xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Третиране на най-честите наранявания с нож в областта на ръката

| коментара 37

Без съмнение ножът е един от най-използваните и практични инструменти, когато става дума за по-дългосрочно пребиваване сред Природата, и особено в заниманията с Бушкрафт. Добре поддържаният нож е почти винаги с бръснеща острота, която улеснява работата с него. За нещастие при непремерено движение, или случайно изплъзване, именно тази така желана острота може да ви донесе доста неприятности с едно дълбоко, неприятно, а понякога и опасно порязване. Колкото по-опитни ставате в използването на ножа, толкова по-малко вероятно е да се порежете, но все пак тази вероятност никога няма да изчезне. Ето защо е добре да обърнем малко внимание на третирането на най-честите наранявания с нож, които можете да получите при заниманията си сред Природата.


Най-честите порязвания с нож (дори да спазвате правилните техники за безопасност) са по палеца и показалеца на ръката, която не държи ножа (фиг.1, а). Често срещани са и пробивни рани в дланта (фиг.1, с), получени при изплъзването на острието, когато обектът, върху който се работи, е положен в дланта. Освен това, стискането на дръжката, особено ако тя е с неудобна форма и сечение, може да предизвика болезнени мазоли и пришки в определени участъци на дланта (фиг.1, b), след неколкочасова работа с ножа.

Фиг.1 - Най-честите наранявания с нож на ръката

Винаги подържайте ножа и ръцете си чисти!

Винаги, когато носите нож, носете и малък пакет за първична медицинска помощ, който да е специализиран за третиране на рани и порязвания! Той трябва да съдържа превързочни материали (лепенки, незалепващи превръзки, марли, бинт), антибиотичен мехлем, или други антисептични препарати за промивка (йод, спирт и т.н.). Антибиотични мехлеми често се използват в офталмологията (маз за очи) и обикновено са в малки тубички, които са идеални за целта. Вземете си банеоцин, тетрациклин, или нещо от този вид.

Колкото по-бързо затворите или превържете раната, толкова по-малко ще е болката, и толкова по-бързо ще зарастне тя. Кислородът във въздуха дразни нервните окончания в отворената рана.

Има два често срещани типа порязвания с нож:

Първият е, когато порязването е под прав ъгъл спрямо кожата (право навътре в плътта). За да заздравее бързо този тип порязване, раната трябва да бъде затворена. Модерните лепенки (например тип „пеперуда“), хирургични лепила и превързочни материали са толкова ефективни, че дори може да не се наложи тя да бъде зашивана. Ако обаче раната е замърсена, или порязването е извършено под вода, то тя трябва да се лекува „отвътре-навън“, което е по-трудно, и отнема повече време.

Другият тип е т.нар. „капаче“, образувано при порязване под ъгъл. Този тип рани могат лесно да бъдат затворени просто с натиск. Всички чужди тела и въздух под „капачето“ трябва да бъдат премахнати, защото ще попречат на бързото заздравяване.

Първостепенната задача при всяко едно порязване, е да се спре кървенето. Това може да стане с прилагането на натиск и издигането на порязаното място на по-високо. Принципно директният натиск върху раната, при който плътно се притискат двете й повърхности, би трябвало да прекрати всяко едно кървене, причинено от порязване с нож, без да се налага да бъде притискан голям кръвоносен съд в отдалечено от нея място.

Когато се порежете е добре за момент да оставите кръвта да потече малко от раната. Така тя ще „измие“ навън евентуално попадналите заедно с острието в раната чужди тела и микроорганизми. Някои хора първоначално реагират със смучене с уста на получената рана. Въпреки, че слюнката има известни антисептични свойства, тази практика е лоша, защото понякога в устата може да се намират и нежелани бактерии, които да инфектират раната!

Фиг.2 - Оставете замалко кръвта да потече

Следващата стъпка е незабавно да се съберат и притиснат един към друг двата ръба на раната (фиг.3). Притискането при неголеми порязвания може да продължи около 10-15 минути, а при по-сериозни – до половин час.

Фиг.3 - Приложете натиск за затваряне на раната

Ако след преустановяване на натиска кръвотечението не се възобнови, значи сте се справили добре. Ако отново се отвори, можете да изпозвате лепенки за безшевно затваряне на рани („Steri-Strip“, „Пеперуда“). Сега е време да се превърже раната. Оградете я с тънка ивица антибиотична маз (Фиг.4, а), за да я предпазите от инфектиране.

