„Изчезналият свят“ – Йозеф Аугуста; Наука и изкуство; 1983 г.

Това е следващото ревю на книга, която без съмнение бих сложил в списъка с произведения, които са оставили силни впечатления в мен и са станали едни от любимите ми четива.
Прочетох я за първи път когато бях на 10-11 години. Даде ми я моят кум. Естествено тогава все още бяхме две момчета-приятели от две приятелски семейства.

Книгата веднага ме грабна и я прочетох почти на един дъх. После я препрочитах отново и отново, когато сметнех, че съм я позабравил.

Това е малка книга, която е събрала в своите 168 страници цял един свят. Даже няколко светове, отдалечени на милиони години един от друг.
Авторът й е световноизвестния чешки учен-палеонтолог Йозеф Аугуста. В нея той разказва за историята на живота на Земята. Научните му познания му позволяват с невероятна детайлност и достоверност да опише живота на Земята през различните ери, животните и растенията които я обитават и взаимоотношенията между тях.

Ще си позволя да препиша увода на самата книга, защото той е завладяващ и дава, макар и бегла представа, за това, което ни очаква нататък:

„От дълбоките пропасти на безкрайното минало, в което столетията не са нищо друго освен нищожни песъчинки в огромния пясъчен часовник на вечността и в което хубостта и ужасът на някогашните светове са обвити с хиляди гъсти покривала на тъмна забрава, ще изплуват пред очите ти, драги читателю, непринудено нарисуваните картини от толкова далечни епохи, че би било смешно да ги броим по години и столетия.

Любознателният човешки дух като с вълшебна пръчица превръща мъртвите камъни в оживели наново страни, които някога, много отдавна са сияели от бляскава зеленина със сребърни ленти от реки, потоци и бистри планински ручеи, превръща ги в страни, които са били покрити с обширни вековни гори, необятни езера, бездънни блата, еднообразни пясъчни пустини или безкрайна морска шир.

Като с вълшебна пръчица открива човекът тъмните глъбини на непознатото минало, за да блеснат пред очите ти в слънчевата светлина на ясния ден, в здрача на тихата вечер и в тъмнината на нощта, при хубаво време или в развилняла се вихрушка и в грохота на бурята.

От зоркия поглед на човека не остава скрит и животът на първобитните същества, които, сякаш освободени от магията, изскачат от каменните си гробове и пак заживяват, както са живели, и пак си пробиват път през мъките и теглилата на всекидневието.

И знай, драги читателю, че разказите за тези вълшебни страни и чудни същества са само незначителни събития, дребни случки от възхитителната праистория на развитието на Земята и нейния живот.“

След това следва едно не по-малко завладяващо начало на първият разказ. Сигурен съм, че ако започнете да четете книгата просто така, за да уплътните малкото свободно време вечерта преди да заспите, както направих аз, има голяма вероятност да се разсъните и да окъснеете.

Книгата е сбор от няколко разказа, всеки от които се развива в определена ера от историята на Земята.
Разказите са подредени хронологично, като се започва от най-ранния в историческо отношение и се стигне до разказа за живота на пещерните хора.
Имената на разказите са: Изчезналият свят, Последният път, Змейският залив, Надценени сили, Страшното езеро, Проигран живот и Тайнственият кумир.
Те изобилстват с невероятни художествени описания на местности, животни и растения, толкова ярки, че понякога ти се струва, че ги виждаш пред себе си.
Към разказите има и красиви рисунки, показващи ключови сцени.

Първият разказ е за живота през горния карбон, палеозойската ера. Основни действащи лица са земноводните, насекомите и някои древни влечуги.
Вторият е за гигантските влечуги платеозаври, които са живели някъде в днешна Германия през триас (мезозойската ера).
В третия се разказва за живота в морето и крайбрежието му също през триас, в същата област на днешна Германия.
Четвъртият разказ се развива в щата Уайоминг (Северна Америка) през късната кайнозойска ера. Главни герои са древни хищни и тревопасни бозайници.
Петият разказа е за природата и нейните обитатели през неогена в днешна Чехия.
Действието на шестия разказ се развива някъде в Европа през плейстоцена на неозойската ера.
Последният разказ се развива през палеолита и разказва за живота на първобитните хора някъде из пещерите на днешна Чехия. Много поучителен и интересен разказ за оцеляването на малка групичка първобитни хора, които са се отделили от голямата общност и изкарват една гладна и студена зима сами в малка пещера.

Светът и характерите във всеки един разказ толкова се отличават един от друг, че читателят може само да се изумява колко различен е бил живота на Земята през различните периоди.

Тази книга ми е донесла толкова приятни моменти през зимните вечери, когато навън бучи вятъра, а аз си лежа в топлото легло и странствам сред невиждани от човешко око светове, виждам отдавна изчезнали животни, и си мечтая поне за миг да съм там.
Какви вселени откриват децата в няколко листа хартия. Ще ми се още да можех така.

С две думи – Препоръчвам книгата на всеки, който се интересува от природата, живота и историята на Земята. Не на последно място и за тези, които обичат хубавите художествени описания.
Жалко, че вероятно не може да се намери никъде, освен в библиотеките. Все пак е издадена в България през 1983-та, а е написана през 1971-ва.

Класика.