Както е известно, имам син, който към момента на писане на този пост е само на година и няколко месеца. По тази причина вкъщи ежедневно се преварява вода, за различни негови нужди (пиене, приготвяне на мляко, готвене и т.н). Преварявам я в микровълнова фурна и тъй като не обичам да стоя пред нея и да чакам, често се случва да я забравя и да отида по-късно, когато фурната отдавна е изключила. В такъв случай жена ми, която е чела от различни източници съветите за преваряване на вода, често ме кара да пускам водата да заври отново, защото „не съм знаел колко време е вряла, и дали изобщо е завряла“. Проблема идва оттам, че въпросните източници препоръчват 1,3,5,10 и дори 20 минутно кипене на водата, за да умъртвят болестотворните организми.
Тъй като се интересувам от навиците и уменията за оцеляване в дивата природа, и аз съм попрочел това онова за преваряването на водата и знам, че всичко това е излишно. Много пъти съм се заканвал да намеря една много полезна статия на тази тема и да я представя на жена ми, та споровете да приключат.
Е, най-накрая се наканих. Теди, следващият пост е за теб 🙂
Оригиналната статия се намира на сайта www.survivaltopics.com. В нея се описват резултатите от експеримент за дезинфекцирането на вода чрез нейното кипване.
Много уважавани източници съобщават, че едноминутно кипене на водата я прави годна за пиене. Никъде не споменават 3,5,10 или 20 минути. Сред тези източници са Центърът по контрол и превенция на заразните болести на САЩ и Агенцията по опазване на околната среда и дезинфекцията на питейната вода на САЩ. И двата препоръчват едноминутно кипене на водата в нормални условия и триминутно при надморска височина над 2000 метра.
Самото достигане обаче до точката на кипене на водата е повече от достатъчно. Понякога в условията на оцеляване дори подържането на кипенето на водата за една минута е трудна работа. В местности, където горивото е малко, е жизненоважно то да не бъде прахосвано.
Точното време, което е необходимо да кипи водата за да се унищожат всички болестотворни организми, всъщност е нула минути. Веднъж достигнала температурата на кипене, водата е достатъчно гореща да унищожи организмите почти моментално.
След като отдръпнете съда с водата от източника на топлина следва един дълъг период от време, в което водата трябва да се охлади достатъчно, за да можете да я пиете. През този период тя продължава да е достатъчно гореща, за да елиминира патогените.
Дори при голяма надморска височина точката на кипене на водата е достатъчно висока, за да убива болестотворните организми.
Защо въобще да караме водата да кипва?
Единствената реална причина, поради която обикновенно се налага да накарате водата да кипне е, че обикновенно не носите в себе си термометър. Когато водата достигне температура, при която започва да кипи, можете да бъдете абсолютно сигурни, че тя е станала достатъчно гореща. Тя просто не може да стане по-гореща от това, колкото и да продължавате да я загрявате. И това е достатъчно за да убие болестотворните организми, които могат да ви разболеят.
Достатъчно ли е гореща водата?
Пастьоризацията на млякото се извършва при температура от 63 до 65 градуса и в много райони на света водата се дезинфекцира при същите температури. Фактически пастьоризацията на водата се извършва при температура много по-ниска от тази на кипенето й, и се препоръчва с цел спестяването на гориво.
„Загряването на водата до 65 градуса по Целзий убива всички бактерии, вируси и паразити. Този процес се нарича пастьоризация и както е известно се използва за обработката на млякото.“
Когато се използва топлина за унищожаването на болестотворните организми, колкото по-висока е температурата – толкова по бързи са резултатите. Когато водата достигне точката на кипене тези организми умират много бързо. Поради тази причина продължителното кипене не е нужно. То е просто разход на енергия.
Ето един пример за преваряване на вода на 100 метра надморска височина:
Поставена на котлон, водата кипва към 10-тата минута. След това котлона се изключва. Оставена да изстива, водата е с температура:
– над 65 градуса – повече от 25 минути (пастьоризация)
– над 74 градуса – около 15 минути (организмите умират за няколко минути)
– над 85 градуса – около 7 минути (организмите умират за минута-две)
– над 93 градуса – 2 минути (бонус, екстремна температура, патогените не могат да я преживеят)
Водата, независимо че само е достигнала точката на кипене, без да кипи, е безопасна за пиене в полеви или домашни условия, и определено е по-безопасна от тази, преминала през различни филтриращи или химически системи. Няма да спечелите нищо, ако варите водата дори една минута повече. Просто ще прахосате енергията.
Тогава защо Центъра по заразни болести (и други) препоръчват едноминутното кипване на водата? Причината за това е, че трябва да сте сигурни, че водата е достигнала достатъчно висока температура. Тъй като повечето хора нямат термометри, те искат да са сигурни в успеха на третирането, и за тях кипването на водата е достатъчния признак.
Мисля, че това ще е полезна информация за всички!
Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви! |
06.11.2008 at 10:59
тъй като в съвременното ‘химически натоварено’ време болестотворните организми постоянно модифицират към по-устойчиви разновидности, считате ли (срещали ли сте информация за това), че има и такива, които преживяват високите градуси на кипналата вода? Сещам се за информации, че живот е намиран на най-невероятни места – горещи извори, дъното на Марианската падина, в космическия студ и т.н.
06.11.2008 at 11:11
Ами ако се опитвате да си сварите вода в горещ извор на дъното на Марианската падина, то тогава може да имате проблем 🙂
Шегувам се 🙂 Тук става въпрос за болестотворни организми. Точно цитираните видове, издръжливи на студ и висока температура, са тясно приспособени към средата си на живот и едва ли са болестотворни.
В статията става въпрос за всички ония често срещани патогени, които могат да ни разболеят в нормалното ни ежедневие. Те не издържат на температурата на кипналата вода. Доказано е от цитираните в статията агенции.
Щом те застават зад твърдението, че кипването на водата унищожава всички известни ни патогени, то и аз съм убеден, че това е вярно.
22.11.2008 at 18:04
Здравеите.Вьпросьт ми е: до каква вьзраст на бебето трябва да се преварява водата за различните му нужди-за пиене, за направата на млякото му и др.?
22.11.2008 at 18:12
@наталия – Ами спорно е до каква възраст е добре да се преварява водата за децата, но да речем първите 6 месеца задължително. До към година може би ще е добре. После няма нужда.
Иначе за направата на мляко – там почти задължително се преварява, защото самият процес го изисква. Такива са инструкциите на кутиите.
10.12.2008 at 17:44
Склонен съм да не се съглася напълно с теб. Да, повечето болестотворни микроорганизми умират и доста точно си задал времето и температурите за това, но не можеш да бъдеш напълно сигурен. Ако в дадения момент патогените са в спори 1 минута при 100 градуса далеч не е достатъчна. При пастьоризацията и стерилизацията има едно допълнително условие, което ти няма как да изпълниш в полеви условия – високо налягане (ако си рекъл да си вземеш тенджерата под налягане добре, но иначе…). Разбира се ако говорим за възрастен човек в добро здравословно и психическо състояние процента на оживелите микроорганизми (които макар и да не са умъртвени са с намалени показатели) не биха довели до заболяване, но това е в 99% от случаите.
10.12.2008 at 18:50
Да ти кажа и аз се замислих за някои патогени, които могат да преживяват температури над 100 градуса, когато са в спори, и неслучайно в болничните заведения се използват автоклави, които развиват температури доста над тези на кипене на водата.
Но сигурността, която аз и цитираните от мен източници имат, идва от там, че в полеви условия (насред гората, планината, полето), а дори и в обикновенното ежедневие, вероятността да срещнеш щамове от тия патогени мисля че клони към никаква. Не мислиш ли, че е така?
П.П. 99% е доста приемлива цифра, поне за мен. А и „Центърът по контрол и превенция на заразните болести на САЩ“ и „Агенцията по опазване на околната среда и дезинфекцията на питейната вода на САЩ“ ми звучат някак си достойни за доверие. 🙂
Благодаря за съдържателния коментар!
14.12.2008 at 2:00
Добре де,
При преваряване с микровълнова, би трябвало микровъпните да убиват микробите много преди врящата вода да го стори.
14.12.2008 at 12:50
@ Load: И този момент с микровълните го има, когато става дума за преваряване в микровълнова, но не разчитай много на него.
Аз лично мога да ти дам пример с един експеримент, който очаквах да има съвсем друга развръзка, но резултата беше изненадващ. Веднъж успях да затворя една муха в микровълновата (мухите се тикат навсякъде) и я включих. Очаквах да се пукне още на първите 10-тина секунди. И познай – след 5-6 минути престой вътре на пълна мощност не й се случи абсолютно нищо. Наложи се да я пусна и да я убия по най-обичайния начин – с навит вестник 🙂
Мисля, че примера е показателен колко трябва да разчитаме на микровълните 🙂
Pingback: Кои са 15-те задължителни елемента в походната екипировка? | xenos::life
05.02.2009 at 14:06
Здравей, поздрави за готиния блог. Значи, при достигане на кипене на водата измират само вегетативните форми на микробите, спорите оцеляват. Пастьоризацията също убива само вегетативните форми. Всъщност, няма особена разлика дали ще вариш вода на 70 градуса или сто. Резултата е един и същ. Обаче ако има спори и 20 минути да вариш тенджерката-все тая. Ако източника е видимо чист, няма проблеми да кипнеш котлето и готово, но ако нещо е умряло по-нагоре по реката, както сам казваш, тогава е много вероятно да пипнеш нещо независимо от варенето. А за бебетата-ами достатъчно е водата да кипне само, не е необходимо да се чака.
Поздрави!
10.02.2009 at 15:57
Здравей,Стоян!Ето нещо интересно за пречистване на вода,което действа много бързо и не заема никакво място-www.vivatap.com. Има го вече и в България!
Поздрави!
Pingback: 12-те “горски знания” на Рей Миърс | xenos::life
27.08.2009 at 0:43
Здравейте , наистина готин блог.По отношение на пречистване (неутрализиране) на патогени и прочее бабалюги ви трябва просто едно пакетче калиев перманганат от аптеката …няколко кристалчета стигат да избият гадовете (водата става бледо розова) сущото вършат и няколко капки йодна тинктура …за дезинфекция при домашни условия на повърхности и изобщо където се налага ползвайте два флакона с пръскалки от тези за прозорци в единия сипете кислородна вода в другия оцет …няма значение с кое първо ще понапръскате …гаранция няма да има микроби …за баш химиците ако успеят да се снабдят с Натриев хлорит NaClO2 (да не се бърка с готварска сол ) няколко капки от течната форма стигат за много литри вода пак с добавка на няколко капки оцет за активация на кислорода но и без оцет става …от години го ползвам за химически тоалетни вместо формалдехидния „акуа кем“ …хем е пъти по-евтин, хем не смърди така …прочее за Хлорита да кажа че се ползва доста в западна европа именно за обеззаразяване на ПИТЕЙНА вода( не мирише на хлор както третираната с хлорна вар) …всичко което окислява силно е подходящо за обеззазарязаване …аз бих си носил ампула Хлорит някъде 30мл са за тон вода . Вносител на хлорит бях аз сега го внася Degussa , но няма малки разфасовки …ползват го в България- Казанлък и в Куминиано фрут къмпани-с.Катуница.
28.09.2009 at 22:01
Не е задължително да кипи водата!Според Рей Миърс това е често срещана заблуда,а истината е че е достатъчно да започнат да излизат мехурчета
29.09.2009 at 19:56
Според това което си спомням от уроците по физика от преди 20 години, кипенето е когато една течност се изпарявя с целия си обем, а не само от повърхноста. Т.е. ако започнат да излизат мехурчета, водата на практика си кипи.
30.09.2009 at 9:21
Абе не знам… От доста време пия вода от нашите гори и планини, понякога съм пил непреварена вода от естествен водоизточник в течение на 2 или 3 седмици. Веднъж както бях легнал и пиех от потока, от подмола досами устата ми изкочи някаква водна мишка и си шмугна в треволяка на другия бряг… 😉
И не съм забелязъл да има някакав кофти ефект. И понякога от същото място за същото време са пили вода по 20-30 човека. Не съм чувал оплаквания.
Някъде в Амазонията може и да трябва (макар че се съмнявам, че местните индианци го правят :mrgreen:), ама в нашите географски ширини…
30.09.2009 at 9:48
Black Wolf, аз също съм пил от различни източници в гората и полето… Дори директно от язовира или водонапоителния канал. Без проблем. То верно, че из нашите планини всичко е почти 100% безопасно, но не е невъзможно да се получат „сакатлъци“. Течащата вода по принцип се смята за много по-безопасна от застоялата. Я пробвай от някоя локва или блато. 🙂
Все пак между това да ме хване някоя диария или колики, заради пиене от съмнителен воден източник (понякога е доста трудно да го определиш), и загубата на 10 минути за преваряване на водата, избирам второто. 🙂 Дори и лекото неразположение е неприятно, когато си извън цивилизацията.
Pingback: Водата – Откриване, добиване и съхранение (Първа част) | xenos::life
27.12.2009 at 20:45
Хубав блог-полезен ми беше. Въпросът ми е след като преварим и охладим водата с какво да я прецедим и колко време е годна така? И ние сме с малко бебе и аз преварявам сутрин, охлаждам, прецеждам през хартиен филтър за кафе и стои цял ден в стъклена кана с похлупак. Това правилно ли е според вас?
28.12.2009 at 12:31
Нени, смятам, че всичко, което правиш, е напълно достатъчно за осигуряване на чиста вода за дете. Не се притеснявай, правилно е! 😉
23.01.2010 at 18:00
В един от филмите http://picssss.data.bg/p/files/Survival, които kalata пусна във форума, казаха, че:
Водата за промиване на рани трябва да се вари доста повече(10 мин – може и по-малко) от тази за пиене!
До някъде разбирам логиката, защото с варенето до 1 мин се трепят гадинките, които причиняват болести в храносмилателния тракт, докато ако се промиват рани (т.е. в кръвоносната система) влизат дори по-лоши зарази.
30.01.2010 at 21:53
probaite VIVATAP http://www.vivatap.com.mk
10.04.2010 at 8:11
Вие сте идиоти.При едноминутно кипване ще убиете много патогени ,но не всички.Някой найстина опасни патогени остават.Аз съм геннен инженер по точно патогените.
10.04.2010 at 9:01
Ей пич генен инжинер, думата идиот върви много добре в съчетание с геннен инжинер
10.04.2010 at 11:27
Г-н Генен инженер, можеше да се изказвате малко по-възпитано. До колкото знам, инженерите са с висше образование, но както казваше един мой доцент – „Образованието не е критерий за интелигентност!“
11.04.2010 at 16:14
7 те години Господа не магат да се компенсират с диплома нито от Оксфорт , нито от Кембридж камо ли с такава на генен ,, ИНДЖИЛЕРИН“….
Pingback: Lifehacker.bg Кои са 15-те задължителни елемента в походната екипировка? |
24.01.2011 at 18:06
Георги,
Г-н „геннен инженер по точно патогените“,
Ние беэспорно сме идиоти, но ти ни кажи колко да си варим водата.
Белтъчините се пресичат някъде около 65 градуса Целзий, докато се стигне до 100 градуса минават няколко минути, после една минута кипене.
Ние не разграждаме и идентифираме гени, а бием „зверове“.
18.03.2011 at 22:42
Здравейте!
Да направя някои уточнения.
1. Действително, във водата, загрята до температура на кипене остават известен брой микроорганизми, особено техните спори. Колкото по- дълго се държат на тази температура, толкова повече загиват. За това – 20 минути кипене теоретично са по- добре от 1. Но и те не са достатъчни за 100% стерилизация на водата. Ето какво се прави в един идеален случай: водата се оставя за 24 часа. Във вече изстиналата вода от запазилите се спори ще се почнат отново да се развиват микроорганизми. А те са по- слабо издържливи. Повторното загряване на водата (след 24 часа) е с цел да се борим термично не с устойчивите спори а с развилите се от тях по- слабоустойчиви микроорганизми. Този принцип в миналото е бил част от рутинната микробиологична практика (полвайки трикратно, т.е. тридневно третиране). Аналогична е и логиката на споменатата пастьоризация – може температурата да е по- ниска, но времето е многократно по- дълго, достатъчно да загинат всички микроорганизми.