Фиг.4 - Поставете антибактериален мехлем

След това покрийте раната с незалепваща превръзка (Фиг.5, а), която се фиксира на място с помощта на колкото е необходимо количество лепенки (цитопласт, левкопласт)(Фиг.5, b). Така превръзката се оставя за няколко часа. Ако кръвотечението продължи през нея, то не трябва да я махате, и заменяте с нова, а да добавите още няколко слоя върху нея, както и да се усили натиска.

Фиг.5 - Поставяне на незалепваща превръзка и лепенка

След като изминат няколко часа, е време да смените превръзката. Незалепващите превръзки би трябвало да се отделят от раната, без да я отворят наново. Ако участъкът на порязването е приемливо чист, не го промивайте, особено ако това е само за да премахнете засъхналата кръв! Така рискувате само да замърсите раната. Промивайте само когато с това си действие бихте премахнали от раната повече материал, евентуален източник на инфекция, отколкото бихте внесли. Вместо това можете да нанесете отново антибиотична маз в кръг около раната. Ако все пак ви се наложи да промивате, то запомнете, че това се извършва от центъра, към периферията, като по скоро раната се облива, а не се разтърква!

Когато почивате, или спите, заменете плътната и издръжлива дневна превръзка, с лека и рехава такава, която е поставена по-свободно и позволява по-добра циркулация на въздух около раната. Ако имате възможност, премахвайте превръзката и излагайте раната на слънчева светлина. Приемането на по-високи дози витамин С (шипки, чай от борови иглички), също ускорява зарастването.

Обикновените превръзки  трябва да бъдат сменяни редовно. Трябва да внимавате обаче, когато го правите, защото има голяма опасност при това действие отново да отворите раната. Това не е никак добре за бързото й зарастване.

Когато нямате под ръка нищо подходящо, то можете да превържете раната с чисто парче плат, напоено със смола от иглолистно дърво (най-добре от ела). Такава превръзка се оставя върху раната до заздравяването й, защото е малко вероятно под нея да се зароди инфекция.

Това са основните неща при третирането на рани от порязвания с нож. Ще се радвам, ако в коментарите добавите и неща, които смятате за важни, но проуснати. И все пак, пожелавам ви всичко това да ви се налага изключително рядко да го прилагате на практика! 😉

По М. Кочански

[wp:svejo-net]

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!

37 коментара

  1. Много интересен проблем. Рани по ръцете в условията на дивата природа е често срещано явление. Ето какво мога да добавя за да допълня подходът описан от Стоян. Носете ръкавици, вече има всякакви леки, устойчиви и дишащи. Ще ви предпазят от охлузвания, убождания, тръни и други евентуалности. Пазят ви от замърсявания, жилещи, хапещи твари и абразивни повърхности. Помагат при всяка работа, свързана с бушкрафта. Предпазват от мазоли. Приемайте всяко нараняване сериозно и третирайте раните си възможно най- скоро. В условията на ограничени ресурси, всяко нараняване е потенциален проблем. Превенцията и доброто планиране са ключ към вашия успех. Почистете ръцете си преди да се заемете с обработка на раните. Добре е да използвате медицински ръкавици за еднократна употреба, ако имате такива. Промийте раната с вода, за да премахнете микроскопичните остатъци и всякакви частици. Подсушете и след това процедирайте по-вече описания в статията начин. Съвременната медицина твърди, че трябва да поддържате раната суха. Постарайте се и обработете раната максимално добре, за да не се налага да го правите отново. Не е добре да сменяте превръзки в полеви условия и неконтролирана, нестерилна среда. Това увеличава шанса за контаминиране. Добре е да обработите раната качествено и след това както се казва да я запечатите. В 95 % от случаите за това ни ви е нужен бинт. Достатъчна е качествена, дишаща, водонепропусклива лепенка. 3M и J&J правят такива. В съвременна медицина има направление наречено advanced wound care. То преразглежда подходите за обработка на раните. Вече е по-лесно, по-ефективно, по нетравмиращо и по-здравословно. Аз лично ползвам продуктите на ConvaTec. По-точно GranuloGel. Той запечатва раната и си грижи за средата в нея, като създава условия за лекуването и. Затваряш и забравяш. Нямате представа, колко е дръпнала науката в лечението на рани. Да не говорим за нанотехнологиите в тази сфера. Е да трябва да се чете. За всички на които им е интересно и искат да знаят повече ето линк: http://www.convatec.co.uk/engb/cvtuk-homeuk/cvt-home/0/home/0/395/0/default.html
    Знам, че и други компании имат такива продукти. Най-извесните, за които се сещам в момента, са 3M и Jonson&Jonson. А с тези най-нови направления и продукти в лечението на рани обикновено са запознати хирурзите в големите болници. Ако имате приятели там, питайте ги. Заслужава си да опитате.

  2. Абе какво да ви кажа… Малко е нелепо, дане кажа нещо друго, да се стремиш да бъдеш „пущиняк“ и да носиш ръкавици… 😉

    Интересно би било да се види какво да правиш в гората, когато се порежеш, а нямаш бинтове, мазила и лепенки… 😉

  3. Ми… то тогава нямаш много варианти. Късаш дрехите, правиш лапи от лековити растения, смола, превръзваш, и… се молиш да не стане сериозно. 🙂

    …а-а, може и да препикаеш малко. 😉

    П.П. MRSY, ние тука малко си падаме по примитивните работи. 😉 Не, че описаните съвети и материали в статията са много примитивни, но пък не са и толкова хай-тек. 🙂 Някак по-достъпни са за всеки. Иначе инфото ти е ценно! Поздрави!

  4. Има два стари изпитани метода. Тютюн или препикаване

  5. Черни вълчо, защо да е нелепо? – Нима е нелепо да носиш дрехи зимата? Нима ескимосите и северните индианци не носят ръкавици? Наистина не съм запознат…
    Иначе не точно ръкавици, но нещо подобно ползваше Уудсмастър-а. Ръкавиците са много полезни при груба работа и живот в дивото…
    Представи си си в гората и събираш дръвца, изобщо няма да е излишно да се предпазиш.

  6. Я от тръни, я от буболечки дето могат да те ожилят или охапят. Особено когато прарвиш лагер за по-дълго време и са нужни много дръве. Да не говорим ако трябва да сечеш или копаеш, пришките и нараняванията ги има.
    При лечение на Пришки – отстранява се мехурчето – пука се със стерилизирана игла (нагрята на свещ или запалка) след това се отстранява кожичката, за да не забере раната. И друг стар метод преварена тетра. То от там идва и Тетрациклина мисля…

  7. борка, мани ги ти ескивосите – то там не е за хора бе! 😉
    Говоря за нормални условия в умерената зона. Добре е да се знае какво в гората става за лечение.

    • С ръкавици малко грубичко се пипа. Аз имам едни, които между другото са с много тънка кожа, и са почти като втора моя, но пак е грубичко. Без пръсти май ще е най-добре да са.

      Колкото до пришките и мазолите – на много места съм срещал точно съвети да не се пукат, че тогава ставало по-зле.

  8. Много зависи от ръкавиците. аз използвам тези (http://www.511tactical.com/browse/Home/Law-Enforcement/Accessories/Gloves/TAC-A2-Gloves/D/30100/P/1:100:10000:10900:10901/I/59340) За няколкото (4-5) години общо взето всяка неделя тактически игри в гората и последни 2 години разходки по горите сам. Съм се убедил че ръкавиците са много хубаво нещо. Пазят ти ръцете от излишни ранички и одрасквания от околната среда. Всички ние предимно ползваме ръцете си и ако има ранички по тях то те са най-първичния източник за инфекции. Колкото са ви по чисти ръцете толкова по добре. Давам прост пример не сте носили ръкавици и сте си одрали ръката през цялата длан на най обикновен къпинак. Знаете колко са чувствителни дланите, после ви се налага да стискате нож и да работите с него. Предполагам се сещате колко ще ви е некомфортно. А свикнете ли да носите ръкавици след време забравяте че ги има 🙂

  9. Стояне, открих блога ти случайно преди около два месеца. Впечатлен съм от неговата полезност и демократичност. Съжалявам, ако съм нарушил духа и съм излязъл извън диапазона на допустимите методи и средства. Прав си, моят опит е от по-друг характер и малко извън диапазона на бушкрафта. Написах коментар, защото реших, че мога да допринеса за същата тази полезност и практичност на блога ти, която толкова харесвам. Но да се върна на статията. Разбира се, че с природни средства може да се облекчи страданието и да се лекуват рани. Няма спор. Технологиите, които споменах, помагат това да стане около 30 – 40 % по бързо от традиционния метод, описан от теб. Изобщо не са недостижими. Granulogel тежи 15 грама и преди две години струваше 6 лева. Една тубичка ще ти стигне за година време и за цялото семейство. Страхотно е за рани, охлузвания и изгаряния, каквито не рядко се случват в гората. Използва се ултра лесно. Почистваш, намазваш, лепиш лепенката и забравяш. След 3 до 7 дни махаш лепенката и си „чисто нов”. Това е интелигентна „превръзка” е резултат изследвания на раневия процес при хора и съчетаването им с модерните технологии и материали. Ползвам го от 2002 и досега не ме е подвело. „Просто” е, като GoreTex и Еvent например. В името на какво, трябва да се откажем от тях? Щом го има и е достъпно и е просто за приложение и работи защо да не го използваме? Скоро гледах YouTube клип с Dave Canterbury в който той използваше средства за лечение на домашни животни за лекуване на рани от споменатия от Стоян тип. Да и това е възможно. Но ви предлагам по човешки методи и средства. Важното е човек да има избор. Всеки определя за себе си, кое е най-доброто и го адаптира към своите нужди.

    • Нищо не си нарушил, MRSY! 😉 Просто ти обяснявам защо може да ти се стори, че подхождаме към някои проблеми малко по-традиционно, да не кажа примитивно (примитивно значи „първо“, а не „най-лошо“ 😉 ). Статията „Какво е Бушкрафт?“ хвърля достатъчно светлина върху проблема. 😉

      Иначе наистина, ако има нещо, за което без да ми е съвестно,мога да навляза във високите технологии и „последната дума на науката“, то това е точно медицината, лечението, и превенцията на всякакви болежки. Може да се занимаваме с възможно най-примитивният бушкрафт, но не можем да избягаме от факта, че телата и имунните ни системи вече не са толкова силни и привикнали към дивата среда, както на дедите ни. Ето защо оценявам „високотехнологичната“ информация, която даваш. Най-малкото мога да намеря тия неща за домашната ни аптечка, а защо пък не и за походната! 😉 Но пък и никога не бих се отказал, ако мога да се справя с даден проблем по „старият начин“. За случаите, когато пък нямаш друг избор, вече е ясно. 🙂

  10. МРСИ,
    причината хората да търсят примитивните методи за самолечение са липсата на доверие към лекарите и новите открития. И по-конкретно комерсиализацията и икономическият интерес който е намесен във фармацията и производството на медикаменти.
    Няма как да вярваме на марки. По-добре да вярваме на билки.
    Не отричам нуждата от качествени лекарства, отричам пропагандирането на конкретни марки. Това намирисва на реклама! При положение че на хората които боледуват се гледа като на пазар, а не като на хора които боледуват. Няма как да очакваш на фармацефтиката и медикаментите да се гледа като на наука и средства за самолечение, а като част от бизнес система, която цели да те направи зависим.
    Когато човек умее да разпознава билките, полезните разстения и методите са самопомощ – тогава той не е примитивен, а образован и самодостатъчен в природата.
    Много лекарства при неправилна употреба спират да действат. А в гората нямаш време да се консултираш с личният си лекар. Макар неправилната употреба да важи за всичко, билките в повечето случаи са най-щадящият метод за самолечение. Най-малкото защото идват от природата.
    Нека звуча параноично, до почти през година се оказва, че цели поколения са ваксинирани с кофти ваксини, че определени лекарства не унищожават разни бацили, ами ги правят по-устойчиви и всичко това, за да може някоя фирма производителка на лекарства да ни направи зависими към някой нов по-силен и по-„ефективен“ антибиотик или тем подобните им химии.
    И никой не може да каже какви ще са страничните ефекти за организма ни в дългосрочен период, само и само за да си заздравим раната 30-40% по-бързо.
    Всичко това ми намирисва на платено съобщение.
    Поздрави!

  11. Борис,
    Разбирам аргументите ти. И аз ползвам билки и хомеопатия, но познанията ми не стигат, за да съм самодостатъчен сред природата. Ходя с книжката на Стоян напред назад и се чудя как не съм ги забелязал досега всичките тези полезни растения. Затова съм тук и сред вас, за да се науча от вашите умения и да помогна, ако мога. Природата е велик учител и много от съвременните открия всъщност са вдъхновени от нея. Разбира се трябва да имаме очи, за да видим, каквото тя ни дава, учи и показва. Човешкият живот е твърде кратък, за да научиш всичко, което ти е нужно, затова се учим от другите хора и от тези живели много преди нас. Много неща вземаме на готово и на вяра, няма време да открием и изпитаме всичко сами. Бушкрафта не прави изключение, даже напротив отваря ни очите за онези малки нещица, от които е тъкан живота. Мога да те уверя, че фармацията също се учи от нея и открива вече откритото от Природата. Затова мисля, че споменатото от мен, не противоречи на духа на бушкрафта, а може да помогне да прекарваме повече прекрасни часове навън, да се учим и да се кефим на синьото небе и на майка България.
    Интересът ми към хай-тех медицината изобщо не е комерсиален. Забелязах, че армиите по света ползват неща непознати за нас. По време на битка, няма време да събираш билки и както ти казваш да звъниш на GP-то. Четох за оцеляване в джунглата и опита на SAS в Бруней. Замислих се, затова как се лекуват рани в онези условия при всичките там буби, паразити, биоразнообразие, почти 100% влажност и сериозни температурни вариации. Оказа се, че армиите ползват по специални средства и опростено приложение. Голям зор беше да открия, че има и advanced wound care и да разбера какво е. За това много не се пише. Споменавам конкретния продукт само защото, лично съм го изпитал. Знаех, че има такива продукти, но ги нямаше на нашият пазар. Ползвам ги от доста време и това единствената причина да ги препоръчам. Твой е избора дали да опиташ или не. Аз само споделям личен опит с надеждата да съм полезен. Просто и по човешки.

  12. Борка, не става въпрос за марки, лекари, съвременна наука и пр. Естествено, че ако човек има под ръка съвременни медикаменти, ще ги използва.
    Лично на мен ми е интересно обаче какво да се прави, когато нямаш под ръка тези неща. 😉

  13. „Мога да те уверя, че фармацията също се учи от нея и открива вече откритото от Природата.“

    Така е, разликата е, че фармацията както и много други неща които трябва да бъдат социални, а не икономически науки избиват в сферата на бизнеса и стават все по-комерсиални. За мен това е отблъскващо и противно – затова и избягвам и се ограничавам в използването на химически препарати създадени по синтетичен път. И на хомеотерапията нямам много вяра, щото пак се пият хапове – пак химии.

    Смятам че използването на модерни препарати и лекарства, както и модерна екипировка като цяло няма отношение към Бушкрафта, но има отношение към оцеляването. И двете неща са безкрайно различни. Макар оцеляването да ползва техники които се ползват в Бушкрафта.

    Същото което Черният вълк каза – По-ми е интересно как мога да се справям в дивата среда с наличните диви средства.

  14. Борко, Борко. Понякога ми трябва 1 седмица отпуск за да чета постовете ти 🙂 Особено като се улисаш. 😛
    Колкото до темата „По-ми е интересно как мога да се справям в дивата среда с наличните диви средства.“ – във форума има цял раздел.
    Справките са тука: http://xenos-bushcraft.com/forum/topic.php?id=188

  15. Момчета, разбирам, че обикновената и „необикновената” медицина са ви малко скучни.  Ще се върна към това, че ръката е прецизен и много нужен „инструмент”. При леки травми и порязвания, каквито Стоян описва много не е нужно. Промиване, притискане, защита от замърсяване и толкоз. Здравият организъм е напълно способен за преодолее такива травми, без всякаква външна намеса. И нищо да не правите, ще оцелеете. Гарантирано е от майката Природа. Проблемът е при сериозните травми, като пробождания, счупвания, дислокация, когато са засегнати, мускулите, сухожилията, костите, нервите. Когато тъканите са размазани до неузнаваемост и не можете да ги гледате, камо ли да ги лекувате. Ако нямате нищо, много малка е вероятността да си помогнете достатъчно с природни средства. Кръвоизлива ще спрете с притискане, ще обездвижите и ще шинирате, може и да го покриете с нещо за да не се замърсява допълнително и на бегом обратно в цивилизацията! Изобщо не си и помисляйте че това което правят в хирургията на ръката, ще го постигнете, сами и сред природата. Че липсата на чувствителност вследствие прерязаните нерви ще се възвърне от само себе си. И че може да си „наместите частите” без рентгенов контрол. Важно е да знаете, докъде се простират възможностите ви. Е от сега знаете те не са безкрайни.

  16. Извинявайте, но не се ли отвлякохте много от темата – „Третиране на най-чести наранявания с нож в областа на ръката.“ ? Не мисля, че Стоян е написал, че ако си отсечете пръст трябва сами да си го пришиете.

  17. От доста време хвълам по едно око на блога на Стоян и винаги намирам нова интересна и полезна информация. Досега не бях писал но за тази тема мисля, че мога да дам полезен съвет.
    Още от едно вереме пра-баба ми правеше един мехлем за третиране на дълбоки порязвания, охлузвания и др. подобни рани от жълт кантарион и зехтин. Събират се само съцветията от кантариона и се слагат в бурканче, след което бурканчето се долива с зехтин. Ефекта от това нещо е страхотен, много по-бързо се затварят дълбоките рани като междувреммено предпазва и от инфеккции.
    В полеви условия съм го пробвал без зехтин като наложа само стрити съцветиня върху раната и след то една превръзка отгоре. Хубавото е че жълтия кантарион е билка, която лесно се разпознава а и е доста разпространена. И все пак за по-леки рани и една лепенка ще свърши работа.

  18. Да споделя скромен опит и аз. Когато съм в Буша при порязване поливам с ракия, ако има. Ако няма препикавам. Според докторите няма нищо по-добро за дезинфекция и кръвоспиране при повърхностни рани от урината на здрав човек.

    Лепенки и превръзки не слагам. Винаги, когато съм го правил раната се е инфектирала, може би от задушаването. Открита раната зараства много бързо. Поне при мен е така.

    Сериозни срязвания и отрязвания не съм имал, може би защото внимавам. Но ако се случи, първа помощ превръзка и бегом към чичо Доктор.

    Да не се отплесвам, ама ако човек има нужда от ръкавици, за да работи нещо в Буша, по-добре да си стои в къщи.

  19. Хобо, ама ти и в пущиняка ли си носиш пърцуца? 😉

    Сега малко пресен опит. През последните два месеца на няколко пъти се налагаше да се завирав по храти, да сега пръчки и пр, при което целите ми ръще до лактите бяха яко издрани. Някои драскотини бяпа пуснали кръв, което забелязах чак след известно време (когато беше засъхнала вече).
    Веднъж с голям сноп клони на гръб се изтъркалях в по един склон, обрасъл с коприва, висока 1 м. и бая се изприщих.
    какво трябва да се прави в този случай? Ами моя съвет е просто да не му обръщате внимание и след 15-20 мин. забравяте за драскотините, раничките, мехурите и пр. 😉

    От копривата (предполагам) се появиха обриви след един ден (или може би бяха даже два), които се задържаха 15-20 дни. Доста неприятно усещане, но като не му обръщаш внимание и не мислиш за него забравяш.

  20. Аз като ходя из пущиняците не си нося пърцуца а уиски (без фъстъци и бадеми), то става ли за заместител на пърцуцата??? Все пак си е чист спирт и химии разни ама де да знам, пак да питам.

  21. Извинявайте, ама дето ще носите цели шишета с шльокавица, уиски, мастичка, или бадемов аперитив, не е ли по-добре просто да си вземете 5 грамовото мехлемче, или 100 грамовата бутилчица медицински спирт?! За мен лично комбинацията „пърцуца-дива природа“ е безсмислена, да не кажа противопоказана. Това не е кръчма! Защо това е така – всеки може да намери инфо. Знам, че ще има застъпници на обратното, но аз не мисля да споря.

  22. Стояне, мехлемчето или медицинския спирт не могат да се поемат вътрешно, освен ако не е някой руски мужик да второто. Пък една глътка за сгряване не е навредила на никой. Така че две, три приложения в едно шишенце уиски 🙂

    • Самотният вълк, медицинският спирт няма никакъв проблем да се поеме вътрешно, макар случаите, в които това да ти се налага наистина, ми се струват крайно малко на брой. Разреждаш 1:1 с вода, и имаш чист 40 градусов алкохол. Много по-чист от глупостите, които си купувате в шарени бутилки с бандерол.

      Сгряване – как точно смяташ да стане? Това е измамно третиране на появилите се симптоми на замръзване. Алкохолът разширява кръвоносните съдове, което доставя повече кръв към периферията на тялото, където са концентрирани рецепторите за студ, и на теб ти се струва, че се стоплящ. Всъщност логично погледнато, това е и един вид още по-голямо охлаждане, защото пазената в центъра на тялото топла кръв, потича към студената периферия, където се охлажда. След това ефекта знаеш какъв е. Да не говорим, че алкохола обезводнява, което е едно от най-лошите неща, когато си имаш работа със студ и хипотермия. Аз смятам, че алкохолът (за пиене) няма оправдано място в раницата на „пущиняка“. Много по-добре ще е, ако се впрегнеш да си стъкнеш хубав огън и някое заслонче – хем ще се стоплиш докато работиш, хем ще си на топло след това. А не да премръзнеш, докато се усетиш, че алкохолът няма да свърши тая работа.

      П.П. Всъщност дай да не се отплесваме в тая насока, защото не е свързано с темата на публикацията. А и да не си навлека гнева на битовите (и аутдор) алкохолици! 😆

  23. Относно статията, и аз като адаша мисля, че на дребни наранявания не трябва да се обръща внимание. При по сериозни порязвания винаги съм ползвал тютюн за кръвоспиране. Първо раната се изплаква с вода, после поръсвам полвин цигара отгоре и готово.
    п.п. по принцип не пия кой знае колко, но една глътка край огъня няма да навреди на никой, пък и може и да промивки да се ползва. разликата с медицинския спирт е във вкуса. Знам нещата които си описал за алкохола, но в същото време познавах един пияница, който посред зима спеше в снега пиян. Виждал съм го с очите си. Теорията понякога се разминава с практиката

    • А, те тия нямам думи просто… Не знам кой ги пази! ;)) Не знам, дали теорията се разминава с практиката, но аз предпочитам да заложа на огъня и заслона, пък който иска – нека се напука и да си легне в снега. 😉

  24. Извинявай, но чисто виртуално се изказаваш. Кога ще тръгнеш зиме в Планината, та чак хипотрермия да получиш в резултат от дехидратация на организма след 50-100 грама ракия? Това и във филмите го няма.

    В раницата винаги трябва да има бутилка хубава, силна, домашна ракия. Аз нося 300гр 55 градусов двоен препек като неприкосновен запас. ВИНАГИ! Става за обработка на открита рана, става за компрес, 50 грама след тежък планински преход предвазват от мускулна треска. А да не говорим, че в Планината ракията и железни врати отваря! Не знам защо в главицата ти всички, които носят ракия в Планината са аутдоор алкохолици?

    И последно в планината се носи качествена ракия. Никакви пърцуци, уискита и тем подобни и производни!

    • Самотният вълк, сега виждаш ли защо не ми се щеше да задълбаваме в точно тая област. 😉

      Hobo, чисто виртуално ще те накарам да се поразучиш какво е точното значение на думата „виртуален“, и дали използваш думата в смисъла, който желаеш! Но това е само „виртуално“… Сега реално: кажи ми ефекта на кое от изброените приложения на пърцуцата не може да се постигне с нещо друго, което е много по-компактно, и много по-практично?! За човек като мене, дето не пие, 100 грама 55 градусов алкохол, след умора и някаква степен на дехидратация в планината, не знам железните врати дали ще ги отвори, ама да ги стовари отгоре ми – може! 😉 Знам, че сега пак ще почне да се спряга думата „мъжественост“, но за мен алкохола си е излишен порок.

  25. Ти първо научи каква е разликата между ракия и пърцуца. До тогава е безсмислено да ти казвам каквото и да е. Ще получа само виртуални разсъждения в отговор. Аз говоря за ракия! Хубава, силна, домашна ракия, както вече написах, но нямаше кой да обърне внимание!

    • По-добре виртуални разсъждения, отколкото реални неразсъждения! Както и да е… Казахме си гледните точки – оттук нататък ще трия офтопика.

