xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Да се слееш, и станеш Едно: Въведение

| коментара 7

Да се влееш и потечеш...

За всеки, тръгнал да изучава тънкостите на Бушкрафта, е важно да е близък с Природата. Да се чувства като част, а в идеалният случай – да стане Едно с нея. Как обаче да достигнем по-близо до Природата? Как да започнем да чувстваме онова древно единство?


Да си призная, в началото на моят по-сериозен интерес към Оцеляването и Бушкрафта, основните ми източници на информация бяха няколко наръчника по Оцеляване на различните армейски части, както и телевизионни сериали на хора, които в една, или друга степен са били в тези части. Не, че от тях не може да се научат полезни неща – напротив, има наистина сериозни и практични съвети и техники. Проблемът идва от там, че военните гледат по малко по-различен начин на живота сред природата. За тях той наистина е Оцеляване. Както се беше изразил един приятел: „На пръв поглед има много общо с Бушкрафта, но на втори – точно обратното!“. Защото Бушкрафта не е просто Оцеляване, той е Живот сред Природата.

Усещането, което оставят у теб подобни наръчници и филми е, че Природата задължително е против теб. Че едва ли не тя чака и най-малката възможност, за да те „прецака“. Сякаш постоянно те дебнат невидими врагове, с които трябва да се бориш непрекъснато. Резултатът от това е една неосъзната тревожност, когато се намираш сред Природата (особено сам), едно постоянно напрежение, което се отразява зле върху цялостното усещане, впечатление и удоволствие от близостта с нея.

Истината е, че Природата е неутрална. Тя не се интересува от това какво мислиш, чувстваш, или усещаш. Не я интересува дали ти е добре, или дали умираш. И нищо не прави против теб. Тя просто си е такава, каквато е. В такъв случай решението е някъде вътре в нас. Това как ще се чувстваме, как ще видим Природата, и как ще й се насладим, зависи изцяло от правилното ни отношение към нея. Не, не твърдя, че в природата няма опасности, и че едното „положително гледане“ на нещата ще ни избави от тях! Просто може да се окаже, че не всичко е толкова сериозно, колкото ни го представят. Понякога може сами „да се вкарваме във филми“, които да ни навлекат повече проблеми, отколкото бихме срещнали, или най-малкото няма да се насладим пълноценно на преживяването.

С Природата и нейните стихии не можем да се борим. Няма такова нещо като „Човекът срещу Стихията“ (и вариации). Тя винаги побеждава! Явно единственият начин да се чувстваме добре сред Природата, е не като се борим, а като се нагодим, влеем и станем Едно с нея. Защото неприятностите ще дойдат тогава, когато не следваме нейните правила и не усещаме ритъма й.

С времето се ориентирах към книги на автори, които виждат на нещата точно от тази гледна точка. Това е истинският Бушкрафт. Не военното Оцеляване. Особено ми хареса една от книгите на експерта Том Браун – „Полево ръководство за Живот със Земята“. Ще си позволя на части да преведа една от главите, в която става дума именно за това. Едва ли бих могъл да го кажа по-добре от него,  а и засега не съм попаднал на друг, който да е толкова близо до нещата такива, каквито аз ги виждам за себе си.

На загрижилите се: Не, не съм мръднал, или попаднал в секта! Прочетете това. Ще ви хареса! 😉

Да се влееш, и потечеш

Много хора ме питат: „Том, как да стигна по-близо до Природата? Как да започна да усещам онова единство, за което говориш?“ Отговорът е в сърцето ви. Не е задължително да направите дървена паница или кошница, за да усетите древната си връзка със Земята. Има много други пътища. Този, който ще поемете, трябва да е ваш собствен и уникален. Аз мога да ви посоча само някои от ориентирите.

Най-важният от тях е вашата душевна нагласа. Ние сме се „цивилизовали“ само преди няколкостотин години, така че телата ни все още пазят генетичната памет от милионите години живот със Природата. Всички носим древната хармония вътре в себе си. Единствената пречка на пътя е само собственото ви логическо мислене. Когато го оставите настрана, и се оставите да почувствате собственото си вълнение и спонтанност, тогава тялото ви ще поеме контрола над всичко. Древните спомени ще бъдат реактивирани, и вие ще започнете да се „вливате и течете“ с Природата, за каквото и сте предназначени.

Една стара индианска молитва гласи нещо подобно: „Предтечо, дари ме с умението да изпитвам към малките ти чудеса същото страхопочитание и вдъхновение, които изпитвам към големите и великите ти такива.“ Изключително важно е да притежавате това усещане. Когато излезете навън, за да се насладите на Природата, оставете всичките си очаквания настрана. Бъдете спонтанни. Гледайте на всяко нещо с еднакво любопитство. Отидете в гората заради истинската наслада да усетите всяко нещо. Всичко да бъде извор на чудеса и наслада.Това ще бъде така, особено ако забравите за времето и дестинацията. Не ме интересува къде се намирам – в града, предградията, пустошта, или всяко място между тях – времето и дестинацията развалят Вечното Сега: основата на живота в хармония със Земята.

Какво е Вечното Сега? Това е липсата на минало и бъдеще. Това е наличието само на настоящият момент, на който да се насладите пълно и изцяло. Да живееш в момента значи много неща. То значи да седиш около огъня в убежището си от природни материали, и да слушаш пръщенето и съскането на пламъците. Значи да усещаш топлината и светлината, да слушаш песните на цикадите отвъд кръга на огнището, и да усещаш звездите над отвора за пушека. Това е усещането на всички други феномени, които те заобикалят – вятъра, дъжда, плющенето на клоните, приятелската компания, и музиката, която те свързва със всичко това.

Шуменското плато - 21-22.09.2009

Необходима е концентрация, за да разкриете всичко това. Необходими са значителни тренировки. Усещането не е дарба, която някои притежават, а други – не. Това е изкуство, което всеки може да научи с практика и отдаденост. Понякога хората ме питат, как мога да кажа със сигурност, че има кучета на пътя отвъд лагера ми в Пайн Барънс? Мога, защото съм прекарал часове, дни, седмици и години в слушане на вида на звуците, които достигат от различните части на Пайн Барънс, и съм станал много близък с тази симфония. Познавам мелодиите, изсвирени с неговите „инструменти“, и техните ноти са гравирани в сърцето ми.

Някои от моите студенти остават много смутени и обезсърчени, когато ме чуят да казвам това. Но истината е, че ние всички получаваме едни и същи стимули от света. Същите знаци, същите звуци, миризми, вкусове, и усещания, които аз долавям в Пайн Барънс, се отпечатват и в умът на всеки, който е там с мен. Разликата е, че много хора не могат да уловят и прехвърлят тези стимули в съзнанието си. Стените на навиците и логиката са прекалено дебели. Но за щастие, те могат да бъдат разбити!

Има още много нива на Усещането. На логично, научно ниво вие можете да гледате в огъня и да кажете: „Този огън гори, защото горивото е достигнало точката на самозапалване, и въглерода и кислорода реагират, за да образуват въглероден диоксид, вода и топлина.“ От гледна точка на Оцеляването и Бушкрафта, вие ще кажете: „Този огън е направен с определен вид дърво, което дава определен вид светлина при определени условия на влажност и температура. С него може да се опуши кожата, която обработвам, в определен цвят, и да накара храната да ухае по определен начин.“ След това можем да отидем на по-философско ниво, и да кажем: „Това всъщност не е огън! Това са дървета, които изпускат с години събираната в себе си слънчева светлина.“ А на духовно ниво нещата биха звучали така: „Тези пламъци ми напомнят за сиянието на Създателя. Те са тук, за да стоплят постелята ми, и да отмият всичката ми негативност и страх.“

Всички тези начини, по които гледахме на огъня, са валидни. А има и още много. Важното тук е, че обективността не е единствената правилна гледна точка. Не ставайте затворник на логиката! Отворете интуицията си и позволете на вътрешните ви усещания да излязат наяве. Когато го направите, ще започнете да усещате духът-който-тече-през-всички-неща. И това ще е само началото на дори по-дълбоки открития.

Много хора странят от дълбоките нива на опита, защото се страхуват да бъдат спонтанни и да приемат шансовете. Не ви казвам, че трябва да излагате живота си на опасност. Но ако сте се уморили да да живеете посредствен живот, ако корените на привичките ви са станали прекалено дълбоки и не можете да погледнете отвъд стените, които сте изградили – то тогава е време за малко приключение! Какво ще означава това, зависи изцяло от вас. Можете да изкачите дърво, да се гмурнете гол в студен поток, да скочите в мътната тиня на примамващото ви блато, или просто да вземете шепа хубава земя и да помиришете аромата й. Важното е да не се удовлетворявате само със седенето и наблюдаването как всичко преминава. Излезте навън и го изживейте!

Отворете също и сетивата си! Много от моите възпитаници, дошли в групите ми в Пайн Барънс, се плашат от дивите кучета, които живеят там въпреки, че те много рядко посещават лагера ни. Когато някои от тях ми се оплачат, че сетивата им са притъпени, аз често ги каня да си направим разходка до бунището, носейки огърлици от свински пържоли. Досега никой не е приел предложението ми, въпреки че ако искат, мога да им гарантирам със сигурност, че ще открият своите сетива истински остри.

Продължи… »

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!

7 коментара

  1. Леле! Страшен си! Страхотни думи. Благодаря ти за блога, за всичко… Все съм си мечтала и аз да обикалям „през поля и гори“. С информацията в блога, мечтата ми може да стане реалност!! (само да навърша поне 18 : D ) И баща ми е обикалял така из горите, но по- примитивно, Дунавско момче, риболова му е силен. 🙂 Природата го е направила човек. Ама сега работата не го оставя, трудно им е на лекарите. >.< Тежко е като виждаш хора, заковани в града.

  2. Тежко е като виждаш хора, заковани в града.

    Наистина е така!

  3. …Много добро…

  4. Чудесна статия, поздравления 🙂 За момент се пренесох на някоя поляна, помирисах въздуха наситен с аромати и даже май усетих някое диво куче наоколо 🙂

  5. Прекрасно!

  6. Страхотна статия 🙂

  7. Pingback: Кой е Том Браун? | xenos::life

Коментарът ви е добре дошъл!

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.