xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Началото?

| коментара 30

Началото - Фотоотчет - 08.09.2010 - Шуменско плато

Миналата седмица бях отпуск, затова ми се отдаде повече време да прекарам със семейството. Е, то основната част мина във строително-ремонтни дейности и бягане по задачи, но и за почивка имаше достатъчно. Един преди обед се оказа, че с Румбата (сина ми) ще се гледаме сами. Едно от малкото места, които не се двоуми, когато го попитам дали иска да посети, е гората. Е, попитах го! 😉

Естествено отговорът беше моменталното „Да!“, и след това последваха дежурните въпроси „Ами мечки ще видим ли? … а вълци? … А на чешмата ще хванем ли жаба?“ и т.н. и т.н. през целият път до там. 🙂 Принципно единствената пречка да не ходя все още често с него в гората е, че много не му се вървеше на дълги разстояния. От скоро обаче, е започнал да свиква, което си пролича и от това, че измина не малката разходка от около 5-6 км без да каже „Изморих се, да седнем!“ или още по-лошото „Носи ме!“ 🙂

Естествено на чешмата до комплекс „Бохеми“ ловихме жаби, гонихме гущери, и шляпахме с пръчки във водата. Колко е хубаво дърт човек като мене да има пак възможност да го прави, без опасение от странни погледи и иронични усмивки. 😉 Малките деца ни дават шанс за второ детство, без другите да ни мислят за вдетинени! Важно е да не го пропиляваме!

После се заизкачвахме нагоре в гората. Принципно Румбата обича да ме държи за ръка, когато ходим на разходки. Тук ме изненада, че ме пусна, и през цялото време вървеше няколко крачки пред мен. Дори все още неусвоената стабилна стъпка за такива условия, и честите залитания и спъвания не го разколебаха да иска все по-нагоре, и по-нагоре.

Румбата on the trail - Фотоотчет - 08.09.2010 - Шуменско плато 1/8Да се покатерим?! - Фотоотчет - 08.09.2010 - Шуменско плато 2/8Следваме пътеката - Фотоотчет - 08.09.2010 - Шуменско плато 3/8

Е, така и не изкачихме склона до равното, но и така изминатото разстояние си беше достатъчно добро постижение като за него. Почивахме на шарена сянка върху един голям, обрасъл с мъхове камък. Хапнахме банан, пийнахме вода, и се разговорихме за обичайните неща, когато стане дума за гората – за мечките, за вълците, за лисиците и катериците. Всеки път ме изненадва колко точно запомня всичко, което съм му казвал някога по някакъв случай. Дано винаги да е така! 😉

Хапваме банан - Фотоотчет - 08.09.2010 - Шуменско плато 4/8На сянка върху мъхестия камък - Фотоотчет - 08.09.2010 - Шуменско плато 5/8На сянка върху мъхестия камък - Фотоотчет - 08.09.2010 - Шуменско плато 6/8

После, по негово желание, пак поехме нагоре, докато стигнахме до едно малко по-усойно място. където пак си почивахме върху две паднали дървета, които приличаха на пейка. От там е и снимката „Това е моята гора!“ 😉

Моята гора! - Фотоотчет - 08.09.2010 - Шуменско плато 7/8

Малко трудно го накарах да се връщаме вкъщи, защото стана време за обяд и следобеден сън. Особено когато на слизане пак стигнахме до чешмата със жабите и гущерите. 🙂 Видяхме и „гиганския зуатен бъъмбаъ“… 😆

"гиганския зуатен бъъмбаъ" :) - Фотоотчет - 08.09.2010 - Шуменско плато 8/8

Та така… Мисля си, дали ще се запази този интерес и желание и след като попорасне още малко. Като ги знам днешните тийнейджъри… Дали това ще е началото на по-сериозните ни разходки заедно сред Природата? Ако можеше да зърне дори за момент поне половината от нещата, които баща му, заедно с тайфата, беше видял и преживял по тия места, мисля, че нямаше да се подвоуми, но… само времето ще покаже…

30 коментара

  1. Ще! Щом отсега не му отказваш съвместни разходки под предлог, че е малък…
    Все пак – така се гради истинската връзка между баща и син, а не като в стария виц: „Та-а-те, съб`ди се! Татко щ`ти обръща `нимание!“

  2. Дано да не загуби този интерес към дивата природа ,но дори и да стане спомените от тези разходки ще останат и в двама ви.

  3. Всеки може да отиде някъде с някого, по трудно е да се отиде ЗАЕДНО, а вие сте направили точно това. Бъди сигурен, чувството не се забравя!
    Никой неможе да каже, какво ще е после или утре, затова се радвай на сегашния миг!
    Ако всички бяхме запазили детския начин на виждане на нещата – в малките неща да виждаме нещо голямо, а в големите – тайнствено, света щеше да е по добър.
    И не се радвай много, че не е искал да го носиш, много бързо ще отмине това време и понякога ще си го спомняш с мъничко горчивина!
    Бананите са „бавни“ въглехидрати, не забравяй ябълките, те веднага възстановяват силите, а и не са така капризни на съхранение.
    Мразя да съветвам и да ме съветват, приеми го като потупване по рамото!

  4. Добре казано, Здравко! Благодаря 😉

    Колкото до бананите – това имаше вкъщи, когато тръгвахме. А и знам, че ги обича. Не, че съм целял възстановяване на силите. За мен даже е по-добре да му ги изцедя малко, че иначе няма спирачки вкъщи. 😆

  5. Чудесен разказ. Моите деца вече не ходят с мен.

