Тази статия е за паленето на огън с помощта на кутия от напитка и шоколад или паста за зъби.
Ключът към успеха в паленето на огън по този начин е, да се полира до огледалност дъното на кутията, което има идеална форма на рефлектор, с който да се фокусират слънчевите лъчи в една точка.
Ето как изглежда дъното на кутията, преди да бъде полирано. То не е достатъчно блестящо, за да концентрира достатъчно слънчевите лъчи и да се запали огън.
Ето тук идва ролята на пастата за зъби или шоколада.
Пастата за зъби и шоколада съдържат в себе си дребни твърди частици, които действат като фин абразив и са идеални за фино полиране.
Слагате малко паста за зъби или парче шоколад върху дъното и с помоща на вълнен парцал или хавлия, започвате да търкате кръгообразно. Ако материала посвърши – изчистваме и поставяме нов.
Ще ви отнеме поне час интензивно търкане, за да постигнете приемливо полирана повърхност. По-бързо може да се справите със специалните шлайф-пасти и ювелирни мазила.
Как да преценим кога дъното е достатъчно полирано? Готово е, когато има вид на вдлъбнато огледало и отразява сравнително ясно обектите, поставени близо до него.
Стигнахме до момента, в който трябва да запалим огън с полученото вдлъбнато огледало.
За целта ви трябва ясен слънчев ден. Вземете парче лесно запалим материал. Памук, салфетки и тоалетна хартия, сламки или прахан – всички са идеални.
Насочвате дъното на кутията към слънцето и поставяте парчето материал, който искате да запалите, пред него. Гледайте то да е сравнително тънко, за да закрива възможно по-малка повърхност от дъното на кутията, и така да се фокусират повече слънчеви лъчи.
Намерете оптическия център на огледалото и задръжте така, докато материала се овъгли и запуши. Оптическия център се намира, като отражението се фокусира в малка, много ярка точка.
Това беше накратко принципа на този метод за палене на огън.
Ето и моето мнение за него:
Видях този метод на няколко места в нета. Изглеждаше обещаващ и реших да го пробвам. Резултатите обаче бяха леко разочароващи.
Още отначало ще кажа, че аз не успях да запаля огън с това нещо. Полирането никак не е лесно с описаните материали. Отнема доста време и количество шоколад или паста. Мисля, че човек, в реални условия, трябва да няма никакви други алтернативи, за да опитва да запали огън точно по този начин. Ще бъде истинско разхищение на ценен енергиен източник (говоря за шоколада), а и по принцип е малко вероятно да имате кутия от безалкохолна кутия със себе си. А и дори да имате, може да ви липсва нещо друго, което е ключово в дадената ситуация.
Като цяло в този метод има малко място за импровизации и точно това на мен не ми допада.
Като се замисля за търкането, бих предпочел дори метода „огнен плуг“, който е най-обикновенния начин за палене на огън с триене на дърво.
Съжалявам, ако съм разочаровал някой, но това е моето мнение. А и някой от вас може да ме обори. Моля, направете го по всяко време 🙂
Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви! |
[wp:svejo-net]
24.04.2009 at 17:11
Не се съмнявам ,че този метод е възможен но в полеви условия и с тези материали за полиране -си е лудо търкане за нищо. Много по лесно е да се запали огън с презерватив пълен с вода.Не зная само дала съвремените които са все с лубрикат ще свършат работа .Трябва да го проверим.За същата цел мисля ,че ще стана и силно разтегнат пръст или парче от медицинска латексова ръкавица .Понякога се срещат и гумички за капкомер от полупрозрачен латекс които ако ги разпънем повече, стават прозрачни и ще могът да концентрират светлина като леща.
25.04.2009 at 16:35
Потвърждавам: това с полирането е трудна работа…. аз пробвах преди няколко дни да полирам дъното на „джобен примус от кутия за бира“.. ползвах паста и парче плат закрепено на една машинка с която пробивам дупки в печатните платки (доста бързо върти).. за 10тина минути не стигнах до никъде.. представям си на ръка какво би било.. наистина ако се наложи по добре да вземеш два камъка и да ги блъскаш..
14.09.2009 at 17:45
Мисля, че знам защо не е станало. Заглавието е „Палене на огън с помоща на кутия от безалкохолна напитка.“ , а ти си ползвал кутийка от „Kamenitza“ което е бира => алкохол и можеби заради това … :), а може и да греша незнам 😛
14.09.2009 at 18:20
Ще приема коментара като шега. 🙂
15.09.2009 at 13:42
joy_boy аз упитах със по-грубо парче плат и отначало използвах само плат и чак след това включих паста и след това шоколад стана направо огледало ,но нямам време да пробвам близките дни ще упитам
15.09.2009 at 14:09
Във Ловци на Митове успяха да запалят огън след 8 часа търкане ,а аз след 2часа достигнах 89 градуса а за възпламеняване май трябваха 300 не сам сигурен !!!
11.01.2010 at 5:57
Интересна статия 🙂
Ключът е идеалното полиране, за да имате успех изборът на материали за полирането е много важен. Базирайки се на скромния ми опит мога да заявя че най – добре се полира с паста за зъби Поморин и парче вълнен(памучен) плат. Не всяка паста за зъби става за полиране, особенно ако е от „корекомските“, избелжащи с гранули… Пастата за зъби която се ползва за полиране трябва да е гладка, финна класиката в жанра е Поморин. Преди години като нямаше полир и пастир пасти моя комшия си пастираше ладата с Поморин, наблюдавал съм процеса и съм се възхищавал как изчезват драскотинки по боята и колата става лачена. Вълненото парче плат е вторият ключов елемент, задържа пастата и е леко абразивна материя. Така се полира грубо, тоест повърхността не става огледална, за финно полиране се използва памучен плат, за постигане на огледалност. Приложение може да намерите в ежедневието – с Поморина може да си премахнете драскотините по капачета и дисплеи на телефон, одраното от клоните на колата… изпробвано е лично.