Извод за нуждите на оцеляването: ако е възможно да се направи по- голямо количество вода наведнъж, а да се изпие само част, като другата да се носи в чист затворен съд и да преварява повторно следващите един – два дни.
2. Има ли смисъл от 100% стерилизация?
Да, ако водата е потенциално опасна – ако няма друг избор и е взета под вероятен източник на органично замърсяване – село, друга населена местност, хижа, обработени с урея (карбамид) горски масиви или третирани с различни торове тревни площи, обработваеми поляни. Тогава количеството микроорганизми винаги е повишено, дори водата да изглежда „чиста“ (бистра).
Не, (на ваша отговорност!) ако става дума за по- сигурен източник, като малко планинско поточе или подземен извор, в подножието на някой връх, слабо посещаван от туристи. Подземните води в такъв район са по- добрият вариант.
Извод за оцеляването: противно на съветите при изгубване, да се извършва придвижване нагоре по течението на реката, докато се стигнат изворите или планинската част на речната долина (горното течение). Да се търсят подземни източници на вода.
3. Разбира се, не е толкова важно количеството микроорганизми, а техния вид (в биологичния смисъл на термина „вид“). Например българското законодателство за питейни води има изискване да има 0 (нула) клетки коли- бактерии / 100 мл. вода, която се бутилира за продажба (не минерална, а обикновена). Същевременно обаче се допускат други бактерии до 10000 (десет хиляди) клетки/ 100 мл. Т.е не е важно „колко“ а „кой“.
Извод за оцеляването: важно е не само колко добре са унищожени микроорганизмите (стерилизация), но какъв е източника на водата (виж извод 2). Логично е, че недобре преварена (или нетретирана) вода от планински поток да е по- безопасна за ползване от многократно преварена вода от опасен източник.
4. За всеки е ясно, че човек в добро физическо и здравословно положение има и по- добри защитни сили. Неговия организъм може да понесе много по- големи количества патогенни микроорганизми, без да се разболее. Извод: ако човек в беда носи със себе си малко количество бутилирана вода, по- добре да я пази за след няколко дни, когато ще е изтощен, т.е. слаб и с намален имунитет. Ако няма друг източник, освен потенциално опасен, по- добре да пие от него през първите дни на оцеляването, когато е по- силен.
5. Преваряване или химически методи за третиране? Често пъти много по- голяма опасност крият не самите микроорганизми, а отделяните от тях токсини. Повечето патогени са опасни именно с отделяните (изхвърляните) от тях вещества. Освен това, една мъртва бактерия има много повече токсини, тъй като клетъчната й капсула се разпуква и всички вещества попадат навън. За късмет обаче, почти всички токсини са термолабилни, т.е. не издържат на топлина. Класически пример, макар и извън „водната тема“ е суровото леко престояло месо и развиващата се по него бактерия ешерихия коли (e-coli). Тази бактерия сама по себе си не е толкова опасна, колкото нейните токсини. Затова, (и заради паразитите), месото се пече / вари, а не се лъжем по модата на дебелите хамериканци с розовите им пухкави лица как ръфат кървави мръвки.
Извод за оцеляването: Да си призная, не съм много убеден, че популярните химически методи за третиране на водата дават защита от опасните токсини на патигенните микроорганизми. Доброто преваряване на водата е абсолютно сигурен метод.
19.03.2011 at 8:54
Полезна информация, и добри съвети, Любомире! Благодаря!
23.03.2011 at 14:15
СТОЕНЧО ЗАЩО НЕ ОТВОРИШ ТЕМА ЗА КЪПАНЕТО СРЕД ПРИРОДАТА
27.08.2011 at 23:53
Здравейте,
Имам дъщеря на 20 дни и се налага редовно да преварявам чешмяната вода. Препоръчаха ми да ползвам и кана „BRITA“. За нея съм чел само хубави работи. Въпросът ми е как е по-правилно:
1/ Първо да филтрирам чешмяната вода през каната „BRITA“ и после да я кипна на котлона;
или,
2/ Първо да заври чешмяната вода и след като се охлади да я филтрирам през каната.
П.П. Още един въпрос – бутилираните минерални или изворни води, които се продават по магазините, по-чисти ли са от чешмяната.
