Единственото нещо, заради което очаквам неделните дни е, че по Дискавъри дават Рей Миърс. Всяка неделя между 11:00 и 12:00.
За непросветените – това е един от най-известните (поне медийно) експерти и инструктори по оцеляване.
Изгледал съм няколко сериала с него, но сега се сещам за два – „Наръчник по оцеляване“ и „World of Survival“, което тече в момента. Днес даваха за местните начини за оцеляване в Танзания и Монголия.
Може би инспириран от гледаното, реших следобед да опитам да запаля огън по начина, който Рей Миърс често показва във филмите си.
Необходими са пръчка от твърдо дърво, едно парче по-меко дърво и едно по-твърдо и по-дълга пръчка, от която с помощта на въженце се прави малък лък.
Ще приложа снимков материал, но по-късно, поради причини, които ще изложа по-долу.
Та значи идеята е следната: издялква се от твърдото дърво права, около 20 см дълга, с дебелина колкото пръст пръчка. Краищата й се заоблят.
В парчетата дърво се правят с нож вдлъбнатини, където да пасват краищата на пръчката. По мекото парче е това, от което ще се получи въглена, с който ще се запали огън. То стои отдолу. Пръчката се слага в примка (усукване), направена от въжето на лъка, и се поставя вертикално в дупката на долното парче дърво. С другото парче дърво, в което също има дупка, се притиска пръчката към долното. С движение напред назад с лъка се получава въртене на пръчката, при което се развива температура, достатъчна за да овъгли дървото.
Аз този път не успях да получа огън по няколко причини:
1. Не бях се подготвил достатъчно. Първоначално почнах с пръчки от дърво, което не е подходящо за тази цел. Дървото беше топола и беше много сухо. При триенето така се полираше, че ставаше като стъкло и не можеше да се нагрее достатъчно. Смених го с габър или цер.. не можах да го позная точно какво беше.
2. Вторият проблем: въжето с което започнах беше капронов канап усукан двойно. Достигнах до извода, че въжето трябва да е по-дебело. Тънкото въже лесно прави улеи в дървото и така ги заглажда, че безпроблемно се плъзга в тях, без да върти пръчката. По-късно разбрах, че и се протрива и къса по-лесно.
След това смених въжето с някакво памучно за простори. Пак лоша идея. Тук разбрах, че дори да е по-дебело въжето е добре да не е памучно и да не се разтяга лесно, защото отхлабва опъна на лъка и пак започва да се приплъзва вместо да върти.
3. Трябва ви хубава еластична пръчка за лъка. Аз започнах с алуминиева тръба, която след известно въртене се огъваше, макар и леко, и отхлабваше въжето. После в тъмнината (стана към 19:30 часа) намерих само някакъв къс. дебел и чепат клон, който ако нямаше собствена извивка, нямаше да мога да го извия на лък. В крайна сметка не спечелих много, тъй като той нямаше еластичност и не можеше да опъне въжето, ако то се разхлаби.
И след всички тия провали, все пак успях да накарам дървото да почернее и пропуши, но само до там. В момента, в който се появяваше пушек и вече почти щеше да се получи въглен, или въжето почваше да приплъзва, или се късаше.
Ако бях се подготвил предварително както трябва, вероятно за максимум 5-6 минути щях да успея, но…
Точно по тази причина не съм сложил снимките, които направих. Реших да го направя при следващия ми УСПЕШЕН опит 🙂
Та извода ми от цялата ситуация: Не е толкова лесно да се запали огън по този начин. Трябва предварително добре да се приготвиш.
За следващият ми опит съм решил да си изплета капроново въже с дебелина поне 3 мм и да си намеря добра еластична пръчка за лък.
29.06.2009 at 8:30
Има и друг вариант, който не съм тествал. Значи трябва ви едно фенерче със батерийки и стърготини от желязо, но много ситни. Махаме лампата и допираме желязото. След това би трябвало да се получи нещо като въглен. Изглежда ми възможно понеже със батерията на gsm-a медната жичка изгаря за секунди, или ако е по-дебела се заварява.
29.06.2009 at 8:35
Теодоре, вариантите са много повече, но не са тема на тази публикация.