Стояне, докато писах поста и ме осениха няколко идей за въпросното дъно на алуминиева кутиика от безалкохолно – освен че може да се запали огън става и за сигнализация – като огледалата при аборигените, а пък и ако сме на няколкодневен къмпинг без кола на която да ползваме огледалото – може момата с нас да го ползва да се огледа(все пак жените са суетни) или може да го използваме като огледало да се избръснем особенно ако имаме тази чудесийка която скоро мисля да си я взема
http://img29.imageshack.us/img29/6875/ckrdb.jpg
14.01.2010 at 10:32
Полирането не е за нервни хора.Аз например си търках спокойно цял ден(нямаше какво да правя в дъжда) и огледалото стана почти перфектно.Казвам почти,защото на дъната на тези кутийки има едни набити номера,които няма как да се премахнат и леко разфокусирват лъчите.Използвах кутийката на примусчето,за да не се налага да търкам,когато ми потрябва,а да си вървят комплект.На другият ден имаше променлива облачност и когато се показваше слънцето,успях да си запаля няколко цигари спокойно(за съжаление пуша ,засега).Големият майтап беше,че докато се човърках из гаража на село,открих старо прожекционно апаратче(те нали имат такова огледало зад крушката).Оказа се,че това огледало пасва точно на дъното на кутийката-язък за труда!Естествено,не може да се залепи на дъното на примусчето,защото то се нагрява доста,но може да се залепи на изрязано друго дънце,което да се използва за капаче за гасене на примуса.
Та това от мен.Опитът-успешен,но не е за правене в полеви условия!
10.08.2010 at 14:06
Здравей, поздравления за блога, много е интересен! Аз от скоро го следя и се надявам да не се изкажа неподготвена и не по темата, но вместо да се лъскат кутийки не е ли по-добре човек да си носи едно малко огледалце-спестява всички тези усилия. Като дете имах острилка с малко кръгло огледалце с размерите на монета от 5ст, което след като махнах от нея без проблем се смества и в кутийката за оцеляване, а е много по-ефективно. Аз лично винаги имам и по-голямо. А и малка сгъваема лупа върши същото.
10.08.2010 at 22:04
Катя, да си носиш запалка е още по-добре, ако ще опират нещата до носене. 🙂 Идеята на публикацията е, че когато нямаш нищо, което „да си носиш предварително“, но ти попаднат материалите, необходими за този метод, да знаеш как да го направиш. 😉
28.10.2010 at 16:28
Без никаква подготовка може би става с бакелитено копче от балтон, сако, анорак и т.н, но да е по-големичко и да е по твърдо. Най-добре да е бакелит. Със здрав конец, двоен през дупките на копчето и почваме да го усукваме. След това почваме да разтягаме краищата на конците и да отпускаме. Получава се много добра скорост на ръчен полеви ъглошлайф с диск за неметал. След това търсим някъде да го отъркаме. Аз лично съм пробвал във фасунга от лампа, но може и на други предмети стига да са твърди и най-вече бакелитени.Ефектът е поразителен: фасунгата така се нажежава, че става червена от високата температура. След това можеш да си запалиш огън. Ако не можеш да си запалиш огън, най-вече можеш да си запалиш цигарата убеден съм. С кутийката от безалкохолно само съм чувал, че се правят някакви дупки в нея,слагат се борови кори и става страхотна полева печка, а ако се загърнеш с едно парче найлон може да получиш направо топлинен удар. Това е за оцеляване в гората, но точно как се прави печката искам да науча! Хай със здраве!
15.02.2011 at 21:37
Темата е добра аз правих такова нещо ама нищо не направих.
Само да кажа че заглавието нее подходящо защото пише че се прави от кутийка от безалкохолна напитка а аз забелязах че това е бира. 😀
16.02.2011 at 19:33
Биг Бой….от къде да си купим „Поморин“?….
16.11.2011 at 14:52
Гледах едно клипче във един форум което бяха постнали та клипчето от имаше сянка точно отгоре и ми се струваше като лупа та той запали сигурен съм че е лупа виждам че и ти си писал в самата тема и си дал своето мнение даже мога да ти дам линк и също така съм съгласен с твоето заклшчение след опита и мисля че само мога да ти се възхищавам на блога 🙂
16.11.2011 at 14:58
Да, гледал съм и аз същото клипче. Беше измама. Беше използвана лупа, която оставаше извън кадър. Само се чудя, как никой друг не го беше забелязал. 🙂
17.11.2011 at 18:07
аз наследствено съм наблюдателен 🙂
07.11.2012 at 9:23
Мързи ме да чета всички коментари, но основната идея Стоян я е схванал, няма да стане с дъно от бирено кенче. За да се фокусира светлината е важно геометрията на повърхността да го позволява – тоест, ако дъното на кенчето не е идеална парабола (хипирбола или квото и да е там, четете линейна оптика), колкото и да го лъскате и калайдисвате, нищо няма да стане. А че дъното на кенчето не е проектирано за целите на инженерната оптика, може да сте сигурни. Друг е въпросът, че пастата за зъби е много груб абразив, за да се получи огледална повърхност. За шоколада – не знам какво абразвно има в него…
08.02.2015 at 12:59
Мисля, че какаото му е абразива на шоколада.
… от което си задавам въпроса, дали няма да е по-добре да се оплеска човек с малко какао на прах, преди да мине на по-фин абразив, като шоколада? Разбира се за предварителна подготовка, а не за полево изпълнение.