xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Нощ в Индиански бивак

| коментара 13

 

И понеже ме обвиниха, че с блога си започвам да пропагандирам индианска култура, за да не излезе, че съм се стреснал, айде още една публикация в същия дух… или не съвсем! Шегувам се! 😉 Публикувам превода на един чудесен абзац от Несмук, озаглавен „Индиански бивак“ (Indian camp). Хладните утрини и нощи вече напомнят за идването на есента, и се надявам това четиво да ви накара да се замечтаете, и да ви нахъса за нови есенни приключения. Приятно четене!

Най-простия и примитивен от всички видове биваци е „индианският бивак“. Той е лесен и бърз за организиране, топъл и удобен е, и може да устои на доста силен дъжд, ако е направен правилно. Ето как се прави това:

Да речем, че сте навън, и лекичко сте пропуснали правилната пътека. Падащият здрач ви предупреждава, че нощта настъпва. Но вие не сте вчерашен, и знаете, че мястото за почивка е особено важно за здравето и комфорта през дългите, студени ноемврийски нощи.

Спускате се в първата малка падинка, докато не дочуете бълбукащо поточе, тъй като водата е от първа необходимост. Докато вадите брадвичката си, оглеждате внимателно всичко наоколо. Малко поточе ромоли надолу през полу-запушен с лед отвор. Над поточето е паднала голяма, пропита от влагата канадска ела. Едно дялване с брадвата показва, че кората й лесно се бели.

Наоколо има изобилие от малки дръвчета: дълги, тънки колове, с туфа листа на върха си. Пет минути са достатъчни за да свалите едно от тях, да направите от него 3.5 метрова греда, да я заострите от двата края, да забиете единия в земята, а другия в меката кора на пречупена ела, и ето – това е основната греда на покрива на вашия бъдещ подслон. Сега тръгнете с брадвичката, и насечете най-гъстите и свежи млади елички, които можете да откриете. Съберете ги, и ги завлечете бързо в лагера.

Следващото нещо, от което се нуждаете, е огън. Има поне петдесет твърди, смолисти клона, стърчащи от ствола на приведена ела. Отчупете няколко от тях, и нацепете най-дебелите до размер на кибритени клечки. Превърнете получилите се при цепенето трески в стърготини, разчистете мястото за огнището от нападалите влажни листа, и драснете клечка кибрит в завета, образуван от крачолите на панталона ви. Ако сте истински горски човек, ще драснете само една.

Подклаждайте бавно огъня в началото, и той ще се разгори бързо. Когато пламъците станат триметрови, погледнете часовника си: вече е шест часа вечерта. Не бихте желали да си легнете преди десет, и имате цели четири часа  за „губене“, преди да легнете в постелята. Заемете се със старата ела: свалете всеки сух клон, а след това обелете кората, и я занесете в лагера. Това отнема час, и повече.

След това окастрете всяко клонче от младите елички, които насякохте, и облегнете стеблата им върху подпряната греда. Това ще направи нещо като меча бърлога, точно изчислена да ви предостави комфортна нощна почивка. Яркият огън скоро ще изсуши земята, която ще бъде ваше легло, и ще разполагате с достатъчно време, за да свалите друга малка еличка, от която да направите постеля от клонки, с дебелина около тридесет сантиметра. След това правите своята възглавница. Тя е особено важна за комфорта ви, и е много проста за изработка. Представлява парче плат, зашито като торба, която да напълните с мъх, листа, или елови иглички. След като я изпразните, тя е толкова малка, че можете да я приберете в джоба си.

Имате още няколко такива торбички, защото сте предвидлив. Една от тях е пълна с няколко унции добър чай; друга със захар; трета е за да съберете всички дреболии: пари, кибрит, джобното ножче (когато ще си лягате) и др. Имате кубче чисто масло, парче свинско месо, и щедро отрязана филия черен хляб. Преди да си легнете си правите чаша чай, препичате парче свинско в масло, и похапвате.

Става десет вечерта. Часовете не преминаха тягостно и бавно. Вие сте на топло, сухо, и сте нахранени добре. Старите ви приятели – совите, идват близо до лагерния огън, и ви приветстват със своите странни, диви гласове. В далечината лисица оповестява присъствието си със своя станен лаещ вой, карайки ви да се обърнете в нейната посока. Все още не сте готови да си легнете.

Накрая все пак заспивате, и е вече два часа сутринта, когато се пробуждате с усещане за хлад и тъмнина. Огънят догаря, и е завалял сняг. Совите са си отишли и дълбока тишина се е разстлала над студената, замряла гора. Наклаждате отново огъня, и докато ярката светлина огрява и най-дълбоките ъгълчета на горската ви бърлога, изваждате малката си лула и поставяте в нея щипка тютюн. Димът се вие бавно нагоре, огънят ви стопля и ви прави сънлив, и лягате обратно в постелята, за да се събудите отново с усещане за хлад, и да откриете, че огънят отново е догорял, и че се развиделява. Спали сте по-добре, отколкото бихте в собствената си стая вкъщи. Спали сте в Индиански бивак!

Дж. Сиърс – Несмук

 

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!

13 коментара

  1. Мноооооого добре описано… Чак ти се приисква да е есен и да се изгубиш от пътеката 🙂

  2. Подобен метод на заслон показаха на Рей Миърс, в едно от предаванията му за Сибир. Там някакъв местен якут ли, евенк ли, що ли му помогна да построи точно такъв заслон тип, но с малко повече 3,5 метрови гредички.

    • А, то като „индиански бивак“ го представя Несмук. Иначе тази конструкция и нейни разновидности може да се видят и под различни имена, като например „brush shelter“, „debris hut“, и т.н. Всъщност като цяло това е подслон от типа „A-frame“. 🙂

  3. Много , много готино написано! А като си помисля , че утре вечер ще спя в типи чак ме засърбява под гърба 😉

  4. Хубаво написано. Само леко ме притеснява моментът със: „Сега тръгнете с брадвичката, и насечете най-гъстите и свежи млади елички“:), мисля че до сеч на живи дървета трябва да се стига само в краен случай, ако нещата отиват на умирачка, а не примерно поради капризи, или защото сме решили да се правим на индианци. В края на краищата ако човек е достатъчно предвидлив да вземе брадва, той би трябвало да може да помисли и поне за едно платнище, става дума за неколкостотин грама допълнително 🙂 Моля, не го приемайте като заяждане, разказът наистина е хубав, а аз дълбоко уважавам индианската култура и харесвам блога.

  5. @stultus
    то според мен се подразбира, че не бива дословно да се изпълняват нещата, както ги е описал Несмук 😉 Първо, че това е писано преди стотина години, когато надали на който и да е било му е дремело за няколко отсечени дървета и второ, че действието се развива в северна Америка, където хич да не е – няма недостиг на дървета 🙂

    • Вельо го каза. 😉 Целта на разказчето беше да събуди лека носталгия по отминалия живот на първопроходците, и не буквално ръководство за действие. Ние вече си имаме достатъчно джаджи, та да не сечем елички. Стига да сме ги взели де! Ако случайно сте ги забравили, и ако ви грози хипотермия да речем, ето ви и добър план за действие! 😉

      П.П. А и мисля, че тук автора има предвид ако не леторасти, то поне млади издънки от подлеса, които практически нямат особено значение за гората. Дори разчистването им в много случаи има благоприятно въздействие върху нея.

  6. Доводите на Velio и на Стоян Стоянов са абсолютно правилни(особено послеписа) , знам че повечето хора в този блог са зрели и улегнали, и не биха тръгнали да правят необмислени неща. Единствената причина поради която се обадих, беше понеже се притесних някой млад последовател на бушкрафтинга с кипнала кръв и запасан на колана нож на Беър, да не се вживее прекалено много в носталгията по отминалите времена и да започне да сече дръвчета на семейната вила, за да прави индиански бивак :). Може би изказването ми наистина беше малко пресилено, за което се извинявам.

  7. Страшен разказ. Оня ден спах навън, не в индиански бивак, но пак си е друго да си под звездите.

  8. слафчо трябваше да ми кажеш че те сърби отзад да те почеша някак си 🙂
    за мен този бивак е по-скоро за екстремни ситуации,а човек не попада в такива всеки ден че да сече наред 😉

  9. С удоволствие прочетох разказа ,дори за малко ми се стори ,че усетих мириса на борова смола.Хемингуей има разказ за един риболовен излет и когато ми писне от теснотия и панели си го чета за разтоварване.В наше време една лека и малка палатка много скъсява времето за подготовка на бивака а и силно намалява работата на брадвичката.Не тежи почти нищо (ако нямаме особени изисквания към нея)Малко ми е жал все пак за старата която макар и по -тежка така приятно миришеше на бризент.Може на някой да се стори странно но за мене някои миризми извикват винаги ентусиазъм защото са свързани с пътешествия и приключения(за бризента вече споменах,също и на импрегнираните траверси на жп линия и разбира се особено силната и специфична миризма на море ,водорасли …абе познавате я,на есенната гниеща шума и разбира се на огъня от дърва край който ако седиш неусетно замирисваш на горски човек и когато се набуташ в някое купе на влака явно не се нравиш много на уж изисканите дами.Пука ми ,нали съм си прекарал страхотно! Лошото е ,че не се знае кога отново ще зарежа всичко и ще драсна(ех и ако ме държаха краката както едно време).Раздрътках се !Ето до къде ме докара този разказ и мириса на борова смола.

  10. За гореспоменатите торбички от плат намирам особено подходящи частите от крачолите на дънки от коляното надолу. Аз ги износвам винаги първо на коленете, скъсявам ги на бермуди, а крачолите(най запазената част) ползвам за какво ли не.
    Отличен пълнеж за такава възглавница са жълъдите, ако се случи наесен.

  11. Този абзац от коя книга на несмук е?

Коментарът ви е добре дошъл!