След края на работния ден реших да се поразходя из полетата под Дивдядово, и по-точно местността „Голям Батнивец“.
Това е слабо посещавано място, така че човек може поне замалко да остане на спокойствие и да поотпочине от монотонното и изнервящо ежедневие.
Пътьом взех от магазина две парчета наденица, а от вкъщи – малко лук, хляб и подправки, със намерението да си направя набързо две шишчета. Стегнах раницата набързо и тръгнах.
Още докато излизах на улицата забелязах, че се събират дъждовни облаци и вятъра се засилва, но прецених, че вероятността да завали е минимална, така че не се разколебах.
Тъкмо стигнах на 200 метра от чешмата Голям Батнивец и като се обърнах назад към Шумен видях, че там вече вали доста силен дъжд.

Над мен обаче беше сравнително ясно, а и вятърът духаше към града, така че вероятно облаците нямаше да се придвижат насам.
Когато стигнах до мястото, където смятах да постоя и да запаля огън, бях разочарован от високата и гъста трева, която беше обхванала цялата долчинка. Нямаше никакво място за сядане, камоли за огнище.
Все пак реших да запаля огъня до чешмата върху купчина от камъни. Тъкмо намерих суха трева и клечки за разпалки и започна да прекапва.
Междувременно вятърът се беше ориентирал в противоположна посока, и беше докарал дъждовните облаци насам. С голям яд и съжаление захвърлих разпалките, които още бяха в ръцете ми, и забързах към къщи. Толкова обаче бях се навил да ям наденица на шиш, че не се сдържах и вървейки изядох едното парче и 3 филии хляб.
През цялото време пръскаше дъжд, но след като стигнах до околовръстния път разбрах, че все пак няма да се измокря до кости. Така и не заваля като хората. Само се намокрих до коленете от газенето в мократа трева.
Като се прибрах вкъщи, естественно дъждът спря съвсем.
Жалко, че така се провали набързо планирания ми „пикник“. Другият път се надявам да се получи по-добре.
Междувременно направих и няколко добри снимки на насекоми, които поставих в галерията. Между тях беше и хубава снимка от близо на голямо водно конче.

Ако времето беше хубаво, едва ли щях да имам възможността да се приближа толкова близко до него, че чак да го пипна ако поискам.
Както са казали хората – „Всяко зло – за добро.“