28.08.2011 at 0:01
Ако първо преварите водата, и после я прекарате през каната, това ще е добре за филтъра й, защото при преваряването водата „омеква“ заради утаяването на различните соли. Ако обаче искате да е възможно най-стерилна – преваряването трябва да е винаги последно, преди да се консумира.
Бутилираните минерални и изворни води със сигурност са по-чисти от чешмяната, защото (ако са на уважаващите себе си марки) се добиват от голяма дълбочина, където не могат да се замърсят. Естествено и на тях почнаха да правят „ментета“ но… И все пак рядко има населено място с водопровод, който да успее да докара водата в дома ви с подобна чистота. 🙂
29.08.2011 at 14:12
Уважаеми г-н Панталеев,
Аз също имам син на близо 4 месеца. Горещо Ви препоръчвам първо да филтрирате водата през BRITA и едва след-това да я преварите. Производителят на филтрите BRITA твърди, че е възможно количеството Калий във филтрираната вода да е малко по-завишено. За възрастни хора е добре, но за 0-6 месечни бебоци… честно казано не знам и затова си имам едно на ум. Колкото педиатри да попиташ, все различни отговори ще ти дадат. Бутилирана минерална вода в НИКАКЪВ случай не се дава на малко бебе. За предпочитане е изворна. Най-добрият вариант е да си закупувате специална вода за бебета, която се продава по аптеките. Тя е дестилирана вода с добавени в нея соли. Стерилна е и е годна за консумация от бебета без да е необходима допълнителна обработка. След отваряне на шишето, водата може да се ползва в рамките на 24 часа.
Надявам се да съм бил полезен!
30.08.2011 at 14:21
Мда, добре беше да се уточни, че минерална вода не се дава на малки деца! Аз винаги съм купувал изворна.
А това със „специалната вода“ от аптеките ми звучи като „био“ продуктите за столичаните. 😉 Айде ние все на специална вода и био-продукти израстнахме! 😀
30.08.2011 at 16:16
Тази „специалната вода“ е удобна когато се пътува, или когато се планира кратка 2-3 дневна почивка на хотел (както беше нашият случай тази година). В хотелски условия няма възможност да се преварява вода, да се стерлизират шишета и т.н. До колкото успях да се ориентирам от „българското упътване“ на етикета, водата е изкуствено създадена. Дестилирана вода с изкуствено добавени соли.
06.07.2015 at 0:51
Уф, аз търсих друго.
Във чешмяната вода, освен микроорганизми които тук се опиряате да изтрепете, има и много химически мръсптии.
Бях видял някъде, една жена да пречиства вода. Завря вода в една тенджера, капна в нея една капка от нещо и мръсотиите от водата се отделиха по стените на тенд жерата. След изливането на водата (вече чиста), стените бяха доста лигави на пипане… (блааа, гадост). После тенджерата се измива и се прави следващото прочистване до събирането на нужното за семейството количесттво чиста питейна вода.
Та, търсих какво е ‘нещото’ което капна онази жена във водата за да разкара всичките вредни примеси, и така попаднх тук, но не открих отговора. 🙂
07.07.2015 at 9:16
Предполагам става дума за някакъв вид флокулент.
09.09.2015 at 8:27
Здравейте и от мен.Искам да благодаря на автора на блока за добре представената информация – достъпна и лесна за възприемане.Е винаги ще има и хора като Г-н Генния инженер, които ще се изкажат неподготвени по дадената тематика, но горещо се надявам въпросния г-н да се научи на някои работи.Но тук искам да се извиня за отклонението-не пиша този коментар за да критикувам който е да било,а за да попитам.Имам следния въпрос известно е , че Ag (среброто) има силни бактерицидни свойства,но какво е времето което трябва да престой във водата за да бъде годна за пиене?Благодаря ви предварително!
15.12.2015 at 22:19
Въпроса ми е следния
След като преваряваш вода в микровълнова печка може би е достатъчно само да се стопли 🙂 едва ли има бацил в тази вселена които да оцелее на микровълни 🙂
16.12.2015 at 8:09
Ето и отговора:
Виждал съм муха да оцелява над 5 минути в микровълнова, на пълна мощност! 😉