xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Разходка по Шуменското плато

| Няма коментари

Най-накрая успях да изпълня желанието си да се поразходя из гората по платото.
Толкова много месеци си казвах „тая събота… следващата събота…“. Днес обаче реших най-накрая да изпълня обещаното.

Тъй като го реших късно (някъде към 13:30), трябваше да изчакам да се позалхлади към 16:30 и тогава да тръгна. Разходката щеше да е кратка (докато се стъмни) , затова и взех малко екипировка със себе си. Взех малката си раница, с която ходя ежедневно, манерка, ножът „Мора 2000“, туристическа брадвичка, фенерче, компас бусола, карти на платото, джобния комплект за оцеляване, фотоапарат и репелент „Випразин“.
Бях готов някъде към 17:00. Малко закъснение в плана, заради хрумвания в последната минута. Като завършек на подготовката намазах ръцете, врата и краката си с Випразин, нарамих раницата и потеглих.

За да наваксам непланираното закъснение, реших да не губя повече време в търсене на удобни и заобиколни пътеки, и да тръгна по най-прекия път нагоре – правата линия.
Качих се през Училището нагоре към нашето лозе, което е във вилната зона над Дивдядово.

До тук беше лесната част. Пътечката, водеща от лозето ни нагоре към пътя, разделящ вилната зона от гората, беше толкова изоставена и обрасла със всякакъв вид треви, драки и увивни растения, че едвам си проправих път нагоре.
По едно време си мислех, че вървя по обраслата пътека, а то се оказа нещо като платформа, образувала се от няколко паднали дървета и увивни растения, която в един момент не издържа и се продъни под краката ми. Заплетох се до кръста в тия трънаци и с цената на много прах и драскотини успях да се измъкна от тях.

Криво-ляво стигнах до пътя и започна катераческата част от разходката ми. След първоначалните няколко метра стръмен, ронещ се под краката ми склон, следваше малка горичка от ниски борчета и различни храсти, която пресякох на четири крака.

Оттук нагоре започваше обрасъл тук-там с храстчета и смрадлика сипей, образуван от различни по форма и големина варовикови парчета, отлюспили се с годините от скалите по-нагоре.

Изкачих го на зиг-заг, поради големия наклон (поне 60 градуса), като отвреме-навреме спирах да почина, да направя някоя снимка и да се полюбувам на гледката.
Сипеят завърши при няколко големи, огладени от времето скали.

Първа спирка - нашето лозе. Поглед към Дивдядово.Край на вилната зона. Започва гората.Сипеите може да са чист, но не толкова лесен път нагоре. Сипеите обикновенно свършват до скалата, от която са образувани. Ше изкачим и нея.

Изкатерих се по тях и влязох в гората. Още не бях стигнал върха, и в горичката се натъкнах на още една стена от скали. Те бяха скрити от дърветата и в мрака образуван от сенките им, приличаха на древен град на инките, отдавна загубен в джунглата. Последва ново катерене и излязох на малко открито място върху скалите, от където се откриваше чудесна панорамна гледка над Дивдядово. Тук поседях повечко и направих малко снимки. Тъй като при мен беше сянка, а в Дивдядово слънцето още грееше, човек има усещенето, че седи пред огромен кино екран, на който се прожектира триизмерен филм.

Бях стигнал най-високата част. От тук вече щях да следвам по-често хоризонталната линия. Отсякох си с брадвичката хубава и здрава тояга, която да ми е от помощ, ако се наложи. Кой знае… наблизо се чуваха човешки гласове (мразя човешкото присъствие, когато съм сред природата), а с тях можеше да има и кучета. Пък и да не е за това. Доста ми помагаше при разчистването на пътя.
По-късно обаче, при слизането, бях принуден да я изоставя, заради почти непроходимия гъсталак.

