Казвам се Стоян Стоянов. Роден съм в лето девето от стъпването на човек на Луната. От тогава-насам живея в квартал с колоритното име Дивдядово.

Женен съм. Имам двама сина.

В момента работя като системен администратор (мрежови сървъри, работни станции, Интернет и т.н.) в Шуменски Университет.

Това е моят блог за Бушкрафт, Примитивни технологии и умения, и живот с Природата. Любовта ми към нея е доста стара – толкова, че за началото само ми е разказвано, защото не съм бил на възраст, в която да го запомня. С други думи: била е в мен през цялото ми съзнателно съществуване. От игрите с буболечки и гоненето на гущери – през разходките сред нея сам, или с приятели, задълбоченото й изучаване „на терен“, или от книгите на пътешественици, естествоизпитатели, и специализирана литература, отглеждането в аквариуми, терариуми и кафези на почти всичко живо, за което се сещате, изучаването й в гимназията и Университета – до сегашното ми увлечение по бушкрафта, примитивните технологии, дългите самотни разходки сред пущинака, и насладата от общуването с нея.

Аз не претендирам да съм експерт във всичко това! Имам още толкова много да науча. По-сериозните ми занимания с бушкрафт са едва от година-две. Подсъзнателно обаче, това ми е било интересно и ме е привличало от доста по-дълго време. Като малък бях запленен от историята на Робинзон Крузо, и от книгите за хора, водещи примитивен начин на живот, добивайки и правейки всичко само с двете си ръце и съобразителен ум. Издирвах подобни книги в библиотеката, четях ги, и след това се опитвах да пресъздавам на практика някои неща от тях.

Често въвличах в това и връстниците ми от тайфата. Копаехме землянки, строяхме колиби от дърво, папур и трева, правехме лъкове, копия и дървени прибори. Ловяхме риба, раци, жаби и миди от близките водоеми, след което ги печахме на импровизирани шишове и скари, и хапвахме около огъня. Изкарвахме от сутрин до късно вечер сами из полето или гората, само на вода от изворчетата, и това, което намерим за хапване по пътя. Е, често и ни поступваха и наказваха за това после, но никога не успяха да ни откажат да го правим! 😉 Спяхме сами по язовирите и в гората още от 13-14 годишни. Може сега това да ви изглежда като незаинтересованост на родителите ни, но тогава времената бяха други. Сега едва ли всичко би било същото, за съжаление.

За известно време бях се пооткъснал от Природата, и се увличах от компютрите. Е, няма лошо, защото сега този блог вероятно нямаше да съществува! „Всяко зло – за добро!“, както са казали хората. И друго, което пак е казано е, че „Старата любов ръжда не хваща!“. И ето, че тя се върна с нова сила преди няколко години. Е, вече с малко по-различна насоченост, но…

В търсене на информация в Интернет за тези мои нови интереси разбрах, колко много неща още има да бъдат научени. Разбрах също и колко малка част от всичката тази информация е достъпна на родният ми език. Помислих си: „Какво бих правил, ако не разбирах поне задоволително добре руски и английски език?“. Колко би ме спъвало това.

По същото време вече бях пуснал тестов блог на един от компютрите си вкъщи. Беше нещо като личен дневник, в който честно да си кажа, се чудех какво толкова да пиша, и вероятно той би изчезнал след няколко месеца, ако не ме беше осенила идеята: Защо да не го ползвам за популяризиране на тези знания и умения? Защо чрез него да не представям в обобщен и достъпен вид поне част от нещата, които ежедневно прочитам и научавам? И защо да не споделям своите преживявания и впечатления от всичко това, което се превърна в моя страст?

И така блогът ми стана тематичен. Той е и нещо като хронология на процеса на моето обучение. На усвояването на знания и умения, както и на опита ми за завръщане към нещо, до което съм бил по-близо преди.

Бих се радвал, ако всичко тук ви хареса! Ако намерите тук полезна информация. Бих се радвал, ако с негова помощ ви превърна в съмишленици, и заедно продължим да се обучаваме, за да ставаме все по-добри!