xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Някои факти за приема на вода по време на походи

| коментара 39

Фотоотчет - 29 август 2010 - Шуменско плато - Ремонтираната Голяма Халваджийска чешма - 19/24

Тази публикация беше провокирана от малък спор преди време, в който „опитни“ туристи се опитваха да ме убедят, че приемам неадекватно големи количества вода по време на поход (в конкретният случай – около 3.5-4 литра за 12 часа, наречено иронично „водопой“). Макар да е имало случаи, в които съм изпивал и повече, аз съвсем не смятам, че количеството е огромно (реално, понякога се оказваше и недостатъчно). Да вярвам в това ми дават знанията, придобити в курсовете по Физиология на Животните и Човека, и Анатомия на Човека (макар и не на медицинско ниво), както и куп други изчетени материали по темата. Все пак реших да посъбера някои факти в една публикация (въпреки, че вече доста съм писал по темата) – хем за да не бъда голословен, хем да помогна някой да не изпадне в опасно заблуждение.

Накратко ще изложа твърденията на опонентите ми, без да посочвам имена и линкове, за да не засегна, или засрамя някого. Правя го, за да е ясно какво се опитвам да оборя в останалата част на публикацията:

  • 2 литра вода на ден по време на поход, са напълно достатъчни за човек с нормално тегло
  • изпиването на 4, 5 литра вода в рамките на един преход (не е уточнено времето), води до излишно натоварване на сърцето и бъбреците, което може да доведе до смърт
  • рефлекторното желание за поемане на вода (жажда), идва от „сухата глътка“, и не трябва да му се обръща внимание, дори напротив – да се залъгва!
  • обилното потене е в следствие на голямото количество поета вода, а не на физическите натоварвания, жегата и влагата
  • поемане на допълнителни количества сол (1 чаена лъжица!) преди поход, за да се предотврати потенето (при все същите 2 литра вода на ден!)
  • поемането на големи количества вода (над една еднолитрова манерка, като пак не е уточнен режимът на приемане) при дълги целодневни преходи (в казармата), снижавало ефективността на хората, и можело да ги накара да се чувстват зле.

Основната теза, която аз защитавах в спора беше, че по време на поход, човек трябва да пие регулярно вода (250-400 мл/час, в зависимост от натоварването и условията), и да го прави дори по-често, отколкото се чувства жаден. Това ще го държи добре хидратиран (със всички положителни ефекти), и няма да натоварва организма му излишно.

И да прекъсна в зародиш част от евентуално появилите се спорове: тук не става дума за това с колко най-малко може да изкара човек при екстремни условия! Тук става въпрос за нормалният, задоволяващ нуждите прием на вода в походни условия!

Първо да потърсим отговор на въпроса „Какви са нормалните дневни нужди на човек, при обикновен поход с раница сред природата, и при умерени дневни и нощни температури и физически натоварвания?“

Ето няколко цитата:

За разходки с раница сред природата, човек има нужда от 2, до 8, или повече литра вода на ден, в зависимост от условията.

Източник: Wikipedia

В хладен, ненатоварен ден около 2 литра са достатъчни, но в сухи условия, или физически натоварвания, може да надхвърлят 7 литра на ден.

1. Около 4 литра на ден.

2. За да сте правилно хидратирани по време на поход, трябва да приемате поне 250 мл вода на час. Може да изглежда много, но вие губите също много вода, докато носите тежката 15-20 килограмова раница.

3. Каквото и да правите, не се оставяйте да бъдете дехидратирани! Повече вода е по-добре, отколкото по-малко!

4. Човек със средно тегло трябва да поема около 200 мл вода на всеки 30 минути.

Източник: campingbackpacksd.co.cc

Около 4 литра на ден са достатъчни да ви подържат функциониращи, но жадни
Около 5.6 литра са точно достатъчни (без да имате резерви)
Около 7.5 литра са добро количество, и малко в резерв

Източник: Туристически форум

Съвет на Дан Стивънсън:

Не мога да подчертая достатъчно силно важността на носенето на необходимото количество вода. Трябва да пиете поне по половин литър вода на всяка измината миля (около 1.6 км), и дори повече, ако се изкачвате, или сте в много горещи условия. Трябва винаги да носите между четири и шест литра вода със себе си, освен ако не сте на много къс по дистанция поход, или водоизточниците са достатъчно често срещани.

Съвет на Дейв Стивънсън:

Ако не сте сигурни какво количество вода ще ви е нужно, вземете като за начало 4 литра вода. Здравето и безопасността ви са прекалено важни, за да се доверявате на шансовете, дори това да означава носенето на по-голяма тежест, отколкото ви се иска.“

Източник: www.backpacking-tips.com

Както се забелязва, 2 литра навсякъде се посочва като минимумът, който би ви хидратирал добре, ако сте на хладно, и не полагате извънредни физически усилия (каквото е прехода с тежка раница например). Всъщност долу-горе това е и количеството, което медицински източници препоръчват като необходимо за приемане дневно, от всеки средно статистически човек, във средностатистическо ежедневие (дори в офиса!), като в него не се включва водата, използвана за приготвяне на храната. То далеч не е достатъчно за пешеходен турист.

Като оптимум се очертава количество между 4 и 5 литра на ден, което при тежки натоварвания, и/или екстремни жега и влажност, може да достигне, и надмине 7-8 литра!

„В човешкото тяло водата действа като регулатор, помагащ ви да останете топъл в студено време, и охладен в горещо. Тя също играе важна роля за     транспорта на хранителните вещества, и премахването на отпадните продукти. Без вода вашето тяло не би могло да функционира, и ако не попълвате изгубените при естествените физиологични процеси количества, скоро няма да сте в състояние дори физически да потърсите и откриете воден източник.

* * *

Водата винаги е по-полезна вътре в тялото, отколкото в манерката. Никога не ограничавайте приема си на вода! Пийте колкото искате, и когато искате (като разбира се сте уверени, че водата е безопасна за пиене!).

* * *

Пилотите, които са изпълнявали мисии в пустинята по време на Втората Световна Война, са пренасищали организма си със вода преди излитане, като пиели толкова, колкото тялото им можело да поеме. Това спасило живота на много пилоти, които са оцелели след като са били свалени сред пустинята, и са успели сами да се върнат обратно при своите. Тези техни походи траели по няколко дни, през които те разчитали на своите вътрешни резерви.

* * *

Чест проблем, с който се сблъсквали докторите, съпровождащи експедиции в сухи райони, бил прогресивната дехидратация. Тя се появявала, когато членовете на експедицията пиели само толкова вода, колкото да залъжат жаждата си. Това количество не е достатъчно, за да се предотврати натрупването на соли в организма, което за по-дълги периоди може да доведе до неприятни проблеми, като например камъни в бъбреците.

* * *

Запомнете, че когато става дума за водата, вие не можете да прекалите с нейният прием (освен ако не се опитате да го направите нарочно!, бел.прев.). Вашите телесни функции ще ви освободят от всеки излишък.

* * *

В места със студен климат проблемът с обезводняването е малко по-различен. Тогава имате склонност да не пиете вода, просто защото не се чувствате жадни. Всъщност малко е вероятно да умрете от обезводняване в студени условия, но това не е за успокоение, тъй като веднъж обезводнено, вашето тяло загубва ефективността си да запазва топлината, като по този начин значително увеличава вероятността за хипотермия и измръзване на крайниците. Традиционният „лек“ за проблеми със студа – глътка алкохол, макар да ви възвърне някаква чувствителност, само ще ви обезводни допълнително, усложнявайки нещата още повече!“

Източник: Рей Миърс, „The Survival Handbook“

Тук искам да подчертая грешната практика жаждата да се „залъгва“. Това може да има неприятни последици. Да не говорим, че жаждата като чувство, не винаги може да се смята за надежден индикатор за загубата и нуждата от поемане на вода. Също е важно и това, че при нормален прием, не можете да прекалите с количеството поета вода. Просто има механизми, чрез които ще се освободите от него.

„Правилната хидратация има водеща роля при всякакъв вид активност, която смятате да извършвате, независимо дали сте сред природата, или не. Ако тялото ви е в движение, то трябва да сте сигурни, че сте добре хидратирани. Водата е жизненоважна за човешкото тяло. 60-70% от нашата телесна маса е вода. До 90% от нашият мозък е вода, и до 75% от мускулната ни тъкан също е вода. Водата е също основната съставка на кръвта – важният преносител на кислорода, глюкозата, и останалите хранителни вещества. Средно, нашето тяло губи по 1.8-2.4 литра вода дневно чрез урината, фекалиите, потта, кожата, и издишаният въздух. Тези количества трябва да бъдат възстановявани чрез поемането на поне 1.8-2.4 литра вода на ден. Най-лесният, не толкова научен, начин да определяте дневните си нужди от течности, е като наблюдавате урината си. Тъмна и концентрирана урина е индикатор за неадекватно приемане на течности. Тя трябва да е светло-жълта до прозрачна, и в сравнително големи количества.

При топло време единственият начин да сте сигурни, че няма да изпаднете в дехидратация е, да я спрете, преди да се е случила. Когато се почувствате жадни, вие ВЕЧЕ СТЕ дехидратирани! Ето защо е толкова важно правилно да приемате течности по време на похода. Клишето „8 чаши на ден (~ 1.6 литра)“ не е приложимо за средностатистически активен атлет, или за тяло в движение. Ако правите поход в жегата, няма нужда да се притеснявате за това колко чаши вода сте изпили. В замяна на това, трябва да се концентрирате върху строго периодичното поемане на течности през целият ден. Дръжте манерката или шишето си винаги под ръка, и отпивайте от нея периодично по малко.

В студено време не трябва да забравяте, че също трябва да бъдете добре хидратирани! Нуждите ви от течности в студено време са също толкова важни, колкото и в горещо. Няма да чувствате толкова нуждата да поемате много течности (дори може въобще да не ви се пие), но въпреки това, можете също толкова лесно да изпаднете в дехидратация. Може загубите на течности чрез потене да не бъдат толкова големи, но сухият, студен въздух ще „изсмуче“ влагата чрез дъха и кожата ви. Опитайте се да отпивате вода на всеки 15-20 минути, за да сте сигурни, че няма да се обезводните.

Въпреки, че напитките, съдържащи кофеин, също са източник на течности, те не са много добър избор, тъй като прекомерната консумация на кофеин може да попречи на нормалният сън, и има леко диуретично действие. Опитайте се да ограничите приема на такива течности, особено ако планирате дълги по дистанция дневни походи. Диуретично действие има и алкохола, като оставим на страна всичките му други отрицателни ефекти (бел.прев.).“

Източник: www.rockcreek.com

В този цитат важен момент е използването на цвета и количеството на урината, като индикатор за правилната хидратация. Това беше използвано от мен като един от доводите ми в завързалият се спор. Няма как да смятате, че сте прекалили с водата, ако сте уринирали един-два пъти за целият ден, и ако урината е била в оскъдни количества и с тъмен цвят. Това означава, че няма излишък в организма, който бъбреците (ако са здрави!) да изхвърлят!

„В денят преди изтеглянето ни, един от членовете на S.W.A.T екипа, който преди това беше в отлична кондиция, трябваше да бъде евакуиран по спешност от каньона, защото се бореше за живота си в резултат на дехидратация. Той не беше се вслушал в съвета да пие вода дори когато не се чувства жаден. Тялото бързо губи течности чрез потта и изпарението. В момента, в който механизмът на жаждата заработи, вие вече сте на път да изпаднете в дехидратация, което ще затрудни изпълнението на различни действия, а може също да доведе и до сериозни проблеми като: електролитен дисбаланс, отказване на бъбреците, кома, шок, топлинен удар, и много други. Ако дехидратацията е тежка, тя лесно може да доведе до смърт.“

Ето това са опасностите, ако не приемате достатъчно количество течности, или по-лошото – ако ограничавате, и залъгвате тялото си, че няма нужда от тях!

Да обърнем внимание на солта:

При никакви обстоятелства не трябва да приемате сол, когато водният ви прием е ограничен и недостатъчен! Тук често възникват обърквания с важността на солта в райони с горещ климат! Ако работите в гореща среда, и се потите малко повече от нормалното, към вашата храна трябва да бъде добавено малко допълнително количество сол, за да попълните загубите. Но ако водата е в недостатъчни количества, приемът на сол само би влошил положението. Това е защото солта в организма ви трябва да остане на повече, или по-малко константно равнище. Ако приемате допълнително сол, тялото ви ще се опита да я разтвори и разреди до необходимото ниво на концентрация, и ако нямате възможност да пиете, водата, необходима за това, ще бъде извлечена от другите части и органи на тялото.“

Източник: Ray Mears, „The Survival Handbook“

Ето как едно малко объркване може да доведе до сериозни последствия. Не може да тръгваш на поход с водни запаси под минимума дори (2 литра/ден), и да приемаш допълнителни количества сол! Това вече определено ще натовари тялото, не дай си Боже ако се повтаря и всяка сутрин при по-продължителен поход. Това, че си успял да накараш тялото си да не се поти при условия и натоварвания, които естествено го предизвикват, не е никак успокоително от медицинска гледна точка! Потенето е физиологичен процес, свързан с терморегулацията на тялото, и не е механизъм за отделяне на ненужното количество вода! За това служат бъбреците.

А как да възстановим правилно водните запаси в тялото, след като вече сме били обезводнени?

Рехидратиране (възстановяване на водните запаси в тялото)

Ако сте били обезводнени, и вече сте открили източник на вода, не я пийте прекалено бързо, защото това може да ви накара да се почувствате зле! Особено когато водата е много студена – това може да накара тялото ви да изпадне в шок. Много е опасно да се нагълтате със ледено студена вода, когато сте все още разгорещен от някаква физическа дейност. Задръжте я и япрецеждайте в устата си, докато не се доближи до телесната ви температура, и да може самото ви тяло да привикне. Още по-добре ще е да си сварите чай от нея.

Източник: Ray Mears, „The Survival Handbook“

Да, водата не трябва да се пие в големи количества наведнъж, и за предпочитане е да е топла.

Като аргументи да се ограничава пиенето на вода по време на поход (и дори да се прекрати), бяха посочени опасности като натоварване на сърцето, на бъбреците, световъртежи, причерняване, слабост и т.н. Принципно при тежки мускулни натоварвания (тренировки, бягане и т.н.), наистина не трябва да се приемат големи количества вода, това го знаят всички спортисти. Но извършването на преходи не е точно от тия натоварвания, а и приемането на 250-400 мл вода на час (при това не на една порция) въобще не може да се сметне за голямо. Този начин на приемане на вода няма как да предизвика такива проблеми и състояния. Явно възниква объркване с едно друго състояние, предизвикано от поемането на наистина огромни количества вода, при това за много кратко време – водната интоксикация! Мисля, че ще е добре да се запознаем с нея, за да видим дали тя може да е опасност в даденият случай. Следва цитат от Уикипедия:

Водна интоксикация

Водната интоксикация (или позната още като хипер-хидратация, или водно отравяне) е потенциално опасно нарушение на мозъчната функция, което се получава, когато нормалният електролитен баланс на тялото е избутан извън безопасните граници, заради прекомерната консумация на вода.

Нормален, здрав (физически, психически, и добре хранещ се) човек има много малка причина да се тревожи от инцидентното поглъщане на прекалено големи количества вода. Почти всички случаи на смърт при нормални, здрави хора, които се приписват на водната интоксикация, са се случили или на състезания по пиене на вода, в които участниците се опитват да изпият огромни количества вода за кратко време, или при продължителни физически натоварвания и тренировки, по време на които загубите на електролити в тялото не са адекватно възстановявани, като в същото време приемът на големи количества вода не е прекъсвал.

Водата може да бъде смятана за отрова, когато бъде консумирана в количества, много надвишаващи нормата, също както всяко друго вещество. „Дозата прави отровата!“ (бел.прев.) Медиците препоръчват изпиването на най-малко 1-2 литра вода на ден, в зависимост от телесната маса. Водната интоксикация може да се появи само при нива многократно надвишаващи тези стойности!

Физиология

Когато в организма постъпи прекалено голямо количество вода, концентрацията на различни соли в телесната течност извън клетките става доста по-ниска, в сравнение с тази вътре в тях. На осмотичен принцип в клетките постъпва течност, която да балансира концентрациите. Това ги кара да се раздуят. В мозъка това раздуване повишава вътречерепното налягане. Точно това повишаване на налягането води до първите осезаеми симптоми на водната интоксикация: главоболие, промяна на настроението, промяна в поведението, объркване, раздразнителност и сънливост. Това понякога е придружено от затруднения в дишането при натоварвания, мускулна слабост, потрепвания или спазми, гадене, повръщане, жажда и затруднена възможност за приемане и интерпретация на информацията от рецепторите.

Ако това състояние се запази, могат да се доловят осезателно и промени в жизнените показатели, като например брадикардия и повишено кръвно налягане. Клетките в мозъка може да се раздуят до положение, в което потокът на кръвта бива прекъснат, резултат от което е церебралният едем. Раздутите мозъчни клетки могат да упражняват натиск и на мозъчният ствол, което да предизвика дисфункция на централната нервна система. И церебралният едем, и дисфункцията на централната нервна система са много опасни, и могат да предизвикат гърчове, мозъчни травми, кома, или смърт.

Рискови фактори

1. Гастроентерит, обикновено при бебета и деца – при продължителни диарии и повръщания, придружени с поемането на големи количества течности, бедни на соли.
2. Ниско телесно тегло, обикновено при бебета – заради малкото им тегло е много лесно да поемат голямо (в сравнение с масата им) количество течност.
3. Спортове за издръжливост – изложени на риск са бегачите-маратонци, ако пият прекалено много по време на тичане.
4. Физическа преумора и топлинен стрес – Хора, които работят при екстремни горещини и влага, трябва да внимават за правилното възстановяване на загубените количества течности и соли, защото могат да изпаднат във водна интоксикация. Дори хора, които си почиват в такива условия, може да се „отровят“ след като погълнат прекалено голямо количество вода за кратко време, с цел да се рехидратират.
5. Психически разтройства – като например „манията за пиене на вода“.
6. Здравословни проблеми – бъбречни проблеми, диализа, минералкортикоидна недостатъчност, осмотична диуреза (като при хипергликемията при неконтролиран диабет), и т.н.

Превенция на водната интоксикация

Водната интоксикация може да бъде предотвратена, ако приемът на вода не надвишава драстично загубите чрез телесните функции. Здравите бъбреци са в състояние да отделят средно 1 литър вода на час. Но трябва да се има предвид и че стресът (от продължителни физически натоварвания), както и различни болестни състояния, могат доста да редуцитат това количество.

Лечение

Леката водна интоксикация може да остане асимптоматична (без изявени симптоми), и изисква само ограничаване на приема на течности. При по-сериозни случаи лечението включва:
* Прием на диуретици, за да се повиши отделянето на урина, което е и много ефективно при увеличен кръвен обем
* Медикаменти-антагонисти на вазопресина (антидиуретичния хормон)“

Изводите до тук са, че за опасни количества поета вода трябва да се смятат тези, които значително надвишават загубите чрез физиологичните процеси. Здравите бъбреци можели да отделят средно 1 литър на час. Като прибавим към това и загубата чрез обилно потене например, и от дишането, може да се окаже, че дори приемът на 1 литър вода на час не е особен проблем. А тук говорим за количества от порядъка на 250-400 мл/час! Това са между 3,5-4.8 литра за 12 часов ден (ако не пиете и през нощта). За същото време тялото може да се справи с над 12 литра! За да го натоварим, трябва да изпием доста над това количество. Аз тук не виждам нещо подобно!

За нашите условия, 4-5 литра вода на ден, разпределени на малки приеми от по няколко глътки през 15-20 минути, не биха представлявали никакъв проблем за организма. Напротив – те биха ви поддържали адекватно хидратирани, със всичките ползи, които ще извлечете от това. Дори проблемът със загубата на соли при походи от порядъка на 3-4 дни не би трябвало да е нещо сериозно. Достатъчно количество би трябвало да постъпва заедно с храната. Ако все пак се случи да е екстремна жега или влажност, може леко да подсолите водата си. Една допълнителна щипка сол би трябвало да е достатъчна. Не с лъжицата.

Какво искам да кажа като заключение: Добре е човек да развива свои теории. Добре е да споделя личен опит и преживявания. Но най-добре е преди да го направи публично, да проведе поне малка консултация и „сверяване на часовника“ с литературата, достиженията на науката, опита, и знанията на други хора. Също много важно е и да може да преценява кои източници заслужават доверие. Защото утре някой ще се довери на неговата дума! И тогава една такава непроверена информация, основаваща се само на собствени теории и експерименти, която касае животозастрашаващи състояния, може да се окаже не само неточна, но и престъпно подвеждаща! Това е и причината да напиша тази публикация: смятам, че в мрежата има точно такава подвеждаща информация.

Ако все пак някой иска да сподели собствените си виждания, то да го направи така, че да е ясно, че това е лично негово убеждение, и че не задължава никой да го приема. Както и че всичко това може да не е приложимо за условията и нуждите на всеки. Не с иронични и хапливи подмятания да се намеква, че всеки с различно мнение е, меко да го кажем, „невежа“.

Надявам се да съм бил полезен!

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!