Отначало бях решил да стигна до заслон „Детелина“, където знам че има чешма, откъдето да напълня манерката си. Нагласих посоката на компаса и тръгнах навътре.
Гората по платото е съставена предимно от ниски и криви дървета габър, през които е трудно да следваш правилната посока.
Стигнах до малка полянка, образувала се от падането на едно малко по-вискочко дърво. Седнах замалко на него да почина и да глътна малко вода.
Учудих се колко по-хладно е тук. Бях само по фланелка и чак ми се прииска да бях взел и нещо връхно в раницата си.

Като погледнах часовника си разбрах, че едва ли ще се върна по светло, ако реша да ходя до заслона. Затова реших да кривна малко на изток и да сляза надолу по пътеките, които водят към Дивдядово.
Точно като по поръчка попаднах и на нещо като стара пътека, която сочеше точно в тази посока. Като изминах около 300 метра по нея, тя свърши в един дол, който водеше надолу към ниското.

Тук беше толкова мрачно, че можеше да се направи задоволителна снимка само ако апарата стоеше на статив. Добре, че си взех джобния. Така и не успях обаче да снимам една червена калиморфа, която стоеше на сянка върху един дънер.

Поех по дерето надолу и за известно време се движех доста добре и на чисто. Скоро обаче то завърши със скален отвес в восочина около 6-7 метра. Не ми се рискуваше да слизам по него и реших да се върна малко нагоре, за да намеря обходен път.

Вече сме на върха. Панорамна снимка на Дивдядово.Вече сме на равното. Кратка почивка върху дънера на повалено от бурите дърво.Деретата са удобен начин, да слезеш в ниското. Просто трябва да ги следваш.Но удобните за слизане дерета понякога могат да ни подготвят изненада. Като например 6-7 метров скален отвес. Ако не сте добри в катеренето, по добре е да намерите друг път.

Намерих го стотина метра по-нагоре. Не че и той не изобилстваше със скални тераси и огромни канари, подкопани от водата и дърветата, но поне бяха по-ниски и проходими.
Веднага след като ги преодолях обаче, се озовах в по-ниска местност, която ми напомни за премеждията ми по пътечката над нашето лозе. Изсъхнали и нападали дървета, храсталаци и треви, всички оплетени в еднородна маса от многото увивни растения. Истински ужас за решилият да ги прекоси. Тук захвърлих и тоягата си. Пречеше ми неимоверно.
След петнадесетина минути лазене, провиране и разкъсване на лиани, реших че в екипировката си задължително трябва да включа и мачете.
Веднага след успешното ми измъкване от този ад, целият в прахоляк и одрасквания, се озовах в гъсталак от висока почти до гърдите коприва. Жалко, че захвърлих тоягата. Но и с крака се справих добре. Не отнесох нито едно ужилване.

Като се ослушах, дочух шум от течаща вода. Тръгнах в тази посока. Намерих отворена каптажна шахта на водопровода, захранващ част от Дивдядово с питейна вода, както и чешмата „Извора“ до комплекс „Бохеми“. Желязната врата липсваше и надолу се виждаше десетина метрова шахта, на дъното на която имаше водопроводни тръби с кранове.
Ако скобите в стената не ми се виждаха толкова ръждясали, можеше и да сляза. Добре, че си бях взел фенерчето, та да огледам малко.
Жалко, че към такова важно нещо, като питейната вода на хората, се подхожда с такова нехайство. Всеки може да влезе или да хвърли нещо вътре, както и някое животно да падне долу и да умре, заразявайки водата при разлагането си.

Оттук надолу вече си личеше, че има пътека. Дори имаше маркировка по дърветата. Гората почна да се разрежда и пътеката се ошири. Не след дълго пред мен се показа комплекс „Бохеми“ и водещия надолу асфалтов път.
Време е да се прибираме!

Занемарена каптажна шахта. Ето, че и вода можете да намерите, ако търсите по-старателно.Гората свърши. Пред нас е комплекс "Бохеми". Време е да се прибираме.

Снимките, които направих по време на разходката си, организирах в галерия-фоторазказ под наименованието „По Шуменското плато – 12.07.2008“.

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!








Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.