xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Прахан от Същинска праханова гъба

| коментара 87

Чакмак, кремък и запалена прахан

Как да си направим един от най-добрите и  най-популярни видове прахан, която до не много отдавна е била част от ежедневието на нашите дядовци и пра-дядовци – праханта от Същинска праханова гъба? Това не е толкова сложно. Има няколко рецепти, и няколко прости стъпки, които трябва да изпълните, за да се сдобиете с тази отлично хващаща и разпалваща искрата материя.

Как да познаем Същинската праханова гъба?

Естествено, за да започнете всичко, първо се нуждаете от правилният вид гъба. Това е Същинската праханова гъба (Fomes fomentarius).  За да се научите да я разпознавате правилно, и за да знаете къде да я търсите, трябва да се запознаем по-отблизо с нейните характеристики и местообитание.

Същинската праханова гъба е паразитен вид, чиито плодни тела можете да срещнете по различни диви и културни широколистни видове дървета. Най-често това са стари букови, тополови и трепетликови дървета. Никога няма да я срещнете растяща върху иглолистно дърво (бор, смърч, ела и др.). Тя се развива обикновено върху умиращи, отслабнали, или наранени дървета, но задължително все още живи.

Същинска праханова гъбаГолеми праханови гъби, намерени в НикополПрахан от Същинска праханова гъба - Външен вид на гъбата

Отличителни белези

Плодното тяло има форма на копито. Не случайно в други страни е известна като гъба-копито (hoof fungus).  Размерите й са различни. Гъбата може да доживее до 20 годишна възраст, и да стигне до диаметър около половин метър и височина 20-30 см. Теглото й може да достигне десетина килограма.

Горната повърхност на гъбата е  покрита с много твърда гладка, ненапукваща се кора. При младите екземпляри тя е светлосива на цвят, а при по-възрастните  – тъмнопепеляво-сива, до черно-сива, в основата завършваща със сиво-бял до червено-кафяв заоблен и тесен ръб. Повърхността на кората е разделена от тесни плитки бразди, които оформят концентрични, различно широки пръстеновидни зони. Всяка от тези зона съответства на ежегодното нарастване на гъбата.

От долната си страна плодните тела на гъбата са плоски, светлосиви на цвят при младите, до кафяви при по-старите екземпляри. По нея са разположени нагъсто белезникави точици.

Когато разрежете напряко същинската праханова гъба, ще забележите, че тя се състои от два ясно разграничаващи се слоя. Единият е от гъсти, тънки и твърди тръбици (хименофорни тръбици), които от своя страна също са разположени на слоеве – хименофорни слоеве („с“ на снимката). Те образуват спорите.

Прахан от Същинска праханова гъба - Напречен разрез

Другият слой е вегетативен (безплоден), и се нарича „строма“ („b“ на снимката). Той е изграден от рехаво-влакнеста, подобна на кече, или цигарен филтър „тъкан“, която е тютюнево-кафява до златиста на цвят. Над нея вече е кората („а“ на снимката). Именно стромата е слоят, от който се получава най-добрата прахан. Той е най-важният, и макар хименофорният слой също да гори добре, той не ви е нужен, ако разполагате с достатъчно от този влакнест слой.

Прахан от Същинска праханова гъба -  Слоеве

Като забележка искам да добавя, че много често можете да сбъркате Същинската праханова гъба, с Лъжливата праханова гъба (Phellinus igniarius). Нейните плодни тела са подобни по форма и размери. Тя е близък неин сродник и паразитира по същите видове дървета (понякога може да се видят и двата вида на едно и също дърво!). Аз често съм намирал лъжлива праханова гъба, докато търся истинската. Всъщност по-често намирам именно лъжливата. Тя, за съжаление обаче, няма толкова добри качества за направата на прахан, както същинската. Прекалено е дървениста, а въпросният рехаво-влакнест слой или е много тънък, или е прекалено твърд и подобен на дървесина, за да се направи нещо от него.

