xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Пътуване до Никопол

| 1 коментар

Днес брат ми ни докара до Никопол, където Теодора и малкия ще останат през следващата седмица на гости. Не бяхме идвали година и половина. Румбата пък въобще не беше идвал.
То и повече заради него дойдохме де… да му се порадват другите баба и дядо, че те само 3 пъти са го виждали, а той след 20 дена става на годинка.

Тръгнахме в 9:00 и бяхме тук около 12:40.
Починахме малко, хапнахме и като му се понарадваха малко, излязохме със тъста и брат ми да се поразходим из града. Ходихме по крайбрежната улица, минахме през новия митнически пункт на ферибота Турну Магуреле-Никопол, който трябва да заработи тази година. Като го видях за пръв път преди около 2 години, беше още на фаза „основи“, а сега вече е напълно завършен и много красив.
До един изгорял дънер на крайбрежната улица видях най-големия вид оса, която се среща в България – Сколията (Megascolia bidens). Това чудовище е дълго повече от 4 сантиметра. Да си призная, дори не знаех, че има толкова голяма оса в България. Разбрах го после, когато се рових из Интернет, за да разбера какво точно съм видял. А там си прелитаха десетки такива. Най-голямата, която видях, беше дълга поне 5 сантиметра. Жалко, че нямаше как да ги снимам. После се опитах да сваля с един отчупен клон някоя, но така и не успях да ги уцеля. Надявам се когато отида следващата неделя, да ги видя пак, и този път да успея да снимам някоя.

След това се качихме на паметника в чест на превземането на Никопол от руските войски през 1877-ма година. Малко се поизпотихме, понеже денивелацията е поне 100 м и има доста стъпала до горе.
Оттам слязохме до църквата „св. св. Петър и Павел“, която датира от XIII-XIV век.
Следващата посетена от нас забележителност беше чешмата „Сютлийка“, която сред местните е известна като „чешма Елия“. Тя е изградена по римско време в памет на жената на един римски благородник. В галерията съм поставил и снимки на плочите с превода на надписите над чешмата. Стиховете са много красиви, но и малко тъжни.

С това обиколката ни по културните забележителности приключи.

Отидохме да позаредим набързо батериите с някое кюфте и решихме да половим малко риба.
Бяхме на Дунава от около 20:00 докъм 22:30.
Хванахме 4 сомчета, но двете oт тях пуснахме, понеже бяха по-малки от позволеното.
Докато ги изкормвах и почиствах във водата, успях да хвана и два рака, които се полакомиха да хапнат от остатъците и излязоха изпод камъните.

Снимките, които направих днес, съм сложил в отделна галерия наречена „Пътуване до Никопол“.

Утре си тръгваме за Шумен.

Един коментар

  1. SUPER!!!!!!!!!

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d блогъра харесват това: