xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Импровизирани окачвания за посудата над огъня

| коментара 15

Ето триногата и дървената кука в действие. Това е много бърз и удобен начин за окачване на котле над огъня.

Паленето на огън за вас може да е бърза и лесна работа, но осигуряването на надеждно окачване за посудата, при това изготвено от подръчни материали, може да изисква малко повече умения, и да отнеме повече време и усилия.

Кое окачване на кухненската посуда над огъня, може да се приеме за идеално:

  • това, което сигурно и безопасно за ползване. В противен случай можете да се попарите, или да загубите храната си
  • което осигурява лесно издигане, или спускане на съда с храната, за да може да се контролира температурата на готвене
  • механизмът му трябва да позволява преместването на съдовете по цялата площ на огъня (ако огнището е комбинирано, или по-дълго и широко)
  • трябва да позволява лесно поставяне, и премахване на посудата над огъня
  • да може да се изработи лесно от материали, намерени на мястото на бивака

Основно може да се разграничат два типа импровизирани окачвания за посудата над огъня – прости (и бързи) окачвания, и сложни.

Прости (бързи) окачвания

Докато сте на поход, и стане време за хранене, огледайте се за място с достатъчно количество гориво за огъня, и материал, подходящ за направата на окачвания за посудата. Още щом запалите огъня, не трябва да губите ценно време и гориво, а да окачите веднага над него съда с водата, нужна за приготвянето на храната. За това може да послужи просто, грубо, и бързо изработено окачване, което да държи съда с водата над най-горещата част на пламъка. Докато водата заври, имате време да направите по-функционално и практично окачване.

Повечето бързи окачвания са съставени от три компонента: окачване (О); опора (Оп); и котва (К).

Окачването задържа съда, или куката за съда, над огъня. То трябва да има жлеб, който да задържа дръжката на котлето, или куката, и да попречи то да се изхлузи от края на пръчката, или да се смъкне надолу по нея. Котлето може да падне дори от хоризонтално поставена пръчка, просто като се клати и върти около на дръжката си.

Няколко примера за прости, и бързи окачвания, можете да видите на фиг.1, фиг.2, и фиг.3:

Ако окачването е направено прекалено близо до огъня, то ще прогори. Окачване, направено от суха пръчка, може да прогори изцяло, още преди да е приключило готвенето. Решението е пръчката да се издигне по-високо, а котлето да се спусне над огъня с помощта на „кука“. Примери за куки, изработени от подръчни материали, можете да видите на следващата фигура (фиг.17):

Използвайте за окачването по-дебелият край на пръчката. Тя се огъва по-трудно, и прогаря по-бавно.Обелете кората на края при окачването, иначе в храната може да падат обгорели парченца от нея.

Ето и няколко примера за направата на котва, когато нямате тежък камък, дърво, или по-стабилна опора (фиг.8):

За стабилна опора можете да използвате и две близко растящи дървета:

Триногата е подходяща опора (фиг.4), когато почвата е хлъзгава, замръзнала, или камениста, или когато не желаете да забивате колчета в земята. Стандартната тринога обаче има склонността единият от краката й да се изплъзва, когато подържа по-голяма тежест. Това може да се избегне, като върхът на единият от краката й се отреже близо до мястото на връзване с въжето. Останалите два края образуват нещо като чатал. Обвързването с въжетата обаче трябва да е здраво, и надеждно.

Краката на триногата трябва да бъдат подострени, за да се забиват и задържат по повърхността на земята, а не да се плъзгат по нея. Ако далечният край на пръчката за окачване бъде по някакъв начин фиксиран към някаква котва, то височината на съда над огъня може да бъде регулирана чрез преместването на триногата напред, или назад. Колкото по-близо е триногата до котвата – толкова по-голяма ще е теглещата сила върху котвата, затова се уверете, че е достатъчно надеждна.

Тежкият край на пръчката за окачване може да се използва като контра-тежест за съда с храната. На триногата могат да се поставят и по две пръчки с окачени съдове.

Ако котвата е стабилно фиксирана, може да бъде използван бипод (двукрак) (фиг.6). Той е стабилен при странични натоварвания, но не и в посока напред, и назад. Котвата, осигуряваща далечният край на пръчката за окачване, не трябва да допуска откачане, или изпускане, защото това може да доведе до попарване, или загуба на храната.


Ето и няколко начина за направата на бипода (фиг.11):

Бипод можете да използвате, и ако подслонът ви е тип „типи“. Просто ще са ви нужни подходяща дупка в стената му, и близко растящо дърво, или друга стабилна опора (фиг.10):

Триногата може да бъде използвана не само като опора, но и като окачване (фиг.5). Тогава тя се прави от дълги пръчки, и се разпъва над огъня, а съдът за готвене се спуска над огъня с помощта на кука, метално жило или тел, или дори с имровизирана кука от зелена жилава клонка. Това окачване се отличава с простота на изпълнението, и лесно регулиране на височината на съда над огъня, просто с различното „разкрачване“ на трите пръчки.

Тринога съм ползвал много пъти, но ето няколко снимки, които съм се сетил да направя:

Ето триногата и дървената кука в действие. Това е много бърз и удобен начин за окачване на котле над огъня.Котлето виси на триногата - Орлова чука, 29-30.12.2009Притихналият лагер - Орлова чука, 29-30.12.2009

Когато почвата е глинеста, можете да използвате огън в окоп (фиг.7). Правите изкоп, подобен на окоп, който сочи по посока на вятъра. В него палите огън. Ако почвата е достатъчно плътна и глинеста, съдът може да се крепи на самите ръбове на окопа. Но ако тя е по-ронлива – може под него да поставите по-дълги и дебели зелени пръчки, които да предотвратяват свличането му.

Следобедна закуска - Шуменско плато - 21.11.2010 - 15/18Тук може да се отнесат и простите поставки от камъни, които сами по себе си не са окачване (както и огъня в ров), но все пак са някаква форма на поставяне на съдовете над огъня.

Няколко малки „хитринки“, отнасящи се до направата на окачвания за посудата:

* много лесна, и бърза кука за окачване, може да се направи от зелена върбова (или друга подходяща) клонка, както е показано на фиг.17 (последната).
* откритият огън трябва да бъде на поне 2 метра от живи дървета
* ако пръчката за окачване е прекалено тънка, то тежестта на съда с храната ще я огъне
* страничните чатали са по-лесни за забиване в земята, без да бъдат разцепени, което често се случва при симетричните.

Сложни окачвания

Австралийски готварски кран (фиг.12).
Това е едно от малкото окачвания, което изпълнява всички изисквания, необходими за да бъде смятано то за идеално. Този „кран“ оправдава напълно всички усилия, положени за конструирането му, ако ще се готви за големи групи хора, и ако ще се задържите на мястото за повече от едно хранения. Подходящо е също и за окачването на голям съд върху малка, и неустойчива печка, или котлон.

Как да го направим:

  1. Подгответе от една, до 4 пръчки за окачване, дълги около 3-4 метра, и дебели колкото китката ви в по-дебелият край. Издълбайте жлеба за окачването по цялата обиколка на пръчката, за да няма значение коя нейна страна ще е нагоре.
  2. Намерете центъра на тежестта на една от пръчките, като гледате краят с окачването да се намира над огъня. Опората ви ще се намира на това място.
  3. Издигнете опора от хоризонтално поставена пръчка, която да е с височината на ханша ви. Прибавете по лакът дължина за всяка една от пръчките за окачване, т.е. за 2 пръчки опората ще е дълга 2 лакътя; за 4 – 4 лакътя.
  4. Сега поставете вървите, които ще контролират височината. Най-ефективният и безопасен начин да го направите, е връвта да минава и от двете страни на пръчката (фиг.13). Това ще й попречи да се върти. Закотвянето на вървите става по начин, който си изберете, но той трябва да е достатъчно надежден!

Този тип окачване може да се направи и по по-прост начин, който е представен на следващата схема (фиг.14):

Опростеният вариант на австралийския кран използвахме на срещата ни на Басарбово:

Среща на Басарбово - 22-24.10.2010 - Окачване на котлетоСреща на Басарбово - 22-24.10.2010 - Окачване на котлетоСреща на Басарбово - 22-24.10.2010 - Готвенето продължава

Интересно сложно окачване можем да видим на следващата схема (фиг.15). При него пръчката за окачване може да направи практически пълен оборот около опората от забито в земята колче, или живо дърво. Така съдът лесно може да бъде поставян, и отдръпван от огъня, без дори да бъде откачван от съоръжението.

Окачване на висока пръчка (фиг.16).
При това окачване се използва хоризонтална пръчка, поставена на височината на главата. Тъй като тя е доста над нивото на огъня, са приспособени различни куки (фиг.17) за спускането на посудата до него. Това окачване дори има вариации, при които огънят се издига на платформа над земята, за да не се натоварва кръста на готвача, както и за да се избегне влизането на дим в очите му.

Високо окачване може да се направи и върху камениста, или замръзнала почва, без да се забиват колчета в земята. Просто от едната страна на пръчката вместо опора се прави тринога, а от другата – бипод. Тази конструкция е достатъчно стабилна, и често е била използвана от пионерите, откриващи границите на Новият Свят.

Окачване „Бъртънсвил“ (фиг.20).
Тази система за окачване е направена от права пръчка, която може да провесва съдът за готвене на променлива височина над огъня. Пръчката за окачването може да бъде поставена по различен начин, но трябва да бъде под ъгъл 45-50 градуса спрямо земята. Върхът й също се отрязва под остър ъгъл, изтънява се, и на края му се издълбава дупка, или дълбока вдлъбнатина.

Самата кука за окачването е всъщност комбинация от куки, които се изрязват по специален начин чрез батонинг (показано на схемата – фиг.21 и фиг.22), през равномерни разстояния по нея. Височината на съда над огъня се контролира именно чрез поставянето на различните куки в дупката на пръчката. Така е много лесно да се подържа оптимална температура за готвене, а и съдът може лесно да бъде свален от огъня, и закачен обратно, просто като се държи за пръчката с куките.

Окачване „Бъртънсвил“ конструирахме на първият лагер-сбор, състоял се на Шуменското плато:

Лагер-сбор - Шуменско плато - 24-26.09.2010 - ОкачванеЛагер-сбор - Шуменско плато - 24-26.09.2010 - ОкачванеЛагер-сбор - Шуменско плато - 24-26.09.2010 - Готвене

Ами това е в общи линии! Надявам се да съм ви представил ценни идеи за това, как следващият път по-лесно и удобно да си сготвите бобеца, или супата в гората! 😉 Вариантите могат да бъдат още много, стига да сте комбинативни, и с малко повечко въображение! 😉

По М. Кочански и Р. Миърс

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!








15 коментара

  1. Страхотно страшно полезна информация 🙂 много добра статия Моите адмирации 🙂

  2. Супер Стояне влезнеш във Фейсбук и от там направо в блога дано привлечеш вниманието на повече любители на бушкрафта .Статията ти е чудесна много полезна.

  3. Много полезно четиво. Подробно, изчерпателно и систематизирано. Отново големи благодарности на Xenos за положеният труд и събраната информация.

    Аз лично се заемам да пробвам всеки един от описните начини, естествено със снимки и след това ще споделя. Според мене лесни и трудни няма – всичко е до сръчност /но ще видим?/.

  4. наистина полезно и разбираемо и за мен 🙂
    незнам дали тук е мястото ,но искам да попитам Стоян ,кога е следващата среща на любитрли на бушкрафта?
    бих искаъл да присъствам задължителнно

  5. Абе картинките не бяха ли първоначално черно-бели? Някой май си е играл с боичките. 😉

  6. До сега само на снимки из блога и форума ги виждах нещата, като се опитвах да запомня по някоя хитринка. Така събрани накуп е много интересно и полезно! 🙂

    П.П. Абе колко Яворовци? Това Аршинков ли е над Стоян? 😀

  7. Днес ходих в гората и пробвах единият начин с „котвата“. Получи се, но да ви кажа никак не е лесно. Аз се имах за сръчен, но не всичко допира до това. Утре при по-свободно време ще кача снимки и личен опит. Получава се, но не е като на книга – не се ли сблъскаш ……има тънкости които не могат да се опишат от когото и да е!

    • Black Wolf, макар картинките да са ти познати от някъде, ако се вгледаш там, ще забележиш, че въобще не са същите! 😉 Така е, защото лично съм ги рисувал една по една! А и съм добавил някои от себе си! 😉

      Yavor-e, мислех, че ти си yavor по-горе! 😉 Вече трябва по е-мейл да ви разпознавам! 😉

      RELAX, кой точно начин с „котвата“, щото тя котвата си е задължителен елемент за почти всички показани! 🙂 Между другото, сега виждам, че съм пропуснал една подробност, която явно съм си мислел, че хората ще се сетят от самосебе си: за малки съдове носещата пръчка трябва да е дълга около 2 метра, а за по-големи – поне 3-4 м. Не си представяйте, че тия схеми ще се получат сносно с пръчки по половин-един метър! 😉

  8. Дайте, да не се бъркаме Яворовците някакъв начин да се различаваме

    • Ами по е-мейл се различавате всички (при това той не се вижда от останалите). Правите си регистрация във Gravatar, и си слагате аватарче. Писал съм вече как става 😉

  9. Предимно използвам това от фиг.1 , но и другите не са за изпускане.Пак добра информация браво все така трябва.

  10. Много ми хареса статията ви,наистина подробно описана и добре систематизирана,добра работа ! А да попитам ,бях ви писал преди 2 седмици за това дали ще може да направите тема за приготвяне на храна чрез опушване ,има ли интерес от ваша страна и да очаквам ли в скоро време статия по въпроса ??

    • Здравей! Да, получих писмото ти с тази идея, и я включих към списъка ми с подобни. Не мога обаче да обещая кога ще дойде и нейният ред! 😉
      Поздрави!

  11. Едно клипче за направата на трипод.

Коментарът ви е добре дошъл!

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.