Гледах един филм по National Geographic. Казваше се „Silence of the Bees“ (Мълчанието на пчелите), нещо като аналогия с криминалния трилър с елементи на ужаси „Мълчанието на агнетата“.
Аналогията въобще не е случайна. Бас държа, че всеки логично и трезво мислещ човек, който изгледа този филм, би изпитал много повече вълнение и тръпки на страх, от колкото от игралния. И не заради друго, а защото всичко е истина и всичко се е случило и се случва сега.

Във филма става дума за мистериозното изчезване на цели колонии медоносни пчели. Буквално изчезване. Без останали тела, без видима причина. Само празни кошери.
Учените са го нарекли „Синдром на масов разпад на колониите“ и се опитват да го обяснят. Обръщат му внимание за пръв път през 2006-та в Северна Америка, когато много пчелари и производители на мед се оплакват, че са загубили около 70% от кошерите си.
Това е голям удар не само за тях, но и за растениевъдството, животновъдството и целият ни свят такъв, какъвто го познаваме в момента.
3/4-ти от всички растения, които хората отглеждат за храна и фуражи за животновъдството, се опрашват от пчелите. Ако човек проследи нишката, ще осъзнае мащаба на катастрофата.
Сигнали за изчезване на цели пчелни семейства последват от почти всички точки на земното кълбо. Явно става въпрос за епидемия.

Учените се съмняват, че причината може да се крие във вирус, бактерия, пестициди и други подобни. При изследванията установяват, че следи от всички предполагаеми предпоставки вече съществуват в пчелите.
Най-големите им подозрения обаче падат върху един израелски вирус, който се открива във всички заболели колонии. Той обаче може да се окаже само „сламката счупила гръбнака на камилата“, т.е. той само да завършва целия ансамбъл от причинители.

Сигурно много от вас ще кажат „Е… да не са пък само пчелите опрашители…“. Ами работата е там, че популациите на всички видове опрашители намаляват. Казват го учените, които ги наблюдават.
Ако някой се разрови в по-старите ми постове, сигурно ще намери примери, че дори аз съм го усетил.
Неведнъж съм писал, че всяка пролет и лято виждам все по-малко пеперуди, пчели и други насекоми. Когато бях малък имаше толкова много пчелини около квартала, в който живея. А и не само. Виждал съм ги почти навсякъде, където съм ходил. Сега обаче са толкова рядко, че са си атракция направо. Хората не могат да покрият разходите и щетите при отглеждането на медоносни пчели. Поне не и малките производители. Чувам много оплаквания за самоопразнили се кошери. Проблема вероятно се проявява и тук. Явно правилно съм усетил тенденцията. На почти всички останали обаче, съм сигурен, че това не е направило никакво впечатление.
И там е най-страшното. Може би ще махнем с лека ръка, когато някой ни каже, че пчелите са изчезнали.
„Това да ни е проблема“, ще кажат повечето. Мда…точно това ни е проблема. Няма заместител.
Във филма показаха китайската провинция Сечуан, където пчелите са изчезнали заради прекомерна употреба на пестициди. Там всяка пролет хората опрашваха ръчно насажденията си. Това е страшно уморителна и отнемаща време работа. Предварително загубена битка. Въпрос на време е да се откажат да го правят.
За ръчното опрашване на културите в Америка например са нужни 90 милиарда долара годишно. Неоправдана цена. Представете си цената на получената реколта. Как бихте живели ако ядете само каша и царевица.

Филма завърши отворено, т.е. фактически не завърши. Последните надписи гласяха: „Причината за масовия разпад на колониите на медоносните пчели още не е изяснена. Фермерите очакват със страх новата зима, за да разберат, колко ще са новите им загуби. Ако изчезването на колониите продължи със същите темпове, медоносната пчела в Америка ще изчезне напълно до 2035-та година.“

Спомням си, че в един блог, на иначе уважаван от мен човек, се бях заял за безотговорното му отношение към природата. Един от изразите му беше: „Децата ни ще се оправят и сами, както ние сме се оправяли.“
Е аз не мисля. Не им оставяме избор просто.

Та това е от днешната събота, натоварена с апокалитични мисли. Спокойни сънища.