xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Среща в Странджа – 15-17 октомври 2011 г.

| коментара 25

Странджа - 15-17.10.2011- Обща снима

Кратък разказ със снимки за срещата ни в Странджа, до село Стоилово, провела се между 15 и 17-ти октомври.


Ясно и хладно октомврийско утро. Пътуваме с Галин, Роман, и Миро (Miro) към поредната форумна среща, която този път е в едно от най-дивите и безлюдни кътчета на България – Странджа. Срещата беше запланувана като „закриване на годината“, и тя наистина почти съвпадна с навършването на една година от провеждането на първият лагер-сбор. Подобаващо за случая, тя се очертаваше и да е една от най-многолюдните досега.

Пътят се вие през градове и селца, и уверено и спокойно наближаваме крайната си цел – местността Докузака, близо до село Стоилово, Малко Търново. Първите дъждовни облаци се появяват някъде към Бургас, сякаш за да ни напомнят за неблагоприятните прогнози на синоптиците. Не след дълго и първите пръски намокрят асфалта.

Навлизайки в границите на Природен парк „Странджа“, започваме да да пъплим по тесния, разбиващ вестибуларния ти апарат път за Малко Търново. Сигурно вече съм загубил тренинг в пътуванията с автомобил, защото успява леко да ми прилошее от него. Най-накрая, след пет часово пътуване достигаме до заветната полянка със заслона и водопада до него. Там вече ни очакват Жоро, Мишо, и Иван, дошли най-рано, както и току-що пристигналата пловдивска група – Драго, Слави и Ицо. Докато разговаряме и оглеждаме терена, се появяват и варненци – Владо, Жоро, Андрей, и Валя.

Странджа - 15-17.10.2011- ЗаслонаСтранджа - 15-17.10.2011- Водопада

Ето тук вече, признавам си, всички успяха да ме изненадат приятно и неочаквано. Насъбраха се всички, Жоро идва до мен, и с думите „Ти май скоро имаше рожден ден? Това е един подарък от нас, форумците, за теб!“, ми подава небрежно увита и пристегната с ластик найлонова торбичка. Пакетчето е тежко, и веднага се досещам, че ще е нещо сериозно… особено когато някой подхвърли думата „neverlost“. Докато на ум прехвърлям възможните варианти за съдържанието, чувам как някой ме подканва – „Отвори го де, отвори го!“ – явно съм се позабавил повечко в притеснението и чуденето си… 🙂

Enzo Tundra - Подарък от ФорумаРазвивам торбичката, и в ръцете ми се озовава нож с хубава дървена дръжка, и масивна кожена кания – и двете очевидно ръчна изработка, при това добра. Докато го оглеждам внимателно, Жоро стои до мен и обяснява. Улавям думи като „Енцо Тундра“ (което после се оказа Баджър, но това няма никакво значение), „D2“, „желязно дърво“, „Ивеца“ и др. Ножът съвсем очевидно е добър, и със сигурност ще го доказва занапред! Благодаря ви, приятели! Наистина съм трогнат!

След тези моменти на вълнение (за мен със сигурност!), се ориентираме към устройването на лагера. Определено атракцията беше „разпъване на типи“, представена ни от Драго и Слави, и с асистенцията на хора от публиката. Сигурен съм, че са малко хората в България, които са виждали този процес на живо.

Странджа - 15-17.10.2011- Разпъване на типиСтранджа - 15-17.10.2011- Разпъване на типиСтранджа - 15-17.10.2011- Разпъване на типи

Странджа - 15-17.10.2011- Типито е разпънатоЗабравих да кажа за избора на самото място за лагера. Първоначално то трябваше да бъде долината на Айдере, но когато се обадихме да уведомим управата на парка, от там ни съобщиха, че по същото време, на същото място, щели да се провеждат ловни мероприятия, които било вече късно да се променят. Госпожа Мария Димиева (PR на дирекцията на парка) взе присърце проблема ни, и ни обеща да намери подходящо място за провеждане на срещата – полянката до водопада в местността Докузака. Уговорката беше, че там няма да имаме проблем, стига да не обикаляме много из гората.

