xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Опасната страна на сървайвъл предаванията

| коментара 7

survival_tv-dangerous

Преди около седмица сайтът „TVGuide“ публикува статия, в която основен интервюиран е Коуди Лъндин. Съдържанието би заинтригувало всеки, чиито интереси са уменията за оцеляване, бушкрафта и други подобни занимания на открито. Повдигнати са много важни въпроси, и са коментирани малко известни факти за една скорошна мода – „сървайвъл телевизията“, която – както става ясно – може както да вдъхновява, така и да изложи на опасност неподготвеният зрител.

Тъй като статията е изключително полезна реших, че би било добре да бъде преведена и публикувана, за да може да стигне до колкото се може повече хора. Бях подкрепен и от колеги от форума, а един от тях дори направи превода, който аз само леко редактирах и оформих в публикация. Благодарим предварително на автора David Peisner, който се надявам да няма нищо против. Все пак става въпрос за общото благо!

Пак повтарям – текстът е много добър, и макар че може да ви се стори дълъг, горещо ви препоръчвам да го прочетете до края! Приятно четене!

Оригинално заглавие: „Special Report: The Dangerous Side of Survival TV“

Коуди ЛъндинНа стената на малка дървена колиба в близост до Прескът, Аризона виси голям плакат, от който ни гледа Коуди Лъндин – взиращ се в далечината с напрегнат поглед и лека полуусмивка. Под него има надпис – „Учете се от експерт как да оцелявате“. В продължение на три и половина от общо четири сезона, Лъндин бе една от звездите в предаването на Discovery „Двойно оцеляване“ (Dual Survival), докато не напусна внезапно в края на миналата година. От началото на 90-те години той е инструктор по оцеляване в собственото си „Училище за първични умения за живот“ (Aboriginal Living Skills School), като колибата, в която се намираме, е нещо като специализирания магазин на училището – макар да няма много за продажба освен малко ножове, магнезиеви запалки и няколко опаковки репелент.

Навън има буря и е изненадващо хладно за края на август. „Всъщност сме в сезона на мусоните“ – казва Лъндин на фона на биещите по покрива дъжд и градушка. Лъндин от плът и кръв не е много по-различен от онзи на плаката. Едър, широкоплещест мъж със стоманено сини очи и – почти винаги – боси крака. Пясъчната му коса е прибрана под червена кърпа за глава, под която висят две дълги плитки, пристегнати с ластици. С неговата зелена тениска и къси дънкови панталони, Лъндин напомня на нещо средно между Уили Нелсън, Седящия Бик и Пипи Дългото чорапче.

Концепцията на „Двойно оцеляване“ е да събере двама експерта по оцеляване с противопостяващи се философии – единият, като Лъндин, който цели адаптиране към природата и другият: военен ветеран, опитващ се да я „пребори, подчини“. Екипът бива пуснат в негостоприемна природна среда и в продължение на три дни демонстрира техники по оцеляване, опитвайки се да се спаси от ситуацията. Когато предаването стартира през 2010 г., партньор на Лъндин е Дейв Кентърбъри, описван като „военен снайперист“. То веднага се превръща в хит, но след втория му сезон се разбира, че в биографията си Кентърбъри е преувеличил относно военното си обучение. Тогава го заменя Джо Тети, бивш военен от специалните части. Високият рейтинг се запазва, поради което замяната на Лъндин по средата на четвъртия сезон с Мат Греъм (друг експерт по оцеляване, познат от предаването на Discovery „Пич, прецакан си“ (Dude, you’re screwed) – е абсолютен шок за зрителите.

Dual_Survival

Discovery така и не дава официално изявление относно напускането на Лъндин, но президентът на Discovery Studios Ейлийн О‘Нийл казва: „От време на време ние сменяме главни герои в предаванията си и това е с цел да ги освежим. Мат дава различен поглед върху по-натуралистичния подход към оцеляването, поради което мисля, че в края на краищата – нещата се получиха добре за всички страни.“

Е, може би не за всички. Лъндин казва, че е бил уволнен, и че това е кулминацията на няколко продължаващи от дълго време спора с телевизията, продуцентската компания Original Media и другите главни герои в предаването. Спорове, засягащи достоверността на предаването, отношението в него към въпроси като здраве и безопасност на участниците, екипа и зрителите и както той се изразява – „ужасяваща липса на лидерски качества“. (Помолени да отговорят на тези обвинения, Original Media – част от Endemol – отказаха да коментират.)

„Имаш си работа с хора, които нямат никакъв опит в моята професия, а правят предаване за умения за оцеляване.“ – казва Лъндин. „Те искаха от мен много, много пъти да правя глупави неща, които аз отказвах. „Падни в студена вода, за да получиш хипотермия, покатери се по тази скала. А можеш ли да се качиш на палмата?“ Опитвам се да не правя подобни опасни простотии, които някой ще реши да повтори и ще си навреди. И те ме мразеха заради това.”

О‘Нийл коментира: „Коуди има право на мнение. Но здравето и безопасността са приоритети във всяко едно предаване на Discovery.”

Това, което изглежда просто спор между потърпевшата бивша звезда на предаването и предишния му работодател, е всъщност доста по-притеснително. Оказва се, че проблемите, които по същество разглежда „Двойно оцеляване“ са всичко друго, но не и уникални. През последните години т.нар. „сървайвъл – жанр“ в телевизията буквално експлодира – нови предавания като „Голи и уплашени“ (Naked and Afraid), „Сървайвър. Живот с племето“ (Survive the Tribe) и „Да оцелееш в Аляска“ (Ultimate Survival Alaska) се присъединиха към вече установени такива като Двойно оцеляване“ и Оцеляващият (Survivorman), а много други се правят тепърва.

В този тип предавания има някакъв пионерски дух – усещането, че си владетел на собствена си съдба, когато се намираш в ситуация, в която трябва да оцеляваш. Това привлича хората и е част от нашето културно ДНК – част, която не е далеч от сърцето ни.“ – казва Брайън Каталина, изпълнителен продуцент на „Да оцелееш в Аляска“.

Засилващата се конкуренция обаче създава атмосфера, в който всяко ново предаване сякаш е длъжно да се докаже като най-трудното, най-опасното. Това, от своя страна, води до това, че участниците и екипите се принуждават да поемат повече рискове или поне да изглежда сякаш го правят. И двата варианта са проблемни според Лъндин. „Реалити телевизията е опасна когато в нея се показват професии, които могат да доведат до смъртта на хора“, казва експертът.

Корените на сървайвъл–телевизията могат да бъдат проследени до Англия, където в началото на 1994 г. британският инструктор по оцеляване Рей Миърс вече е заснел няколко предавания за BBC – Tracks (Следи), Extreme Survival (Екстремно оцеляване) и World of Survival (Светът на оцеляването). Тонът на Миърс в тези предавания е трезвен и инструктиращ – той не „оцелява в дивата природа“, а по-скоро предава уменията – бушкрафта – нужни, за да оцелее човек.

„Сървайвър“ (Survivor) дебютира в САЩ по CBS през 2000 г. и въпреки, че има повече допирни точки с „Повелителят на мухите“, отколкото със „Сред дивата природа“ – сякаш прокарва пътя на идеята за реалити предаване, градящо се около издръжливост на открито. В първите години след 2000 г. самият Лъндин също заснема два отделни пилотни епизода – Lost in the Wild (Изгубен сред дивата природа) и Stranded (Изоставен сам), които обаче така и не са одобрени за цял сериал.

Първото предаване от този тип, което набира скорост, е Survivorman, което дебютира по Discovery през 2004 г. и се снима и до днес. В предаването централна фигура е Лес Страуд – канадски експерт по оцеляване, снимащ се с камера – сам и без екип, в продължение на една седмица на различни локации сред дивата природа.

Survivorman

Предаването има по-съзерцателен характер от колкото другите подобни, но реализмът му донася на Страуд верни почитатели. В началото обаче Discovery се надявали да направят предаването по-опасно: „В продължение на година бях поставен под натиск от високопоставен служител на телевизията, който искаше да направя предаването режисирано…Всеки път им отговарях едно и също: Ако го направим – ще унищожим идеята на предаването.“ – споделя Страуд.