За щастие, двете гъби могат много лесно да се различат, стига да знаете за какво точно да гледате. Кората на лъжливата праханова гъба е много напукана, и често е тъмна на цвят. Долната страна не е плоска, а силно изпъкнала, което прави гъбата да изглежда по-скоро като обърнато копито – противоположно на формата на същинската праханова гъба. Ръбът е много широк, по-светъл и заоблен.

Рецепти за приготвяне

Така… Да предположим, че вече разполагате със същинска праханова гъба. Принципно тя може да се превърне в прахан и само след простото й изсушаване. В това се убедих, когато изсуших на слънце парчета праханова гъба, и след това ги тествах с чакмака. Макар гъбата в началото да беше абсолютно сурова, то само след 24 часа на слънце, фините резенчета от стромата й изсъхнаха достатъчно, за да се запалят практически от първата искра. Това означава, че прахан от такава гъба може да се получи за кратки срокове дори в походни условия.

Ако искате обаче праханта да е направена както трябва, и да „лови“ безотказно дори най-малката искра, и след това да затлее с ярко и горещо въгленче, то ще трябва да я обработите по специален начин. Съществуват много и различни народни рецепти за традиционно приготвяне на прахан от праханова гъба. Някои са по-прости и бързи, други – малко по-усложнени и продължителни. Общото при всичките е, че материалът се подлага на въздействието на лугов разтвор, както и нитрати. Това се постига чрез кисненето на гъбата във животинска урина, вода с разтворена в нея светлосива пепел от огнището, вода от пране на вълна, разтвори на калиева селитра и т.н.

Във форума към блога ми имаше тема за приготвянето на прахан от праханова гъба. Бяха описани различни традиционни рецепти. Ще цитирам някои от по-пълните.

Първите две рецепти са описани от Shady:

1.  След като сте се сдобили с посочената гъба, тя се нарязва на филии (широки около 1см). Филийте се слагат във говежда урина(за предпочитане да се събере сутрин от животното, понеже сутришната урина съдържа повече нитрати, които всъщност се пропиват в гъбата и в крайна сметка създават въглена от получената искра). Преди филийте да се сложат в урината е хубаво тя да бъдя загрята до кипване за да се изпарят останалите примеси (да ври около 10мин.,за предпочина е този процес да се извърша на открито понеже миризмата е доста неприятна и трайна).

След като приключите с преварянето, слагате нарязаните филий на дъното на подходящ съд, затискате ги с тежест (камък или плочка), и ги заливате с урината. Така затиснати, филийте трябва да престоят най-малко 4 седмици, като поне един път в седмицата загрявате урината почти до точката на кипване и обратно я изливате при нарязаната гъба.

След като измине процеса на напояване, гъбите се изваждат и сушат на слънце (може да се изсушат и във фурна, но след това минава доста време докато се проветри и не е препоръчително готвенето в нея, най-добре вече неизползваема фурна). Вече изсушените филий се нарязват на още по-малки късчета.

2. Същият резултат може да се постигне като накисне гъбата във разтвор на амониева силитра и калиев перманганат (разтвора трябва да е по концентриран). Процеса на киснене и изработване е същия както по горе описаният с тази разлика , че този разтвор не се загрява и не мирише толкова , само трябва от време на време да се разбърква. Много от вас сигурно ще предпочетата втория метод, но аз лично смятам че първият дава по-добри резултати ( това го разбрах от опити с кремъка и чакмака), а и е хубаво да се върнеш малко назад във времето и да разбереш как нашите предци са добивали огън.

Рецептата на hiron02, която всъщност е може би една от най-разпространените, съдейки по това, че тя е най-често цитираната дори от чуждестранни източници:

3. Гъбата се вари във вода, в която преди това са варили дървесна пепел. Тя съдържа луга.  След това се суши на слънце, начуква се с чук, за да стане мека, и е готова за използване.

Ето и рецептата на Здравко Комитов, която всъщност много наподобява на първата, но има малки различия:

4.  Прахановата гъба се изсушава много добре ( в случая във фурна на обикновена печка), след това се накисва за 2 седмици в овча урина, добре се измива направо под чешмата и се оставя хубаво да изсъхне.Начукването и накъсването на парчета са били последните операции.  За варене не се каза абсолютно нищо.

Една малко по-съвременна рецепта от Дойно:

5. Гъбата се вари, след което се измива няколко пъти със вода, докато спре да отделя оцветена вода. Смесват се 1:1 спирт за горене и дестилирана вода (или дъждовна). Към тях се прибавя около лъжица и половина калиева селитра (калиев нитрат, KNO3) на литър. Изсушената гъба се накисва в този разтвор, след което се оставя да изсъхне добре на слънце. После се начуква с чук, за да омекне, и е готова за употреба.

Много хора споменаваха кисненето на гъбата във водата, в която е прана овча вълна (сера), но никой не се сети за пълната рецепта, така че за съжаление не мога да я опиша.

Това са   основните рецепти, които могат да ви свършат работа. Сега ще опиша и начина, по който аз направих своята прахан. В случая реших да направя прахан по две различни рецепти. Едната – проста и традиционна, изразяваща се в кисненето на гъбата във вода, в която е разтворена пепел от огнището. Втората – по-съвременна: киснене в разтвор на калиева селитра. Реших да постъпя така, защото вече имах изпратени от Shady няколко парченца прахан, направена по старата рецепта с животинска урина, така че можех да направя изводи от наблюдението на резултатите от 3 доста различаващи се рецепти.

Ето и самият процес:

1. Нарязах гъбата на филии с дебелина между 1 и 2 см.

2. Отделих с нож хименофорният слой, тъй като той не ми бе нужен.

3. Останалата строма, заедно с кората изсуших на слънце.

Същинска праханова гъба - Сушене на стромата

4. Сварих така изсушените парчета във вода, след което ги мих, докато спряха да пускат кафява вода.

5. Отново ги изсуших на слънце. Това го направих с цел разтворът на луга или калиева селитра да пропие по-добре и дълбоко в тях. Ако бях ги сложил в него така, както са мокри, вече съдържащата се в тях вода вероятно би попречила до някаква степен на това.

6. Където успях, обелих внимателно кората, за да получа чисти парчета строма.

Прахан от Същинска праханова гъба - Сухите парчета строма, преди да се накиснат

7.  В две пластмасови бутилки от газирани напитки, на които предварително изрязах гърлата, направих около литър и нещо от два различни разтвора: единият на няколко шепи светлосива дървесна пепел от огнището, а другият на лъжица и половина калиева селитра.

8. Накиснах и в двете шишета парчета от гъбата, колкото да ги закрие течността. Поставих като капаци обърнатите наобратно вече отрязани гърла, за да не са открити, и водата да се изпарява бързо.

9. Накиснатите парчета стояха в разтворите 2 седмици.

10. След това ги извадих, и ги изсуших на проветриво, сенчесто място, докато станаха изключително сухи (за това помогна и горещото време).

11. Начуках изсъхналите парчета с дървен чук, докато станаха меки и пухкави като дунапрен. Така вече праханта е готова за използване.

Прахан от Същинска праханова гъба - Краен резултат

А сега впечатление от резултатите от трите различни рецепти:

По всяка от тях получавате чудесна, хващаща искрата ако не от първия, то поне от първите няколко удара с чакмака прахан. Може би една идея по-трудно се пали тази, кисната в луга от дървесна пепел, но и тя е достатъчно добра, а като се има предвид, и че е най-лесна за изпълнение, може би би била избора на много то вас, които нито им се занимава с миришещи субстанции, нито могат да намерят от някъде калиев нитрат (който макар и азотен тор, се намира трудно, защото е главна съставка на много взривни смеси, като например черният барут).

Ето едно клипче за нагледност:

Прахан от Същинска праханова гъба from xenos on Vimeo.

