xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Скалните венци над Дивдядово

| Няма коментари

Скални козирки

Вчера, за да оползотворя слънчевия есенен ден, реших да се поразходя по скалните венци над кв. Дивдядово.

Скалите по Шуменското плато са предимно варовици и мергели от креда. По стръмните южни и югоизточни склонове (където се намира и Дивдядово), те образуват живописни скални венци. Може би най-красивите от тях се намират именно над Дивдядово. Те са любимо място за разходка на гражданите, решили да се разходят по платото. Тук има и площадки от които излитат парапланеристите, както и катерачески трасета, някои от които с доста висока степен на трудност.

Като малки доста често сме идвали да играем тук. Жалко, че през последните години имаше няколко инцидента с деца, които паднаха от тук и починаха, в следствие на което едни от най-посещаваните места бяха обезопасени и достъпът до тях беше възпрепятстван от решетки. Не ми се спори дали това е правилно или не. По мое време не съм чувал за нито един такъв случай.

Днес си бях набелязал по-източната част на скалите, където съм ходил по-рядко. Това са скалните масиви под радио кулите и военната база на платото. Под тях има красиви сипеи и скални тераси, обрасли тук там с ниска трева.

Изкачих се направо нагоре, още след като влязох в гората до комплекс „Бохеми“. Малко се увлякох, така че вместо да тръгна по сипеите, както си бях решил първоначално, се озовах почти до военната база на върха. Гъстите храсталаци и ниски дръвчета ме заблудиха. А и се улисах в снимките на една костенурка и разни животинки.

На границата между храсталака и един сипей мярнах една пепелянка и се опитах да я хвана за да я снимам. Тя обаче се навря в едни камънаци и храсти и с мъка се добрах до нея. За лоша изненада всички пръчки, които ми попаднаха под ръка, бяха прекалено сухи и веднага се счупваха, когато се опитвах да я притисна към земята, за да мога да хвана безопасно главата й. Наложи се да си отсека с ножа малка фиданка, която беше идеална за целта, но за 10-тина секунди изпуснах от поглед змията и тя изчезна безследно в камънака. Хвана ме голям яд. Щяха да станат добри снимки. Добре, че поне успях да направя малко клипче с фотоапарата докато я преследвах в шубраците.

Сигурно всички си мислят, че пепелянките, като останалите отровни змии, са много агресивни и само чакат удобен момент, за да те захапят. Е, не е така. Като оставим това, че тази хукна да бяга още щом ме видя, тя въобще не беше агресивна и чак след многократното й побутване с пръчката от моя страна, посегна да я ухапе. А беше се напекла от слънцето и беше доста подвижна.

Направих малка разходка по горната част на скалните венци и стигнах точно под военната база на платото. Там бях отвратен от свинщината на военните. Знаех си че са мърльовци и че капка отговорност няма в кухите им кратуни, но да изхвърляш боклука си през скалите надолу в гората е баси идиотизма. Купища стъкло, найлон и пластмаса… в природен парк. Трябва да ги накарат да почистят целия район сега. Глупаци.

След като стигах до там, храсталака се сгъсти прекалено много и по-добрия вариант беше да се върна и да сляза по същия път, по който дойдох. Слязох на сипеите, където се поразходих малко по скалните тераси. Пийнах една енергийна напитка и хапнах набързо един Сникърс на една скална площадка над свлачището между Дивдядово и Шумен. Тук имаше много пера и пух, което ме навеждаше на мисълта, че е площадка на която соколите и ястребите разкъсват плячката си.

Поседях тук около час, да се полюбувам на гледката и поех към къщи.

Снимките може да разгледате тук.

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!








[wp:svejo-net]

Коментарът ви е добре дошъл!

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.