Та ето защо бяхме ограничени в избора си на място, и трябваше да използваме това. То имаше няколко основни минуса – не беше много широко, беше точно до водопада, и съвсем близо минаваше асфалтов път. Първото и последното не бях от особен проблем, защото пък успяхме да донесем лесно повече багаж, но водопада определено щеше да смущава нощния ни отдих с монотонния си, постоянен, и силен фонов шум. Но и с това се свиква! На поляната за сметка на това пък, имаше заслон с камина, който щеше да се окаже центърът на сбирката през оставащото време.

Някъде по същото време се повява и Васко с жена си – Ирена. Е, вече си имаме лекар – може спокойно да започваме със сакатлъците! 🙂 След хапване набързо, и разопаковане на багажите, се залавяме с едно от най-важните неща – събирането на дърва за огъня през дългата хладна нощ. За съжаление, скоро бяха валели доста дъждове, аи се намирахме в дол, така че сухи дърва практически нямаше. Можеше относително сухи да се намерят правостоящи, и ние такива и тръгваме да търсим. Все пак се очертаваше да подишаме доста дим…

Странджа - 15-17.10.2011- Рязане на дърваСтранджа - 15-17.10.2011- Буш-столСтранджа - 15-17.10.2011- На масата

Странджа - 15-17.10.2011- Опакования заслонВремето бързо напредва и вече е късен следобед – което ще рече, че имаме някой друг час светлина. Кой-знае какви задачи не да изпълним, затова се отадваме повече на приказки около масата. Откъм реката подухва хлад и влага, затова решаваме да „опаковаме“ заслона с платнищата, които много от нас носеха. Добре, че имахме и допълнителни, заради прогнозите за валежи. В заслона смятат да нощуват Бачо, Жоро, другия Жоро, Владо, и Валя. На палатки са Васко и Ирена, Галин, Роман, и Миро. Аз, Драго, Слави, Ицо, и Иван сме в типито, а Андро, като най-върл бушкрафтър – в подслон от найлон и пръчки отвън на полянката. 🙂

Разговорите около огъня и масата по традиция продължават до доста късно след полунощ. Аз, също по традиция, не успявам да остана до края им, и се шмугвам на топло в типито. Атмосферата там е доста „задушевна“, на моменти и „просълзяваща“, но тук май имаше сериозна роля и дима от влажните дърва, които се наложи да наредим концентрично около огнището, за да могат поне малко да изсъхнат, преди да ги хвърлим в него.

Странджа - 15-17.10.2011- В типитоСтранджа - 15-17.10.2011- Нощно типиСтранджа - 15-17.10.2011- Нощният заслон

Събуждаме се рано, за да установим, че вън вали ситен, студен дъждец. И днес заниманията на открито май ще са ограничени. След закуската следват отново търсене и рязане на дърва, изработка на лъжици от дърво (това си е наша традиция направо), премерване на ножовете, показване на нови придобивки и умения, размяна на подаръци, както и нестихващите дискусии на различни теми. Васко изнася кратка лекция на тема „първа помощ при болежки сред природата, и походни аптечки“. Тя остава отворена и с очаквано развитие.

Странджа - 15-17.10.2011- Закуска в типитоСтранджа - 15-17.10.2011- Нощувалите в заслонаСтранджа - 15-17.10.2011- Дялане на лъжици

Странджа - 15-17.10.2011- Стрелба с лъкДъждът продължава да вали, и дори да се усилва, а температурите започват да падат. В един промеждутък, в който ръмежът почти спря, успяваме да постреляме малко с лъковете, които сме донесли аз, Слави и Драго. В късният следобед, поради ангажименти, си тръгва варненската група. Малко преди това успяваме да си направим и общите снимки в пълен състав.

Странджа - 15-17.10.2011- Дървени лъжициСтранджа - 15-17.10.2011- ЗакускаСтранджа - 15-17.10.2011- Обща снимка до водопада

За съжаление, от дистанцията на времето, и развитието на събитията на няколко фронта, ми е трудно да спомена всичко, случвало се на тази среща, особено в подробности и в хронологичен ред. Да ме прощават останалите, и ако желаят – да допълват. Само мога да кажа, че от всякъде се чуваше смях, и можеше да се видят щастливи, усмихнати физиономии. 🙂

Нощта се очертава да бъде студена, затова в типито решаваме да назначим смени, в които да се редуваме да подържаме огъня. Доброволно тази отговорна служба бе поета от Ицо, който така усърдно я изпълняваше цяла нощ, че някъде към зазоряване всички се събуждаме плувнали в пот при температура около 21.5 градуса (при външна около, и под нулата), а той си спечели прякора „Термото“ (съкратено от Термостата). 🙂

Странджа - 15-17.10.2011- Огъня в типитоСтранджа - 15-17.10.2011- Бобец в гърнеСтранджа - 15-17.10.2011- Духът на огъня

Междувременно вън бе завалял сняг, и дори успял да понатрупа. Температурите бяха паднали още, и комбинацията студ-влага, не беше никак приятна. Мокрият сняг лепнеше по неопадалите още листа на дърветата, и ги привеждаше и изкривяваше до счупване. Близо до лагера се счупват няколко високи, дебели дървета, а от различни страни на гората се чуваше, че и други последваха тяхната съдба. Също така усукани, изкривени и смачкани осъмнаха и палатките на полянката.

Странджа - 15-17.10.2011- Снежна утринСтранджа - 15-17.10.2011- Снежна утринСтранджа - 15-17.10.2011- Снежна утрин

Странджа - 15-17.10.2011- На кафе или чайСнегът продължава да вали, че дори се и усилва. Почти всички ни очаква дълъг път, затова след закуската направо се ориентираме към прибирането на лагера. Без все още да осъзнаваме ясно, се оказва, че сме в центъра на природно бедствие. Първи го разбират Слави и Драго, когато отиват да заредят бензин в Малко Търново. Малко преди техният ред токът спира, заради прекъснати далекопроводи, и бензиностанцията спира да работи. С почти празен резервоар те се връщат до лагера, и изпращаме Ицо и Иван с неговата кола, да търсят бензиностанция с ток.

Междувремено си тръгнаха Бачо и Жоро, както и Васко и Ирена. От тях научаваме, че положението въобще не е розово – непочистен път и много нападали дървета. Има и закъсали коли. След като видели обстановката, те решили да останат в хотелче в Малко Търново. В последствие щяха да прекарат там още ден в повече.

Странджа - 15-17.10.2011- РекатаСтранджа - 15-17.10.2011- Водопада Странджа - 15-17.10.2011- Снежна утрин

Иван се обажда, че е стигнал до Звездец, където също няма ток. Така било в почти цялата област. В Малко Търново обаче отстранили аварията. Драго и Слави отново отиват до там, и този път се връщат с пълен резервоар. Поизмокрени и намръзнали, успяваме да натоварим всичко, и някъде към 13:30 потегляме.

Странджа - 15-17.10.2011- Снежна утрин

За щастие преди нас по пътя вече са минали доста коли и автобуси, и се движим сравнително бързо и лесно (предвид ситуацията!). Личи си, че са минали и групи по почистването, които са премахнали нападалите дървета. Избираме пътя през Звездец, защото бил по-добър. В това се уверяваме бързо, и след като се разделяме в село Маринка с Иван, Ицо, Слави, и Драго, вече без сняг, но по мокро и ветровито, бързо отпрашваме към Шумен.

Изненадващо за всички ни, успяваме да се приберем след около 4 часа път – с повече от час по-бързо, отколкото бяхме отишли! А после, като гледах новините, разбрах колко сериозна била обстановката в региона, и че направо сме си били късметлии да се приберем толкова бързо и безпроблемно – блокирани автомобили, без ток, сняг, преспи, ураганен вятър, пречупени дървета, преобърнати камиони – бедствено положение.

Та това беше накратко отчетът за тази, смея да твърдя, запомняща се среща! 😉 Повече снимки, видео, и впечатления от първа ръка, можете да прочетете в темата за срещата във форума.

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!

25 коментара

  1. здравейте луди хора`казвам се георги андонов и в деня на преживяното от вас там минахме с моите колеги от общиски гори-м` търново от там`и ви видяхме-ние бяхме групата за почистване на пораженията от бурята` познахме ви по индианнската колибка `признавам си- за първи път виждам хора в гората на палатка през зимата и то по време на снеговалеж`ние тогава се зачудихме дали да спрем да видим дали има хора там но видяхме пушека от огъня и това ни успокои`щях да ви питам да ли сте в час но няма смисъл`от прочетеното разбирам че излета е минал супер„„„„„„„„„„„„с поздрави-г`андонов

    • Здрасти Георги! Надявам се все повече да стават лудите като нас! 😉 Можеше да се отбиете, но предполагам сте имали много по-важна работа. 🙂

      Самотния вълк, спазихме традицията, няма страшно! 😉

  2. Браво на вас 🙂
    Честито на Стоян за новата придобивка и да не забравиш да си го платиш. Нали знаеш традицията 🙂

  3. @георги андонов – трябва да сте имали доста работа по почистването, като знам колко дървета бяха нападали по пътя.

  4. георги,бъди сигурен че почти всички които минаха, или показваха с ръка или си мислиха че сме луди 🙂 .може и верно да е…както каза жоро“а нормално ли е да си оставим топлите жилища и вместо да пипаме жените по бедрата седим и мръзнем тук“ 🙂
    трябваше да се отбиете за по един чай
    първия ден още преди да разпънем типито(индианската колибка)се изсипа чял автобус народ,и като излезнах от „колибката“ даже не можах да разпозная кои са наще,имаше поне още 30 човека.много от тях влизаха да разгледат отвътре даже.
    той стоян си спази традицията,казахме му че трябва да даде 1 лев за ножа…
    ма тъй като е от форума подарък,логично пита на кой да го даде..след което жоро каза на всеки по лев да даде 🙂
    много беше хубаво,нямам търпение за следващата среща

  5. @Георги Андонов, бе как няма да спрете бе човек, то такова нещо друг път не се вижда : )). Те и от гранична полиция минаха два пъти и те не спряха, та си мисля да не сме изплашили хората (разумните) 😉 с тези палатки и палатище в това време!?

  6. м/у другото малко чак се стреснах като прочетох Георги Андонов
    щото имах такъв съученик лека му пръст

  7. Чудсно представяне на срещата. Разбира се който не е бил там не може да усети всички емоции, които предизвиква срещата с чудесни хора с които сте общо взето на един акъл. За мен беше първа сбирка и съм във възторг.

    Изглежда ние с Термо тръгнахме в най-лошото време, защото тъкмо почваха да падат големите дървета в гората около нашия лагер. Спирахме да сечем паднало на пътя дърво, за да можем да преминем. Блокираха ми скоростите от замръзващия сняг по щангите на скоростната кутия (наложи ми се да тръгна даже на 4-та). А Термо маймуната спеше през по-голямата част от пътя. Нали цяла нощ беше на доброволна стража на оганя.

    Специални благодарности на моя кръстник Димо Георгиев, който осигури информацията, че в Малко Търново има ток, и вече беше уговорил с мадам Рене да използва нейната лада Нива за спасителна операция. Обеща да посети някой излет, ама да се постопли.

    А бе с две думи хубаво беше, хайде да го направим пак.

  8. Ей Галимунди!Това, че бях със затворени очи е защото ме беше страх да ги отворя 😀 😀 😀
    Срещата беше отново нещо, което никой не е очаквал 😀

  9. Дорева ми се като гледах заслона и типито,завиждам ви благородно:-;Честито на Стоян, да е жив и здрав и много години да ни радва с блога си!!Ножа е много хубав и качествен и като стомана и като визия,е това е баш бушкрафт нож,за пореден път се възхищавам на работата на Ивеца

  10. Поздравления и от мен! Прекарали сте си страхотно а и времето тъкмо навреме се е развалило като за истински бушкрафтъри(май така се казва).Това типи явно е голяма работа щом в такова лошо време се е представило чудесно.Очаквам някоя по подробна статия за него.Доста е обемно и тежко но нали може да се пали огън в него направо на земята, си струва труда особено за по-дълговременен бивак.

  11. Има много писано в Говорилнята (форума) по въпроса за типито.

    http://forum.xenos-bushcraft.com/viewtopic.php?id=191

  12. Те не са просто бушкрафтури те са наследниците на бушмени, бушПанели 🙂

  13. Коментара на Георги Антонов кефи 😉 Интересно как е намерил сайта 🙂

  14. Ще споделиш ли малко за ножа,аз имам същия и още няколко от Д2 на Benchmade и на Дозиер Wildness knife . Не,че ще ми кажеш нещо,което не знам. Просто ми е интересно мнението ти дали има въобще място за сравнение с така уважаваната от вас бушкрафтърите „МОРА“ :DD

    • Мнения за ножа сигурно по-нататък ще давам. Мога обаче и сега да отговоря на въпроса ти: Когато Енцо, Бенчмейд или Дозиер направят масов нож за 20-тина лева (което означава да може да си го позволи практически всеки), тогава сравнението би било доста по-резонно! 😉

  15. айде пак тия ножове…..
    истината е тая…дори себестойността на енцото да е 10лв че да може да се продаде за 20лв,пак няма да го пуснат на тая цена за да се продава и името 😉
    ако МЕРЦЕДЕС пуснат нова кола на цената на нова неуДАЧИЯ с какво око ще гледаме вече на МЕРЦЕДЕС

  16. Страхотни преживявания, да ви завиди човек 🙂

  17. А бе и аз завиждах, завиждах и накрая взех че отидох. Така че не завиждайте ами идвайте.

  18. Някой ден, може би 🙂

  19. Момчета, ще си изям т******е от яд….. Бургазлия съм ,но по това време ми изтичаха последните дни от отпуската и бях в Малко Търново при родата. Страшен фен съм на сайта поне от 2, 3 год.,въпреки ,че до сега не съм писал коментари. А сега като си помисля ,че сте били на 5 км разтояние то Търново и направо ми се „плаче“. Имах голямо желание да се запозная с колеги съмишленици ,които носят планината в сърцето си.
    Наистина замисъла Ви да лагерувате в долината на р. Айдере, е добър….надолу по течението на реката има хубави места за лагер ,но са малко трудно достъпни ако трябва да се пренася толкова много инвентар като вашия. В Странджа има страшно красиви местенца подходящи за такива мероприятия. Примерно друго място което е в околноста е доста подходящо за такава дейност е местноста „Камъка“ на 12 км след Малко Търново по посока с.Граматиково. Всъщност местноста е със статут на природна забележителност .Пердставлява огромни кварцови скали на върха на хълма (впрочем е и древно тракийско светилище съдейки по издълбаните форми в някои от скалите) и има много красива панорама към съседни хълмове.Наоколо е гора ,а около тези скали има открити пространства подходящи за палатки. Но и не на последно място ,намира се на около 300 метра от главният път и има горска пътека до там ,така ,че лесно може да се пренесе оборудването. В Странджа има наистина много красиви и девствени места и хубавото е,че е хълмиста планина и по-достъпна за обхождане.
    Много ще се радвам някой ден да се запозная с Вас!
    Желая Здраве на Стоян и бригадата която се е сформирала покрай него!!!

  20. Айде градски ставме вече 4-рима, Аз ти Павел (лудия Пипон) и Ачката (Aloo). Крайно време е да се съберем и да организираме силно бургаско присъствие. Особено, както с Пафката сте добре запознати с района на Странджа може пак да направим нова сбирка в по-човешко време. Да не говорим, че имаме поръчение да организираме и среща на море. Регистрирай се във форума и ми пиши на лични да се организираме.

  21. въйййййй вий нарастнахти…време е за организация 😉

  22. Здравейте, индианци!
    Казвам се Красимир, живея в Стара Загора. Как мога да се свържа с Вас?

Коментарът ви е добре дошъл!

Optimization WordPress Plugins & Solutions by W3 EDGE