Праханта, приготвена по другите две рецепти, както казах, сякаш хваща искрата малко по-лесно. Освен това полученото въгленче ми се струва някак по-горещо, а и гори с някакъв особен съскащ при раздухване звук. Праханта, приготвена по традиционната рецепта с урина, ми направи впечатление, че лови искрата и гори добре, дори когато е леко влажна! Това не се сетих да го пробвам със тая, приготвена със селитрата. За съжаление, процесът на изработване на традиционната е меко казано „смръдлив“, както между впрочем и крайният резултат 😉 . Така че ако имате непоносимост към подобни „аграрни“ миризми, по-добре е да не пробвате! 🙂

Това е! Може да опитате! 😉

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!









[wp:svejo-net]

87 коментара

  1. Да ти е честит и със здраве да си го ползваш,ако има някакъв проблем обади се.А другото дето го пратих хареса ли ти?

  2. да браво то и аз съм имал по практика коване като ученик ама ние главно се криехме по пещите да пушим докато не гледаше даскала та нишо не научих в последствие даже спрях цигарите 🙂 тея работи за обеци са тежки 🙂
    за медалион ше стане ама тряя ги дам на хром първо, а иначе с каква цел са

  3. Пичове, я оставете тия камъни и чакмаци за колекционерите и излезте in the real nature.
    Ето ви малко мотивационен материал. 😉

  4. Украшение за ключодържател.

  5. много е готино наистина но за вбъдеще може да ги правиш по малки както каза стоян и както всички мъже искат да вярват размера няма значение 🙂

  6. Честно казано, отегчих се. Имах друга представа за нещата тук. Мислех, че ще намеря съмишленици, но явно съм се лъгал. Е, ако все пак някой път рештие да излезете от къщи, обадете се 😉

    • Ааа, romanbul, не така! 😉 Най-малкото защото не познаваш достатъчно който и да било тук! Не знам какво имаш предвид под „съмишленици“, но явно очакванията ти са били малко по-различни, и от там идва проблема. Всеки от нас „излиза от къщи“ при първа възможност, но за съжаление не може „да не се прибира“, и това почти сигурно ще го усетиш как е, рано или късно! 😉

  7. Не съм сигурен какво имаш предвид, татенце. Но щом казваш, сигурно е така 😉

  8. romanbul, без да излизаш от къщи, прочети още малко от блога, влез в „гонворилня“, прочети и там няколко теми и мнения, и чак тогава давай крайни оценки!
    Ако нищо не ти хареса, ще си отегчен не от нас, а от своите /явно/ различни от нашите интереси. Не прибързвай със заключенията, защото малко се обиждаме! Поздрави и продължавай напред с разсъжденията…

  9. дерзайте момчета 😀

  10. Вместо да топите праханка в животинска пикоч, ето ви един много по-лесен и не толкова миришещ метод да си направите водоустойчив „tinder“

  11. Стефане, пратката пристигна! Огромно БЛАГОДАРЯ и очаквай скоро подарък и от мене. Ще е изненада! Да си жив и здрав!

    А на всички от блога искам да кажа, че Стефан Чаков от с.Крън, Казанлъшко е голям майстор и човек с мноооого благородно сърце и душа. Чакмаците изработени от него „правят“ и „хвърлят“ искри като бенгалски огън. Явно си разбира от занаята човека! Дай Боже повече такива хора в блога и форума.

  12. Стояне блогът ти е изключително приятен и полезен 🙂 извинявай,че въпросът ми е извън темата.според теб кой фенер би ми свършил по-голяма работа-LED LENSER P7 или LED LENSER P14? предварително благодаря 🙂

    • Благодаря, Цецо! За съжаление нямам преки наблюдения над нито един от моделите фенери, които си споменал. 🙁 А и като цяло от фенери много не разбирам, така че… 😉

  13. 😀 Благодаря все пак 🙂 Пожелавам ти весела и успешна нова 2011 година 🙂

  14. Здрасти Стояне.Може ли да те помоля за нещо? тъй като не мога да си намеря кремък никъде-нито в гората нито някъде другаде.просто се отчаях.ако можеш ще ми пратиш ли 3-4 парченца?

  15. Най-сетне си намерих същинска праханова гъба. Доста дребна за съжаление, едва изкарах 4-5 парченца с широчина най-много 2-3 см. По-голямата част от гъбата изхвърлих, стромата беше основно под 1 см.
    Приложих описаната тук рецепта с калиев нитрат, но с малки промени. Предпочетох варианта на Дойно (едно към едно спирт и вода), защото спиртът се изпарява лесно и ще изсъхне по-бързо. Друго – замених многократното промиване с 5-6 кратно изваряване със смяна на водата. След изсъхването накиснах в разтвора. Доста се учудих, след като сухата и лека гъба потъна в разтвора, нямаше нужда от затискане.
    След две седмици киснене я изсуших и тъкмо начуках едно парченце да видя как хваща искра.
    Още нямам кремък, така че драснах искра с магнезиева запалка. Не е от дебелите магнезиеви пръчки, а тъничка, част от един „вечен кибрит“, дава искра колкото да запали напоената с течност Зипо „клечка“. От 3-4 пъти хвана искра, която се разпространи по прахана бавно, без раздухване и образува горещ въглен. На повърхността явно са останали дребни кристали селитра, защото разгарянето е съпроводено с мънички искрици от време на време. Доволно.

  16. Да взема да се похваля! От седмица две си мечтаех да си намеря праханова гъба .
    В събота хванахме гората семейно изкарахме си добре , на тръгване жената подхвърли че щяло да е много добре , ако сме били взели и хамаците оплетени от мен да ги пробваме , много се ядосах щото ги бях взел но забравих да ги изкарам от багажника на колата. Решихме ,че още другата седмица пак ще дойдем . В неделя трябваше да ремонтирам колата , но задачата отпадна и ето ни пак в гората. Реших да се поскитам из гората докато семейството си се излежаваше по хамаците след обилния обяд. Тръгнах по сандали с едно ножче в джоба на късите гащи и нищо друго. След десетина минути се спънах в една гъба http://prikachi.com/images/331/3480331Y.jpg . И така вече си имам прахан , нарязах я изварих я няколко пъти изсуших я във фурната при което една трета от гъбата изгоря щото я забравих 🙁 . Оказа се че и един буркан с (калиев нитрат, KNO3) прашасва по рафтовете та си забърках разтвора и я натъпках вътре , сега остава да изчакаме две седмици и честито. За съжаление имам само едно парченце кремък, и кремък ще се намери стига човека да го иска. И така голяма радост :))

    • Гъбата е чудесна, даже май са две, ама срастнали! 😉 Ако срещнеш проблеми с кремъците, прати ми пощенски адрес, да ти метна малко. 🙂

  17. Да две в едно ! Имаше още две на ствола , ама ми се видяха по-малки и си ги отавих да пораснат Тази ми е предостатъчна , даже имам и за раздаване 🙂 Пък за кремъците , нямам никаква идея. Като си има пред вид ,че по нашия край не се намират няма да откажа някое и друго парченце. Може да ми ги донесеш на Витоша , ако смяташ да идваш и не ти дотежат,ако ли не ще ти пратя адрес. За което благодаря предварително!

    • Ех, ако знаеш как ми се идва пак на Витоша… Ама нещо имам усещането, че тоя път няма да стане… 🙁 Дай ми адрес през формата за контакт, аз като намеря подходящи люспи, ще ти пратя. Ти пък може примерно да ми пратиш някоя лъжица калиев нитрат, че моя нещо посвърши, и ще сме квит! 😉

  18. Супер трампа ще стане !
    Тъкмо се чудих и се маех как да ти се отблагодаря.

  19. Жалко ,че няма да се видим на Витоша тази година 🙁

  20. А със човешка орина неставали

    • Ами щом хората навремето не са го правили, явно не става! А те не са били по-малки експериментатори от нас! 😉 Но ти винаги може да опиташ! 😀

  21. Pingback: Древни технологии | Размисли

  22. искам да благодаря на слаф4о че ми даде от негавата прахан на витоша
    аз все още нямам последния чакмак който чакам но трябва да дойде в скоро време
    и ще пробвам праханта
    а с пикоча мисля че трябваше да е животински че има повече нитрати
    от което пък следва че може и с конска защото едно време баба ми беше лаборантка
    в земеделски институт и ми е казвала че конската тор не е подходяща за торене
    защото има много нитрати,предполагам и за урината е така

  23. Имам въпрос към Стоян Стоянов!Отнася се за първата снимка,къде е чакмака,праханта и голямо парче кремък!Искам да те попитам от къде си намерил толкова голямо парче кремък?

    • Хм, че то парчето въобще не е толкова голямо. 🙂 По нашите баири има доста по-големи, но за чакмака големината не е решаваща. Става и с парченца колкото нокътя на големия ми пръст. 🙂

  24. Не,аз за чакмака си има около 13 парчета! 😀 На мен ми трябва за връх на стрела!Можеш ли да ми кажеш в коя област са тези баири ?

  25. Благодаря много! 🙂 Чета блога с голям интерес и съм част от бушкрафтърският форум и наистина съм голям фен на бушкрафтът и винаги съм обожавал природата! 🙂

  26. жив и здрав да си! търся рецепта за прахан от не знам колко време 🙂 – кой да се сети да пита гугъл :))) започвам търсенето на гъбата, като намеря ще пробвам… традиционната рецепта, защото така…

  27. az namrih 6 kola prahana na vitosha no mnogo trudno se reje!

  28. Чудесно! Още дете като бях, ми дойде мерака за тоя метод.Един спомен ми е останал от дядо,само ми разказа за варене на прахан във вода с дървесна пепел но кое, как-идея нямах.Имам 3 гъби,който ги пазя от години 🙂 ,кремъци се намират, остава чекмак,по тоя повод съм си мислил от пила за метал дали може да стане?Струва ми се удачно-хубава стомана и готова „накатка“само малко преустройства трябват.Относно кремъците ако някой има затруднения с намирането им-където има пясък и баластра за строителни цели,често има и кремъци там,не са големи но е по-добре от хич 🙂 .Успех и благодаря за информацията!

  29. Привет!
    Благодаря за статията! Все пак имам следния въпрос относно безопасността около употребата и приготвянето на гъбата. Отровна ли е? А „лъжливата праханова гъба“? Ако да, възможно ли е при докосване и облизване на пръстите да кажем да стане беля … ? Питам от гледна точка на малки деца, че тях дори да ги предпазя да налапат някое малко парче, си мисля че ще ми е трудно да ги опазя да не пипат, а те после си лапат ръцете и без да са си мили ръцете … Та така … просто ми се иска да знам напълно безопасно ли е да си играя на „приготвяне на прахан“ ,докато сме някъде на почивка, с навъртащи се „помощници“ 🙂 … или все пак да съм нащрек?

    • Здрасти!
      Двете гъби – истинската и лъжливата – са напълно безопасни, както в суров, така и в обработен вид. Не се притеснявай за децата! Не би било приятно само ако налапат обработеното по рецептата с животинска урина парче, но предполагам няма това да ти е избора! 🙂 Лугата и селитрата са в малки количества в крайния продукт, и освен малко да им накиселее – едва ли нещо друго ще предизвикат.

      П.П. Между другото, благодаря за „бирата и картофките“! 😉 Количеството не е малко, и наистина оценявам, благодаря!

  30. По линия на рецептата с пепел – прадядо ми си правеше прахан докрай, нищо че доживя 100 г. и почина 81-ва. Нарязваше гъбата на филии и я вареше 24 часа с пепел. После сушене и начукване и готово. По-опростена от другата рецепта, а си палеше нормално. Използваше кремък и парче пила за да произведе искра.

Коментарът ви е добре дошъл!

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.