39 коментара

  1. Първо – поздрави за чудесния блог. Много полезни нещa нaучих и от много грешки ме спаси.. но за това друг път.
    Моя „опит“ с водата е, че това е строго индивидуално. Зависи от организма на човека, от неговия метаболизъм.. в момента. Зависи и какво яде. Случвало ми се е на 100 км. велопреходи да изпивам по 1 л. вода. Случвало ми се е и да изпивам по 2 л. за една вечер, стоейки пред компютъра.. За това не смятам, че има точна рецепта.
    Но категорично съм против „залъгването“ на жаждата.. и категорично съм за принципа на тото-то – с малки суми, но редовно. 🙂

  2. Изчерпателно от научна и практична гледна точка! Много полезна статия. Но Стояне, не мислиш ли, че всички тези опоненти които си срещал край огъня или по пътеките именно както казва и monkey разсъждават от собствената си нагласа и индивидулна потребност. Повтарям, че ти си го написал много хубаво и обосновано, но явно има организми, които сякаш се справят с натоварванията и с по-малко вода. Аз лично да се скъсам дневно немога да изпия 1,5 л. вода, каквато норма съм чувал за необходим дневен прием при нормално /ежедневно/ натоварване. Пробвал съм наистина да се „наливам“ с някакво такова количество, но коремът ми се подува, чувствам как цялото количество вода се клати според гравитацията и ми създава наистина дискомфорт. А и най-важното – явно организмът ми трудно асимилира такова количество вода. Наистина не съм пробвал това което ти написа – да се пие в малки количества, но по-често – може би тогава ще е различно. А в случай на тежко физическо натоварване, не само вървене, а примерно цепене на дърва, копане на лозе или други такива – водата направо си върви и организмът настоятелно си я търси. Така че според мене всеки знае себе си, но е моного полезно да се помни всичко описано от тебе по горе. Поздрави!

    • Да, всеки може да си има индивидуални потребности, но от физиологична гледна точка си има норми за дадена телесна маса. Може количеството при всеки да варира, но би трябвало да гравитира около точно тази норма. И не е правилно да поставяш всички в един кюп, при това най-малкия! 😉

  3. Взех, че се позамислих.. колкото и рядко да ми се случва.. 🙂
    Нормата, най-вероятно, е за съдържание на вода в килограм жива маса.. Приемам, че такава норма има.
    Но има хора, които се потят повече от „нормалното“, има и такива, които притичват до борчетата по-често от другите.. тоест – един организъм губи вода по-бързо от друг. От тук вече идва различна нужда да се поема вода.
    Другия момент е, как се приема водата… Например: Аз, 175 см. 70 кг. с мокри дрехи, обилно потящ се.. закусвам с 4 цигари, едно дълго кафе (което спомага някои отделителни функции) и тръгвам по баира с Пешо или Гошо.. 175/70 кг.. той с мокрите дрехи.. 🙂 Пешо, обаче.. за закуска е изял едно шкембе с 4 филии хляб, 3 ябълки и е изпил един айрян.. Ей го – даже и по пътя дъвче някакви боровинки, серсема. А и как катери баира, пък капка пот няма по гърба на тениската.
    И какво се оказва – моя организъм губи течности а не ги набавя.. решението е – вода.
    Неговия организъм губи много по-малко течности и голяма част от тях са набавени (шкембе, таратор, плодове..)
    Та така.. аз си мисля, че дневното количество „вода, която да се поема“ е нещо много средно аритметично.. и за това варира в МНОГО широки граници

  4. Да дам и аз моите 5 стотинки към темата.

    В „цивилният“ живот и на мен рядко ми се събират над 1,5 литра вода на ден и то най вече под формата на бира, и нямам усещането да съм дехидратиран. От друга страна най голямото физическо усилие, което полагам в един нормален работен ден, е ходенето от служебния паркинг до офиса – 50 метра.

    В планината обаче за един нормален поход – 6-8 часа, изпивам между 3 и 4 литра вода, и определено смятам че това даже ми е недостатъчно (съдейки по честотата на урнирането и цвета на урината)

  5. Браво Стояне страхотна статия !!! Много полезна и поучителна за не знаещите. Дневно в офиса изпивам до 1 литър нормална вода и отделно 2-3 чая. На преход или игра цял ден 3 литра кемъл бег понякога не ми стигат. Както каза колегата над мен „смятам че това даже ми е недостатъчно (съдейки по честотата на урнирането и цвета на урината)“
    Имам познати които се тренират да не пият вода но при тях това е свързано с работата и рисковете им. Не на празно в някои армии при обучението инструкторите постоянно карат новобранците да пият вода, за да не се дехидратират. Но това са други теми и разкази 🙂 Отново адмирации за статията … а за хората дето си спорил с тях … без коментар 🙂

  6. Полезна публикация – благодаря. Искам да споделя малко мой опит с ваше позволение. Моряк съм в машинното отделение . В тропиците температурата надхвърля понякога 50 градуса и просто няма как да не пиеш много вода. Та искам да споделя 1 признак за нарушаване на солевия баланс . Ако започнете да изпитвате дискомфотр в ставите или даже болка значи солите в организма са малко и тогава приемете количеството посочено от Стоян. На корабите има специални таблетки които не са само NaCl . Но и обикновената сол ще свърши работа. Но този признак се появявя при пиене на огромни количества вода в продължение на няколко дни ако не се набавят соли.

  7. Добре написана статия , научно обуснована с цитати, браво за усилията които си положил за написването и, Но защо трябва да отричаме практиката, както казваш сам спора е бил с опитни планинари, а опита като такъв е незаменим.Хората са казали
    „Не питаи старило, а патило“, вярно че количестовто необходима вода е доста широко и зависи от ред фактори, Но нека да не отричаме и натрупания опит.

    И нещо което бих искал да отбележа за един от цитатите отнасящ се за пилотите които изпивали много вода преди полет, и че това ги спасявало.Това е само една легенда, а с пълен стомах с течности да правиш фигури при големи натоварвания ви гарантирам че не е много приятно и често пъти е разконцентриращо усещане. За справка вижте препоръчителния режим на хранене и приемане на течности преди скокове с парашут и полети.Това го казвам за да е ясно че не всико което е писано някъде е истина.Теорията е хубаво нещо и тя е основата, но без практика е гола вода, и празни приказки.

