споменаваш „От листата и цветовете става чай, чиято миризма държи мухите настрана“-страхувам се някой да не вземе и да си пийва от този чай който явно не е за пиене а само за да отблъска мухите.Някога са слагали стръкове от вратига в шкафове и бохчи с вълнени дрехи и ги предпазвали от молци.

  4. Ей това чакане,чаках! 🙂

  5. Допълнение към ВЪРБИТЕ: Eleagnus angustifolia – Миризлива върба http://picbg.net/u/48201/32719/371949.jpg – среща се по Черноморието, както и в други части на България. Има ядлив плод, който узрява от средата на септември. Бели се ципата и се яде. Забележка: Да не се употребява от болни от захарен диабет и затлъстяване. Плодът е сладък на вкус. Събран може да изтрае да 1 г. По самото дърво могат да се намерят читави плодове и до пролетта. Снимките са правени днес, а плодовете ставаха за ядене.

    • Да D.Mavros, и аз се сетих за тоя вид върба, докато пишех, но пък видовете са доста и реших да не изпадам в чак такива подробности. Все пак добре, че си написал това допълнение.

      Такава върба, при това доста голяма, расте само на 200 метра от вкъщи, а в полетата под квартала има десетки. На плодчетата им като бяхме малки викахме „хлебчета“ и сме изяли сигурно чували от тях. Най-хубави са ако останат след зимата. От студа явно стават по-сладки. 🙂

    • P.S. Забравих да кажа за, че всъщност въпросната Миризлива „върба“ въобще не е истинска върба (род Salix). Тя си е в отделно семейство, нямащо нищо общо с върбите. 🙂

  6. Наистина страхотен и много полезен пост.

  7. Наистина великолепен материал – не съм го дочел още, но го прегледах и си личи, че е много полезен. Вероятно е добре да се добавят още някои:

    Мехунките (наричани също Земна Череша Physalis pubescens/Physalis pruinosa),
    Щира (Amarantus retroflecsus),
    Глухарчето (Taraxacum)

    Предполагам, че копривата която всички познаваме, киселеца и лапада ще влязат в някоя от следващите части, понеже наистина се намират навсякаде. Страхотна работа Стояне 🙂

    • Драго, това е само първата част. Изброените растения наистина ще влязат в следващите публикации. Вървя по азбучния ред на българските наименования. Затова посочените от теб растения не фигурират тук. 😉

  8. Поздравления за идеята. Някои от растенията ги познавам, но си е друго да имаш на едно място описание на растението и нещата, за които може да се ползва. До сега, за да разбера кое растение за какво е трябваше да се консултирам с баба ми 🙂

    БТВ сигурно ли е че семената на лилията стават за ядене?

  9. @Николай: Да, сигурно е, че стават за ядене. Информацията е съгласувана с минимум 3 различни авторитетни източници, между които са Рей Миърс и наръчниците на морските пехотинци. 🙂

  10. Наскоро четох статия, че през зимни месеци жителите на Лапландия във Финландия правят хляб от смляната кора на дърветата. В здравословното меню влизат например бреза, върба, бор, явор. Освен това трябва да се съберат по-меките части от вътрешността на кората, тъй като твърдата външна обвивка не се яде. Ако от нея тече смола или други течности пък – толкова по-добре. Ако няма друга възможност освен дървото да се яде сурово, то трябва много добре да се сдъвчи. Най-добре е, ако кората се нареже на лентички, които се сготвят по същия начин като спагетите. Могат да се добавят подправки, сос от билки, да се сложи и някой зеленчук. Друг начин за приготвяне е, когато добре изсъхнала кора се смила до получаването на фино брашно, с което могат да се сготвят много неща. Ако то се смеси с вода, сол и бакпулвер и се омеси добре, се получава вкусен ароматен хляб.

  11. Защо не включиш и алоето..? Много полезно растение е.

  12. Здравейте!Наскоро открих този блог и все още не съм имал възможността да разгледам всичко. Но нещата които прочетох до тук са много полезни и ще ми бъдат от полза, защото съм „запален“ по Бушкрафта и Планинарството (всичко свързано с оцеляването).Ще си позволя да добавя нещо за Белия равнец- листата му могат да се използват като репелент против комари, като се откъснат и се втрият по кожата(знам, че върши работа , защото съм опитвал) Поздрави за добрите публикации!!!

  13. Върбата е много гъвкава и от нея се правят плетени кошници. Когато бях малък дядо ми показа как може да се направи кош за риба . След като ми го направи го хвърлих в една река и действително се хвана риба. Конструкцията е интересна , но с текст е трудно да се опише. Освен това пролетно време когато дървото има обилни сокове се правят свирки , като се маха кората от една пръчка и после пак се слага отгоре . Може на някого да му е полезна тази информация.

  14. Здравейте!

    Много добра тема, от скоро в този форум и с удоволствие следя темите.

    Едно уточнение само да направя, че няма Бор с 1 игличка ( всички са с брахибласт ) и поне 2 иглички.

  15. Да си жив и здрав приятелю!От известно време ровя из нета за книги-наши и чужди,където да се описва конкретно става или не става за ядене еди-кое си плодче или семе,но…..трудна работа.Може би не търся правилно,знам ли,но нищо не можах да открия.Гледам сайта….всички коментари от 2009г,Дано да си още активен,но определено си се ангажирал с много полезна и същевременно трудоемка тема.Пожелавам ти да довършиш някога започнатото както и да бъдеш възнаграден за този си труд по някакъв начин!

  16. Поздравления и от мен и благодаря за полезната информация и споделянето.. Само искам да попитам защо не е включена акацията!(

  17. „Под формата на силна запарка може да предизвика изпотяване и да намали естествената ви защита от слънчево изгаряне.“

    Не е ли правилно „да увеличи естесвената защита…“?

Коментарът ви е добре дошъл!

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.