  26. Лечебните растения са огромно безценно съкровище, което, уви, е почти неизползваемо за съвременния човек. Едва ли някой от нас при главоболие, вместо да глътне 0.5г таблетка (не споменавам имена, за да не жегна някого с реклама), би тръгнал да бере 500г билки, че да ги запарва, че да ги чака да изстинат, че да ги прецеди и после да пие три пъти на ден по две супени лъжици…До тогава или ще е забравил какво го боли( „отвличане на вниманието от болката“ м/у другото си е изпитан похват от народната медицина), или ще е умрял от болка. Същото, дори още в по-голяма степен е валидно и при нараняване. Ами ако се случи на почти лишено от растителност било, или в гъста гора без подлес, или нощем, или в мъгла, или в буря?(Те, белите, тогава стават обикновено) Или да носим винаги по една бала изсушени билки за всякакви случаи?…
    Съветът ми е аптечката(окомплектована според предпочитаното ниво на хай-тек) да бъде във всеки момент буквално „под ръка“ – т.е. да е на такова място по дрехите/екипировката, че да е еднакво достъпна с двете ръце. Да може лесно да се борави с нея и със съдържанието й с една ръка(другата е ранена!). Лепенките да бъдат индивидуално опаковани, с различни размери(за разлика от домашната аптечка, в която еднометровата лента позволява да се режат парчета с различни размери). Тъй като става дума за „ръка“ в тесния смисъл – длан и пръсти, тук най-опасно е частичното или пълно прерязване на сухожилие(за съжаление се случва често и удивително лесно, дори и с не особено остър нож!) При съмнение ( напр. невъзможност за движение на пръст в една или др. посока) – по най-бързия начин при „комерсиален“ ортопед! Ако нараняването е над китката (тук вече има и по-големи кръвоносни съдове и нерви) – и при не по-малко „комерсиалните“ съдов и неврохирург!
    По ръба на офтопика: спиртът трябва да е 60-70 спиртни градуса, за да убива бактериите. Така че може да се носи известно количество 95 градусов. Неразреден се използва за разпалване на огън при нужда, разреден до 70 – за дезинфекция, разреден до 35-40 – за вътрешна употреба, когато пострадалият от общо преохлаждане е вече на топло, но продължава периферния съдов спазъм.

  27. Хващам хумора…
    В същия аспект… който иска да се занимава с Буш – да се сеща че Буша е храсталак – демек – другото дето няма гора и храсталак, не е съвсем бушкрафт. Който е решил да си реше сухожилията по непредпазливост… Да си приготви здравната книжка и да си е платил осигуровките, иначе комерсиалните лекари няма да го оправят… Или трети вариант… с здравата ръка, да си бръкне в джоба да извади парички и да си проведе лечението… А ако е в дивото и не е в условия на оцеляване – да се учи кои билки биха могли да помогнат. А ако е в условия които го поставят на ръба на оцеляването… Тогава спира да се прави на бушкрафтър и търси бърза медицинска помощ. Ако не намери начин да получи достъп до такава – прави се на сървайвалист и ползва всичко налично… без значение дали е билка или химия. И в двата случая неграмотната употреба може да ускори получаването на смъртния акт.
    Бушкрафта е по-скоро игра на получаване на умения, умения дето някога са ни били ежедневие, а сега трябва да ги преоткрием за да сме си самодостатъчни в природата, без да й пречим и без да се увредим излишно – за тез дето не ме разбраха.
    The Bushcraft is a game of gaining skills that long time ago have been a daily activity, and today we have to rediscover so we can be self-sufficient in the nature causing her no harm and keeping our selfs out of unnecessary trouble.

    peterS – това със спирта, аптечката и какъв лекар да търсим беше полезна информация.

  28. Каква е тази книга на Стоян Стоянов и откъде може да се намери?
    Поздрави!

  29. Май не видяхте кво пишат хората, ако нямате средства издигаш ръката да намалиш кръвообращението, ако си в гората и с дреха можеш връзваш преди китката.

  30. Вчера се разрязах с овощарски трион, точно на сгъвката на показалеца, която е преди нокътя. Раната е тип „капаче“. Кожата е разкъсана. Ръцете ми не бяха много чисти – пипах куче, катерих се по дървета. Затова оставих да си потече. Измих със сапун, после с ракия (щях да умра) и накрая сложих цитопласт с незалепващ антисептичен тампон. Няма кръв, няма нищо. При опъване на ръката или свиване на пръста, разрезът се отваря леко, без да кърви. Ако е залепнал, при отварянето ме заболява. Махнал съм лепенките и в момента раната е намазана с тетрациклинова маз, но постоянно е мокра и тече лимфа, без кървене и болки.
    Имам идея да шинирам тази сгъвка на пръста, да намажа с тетрациклин и да увия с хлабав бинт или цитопласт, който да сменям по 2 пъти на ден, като при всяка смяна да слагам мехлем.
    Решението ми добро ли е, или е по-добре само да мажа, без да завивам раната, освен вечер, за да не цапа докато спя?

Коментарът ви е добре дошъл!

Optimization WordPress Plugins & Solutions by W3 EDGE