Вчерашният епизод на Сървайвър 3 беше озаглавен „Войната на световете“. Аз бих дал по-подходящо наименование – „Оцеляването на мишките“.
По принцип не се вживявам много в подобни „риалити“ предавания, но тук ще си позволя да вметна коментар, понеже случилото се в епизода е общовалидно и често срещано в реалният живот.

Става въпрос за съюза на слабите и немощните (тялом и духом) срещу силните и можещите.

Кратко въведение в ситуацията:
В мъжкия отбор (Мого-Мого) се обособиха две противопоставящи се групи. Едната е с център боксьорът-пенсионер и манекена Али (имена умишлено не споменавам, защото не помня тия, чиито собственици не ме впечатляват), и другата – Николай, Здравко, Филип и може би Живко. Първите, вероятно респектирани от уменията и възможностите на Николай, решиха, че трябва да намерят причина да му се обидят и да предявят претенции за лидерското му място.
След нагласена от „групата на мишките“ (както ще ги наричам накратко) загуба, отбора трябваше да се яви на племенен съвет, където „мишките“ да изгонят Николай. Както често се случва обаче, Бог обича смелите и силните. Николай спечели битката за лична неприкосновенност с голяма преднина и се спаси от подмолния им план. Това вбеси „мишките“ и те започнаха неистово да цвърчат и да блъскат опашки.
На племенния съвет последваха много обиди, нападки и очерняне на Николай, включително и пред женския отбор (което пък беше върха на анти-мъжкото поведение на групата на „мишките“). Той обаче се справи достойно с всичко това и с присъщата само на истинските мъже ирония и присмех над дребнавото, успя да покаже отново, че е нещо повече от тях, а някои дори изкара от релси.
Цената обаче беше прекалено висока, понеже това доведе до изгонването на друг силен играч – Филип (както съм споменавал преди, вторият ми фаворит след Николай. От режисьорчето се отказвам, защото съм се лъгал и слагам на негово място Здравко).
Само сляп не може да види, че Николай е най-подготвения да бъде в това състезание. Той има необходимите умения и възможности, които искам аз (а мисля и много други) да гледам в такъв род състезания. Няма да скрия и факта, че в негово лице виждам себе си. Така бих се държал и аз ако бях на негово място, и виждам каква би била съдбата ми, ако един ден попадна на един остров с подобни хора. Единствената му грешка беше, че прекалено рано започна да обръща внимание на „мишките“ (а може би въобще не трябваше да им обръща такова). Трябваше да ги остави да го уважават и да не ги дразни, докато не му дойде времето.

Колко пъти в живота си сте били свидетели на подобни ситуации? Глупостта, немощта, невежеството – всички тия „качества“ не търпят своите антиподи. И на принципа „Краставите магарета през девет баира се надушват“, притежателите им се събират в групи (защото мъжкото единоборство не им е присъщо) и елиминират заплахата. Що за мъжко поведение е да решаваш проблеми с заговори, клюки и сплетни?

Колко пъти са ви спъвали по-незнаещи и по-неможещи от вас, само защото имат властта или мнозинството да го направят.
Нормално ли е от едно съревнование да отпадат първо най-добрите? (Казвам го защото Николай със сигурност щеше да е първия отпаднал мъж, ако не беше спечелил неприкосновенност.)
И нормално ли е накрая да остават най-слабите, които са достатъчно подли да изберат стратегията да изхвърлят по-силните?

Дава ли ти утеха това, че си пръв сред последните? Може ли тогава да се смяташ и наричаш Победител?
И кое е по мъжественно: да използваш силата на глутницата, за да победиш силен противник, или да не подвиеш опашка пред превъзхождащия те по численост враг и дори пред угрозата от сигурна загуба, да му се изсмееш и да го заплюеш в лицето?

Забелязахте ли колко лесно се манипулира охранител? Поласкаеш го малко, вдигнеш му малко акциите, и той започва да говори и да се мисли за Месията, дошъл „да спаси племето“ (от какво?). Само трябваше освен да се понаплиска с вода, да вземе и да проходи по нея.

И всичките ревнаха как Николай ги бил подкупвал, манипулирал и ги подлагал на психологическа атака. Ами проблема идва, когато си податлив на такива неща. На истинските мъже това не им влияе и не ги интересува. Те го отминават с насмешка.

И как може да носиш турско име, (вероятно) да се смяташ за мюсюлманин, да празнуваш всички мюсюлмански празници и т.н., и да се обиждаш, когато ти кажат „турчин“. Нищо против което и да било малцинство, но не се правете на обидени и не използвайте думите „дискриминация“ и „обида на етническа основа“ винаги, когато това ви изнася. Аз също знам за много лоши черти на Българина, но не се обиждам, когато ми ги кажат, или  когато ме нарекат така. Колко удобен начин да се изкараш жертва в конфликт с по-подготвен от теб. И аз съм на мнение, че да ходиш по подиум и да си свикнал да ти се отварят врати само защото си „по-хубавичък“, не е умение, което може ти е от полза в Сървайвър. Аз не искам да гледам там манекени. Искам да гледам знаещи и можещи МЪЖЕ.

Такива ми ти работи. Няма да продължавам, та да не си помисли човек, че прекалено се вживявам в нещата (като някоя бабичка гледаща поредния сапунен сериал).

Снимка: http://survivor.btv.bg

[wp:svejo-net]