xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Колко дълго трябва да преваряваме водата, за да я направим годна за пиене.

| коментара 41

Както е известно, имам син, който към момента на писане на този пост е само на година и няколко месеца. По тази причина вкъщи ежедневно се преварява вода, за различни негови нужди (пиене, приготвяне на мляко, готвене и т.н). Преварявам я в микровълнова фурна и тъй като не обичам да стоя пред нея и да чакам, често се случва да я забравя и да отида по-късно, когато фурната отдавна е изключила. В такъв случай жена ми, която е чела от различни източници съветите за преваряване на вода, често ме кара да пускам водата да заври отново, защото „не съм знаел колко време е вряла, и дали изобщо е завряла“. Проблема идва оттам, че въпросните източници препоръчват 1,3,5,10 и дори 20 минутно кипене на водата, за да умъртвят болестотворните организми.


Тъй като се интересувам от навиците и уменията за оцеляване в дивата природа, и аз съм попрочел това онова за преваряването на водата и знам, че всичко това е излишно. Много пъти съм се заканвал да намеря една много полезна статия на тази тема и да я представя на жена ми, та споровете да приключат.
Е, най-накрая се наканих. Теди, следващият пост е за теб 🙂

Оригиналната статия се намира на сайта www.survivaltopics.com. В нея се описват резултатите от експеримент за дезинфекцирането на вода чрез нейното кипване.

Много уважавани източници съобщават, че едноминутно кипене на водата я прави годна за пиене. Никъде не споменават 3,5,10 или 20 минути. Сред тези източници са Центърът по контрол и превенция на заразните болести на САЩ и Агенцията по опазване на околната среда и дезинфекцията на питейната вода на САЩ. И двата препоръчват едноминутно кипене на водата в нормални условия и триминутно при надморска височина над 2000 метра.

Самото достигане обаче до точката на кипене на водата е повече от достатъчно. Понякога в условията на оцеляване дори подържането на кипенето на водата за една минута е трудна работа. В местности, където горивото е малко, е жизненоважно то да не бъде прахосвано.

Точното време, което е необходимо да кипи водата за да се унищожат всички болестотворни организми, всъщност е нула минути. Веднъж достигнала температурата на кипене, водата е достатъчно гореща да унищожи организмите почти моментално.

След като отдръпнете съда с водата от източника на топлина следва един дълъг период от време, в което водата трябва да се охлади достатъчно, за да можете да я пиете. През този период тя продължава да е достатъчно гореща, за да елиминира патогените.

Дори при голяма надморска височина точката на кипене на водата е достатъчно висока, за да убива болестотворните организми.

Защо въобще да караме водата да кипва?

Единствената реална причина, поради която обикновенно се налага да накарате водата да кипне е, че обикновенно не носите в себе си термометър. Когато водата достигне температура, при която започва да кипи, можете да бъдете абсолютно сигурни, че тя е станала достатъчно гореща. Тя просто не може да стане по-гореща от това, колкото и да продължавате да я загрявате. И това е достатъчно за да убие болестотворните организми, които могат да ви разболеят.

Достатъчно ли е гореща водата?

Пастьоризацията на млякото се извършва при температура от 63 до 65 градуса и в много райони на света водата се дезинфекцира при същите температури. Фактически пастьоризацията на водата се извършва при температура много по-ниска от тази на кипенето й, и се препоръчва с цел спестяването на гориво.

„Загряването на водата до 65 градуса по Целзий убива всички бактерии, вируси и паразити. Този процес се нарича пастьоризация и както е известно се използва за обработката на млякото.“

Когато се използва топлина за унищожаването на болестотворните организми, колкото по-висока е температурата – толкова по бързи са резултатите. Когато водата достигне точката на кипене тези организми умират много бързо. Поради тази причина продължителното кипене не е нужно. То е просто разход на енергия.

Ето един пример за преваряване на вода на 100 метра надморска височина:
Поставена на котлон, водата кипва към 10-тата минута. След това котлона се изключва. Оставена да изстива, водата е с температура:

над 65 градуса – повече от 25 минути (пастьоризация)
над 74 градуса – около 15 минути (организмите умират за няколко минути)
над 85 градуса – около 7 минути (организмите умират за минута-две)
над 93 градуса – 2 минути (бонус, екстремна температура, патогените не могат да я преживеят)

Водата, независимо че само е достигнала точката на кипене, без да кипи, е безопасна за пиене в полеви или домашни условия, и определено е по-безопасна от тази, преминала през различни филтриращи или химически системи. Няма да спечелите нищо, ако варите водата дори една минута повече. Просто ще прахосате енергията.

Тогава защо Центъра по заразни болести (и други) препоръчват едноминутното кипване на водата? Причината за това е, че трябва да сте сигурни, че водата е достигнала достатъчно висока температура. Тъй като повечето хора нямат термометри, те искат да са сигурни в успеха на третирането, и за тях кипването на водата е достатъчния признак.

Мисля, че това ще е полезна информация за всички!

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!








41 коментара

  1. Pingback: Кои са 15-те задължителни елемента в походната екипировка? | xenos::life

  2. Pingback: 12-те “горски знания” на Рей Миърс | xenos::life

  3. Pingback: Водата – Откриване, добиване и съхранение (Първа част) | xenos::life

  4. Pingback: Lifehacker.bg Кои са 15-те задължителни елемента в походната екипировка? |

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d bloggers like this: