xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

„Запознаване“ с Беър Грилс

| коментара 14

Преди ден-два заредих няколко торента да се теглят. Man vs. Wild със Bear Grylls (Season и 1 Season 2) и колекция от филмите на Ray Mears. Тъй като не са от български тракер, максималната скорост, с която ги тегля, не е чак толкова голяма. Няма много seeder-и. Рядко успявам да залепя 100К. Ще почакам някоя друга седмица, но няма как (това с Рей Миърс е 17 Гигабайта).
Все пак днес се бяха изтеглили два от филмите с Беър Грилс и имах удоволствието да ги изгледам. Сериите са с продължителност около 45 минути всяка.
Тези, които гледах, бяха за оцеляването в пустинята Мохаве и дъждовните гори на Коста Рика.

Бях чувал за Беър Грилс, но не очаквах да бъда толкова изненадан и удивен от видяното. Това е може би най-смелия и безразсъден специалист по оцеляване, който съм виждал. Или безразсъден, може би, само на пръв поглед. Явно си има някакъв опит човека. А може би смелост му дава и снимачния екип, който не се вижда в кадър, но все пак е там, и смятам, че би помогнал много, ако се случи нещо с водещия.
Но дори да е така, все пак големи рискове поема тоя човек. В тези две серии го видях да скача от 4-5 метрова височина, да се изкатерва по почти отвесен гладък камък, от който, ако падне, го очакват около 20-тина метра падане… да се изкачва в каньон с мокри дрехи и обувки, където пак можеше да падне от 20-тина метра височина… да плува под вода без да знае колко му остава до отсрещния изход… да слиза по 15-тина метров водопад само с някакво въже от лиани, както и много други. И всичкото това без никакво осигуряване.
Пак повтарям – най-безумно смелия специалист по оцеляване, който съм гледал. А това е само началото. Като го гледа човек и се сеща за Стив Ървин.
За разлика от останалите, които съм гледал, този е човека, който оцелява с най-малко вещи в себе си. В пустинята Мохаве в себе си имаше само манерка с вода, Ferro Rod, сгъваем нож и дрехите на гърба си. В Коста Рика – нож, манерка и паракорд.
Интересните неща, които научих, са: намиране на вода в пустинята по звука на насекомите (където се чуват повече – там вероятно има вода) и охлаждане на главата, като се използва долната памучна фланелка, напоена с урина.

Утре (надявам се), вероятно ще изгледам още две серии. Нямам търпение 🙂

А иначе денят беше спокоен откъм инциденти и натовареност в работата. Дето казват хората – „Като сме най-зле – така да сме.“ 🙂

14 коментара

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d bloggers like this: