Вчера, докато търсих нещо сред складираните ми стари вещи, погледът ми се спря на покритата с прах кутия на стария ми микроскоп. Спомних си, че беше време, когато тази кутия никога не би хванала толкова прах, и когато микроскопа беше една от осите, върху които се въртеше светът ми.
Реших, в знак на благодарност към приятните моменти, които ми е дал, да го поизчистя, фотографирам и да напиша този пост за него.

Както не веднъж съм споменавал, като малък бях супер запален природолюбител. Поглъщах тонове книги, информация и филми на всякакви теми, свързани с природата. Часовете по Биология бяха меко казано любимите ми. Четях учебниците предварително. В 4-ти клас вече бях прочел всички учебници по Биология до 8-ми клас, а и няколко от по-горните, които ми бяха попаднали случайно.

С особенно нетърпение очаквах часовете с лабораторни занятия. Въпреки че не бяха точно такива, каквито трябваше да бъдат по учебник, поради недостатъчната материална база или нестигащите за почти нищо 45 минути, все пак там успявахме да се докоснем до неща, които в нормалното си ежедневие не срещаме.
Едно от тези неща беше микроскопа.

Мисля, че първият урок за работа с микроскоп беше в 4-ти клас. Очаквах го още докато бях в 3-ти. Не бях виждал микроскоп на живо, а бях чел толкова за него и бях видял толкова снимки и описания, че го смятах за нещо велико.

Дойде очаквания ден. Беше някъде в началото на зимата. Имахме пети или шести час по Биология и навън беше достатъчно тъмно, та в класните стаи лампите да бъдат включени.
Обикновенно ни пускат в кабинетите преди часа, но тоя път беше заключено и ни беше казано да изчакаме в коридора. Удари звънеца за влизане в час и ни пуснаха в стаята. Аз бях от първите, които влязоха. На вратата си спомням, че дъхът ми почти спря от възхищение. На катедрата бяха подредени няколко чисто нови микроскопа – бинокулярни, електрически и обикновенни. Осветени от ярката луминесцентна светлина, те изглеждаха като част от оборудването на научна лаборатория. Не чувах и не виждах друго… очите ми бяха вперени само в тях. (Сега вероятно много хора ме смятат за откачен, но тогава бях едно 11 годишно хлапе от ерата на социализма, за което науката беше единственото нещо, което си струва, и което се радваше и на малките неща).

Мислех, че още с началото на часа ще започнем работа с тях, но както се оказа по-късно, те бяха само като нагледен материал. Другарката Механджиева така и не ни пусна да ги пипнем. Предаваше си теорията и само посочваше частите им. Като се замисля аз вероятно бих направил същото, като си помисля какви „палачори“ бяха повечето ми съученици. Сигурно щеше да има поразии.
В края на часа обаче успяхме да хвърлим око през микроскопа (отново без да пипаме), към поставен на него траен микроскопски препарат от ципа на лук. За не повече от няколко секунди обаче, понеже микроскопа, през който можеше да се гледа беше един, а ние – около 30 ученика. Наредени на опашка си чакахме реда.
Много бях чел за клетки, ядра, цитоплазма и т.н. Много снимки бях изгледал, но да видиш всичко това на живо беше велико. Спомням си че си казах „Ех, ако имах това нещо вкъщи, ще съм най-щасливия човек!“.
Въобще не съм предполагал, че това ще стане по-скоро, отколкото мога да си мечтая.

Микроскопите преди не се продаваха във всеки магазин. Имаше разни детски конструктори, които предлагаха възможност да си сглобиш нещо, което работеше на този принцип, но това което се получаваше беше някакви си 10-тина пъти увеличение. Джобната ми лупа беше почти толкова добра. Нашите бяха питали на няколко места, но така и не намериха.

Чичо Николай (семеен приятел) по това време работеше като зоотехник в Шуменския селекционен център. Мисля, че беше година след описания урок по Биология, когато в една студена зимна вечер той се обади и каза:

„- Тянка (това е негово запазено обръщение към мен), ти нали искаше микроскоп. Ела вкъщи да си избереш…“.
Първоначално си помислих, че се шегува. Сигурно даже съм замълчал за секунда-две, докато осмисля нещата. Щях да си имам микроскоп… и той беше само на 100-тина метра от вкъщи!.

„- Разбира се, че искам!!! Веднага ли да дойда?“

Сигурно доста бързо съм стигнал до тях. Така и не помня нищо от самия път. Спомням си само, че от бързане дори не бях си взел яке и студът на връщане беше доста осезаем.

Влязох в стаята на първия етаж. Чичо Николай ме посрещна с вечната усмивка и каза:

„-Ела… тук са.“

На масата имаше наредени три микроскопа. Един голям, с револвер за обективите и два по-малки и обикновенни.

„- Тоя големия е за теб. Избери си и един от малките.“.

„Не един, ами два!!!“ – премина през главата ми.

Микроскопите бяха бракувани от Селекционния център и чичо Николай беше взел най-запазените, вместо да ги остави да изгният някъде или да бъдат изхвърлени.

Спомням си, че няколко часа ги разглеждах, когато се прибрах вкъщи. Чак не ми се заспиваше. Когато най-накрая си легнах, си спомням, че сложих кутията с големия микроскоп до леглото си, с отворена вратичка, и на няколко пъти през ноща протягах ръка за да го докосна – сякаш да се уверя, че не ми се е присънило нещо.

Това е накратко историята на стария ми микроскоп.
Той е българско производство (на УЧТЕХПРОМ) и вероятно е от 70-те или началото на 80-те години. Бил е доста добър за времето си, а и за повече от това не можех и да си мечтая в ония години. Ето с какво разполага:

• Има масивен статив и широка масичка, на която има приспособление за защипване и придвижване на предметното стъкло в двуизмерното пространство – незаменимо, когато гледаш движещи се обекти.
• Револверът с възможност за поставяне на три различки обектива дава възможност за бързо преминаване към по-голямо или по-малко увеличение.
• Има макро и микро винт, за по добра настройка на фокуса.
• Обективите, които вървяха с него бяха съответно с увеличение 8х, 20х и 40х.
• Окулярите – 7.5х, 10х и 15х.
• По формулата за намиране на увеличението, чрез умножаване на увеличението на окуляра по това на обектива, може лесно да се сметне, че микроскопа притежава следните възможни увеличения: 60x, 80x, 120x, 150x, 200x, 300x, 400x и 600х.
• Под масичката, върху подвижна основа с винт, има рефрактор, който фокусира по-добре светлината върху обекта. Той има и допълнителна бленда (като тази на фотоапаратите) с която може да се контролира силата на светлината.
• Като източник на светлина използва отразена от слънцето или от ел. лампа (както най-вече правех аз), която се фокусира от рефрактора с помоща на вдлъбнато огледало.

Беше нещо велико за времето си. Едва дочаквах края на часовете в училище, та да се прибера вкъщи и да погледам. Толкова много неща видях с него. Сякаш цял един нов свят се беше открил на масате пред мен. За втори път почувствах подобен трепет, когато успях да подкарам стария 36000 бодов модем, с който по dial-up успях да вкарам Интернет за пръв път в своя дом.

Откривателски и изследователски времена. Водорасли, едноклетъчни, ротатории, различни животни, растения и разрези от тях… нямаше нещо, което да не ми е хрумнало и да не съм го полгеднал под микроскоп. Той седеше на централно място на импровизираното ми от една масичка изследователско бюро.

Седях с часове надвесен над окуляра в тъмната стая. Водех свои наблюдения и експерименти в миниатюрния свят, събрал се в капка вода. Дори си бях направил микро инструменти от разтопена и изтеглена стъклена тръбичка, с които извършвах разни манипулации над наблюдаваните обекти.
Имах нещо, което другите нямаха.

Еееххх… доброто старо време. Да можех поне за ден да се върна пак там.

Докато разглеждах и снимах микроскопа, реших да погледна набързо нещо през него. Попадна ми едно крило от муха. Даже снимах с фотоапарата през обектива. Учудващо добре се получи. Ако имах този фотоапарат едно време…
Спомням си, че едно то нещата, за които най ме хващаше яд, като гледам през микроскопа беше, че няма как да запечатам този момент, да покажа на другите какво съм видял. Но… може пък да възкреся стария си микроскоп и да направя една интересна галерийка с фотоси. Дано да ми остане време.

[wp:svejo-net]