    • unior, не може да експериментираш дадени работи, и ако ти се размине, да казваш, че това е правилното. Има си научни факти и изследвания, както и опит на много други хора, при това доста разбиращи от нещата, с които се занимават. Аз именно за такива говоря, не изнасям теории. Дай да вземем тука да пуснем и начините за лечение на овчарите, дето ги беше описвал… изскочи ми от акъла сега кой беше.

      Пилотите не са се натъпквали точно преди полет, а са пиели постепенно до насищане. Виж точно моделите и характеристиките на самолетите, използвани в пустинята през Втората Световна. Помисли си за какви фигури и натоварвания става дума.

      А това, че теорията е „гола вода“ и „празни приказки“, ще се направя че не съм го чул. Вярно ли го мислиш? Уверявам те, доста неща не би успял да ги направиш, ако преди това не прехвърлиш доста теория. Защото тя е дългогодишният опит на много хора, събран на едно място.

      П.П. Някъде да съм казвал, че наистина са опитни планинари?!

  8. Просто мечта !
    На 55 години съм и всичко казано тук е вярно, правилно и обосновано !!!!
    Ходя по планините 48 години ! Само веднъж съм сбъркал, после го прочетох 1:1 и разбрах и за Америка и за топлата вода !
    Думата е ОВОДНЯВАНЕ !!!! Пре обезводняване за време 6-12 часа е необходимо след това да се приема вода в малки количества ! В противен случай клетката поема бързо много вода и става ЛОШО !!!! Загуба на тонус, сила и координация, лошо регулиране на телесната температура – просто ОТРАВЯНЕ С ВОДА !
    Затова – колкото ти се пие и колкото ти се носи, но по малко !!!
    Лятото със синът ми минахме Кончето през Кутела – 14 часа преход / беша слаба групата / – носехме по 7 литра вода ! Пихме колкото ни се пиеше, накрая каквото остана го дадохме на другите !!!! Повтарям – накрая ! Имаме много ценна поговорка – За да стигне, трябва да хартиса !!!

    Работил съм при много тежки условия – 12-14 часа на закрито при 50 градуса – даваха ни минерална вода – рекорда ми е за 12 часа – 12 литра, като трябва да се подразбира, че не съм пил насила…

  9. Предпочитам да нося повече вода, но да знам, че имам, вместо в някакъв момент водата ми да свърши. Прав е unior, че опитът е важен. А моят опит показва, че с 2 литра трудно изкарвам дълъг поход. Всичко е до човека.

    • Николай, и аз смятам, че unior е прав, че опита е важен. То и аз в първоначалният спор споделих личен опит, но кой-знае защо той не бе приет (всъщност знам защо, но да не задълбаваме). Затова реших да бъда по-конкретен. Явно едно и също нещо има различна тежест, когато е казано от различен човек, затова ударих на цитати. 🙂

  10. Прием на вода на денонощие – 30 милилитра на килограм телесно тегло, при ПОКОЙ!!При натоварване приема се увеличава съобразно нуждите.
    На всеки литър приета вода по 1 гр.сол за поддържане на водно солевия баланс в организма.
    Всякакви приказки на разните там стари туристи и прочие всезнайковци не си заслужава да бъдат коментирани и е проява на лош вкус да им се обръща внимание!!!
    За по-добра усвояемост на водата на всеки литър вода може да се добави освен солта и чаена лъжичка захар, при тежки походо захарта може да се увеличи да супена лъжица на литър.

    Къде съм го научил това ти много добре знаеш и не си струва да се коментира.

    • Благодаря за уточненията, Keltis! В интерес на истината, имах подготвен цитат и за захарта (което всъщност не беше точно захар, а разтвор на някакви подобни въглехидрати, които можеше да се заместят от обикновена захар, ако ги нямаш), но кой-знае защо съм го пропуснал! 🙂 Та точно така – тя подпомага усвояването на водата.

  11. Според мен, човек трябва да пие вода само тогава, когато има нужда от това! Лично аз по време пия вода по-рядко, но това зависи също и от терена, който изминава туристът.

  12. Keltis, много се радвам, че най-после се реши да коментираш тук. Определено блога ще спечели от твоите коментари.
    Имам само едно малко допълнение относно приема на сол. За да не се заблудят читателите – става въпрос не само за набавяне на Натрий в организма, но и за набавяне на Калий.
    Една трета от натрия в организма е свързан с костната структура, а останалите две трети „циркулират“ така да се каже, в тялото. Натрият играе важна роля за преминаването на хранителните вещества през клетъчните мембрани, както и за регулиране на алкално-киселинното равновесие на кръвта в организма.
    Калият от своя страна, намалява способността на тъканите да задържат вода и улеснява отделянето ѝ от организма чрез урината, като по този начин спомага за изхвърлянето на отпадъците от организма.

    • Освен натриева, има и калиева сол, която също може да се намери по магазините. Някои казват, че дори е по-полезна от първата. Може да се поомешат малко и.. 😉 (Мисля, че има и комбинирана сол: калиева и натриева) За съжаление, прекалената консумация на калиева сол е вредно, и опасно. Максималната дневна доза е нещо от рода 1 гр./кг телесно тегло.

  13. „Максималната дневна доза е нещо от рода 1 гр./кг телесно тегло.“
    това значи ли че като съм 100 кила мога да хапвам по 100гр сол. нещо не е наред с тези цифри

    • Всъщност това е наистина максималната. Оптималната е 0.2 гр/кг телесна маса. Ето източника.

      П.П. абе сега и аз като се замисля, това е цяла супена лъжица за 100 кг човек. Знам, че максимума готварска сол (натриев хлорид) на ден е 6 грама (даже май го свалиха на 3), така че тия цифри наистина изглеждат странно. Дали не са объркали милиграмите с грамове?

  14. @rossko Можеш, но.. ако намериш чиста КАЛИЕВА сол..
    Тя не е толкова „солена“ и не се използва самостоятелно.. поне не и в кухнята.
    Аз сега погледнах тази, която използвам на масата. Съдържание: Натриев Хлорид – 98%, калиев йодат – 45мг./кг.
    Тоест в тази, калиевата сол е едва.. 2%.

  15. Стояне…100 гр калиева сол на ден?!?…..моля ти се….;)))

  16. За нечетящите, да поясним за пореден път – Калиевата сол се предлага на пазара под формата на химически съединения, съдържащи калиеви йони, така че в 100гр сол да се съдържат не-повече от 1,40гр. чист Калий. Говорим за трапезна сол, купена от магазин, която употребявате ежедневно. Съществуват и медицински препарати, чието име умишлено няма да спомена, които се приемат единствено с лекарско предписание и под строго лекарско наблюдение. Еднократната дневна доза за възрастен човек (не се споменава тегло) е между 40 и 80 mmol. Който разбира от химия, може да превърне mol Ka в грамове.
    !!! При поемане на повече от 18гр. Калий еднократно настъпва много неприятна интоксикация !!!
    И сега да се върнем на темата за приема на вода – аз у дома пия изворна или филтрирана чешмяна вода, но в планината винаги си нося минерална. Тя съдържа достатъчно количество соли и минерали.

    • zoso, имало някаква комбинирана сол (66 % калиева, 33 % натриева и 1% йодирана), дето се продавала уж по магазините, ама аз не съм попадал на такова нещо. Може да не съм се загледал достатъчно. 🙂

      А иначе за водата, която си носим в гората/планината: принципно не нося от къщи. Гледам маршрута ми да минава така, че да мога да зареждам от местни източници. Теренът е карстов – предполагам си имат соли и повече, отколкото трябва. 🙂 Но пък то са и 1-2-3 дневни престои, така че голяма разлика едва ли може да се усети. А какво ще кажеш за разтворимите витамини (освен вредните Е-та, които съдържат)? Хем сокче, хем солички 🙂

  17. За разтворимите витамини можеш да публикуваш отделен материал, че тука от „прием на вода“ го обърнахме на „прием на сол“ 😀

  18. Ето, какво открих аз..
    http://en.wikipedia.org/wiki/Potassium_chloride
    „Orally, potassium chloride is toxic in excess; the LD50 is around 2.5g/kg (meaning that a lethal dose for 50% of people weighing 75kg (165 lb) is about 190g (6.7 ounces)“
    На български – Орално, калиевия хлорид е токсичен, ако надвишава 2.5g/kg, което означава, че смъртоносната доза за 50% от хората с тегло 75 килограма е около 190 грама..

    Въпреки това, аз не бих приел дози от порядъка на 100 гр. без лекарско предписание..

  19. Браво Стояне

  20. хм,да,сори….възмутих се за момент и не прочетох нататък…..скромният ми опит показва, че около водата се върти планирането на всеки преход….но зависи от сезона…..през есенно зимния, 4 литра вода на ден преход(айде 8 часа чисто ходене) определено са много(този уикенд ходих точно по 4 часа на ден-1 литър ми бе много, при положение, че съм любител на водата)…..има и друго-наличието на вятър, например, изсушава кожата и увеличава драстично нуждата от вода през лятото…..към всеки маршрут трябва да се подхожда индивидуално от тази гледна точка…..опитвал съм сол-половин чаена лъжичка в 2 литра-отвратително е;))))

  21. Здравейте,
    Хубава статия, напълно съм съгласна с написаното.
    От известно време изследвам върху себе си как ми се отразява приемът на вода. Определено се чувствам много по-добре, ако съм изпила 2-3 литра. Възстановявам се по-бързо след тренировка, при последния преглед не ми откриха камъни в бъбреците, както обикновено правят и кожата ми изглежда по-добре.
    Имала съм глупостта да изпадам и в двете крайни състояния- дехидратация и водна интоксикация. Второто се случва доста по-бързо, при мен беше в рамките на час. Не съм изпила повече от два литра (кемъпбекът събира толкова), само че беше ужасно топло, а ние се състезавахме с колелата по едно нанагорнище. Преди да припадна наистина ми се ядеше нещо солено, но си казах:“хайде да минем и тая контрола…“. Не случайно колоездачите не пият чиста вода, а Изостар и други подобни.
    Трябва да се внимава с тези работи.

  22. Виж Стояне не ми се чете цялата тема – кой какви акъли дава по колко вода да пия моя съвет е пий колкото ти се пие , аз така правя ако не ходя в гората 2 литра не ми мърдат ако ходя повечко все пак човек ожаднява и се поти.

  23. Пиенето на вода е важно във всякакви условия. Съвременният човек е добре хидратиран дни преди похода. При добро планиране на маршрута в български условия, се срещат достатъчно количество годни за пиене водоизточници на максимум 3-4 часа път. Еднодневните преходи изобщо не са проблем. Тръгвал съм в планината без никаква вода и съм пил от водоизточници по пътя. При дневен преход от 20 – 24 км (за 6 – 8 часа) 2 – 3 литра вода са ми напълно достатъчни, при условие че раницата ми тежи между 6-9 кг. В зимни условия до 11 кг. Правил съм и скоростни 25 – 30 км преходи само с 3 литров хидропак и най-нужното за оцеляване през деня и никога не ми се е налагало да презареждам. Спазвам същото съотношение и при многодневни походи. Обикновено тръгвам с 2 литра на ден в манерки или 3 литра в хидропак. Винаги гледам да имам поне 0,5 литра за хигиенни нужди или да промия раната, ако се наложи. Всички знаем, че водата тежи. Често тя е най-тежката вещ на пешака турист, затова тръгвам с минимума за деня (1-2 литра) и пия и дозареждам при всяка възможност. Най-важното е да планирате маршрута си добре. Предпочитам манерката, защото е универсална и лесно се пълни по пътя. Хидропака е идеален при скоростни преходи, но трудно се пълни и чисти в полеви условия. Това е моят опит в български условия. В Австралия, Хималаите, зад полярния кръг и тундрата е друго. Ако се отвори случай, ще споделя. По въпросите на теорията и практиката ето малко опит от Афганистан… Войниците тръгват с по 2 манерки и 3 литров хидропак на ден. Дозареждат ги с до 8 литра вода на ден в половин литрови бутилки. Те се оказали най-универсални. (стр.85). Ето линк за любознателните – http://thedonovan.com/archives/modernwarriorload/ModernWarriorsCombatLoadReport.pdf И все пак говорим за война, безумно натоварване и боен стрес. При нас нещата са къде по простички и лежерни. С тази прекрасна природа и без вода да тръгнете, ще „оцелеете“ поне 3 дни, според теорията… 

  24. Съгласен съм с автора, зачетох само началото на статията, понеже за мен две мнения няма..
    Ето моя опит (поднесен с извинение, ако повтарям нещо вече казано). Впечатленията ми са останали от „времето на големите мускули“ и така съм практикувал.

    Преди, когато блъсках железа в залата, се занимавах и с теория: доколкото помня – по време на интензивно натоварване се разходват 150-200 мл течност на всеки 15 минути. Като се имат предвид някои телесни пропорции (например мазнина/мускул), разходът може да се качи дори повече (развита мускулатура се нуждае от повече вода). Значи – вода в залата се пие през 15 минути по 200-250 мл, за да се предотврати дехидратиране.

    В противен случай – ако не се приема така редовно вода – освен че може да загубите до 30% от обичайните си възможности, съществува и риск за ставите.

    Значи: литър на час през 15 минути при интензивни натоварвания и то само за да запазите баланса в организма; значи: не очакваме бистра урина. След такава двучасова тренировка също по правило се приемат прости въглехидрати (захар под една или друга форма), които да попълнят изчерпаните запаси в мускулите. Ако не се поемат въглехидрати след натоварване рискувате да ви се разпаднат белтъчините (сиреч мускулите) в черния дроб до глюкоза, която да послужи за същото (малко офтопик). Също по правило след подобно натоварване е препоръчителен приемът на 1 грам сол, която помага за задържането на вода в клетките и съответно – по-бързото възстановяване. Млякото и млечните продукти също „задържат вода“.

    Изобщо – единствено добре хидратиран организъм може да оправдае очакванията ви, а резултатите от обезводняването неминуемо, забележимо и без закъснение се отразяват на „перформънса“. Обезводняването се отразява веднага и на мисловния процес: в обезводнен мозък тока не протича както трябва, следствията са обект на множество изследвания – в нет-а има всичко.

  25. Готина, статия и блога е супер! За нуждата от добро оводняване подкрепям напълно, макар че съм слаб и пия обикновено малко 1.5-2 литра течности на ден, в планината си трябва то се и усеща че нуждата нараства до 3-4 литра, все пак много зависи и от температурата влажността на въздуха и натоварването, няма начин да си сложиш фиксирано количество. Аз също съм фен на природните водоизточници, когато ги няма минералната вода е по добрия вариант според мен.

  26. Напълно си прав.
    Макар, че да се гърби човек с толкова много вода в нашите условия, е излишно.
    През два три километра има или извор или рекичка с прекрасна вода.
    За какво да мъкна по 5-6 литра на гръб.
    А на твоите опоненти ще кажа, ако ставаше въпрос за вино, сигурно нямаше да спорят колко е вредно да се поемат големи количества…
    Хъ хъ хъ !
    🙂

  27. Това лято пътувах от Бургас за София по магистралата при 38-40 гр без климатик. Изпих около 3.5 л ледено студена вода и 2 кафета. Е ледено студена поне до Ихтиман. След това си беше студена до хладка. Станах като червено бяла зебра от сол по фланелката. Почти не съм уринирал. Повечето вода изби като пот. Студената вода ме освежаваше, все пак до 14 часа бях на работа и бях уморен. Не съм забелязал осезаем електролитен дисбаланс, а и едва ли бих го познал, дори да ме потупа по рамото и да ми поиска огънче.
    Когато стигнахме до Витоша си бях свеж като маринована краставичка. А като тръгнахме по пътеката нагоре хвърлих останалия половин литър вода в себе си за първите 200 м. А бе водата е живот.

  28. Напоследък взех да следя колко вода пия по време на поход. При екскурзийката в Рила консумирах ок. 1-1,2 л. дневно (точно ги пресмятам, защото пиех от една манерка и потребявах дневно една манерка, манерка и малко), като това количество се изпиваше най-вече сутрин и вечер, а по време на самото ходене не повече от 100 мл. прим. за 3 часа.

    Аз по принцип при нормални условия пия ок. 600-800 мл. дневно, не повече (3-4 чаши вода на ден). Явно съм раждан за туарег. 😉

Коментарът ви е добре дошъл!

Optimization WordPress Plugins & Solutions by W3 EDGE