    • Съжалявам, Викторе! А може пък да е временно. То и самият аз за един известен период от няколко години се бях пооткъснал от природата, но с възрастта май всичко си се връща на мястото! 😉

  6. Ааа голям сладур е малкият!Тази година в многото ми почивки все се срещах с малки деца и на мен също ми направи впечатление колко добре помнят някой работи.Пожелавам ви още много такива разходки 😉

  7. Викторе, не се коси! Временно ще е! Така беше и с мен. По важното е да ходят в природата, а щом са опитали, няма начин да се откажат от това удоволствиа, то си е зараза и лек няма, само се задълбочава с времето!
    А децата са голяма работа, те са по възприемчиви, наблюдателни, чуват и запомнят всичко независимо какво вършат в момента и най вече имат страхотна фантазия и комбинативен ум, просто да им завидиш! Пробвайте да се държите с тях като с равни и когато ви допуснат до себе си ще бъдете изумени!
    Стояне, отивай да връзваш черен конец на малкия против уроки! Понякога бабините дивитини вършат работа!

  8. конеца да е червен! Пропуснал съм „В“ Незная защо, но немога да редактирам с този комп!

  9. Не сте срещнали мечки и вълци …само бръмбари 🙂

  10. е тук малко ме обиждаш мене аз съм 16 годишен тиинейджър и на пук на всичко което казвате аз мразя цивилизацията и ходя доста често по диви места даже за спомен от летните приключения съм си укичил един еленски зъб който намерихме с един приятел (малко е странно понеже съм защитник на животните)

  11. не ми говори за тях класът ми е претъпкан от наркомани и алкохолици
    е да ти се похваля къде бях последно на поход http://www.facebook.com/album.php?aid=2059494&id=1232265505&saved#!/album.php?aid=2059494&id=1232265505

  12. Браво бе пич! Как можеш да кажеш че мразиш нещо, още повече цивилизацията? А спагети обичаш ли? (майтапя се, извинявай!) Аз пък всичко обичам и си го признавам за разлика от теб, като се започне от електричеството например и се стигне да кажем до печения салам. Я се осъзнай, струва ли си да сме крайни, като утре може друго да мислим заради обстоятелствата? Нали пържолата е хубаво нещо и в ресторанта; и в къщи; и в гората? И не забравяй че древните мъдреци са казали: “ който мрази, не обича и себе си…“
    Немога да ти видя сега нещо снимките, но пак ти завиждам мъничко, защото от три седмици никъде не съм мърдал

  13. е не бих се противил на градските удобства но от както гледах In to the wild и ми се прииска още повече да се махна от тук.В града не се чувствам свободен а все едно съм в затвор

  14. Хубавое да излезеш със сина си по мъжки сред природата. Аз го правех често с моя син. Ходехме за риба, печахне наденица на жар, правехме лъкове и стрели, колиби. За огромно мое съжаление болеста на новото време „компютър и интернет“ не го подмина. сега е на 17 години, учи компютърни технологии в специализирано училище и шанса да излезем заедно някъде е до магазина за компютри (аз съм в ролята на ходещ портфейл).

  15. Green дай линк за това което си гледал, че много ми е любопитно, а съм много зян с тези машинарии, както и с ингилизкия…

  16. По принцип за коментар на филми и книги и за препоръчване на линкове си има специална тема във форума.

    @Viktor, надявам се тази книга за самозадоволяването да не това, което си мисля… 😛

  17. По принцип за коментар на филми и книги и за препоръчване на линкове си има специална тема във форума.

    Поискаха да им покажа филма и дадох линг това е

  18. Здравейте Мъже!!! За първи път ми се случва да улуча само мъжка разговорка! Обикновено ние жените, бъбривите свраки, монополизираме всяко място за бъбрене и споделяне! И аз съм голям поклонник на природата, и на засаждане на дръвчета. Едно от първите неща, което научих (ама много някога, защото вече съм щастлива бабинка!) дъщеря си, е да засади дърво. А баща ми я научи да облагородява овошки. Също много някога тои ни водеше по планини и баири, и ни учеше на уважение към природата. Медицински работник съм, но предпочитам лечение с билки, и по възможност аз да си ги набера. Яжте много коприва. Тя си е панацея. Гответе и семената й, и тогава ще имате разкошни коси и хубава кожа. Пак не можах да се въздържа от препоръки, ама бабешка ми работа. С най-добри чувства към всички Вас!

  19. Стояне, ако не е тайна, къде се намира този камък, на който е седнал малкия?

    • На стотина метра нагоре по пътеката от комп. Бохеми, към скалите горе. Както казах, той е малък, и кой знае къде навътре не сме се забивали. 🙂
      По-голямата част от разходката му беше да прекосим почти цялото Дивдядово, за да стигнем до там. 🙂

  20. „thumbs up“

  21. Браво Стояне, с това че от толкова мальк го водиш сред природата ми припомняш за детските ми години ,когато скитах на воля из Стара планина с баща ми.Ако успееш да го вьзпиташ да обича и почита дивата природа а сьответно и родната си страна то ще можеш да си сигурен че си отгледал един истински МЬЖ.

  22. Чичо Стояне, синът ти е голям сладур.Може ли да ми пратиш на ЛС карта на местноста в която сте били?

  23. Какъв чичо бе, момче! Поне „бате“ му викай! 😛

Коментарът ви е добре дошъл!

Optimization WordPress Plugins & Solutions by W3 EDGE