В този пост ще опиша техниката и материалите, необходими за направата на джобен примус (спиртник), който може да носите навсякъде със себе си, благодарение на минималното тегло и размери. Той може да ви е полезен в различни случаи, когато сте на път или сред природата, като например преваряване на вода, варене на чай, кафе и дори готвене. Особенно полезен, когато времето с което разполагате е прекалено малко, за да запалите огън, или паленето на огън е забранено въобще. Липсата на дим, който няма как да избегнете ако запалите обикновен огън, също е предимство в някои ситуации.

Идеята и начинът на изготвяне на този примус не е моя. Тя отдавна се върти из Интернет и ако потърсите, ще намерите много нейни варианти. Аз избрах един от тях и направил леки мои модификации.

Всичко, което ви е необходимо за направата на този примус е:

1. Две алуминиеви кутии от бира или безалкохолна напитка
2. Тънко шило (около и под 1 мм) или кабарче за табло
3. Ножици
4. Линийка
5. Макетен нож
6. Маркер
7. … и свободни 20-30 минути.

Първо започваме с горната част на примуса, тъй като тя е най-трудна и отнема най-много време за направата й.

С шилото или кабарчето пробиваме 16 дупки в дъното на кутията, както е показано на снимката. Най-лесно това става, като първо пробием 4 дупки на кръст (през 90 градуса) . След това разделяме дъгата между две дупки на половина и получаваме 8 дупки. Накрая разделяме още веднъж дъгата между всеки две дупки отново на две и получаваме 16 дупки на практически еднакво разстояние, без да изпозваме специални инструменти. Разширяваме леко дупките с по-дебело шило или ги разпробиваме с малка бургия, но не повече от милиметър, милиметър и половина в диаметър (пробвал съм с по-широки дупки и знам, че ефективността на горене пада).

С макетен нож или малка ножичка премахваме вдлъбнатото дъно на кутията, като се движим точно по ръба му.

Почти сме готови с горната част на примуса. Остава да загладим острите ръбове и да я изрежем от останалата част на кутията. Това става като измерим с линийката 2 см от ръба на кутията и отбележим тази точка с маркера.

Повтаряме това през известно разстояние по цялата обиколка на кутията и след това обхождаме точките с маркер. Особенно удобни за това са кутиите от бира „Каменица“, защото имат десен, в който присъстват хоризонтални черти, някои от които съвпадат точно с необходимата ширина от 2 см.

Режем по тая линия с ножица или макетен нож и вече имаме напълно готовата горна част на примуса (там където е пламъка).

Долната част на примуса се прави от дъното на втората кутия и там няма нищо особенно, освен изрязването му по същия начин, както и горната част, с тази разлика, че разстоянието вече е 2,5 см.

Потъркваме с монета вътрешната страна на полученото дъно (около отрязания ръб), за да изгладим стените и леко (почти незабележимо) да разширим диаметъра на кутията, за да ни е по-лесно после да сглобим двете части.

Сега идва ред на една малка особенност, която повишава ефективността на нашия примус. Това е изработката на вътрешната мембрана, която отделя основния отвор от малките отвори по ръба на примуса, образувайки под тях камера, в която се нагряват и нагнетяват парите на горивото, което ги кара да горят по-силно и по-добре.

Мембраната се изрязва от ламарината, останала другата, непотребна част от кутията. Отрежете достатъчно широко парче, изправете го и начертайте с маркера върху него фигурата, показана на следващата снимка. Спазвайте посочените размери.

Изрязвайте по черната линия. Двата разреза от противоположните страни на лентата служат за нейното сглобяване във формата на тръбичка (пъхат се един в друг). Малките процепи (правоъгълните прорези по долната страна) са за да може горивото да преминава спокойно от централната камера в камерата за парите.

След като изрежете мембраната, свийте я на тръба, като вкарате един в друг двата прореза (тези, между които има разстояние 150 мм). Свийте навътре ушичките, които остават да стърчат и така тръбата няма да се развие.

Готовата мембрана поставяме в долната част на примуса, като внимаваме процепите да сочат надолу. Тя трябва да пасне идеално в улея на дъното. Ако не пасне, значи не сте спазили някоя от дължините или кутията ви е нестандартна.

Сега  идва ред на сглобяването на примуса, т.е. вмъкването на горната част в долната. За да стане това по-лесно, както вече казах, огладихме ръбовете на долната половина и леко оширихме диаметъра й. Другата стъпка е да направим 8-10 разреза в горната половина, които са напряко на обиколката на кутията и стигат чак до ръба, в  който стената започва да преминава в капака. (За съжаление забравих да направя снимка, може би ще сложа при следващата изработка на такъв примус). Това се прави с цел по-лесното вмъкване на горната половина в долната.

Цялата операция изисква много внимание и сръчност, тъй като кутията може лесно да се сцепи или мембраната да се измести от мястото си. С известна практика нещата стават все по-лесно и по-лесно.

Горната половина трябва да влезе толкова в долната, че мембраната да легне плътно между двете и при по нататъшен натиск да кутиите да не могат да влизат повече една в друга. Резултатът е следния:

Вижда се и мембраната, която е на мястото си, и процепите за горивото в долния й край.

С ножица изрязваме внимателно стърчащата над ръба на горната половина ламарина и леко я заглаждаме около него, за по-голяма безопасност (незаоблените ръбове режат доста добре).

Джобният примус е готов!

Сега остава да го тестваме.

Като гориво в този примус може да се използва всякакво течно и високолетливо гориво, като идеалните за това са спирт, газ за осветление или антифриз.

Наливаме горивото през големия отвор в центъра. Количеството може да е различно, но по добре е да не минава над половината на дълбочината на примуса, за да може да е по-ефективна камерата за загряване на парите.

Внимание!!! Преди да запалите примуса се уверете, че наблизо не сте оставили отворена бутилката с горивото. Най-добре въобще не я оставяйте наблизо. Също така никога не доловайте гориво в горящ примус. Можете да долеете само когато той изгасне и се охлади достатъчно (това става бързо, поради тънката алуминиева ламарина, от която е направен).

Забележка: Може би ще откриете разлики между снимките, или дупките на някои от тях ще ви се сторят по-големи от препоръчаните. Това е така, защото част от тях са от първият ми опит да направя примус. Тогава забелязах, че по-големите дупки намаляват ефективността на горене.

Запалването става със запалка или кибрит. Първоначално пламъка няма да е така силен и ще липсва ефекта на газовия котлон, но когато мембраната и самата кутия се загреят достатъчно, парите ще започнат да излизат под налягане през малките отвори и примусът ще достигне най-високата си ефективност при изгаряне на горивото.

Ето и клипче от това как се справя примусът, който направих, за да придобиете по-добра представа за какво става дума:

Надявам се информацията да ви е била интересна и полезна и да намерите подходящо приложение на този малък примус.