„Ако мога да бъдат обвинен в нещо, то е от сорта на „Предаването на Лес е малко бавно, дори – скучно“, продължава той. „Истината е, че изживяването да бъдеш седем дни сам сред природата – може да бъде е бавно и скучно. Трудно е това да бъде предадено на малкия екран, но отказвам да се подам на изкушението да го изпълня с всякакви шеги или каскади.“

През 2006 г. Discovery излъчва пилотния епизод на Оцеляване на предела“ (Man vs. Wild), за което Страуд твърди, че е директен резултат от собствения му отказ да направи компромис със Survivorman. „Оцеляване на предела“ е центрирано около Беър Грилс – харизматичен бивш британски военен от запаса. И ако Survivorman е еквивалента сред сървайвъл предаванията на драма с Ингмар Бергман, то „Оцеляване на предела“ е спектакъл на Майкъл Бей.

Man vs. Wild

По време на своите обиколки Грилс бяга по планини, плъзга се по глетчери, пресича ледено студени реки, виси от скали, ловува големи животни и в един особено запомним епизод – в стил МакГайвър създава пособие, с което си прави клизма докато е на спасителен сал, за да не се обезводни. Това води до задминаване на рейтинга на Survivorman. Всичко обаче се връща като бумеранг, когато става ясно, че Грилс често скрито е получавал помощ от екипа си и понякога дори е отсядал в хотели, вместо в подръчно направените подслони, които се показват по телевизията. Грилс приема критиката и не спира. „Това с хотела беше трудно и донякъде и аз имам вина“ – признава той днес. „Бях далеч от семейството си в продължение на седем епизода и изведнъж се оказахме в Шотландия, та си казах – ще ги взема и ще изкарам нощта с тях. Когато всичко се разбра стана доста грозно. Гледайки назад виждам, че беше грешка.“

Стийв Ранкин е продуцент на „Оцеляване на предела“, който се присъединява към предаването „да оправи бъркотията“, както сам се изразява. След разкритията в началото на предаването се излъчва предупредителен надпис, „за да няма място за различни интерпретации“, казва още Ранкин.

„Оцеляване на предела“ продължава до 2011 г., след което Грилс се мести в подобни предавания, включително поредицата на NBC „Измъкни се жив“ (Get Out Alive) и Running Wild, в което той „оцелява“ с различна звезда всяка седмица. Грилс остава любима мишена за критики, особено що се отнася до други звезди от сферата на сървайвъл – предаванията, които поставят под въпрос автентичността на предаването и отричат изпълнения с адреналин холивудски подход към оцеляването. „В тези предавания има много лоша стратегия за оцеляване. А версиите на Беър Грилс, за това какво може и трябва да направи човек в такава ситуация – са някои от най-бруталните изобщо.“

Get Out Alive

Дори и Грилс сам признава, че предаването му не винаги представя най-добрите практики за оцеляване. „Истината е, че правилното оцеляване изисква да не се предприемат рискове, да се постараеш да си в безопасност и да чакаш спасение. Но това е скучна телевизия. Аз искам да вкарам елемент на приключение, защото това е, което обичам. „Оцеляване на предела” е предаване, което разглежда какво би се случило в най-лошия случай. То не е предаване за бушкрафт.”

Ранкин казва, че много от техниките, които Грилс демонстрира, нямат за цел да бъдат повторени от хората. „ Идеята на това предаване е следната: Ето ви тук едни много готини неща, които Беър прави. Само Беър може да ги направи, защото той е Беър Грилс. Никой не казва – Ей, хора, всеки може да го направи!”

През 2012 г. 29-годишен мъж загива от премръзване при пътуване през Шотландските високи плата, като има индикации, че то е инспирирано от предаването на Грилс. Друг негов фен загива през същата година на Скалистите планини. Макар и да не е честно да се обвинява Грилс или който и да бил друг от екипа на предаването за глупостта на отделен зрител – безспорен е фактът, че такива предавания правят оцеляването да изглежда по-лесно, от колкото е.

Специалистът по оцеляване от Северна Каролина Стийв Уотс (Steve Watts), който преподава умения на открито в продължение на повече от 40 г., казва, че той лично е свидетел на влиянието на телевизията над неговите клиенти: „Някои хора имат тази идея, че сякаш биха искали да се намират в ситуация, в която реално трябва да оцеляват. Сякаш възвеличават подобно нещо.” Това може да доведе до предприемане на неоправдани рискове, които да доведат до скъпо платени спасителни операции, сериозни последици за здравето или по-лошо.

Лъндин вярва, че влиянието върху зрителите не трябва да се подценява: „В една истинска извънредна ситуация, когато хората се страхуват за животa си – това, което първо им идва на ума е онова, което са видели по телевизията.” Discovery сякаш се съгласяват – през 2010 г. телевизията излъчва предаването Discovery спаси живота ми“ (Discovery Saved My Life), в което представя истории на хора, избегнали смъртта благодарение на съвети, които са запомнили от „Оцеляване на предела“ и други подобни предавания. Но ако телевизията си приписва такива заслуги, то не трябва ли да поеме отговорност и за ситуации, в които нещата са се влошили? Лъндин казва: „Проблемът е, че мъртвите хора на говорят. Ако тази телевизионна мания беше за лекарската професия – тези хора щяха да са в затвора.“

Към края на миналото десетилетие всичко по Discovery се върти около оцеляването. Out of the Wild” (Измъкване от пустошта) стартира през 2008 г. и се излъчва в продължение на три сезона. Две години по-късно се появява „Двойно оцеляване“ и „Един мъж и една жена в пустошта“ (Man, Woman, Wild), което има подобна концепция, но в него главни герои са бившата зелена барета Майкъл Хоук и съпругата му. Хоук се надявал, че предаването ще е нещо като продължение на работата му като инструктор по оцеляване: „Исках основното да е обучението на хора. Как да избереш къде да построиш подслона си. Как да пристъпиш към правенето на всички тези неща, без да има излишни каскади или драма.“ Discovery имали друго виждане, споделя експертът: „Телевизионната мрежа не оценяваше това, че се опитвам да запазя реалистичния поглед на предаването. През първия сезон се борих със зъби и нокти с продуцентите.“

Man, Woman, Wild

Но Хоук нямал много контрол върху нещата. При предварителното планиране за един от епизодите, той представя пред продуцентската компания Renegade 83 опасностите при снимане в мексиканската пустиня Чихуахуа. „Опитах се да им обясня, че не можем да снимаме по средата на пустинята, по средата на деня и в разгара на лятото. Казах им: нека вземем уреди за нощно виждане и да снимаме основно вечер и на разсъмване. Те отказаха. Накараха ни да снимаме по средата на деня и поради това жена ми получи топлинен удар и едва не умря.“ (Renegade 83 отказаха да коментират).

Първоначално Лъндин се съгласява да се снима в „Двойно оцеляване“ в продължение на няколко сезона поради няколко причини: да коригира потока от съвети, който тече от други предавания; да подобри посещаемостта на собственото си училище и да изкара пари. Той обаче смята, че концепцията на предаването е била грешна от самото начало. Лъндин разбира на момента, че нито един от партньорите му – Кентърбъри или Тети – не разбира нищо от оцеляване на открито и че военната им подготовка им е дала малко полезни умения за оцеляване. „Основната роля на военните е да отнемат живот. Основната цел на инструкторите по оцеляване на открито е да спасят живот. Те са диаметрално противоположни. „Двойно оцеляване“ беше прецакано нещо още от самото начало. Все едно да имаш предаване за двама водопроводчици, а единият да е електротехник.“

Служилият 24 г. в армията Хоук е съгласен: „Съществува митът, че военните знаят нещо за оцеляването“. Според Лъндин, по време на кастинга за „Двойно оцеляване“ нито Original Media, нито Discovery са демонстрирали някаква загриженост спрямо професионалната квалификация на кандидатите: „Ние преминахме тест за „химия на телевизионния екран“, не тест за компетентност. Може да не знаеш нищо за оцеляването, но ако седиш добре пред камера – това е което се търси.“

Лъндин е на мнението, че това отношение е застъпено в почти всяко предаване, свързано с оцеляването. Много хора са представени като експерти, каквито не са и за средностатистическия зрител е трудно да открие разликата. Няма организация, която да дава званието „инструктор по оцеляване“ и да квалифицира кадри. Но тези, на които може да се разчита – следва да имат богат опит и специфичен начин на мислене. „Всеки истински инструктор по оцеляване се стреми да минимизира риска. Когато видиш предаване за оцеляване, което увеличава или създава риск – значи си свидетел или на мошеничество, измама, или на някого, който се е продал за пари и слава.„

Въпреки резервите си, Лъндин се е наслаждавал на първите си снимачни дни на „Двойно оцеляване“. Макар и да не е във възторг от уменията на Кентънбъри, странната динамика помежду им работи Но когато разбира, че Кентънбъри е преувеличил силно военния си опит, Лъндин е отвратен. „Винаги съм се грижил за репутацията си, защото хората ми поверяват животите си. Ако те ме видят на корицата на някой жълт вестник, свързан с някакви клюки – как биха се почувствали?“

Партньорството му с Тети е трудно още от началото. В първия епизод с Тети, Лъндин обяснява защо идеята да пиеш собствената си урина е повече от лоша. Тети го прави въпреки това. Няколко епизода по-късно Тети пренебрегва съветите на Лъндин и настоява да убие гърмяща змия. След това, на Хаваи, Тети убива диво прасе с копие, което е направил сам. Ударението върху спектакъла и неглижирането на по-чувствителните елементи идват в повече на Лъднин. Твърде голямо внимание се обръща на ловуването и то въпреки факта, че в случай на ситуация, в която трябва да се оцелее в рамките на 72 ч. е практически невъзможно да се умре от глад, поради което хабенето на калории за преследване на едър дивеч е глупаво. Тети отговаря с имейл: „Няма да умреш от глад за три дни, но целта на шоуто е да научи хората на умения, които щ са им нужни в реална ситуация на оцеляване. В много случаи тя може да продължи по-дълго.“

Survive The Tribe

Четвъртият сезон на предаването стартира и конфликтите между Лъднин и Тети продължават, но тъй като идеята на шоуто е да противопостави два различни характера – напускането на Лъндин по средата на сезона е объркващо. Discovery и Original Media излъчват епизод с кадри “от кухнята“, надявайки се, че те ще покажат причината за напускането му. В тези кадри Лъндин се смее гръмогласно в неподходящи моменти, хвърля екипировката на екипа във вода и изглежда сякаш има трудност с правилата на предаването. Споровете му с Тети са показани като прогресивно нарастващи и все по-яростни, достигайки своята кулминация в колосалния скандал в Норвегия, който сложи фактическия край на тяхното партньорство.

Как пък Тети разбира ситуацията: „Когато започнахме 4-тия сезон започнах да карам Коуди да правим неща, които не можех да изисквам в Сезон 3, защото тогава бях съвсем нов в телевизията и премахвах ръждата от уменията си за оцеляване. И двамата сме доминантни личности. Добавете малко стрес и коренно различни мнения как някой трябва да се държи в ситуация на оцеляване, и може да се получи взривоопасна обстановка. Мисля, че на Коуди му оставаше малко в предаването и само чакаше да се махне.“

Лъндин нарича последния епизод със свое участие „клеветническата серия“ и настоява, че е бил нарочно представен в лоша светлина. Пътуването до Норвегия идва непосредствено след визити в Шри Ланка и Оман и е част от заснемането на четири епизода без прекъсване – голямо изпитание, за което телевизията настоява, но според Лъндин тя показва абсолютна незаинтересованост към здравето на участниците и екипа.

В предишни сезони те са записвали само два епизода един след друг и дори в този случай – по времето на третия сезон Лъндин е хоспитализиран в Румъния поради огромна преумора и респираторна инфекция. Когато научава, че работата ще се удвои през следващия сезон, Лъндин знае, че това е лоша идея. Според него поради този график нараняванията са много по-вероятни. Седмица по-късно той е уволнен. (Discovery не е потвърдила версията на Лъндин).

В началото на октомври членството на Тети в Асоциацията на специалните части е прекъснато по повод на съмненията, че и той – като Кентърбъри – е преувеличил военния си опит. За последните 50 години само 10 човека са били отстранявани от асоциацията по подобен начин. До средата на октомври плановете Тети да участва в петия сезон на предаването не са се променили.

В последните няколко години, няколко телевизионни мрежи се възползват от сървайвъл жанра, включително National Geographic (Ultimate Survival Alaska, Survive the Tribe), The Travel Channel (Lost Survivors), NBC (Get Out Alive, Running Wild) и дори Weather Channel (Fat Guys in the Woods – Дебелаци в гората), но Discovery все още е най-отдадената на темата телевизия. Донякъде липсата на разбирателство между хора като Лъндин, Хоук и Страуд от една страна и управленския екип на телевизията от друга, може би е резултат от културния сблъсък, който се получава, когато последните имат срещу себе си хора, които изкарват повечето си време навън, и често говорят за това колко малко телевизия гледат изобщо. При все това друг проблем са просто различните приоритети. Според О‘Нийл от Discovery през годините мрежата е създала някои базови насоки за това как да се направи предаване за оцеляване. „Има един акроним, който използваме: УМБУ – участници, място, беди, умения (CLAS: characters, location, adversity, and skills). Тези четири компонента търпят промени, но в повечето случаи те са ядрото на всяко такова предаване, което сме създали.“ Най-важното за него обаче е друго: „Преживяването трябва да е брутално за зрителите. Те трябва да разбират и оценяват факта, че участниците са изправени на ръба на възможностите си и са предизвикани от обстоятелствата и обграждащата ги среда.“

Naked and Afraid

Последният хит на мрежата е „Голи и уплашени“ (Naked and Afraid), което събира двама различни мъж и жена всеки епизод, на различно място, които трябва да оцелеят в продължение на 21 дни без дрехи и с единствения предмет за оцеляване, който са избрали да вземат със себе си. Първоначалната реакция за предаването е културен шок. „Почувствах се обидена, че реалити телевизията се превръща в това“ казва Алисън Тийл. Известната като „женската Индиана Джоундс“ жена бе поканена за участие в предаването и първоначално отказа, в последствие е убедена след „година на преговори с тях и убеждението, че в края на краищата нещата не опират до конкуренция или пари, а до истинско оцеляване в тази ситуация в стил „Адам и Ева““. Тя участва в третия епизод на предаването и оцелява три седмици с бивш морски пехотинец на Малдивите.

Един от контролиращите продуценти Матилде Битнер казва, че превръщането на 21 снимачни дни – или между 400 и 500 часа филм – в едночасово предаване, означава отрязването на много, много материал. Предаването е подложено на критики, когато през 2013 г. става ясно, че не са показани кадри, в които на един от участниците се вливат течности и хранителни вещества посредством интравенозен катетър. Битнер, която е работила по предаването казва, че кадрите не са били уместни, макар в следващи епизоди да се излъчва използването на медицински намеси.

Въпреки спекулациите около това, че екипът помага на участниците, усилията, насочени към това да направят предаването да изглежда брутално истинско изглеждат истина. Тийл казва „Преди всъщност да стъпя там си мислех, че ще ни подават по някой хамбургер встрани, или пък – ще умреш, ето ти малко вода. Но беше сякаш бяхме в затвор за оцеляващи и мразехме екипа както бихме мразили пазачите в такъв затвор. На шестнадесетия ден с партньора ми си говорехме кой от екипа бихме изяли, тъй като бяхме толкова гладни.“

Оцеляващите могат да прекъснат когато преценят, че им е дошло много, но изненадващо – хората, които са пратени сред пустошта – голи и с непознат – показват тенденция към това да предизвикват лимита на възможностите си повече, отколкото е здравословно. От друга страна често има участници, които пък се отказват още в началото. „Много често става на втория или третия ден – хората искат да си отидат вкъщи.“ – казва Битнер. „Голяма част от това, което аз правя е да им напомня с какво са се захванали, да ги подсетя за вътрешната им сила. Когато волята ти започне да се колебае – разумът ти ще измисли всякакво оправдание, за да се откажеш.Трябва да си добър да „четеш“ тези хора и да видиш, че у тях има още нещо – дори и те да не вярват в това. Трябва да ги притиснеш.“

Реалните опасности на такъв сценарий са очевидни. Макар и лекарите да са на разположение, когато имаш продуценти, които не са обучени нито за оцеляване, нито за оказване на медицинска помощ – и са натоварени основно с това да донесат „добрите“ кадри – по този начин извличайки абсолютния максимум от участниците – това може да е рецепта за нещастен случай. Подобни случаи вече е имало – един от участниците хваща малария, изпада в треска и се разболява от инфекциозното заболяване лептоспироза.; друг – Ману Тоиго – се разболява от денга треска и кърви почти до смърт.

Ранкин, бившият продуцент на „Оцеляване на предела“, е изпълнителен продуцент на „Голи и уплашени“ и е „на терена“ по време на около 12 епизода. „Безопасността винаги е първата ни грижа. Правим оценка на риска на територията, окуражаваме участниците да използват ресурсите на средата без да се излагат на рискове. Разбира се, ние отиваме на места, на които такива съществуват. Опитваме се да намалим рисковете, но никога няма да можем да ги елиминираме напълно.“

А той има опит – по време на епизода в Коста Рика, Ранкин е ухапан от златна змия – изключително отровна змия – и бързо откаран в болница. Той получава сериозни увреждания на крака. Ако това се беше случило на някой от „оцеляващите“ през нощта докато спят – резултатът би бил фатален.

Повечето смъртни случаи са по-обикновени. Инструкторът по оцеляване от Северна Каролина Уотс казва: „Номер 1 убиец навън е хипотермията. Намокряш се, телесната ти температура пада и си свършил. Може да стане в рамките на часове.“ Понякога атмосферните условия пречат на екипа да достигнат до участниците в продължение на няколко дни. Разбира се – истина е, че са наясно с рисковете, когато се съгласяват да участват, но няма ли нещо притеснително в това да гледаш предаване, което сякаш играе комар с живота на хора?

Така или иначе това е посоката, в която върви сървайвъл телевизията. Едно ново предаване, Tethered (Завързани), е за двама човека, завързани един към друг с въже. Други предавания са за хора, пуснати сами сред дивата природа за 6 седмици, друго такова се надява да го направи за 6 месеца. National Geographic вече обяви предаването си The Raft, което събира две двойки непознати в открито море и друго шоу, в което най-обикновен американец се опитва да оцелее, докато експерт по оцеляване му оказва съдействие посредством слушалка в ухото. Хоук смята, че мрежите са разбрали по погрешен начин нуждата от такива предавания. „Хората се интересуват от оцеляване, защото ги е страх от това, което може да стане с правителството, света, популацията, болестите и те търсят всяка частица знание, която могат да получат. А телевизиите си казват: тези хора искат повече опасности, нека им дадем повече опасности! Това, което създават е култура, която много бързо се движи към реалността на филми като „Бягащият човек“ – гладиаторско зрелище, на което всички се надяват да се случи нещо лошо, за да има по-голям рейтинг.

Ultimate survival Alaska

Обратно в колибата, бурята се е успокоила и Лъндин седи и яде риба тон от консерва. Телефонът му издава звук и той ми показва е-мейл от продуцентска компания. „Ново сървайвъл предаване. Не е намесена голота. Просто 42 дни в пустошта, разчитайки на нищо друго освен на уменията , съобразителността и волята си да оцелееш. Дрън-дрън-дрън…“ – чете той. Лъндин е получавал дори предложение за предаване, в което да отведе 12 кралици на красотата сред дивата природа, единствено носейки своите корони и ленти. „Не знам какво да кажа за това.“

Лъндин не се е отказал напълно от сървайвъл предаванията. В момента работи върху свое, което най-вероятно ще разпространява онлайн. „Знам, че може да проработи. Вече имам феновете. Сам ще си бъда телевизионна мрежа, продуцент и партньор с дистрибутори.“

Той казва, че би обмисли да участва в друго предаване, в което не той взема решенията, но за тази цел трябва да се чувства добре с хората, с които ще работи. Потенциалът на телевизията е твърде голям, за да бъде отписан. Дори на фона на всичките проблеми на „Двойно оцеляване“ една добра страна е видна: „Учех стотици, хиляди хора – на истински умения. Този уикенд проведох курс. Преподавах на 12 човека. По този начин мога да обучавам само толкова.“ Той оставя консервата и кима към вратата: „Ако мога да съм част от предаване, което кара децата да изгасят телевизора и да излязат навън – значи съм свършил работата си.“

Автор: David Peisner
Превод: Стефан Цветков
Редактор: Стоян Стоянов

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!

7 коментара

  1. Чудесна статия Тяна! Чудно защо няма коментари? Или всичко е ясно или колегите не са наясно още със становището си. Вярно че се коментира доста във форума, но в блога влизат хора които нямат регистрация и не коментират във форума. Интересно защо не се е разгоряла дискусията тук все още?

  2. Ами не знам?! Може на повечето да им идва „като гръм от ясно небе“, и да нямат още оформена позиция?
    Или просто не ги интересува… 🙂

  3. Аз харесвам повечето предавания, отбелязани в статията. И си мисля, че всеки със здрав разум, не би се подвел от показаните каскади там 🙂 Лично на мен, инстинкта ми за самосъхранение не би ми позволил някои неща 🙂 Както се казва, всеки си носи отговорността сам. Аз съм фен на Беър Грилс по същия начин ,както на Мел Гибсън или Брус Уилис. Трябва ли да дискутираме техните филми? Защото за мен тези предавания са филми с леки елементи на инструкции за оцеляване, защото има и някои добри моменти във всяко едно от тези предавания.

    • Ами то какво да се коментира – Беър Грилс винаги ми е бил смешен и страхотен пример -какво трябва да правиш, ако искаш сериозно да се прецакаш в дивото. Така наречените „военни експерти“ рядко ме вдъхновяват с уменията си за оцеляване – рядко имат такива, а отношението им към природата не само че ме отваращава, но е изключително вредно, ако щеш и като мисловна нагласа за оцеляване. Лъндин си ме радва, с изключение на това, че ходи бос – на кой му е необходимо да се разхожда из минно поле, надявайки се че няма да стъпи на мина (това ми е асоциацията за босоногото оцеляване).

  4. Добра статия за отрезвяване ! Подозирах някои неща за предаванията без да съм ровил по-подробно досега и тука се потвърдиха … Въпреки всичко си струва да се гледат – има какво да се научи от всеки един експерт. Просто трябва да се отсява приложимото от безразсъдното и рискованото .

  5. Факт е, че тези предавания се правят за шоуто, но има и истински неща. Лошото е, че зрителят е оставен в заблуждение, че нещата са „лесни“ или това е най-правилно в даден момент. Как обаче някой ще се научи, какво се прави, за да оцелееш в някаква екстремна ситуация, ако не се покаже, как става? Беар може да е всякакъв, може да му помагат много при „каскадите“, но е куражлия, защото подлага на изпитание собственото си тяло и разум.

    Интересно защо не се споменава нищо за предаването Marooned с Ed Stafford. Може би, защото човекът си „оцелява“ мирно и спокойно.

    Как бихте постъпили в сървайвъл ситуация: бихте оцелявали, докато Ви намерят или бихте се намерили сам, докато оцелявате?

  6. Много пъти съм се смял искрено с Бат Беар,верно че по-голямата част от тези филми са шоу,не че съм експерт но има хиляди неоправдани рискове които се предприемат и впечатляват младежите,като ги подтикват към безумни изпълнения. Никога,повтарям никога няма да тръгна само с един гол х–й(нож) из Буша за забавление!!! М/у впрочем оня ден се загубих в боровата горичка над Ст Загора…майтааааааааааааап! Без компас,дъжд и облаци….половин час си правих ретроспекция на движението и излязох на пътя,най-важно е да се запази спокойствие и трезва преценка на ситуацията в която си!

Коментарът ви е добре дошъл!

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.