Хубавото време и неделният следобед не ни остави да седим спокойно вкъщи, и решихме да излезем след природата и да свършим нещо полезно. С жена ми решихме да помислим малко за зимнината, и по-точно – за сладката й част. Добавянето на един хубав шипков мармалад към нея изглеждаше добро хрумване.

Първоначално бях решил да обиколим водонапоителния канал под Дивдядово, където подхранвани от достатъчното количество вода и хубаво слънце, шипковите храсти дават доста добри и едри плодове. Баща ми обаче настояваше да отидем до река Камчия, която е на няколко километра разстояние от Дивдядово. Дори извика и брат ми, който ни закара дотам с колата.

Ето маршрута:

View Larger Map

Тръгнахме около 16:00 и се върнахме към 18:00 – т.е около 2 часа. Времето беше идеално, особенно като се има предвид, че става за ноемврийска вечер – температура около 20 градуса и лек ветрец, който обаче малко преди да си тръгнем се засили. Листата от високите тополи се сипеха над пътя като в епичен японски филм. Жалко, че апаратът ми не ги запечата както трябва.

Шипковите храсти вече се бяха обезлистили, така че червените им плодове се забелязваха отдалече. Въпреки това обаче не набрахме много. Или някой ни беше изпреварил, или тази година е по-слаба. Виж за глога това не се отнася. Всички глогови храсти бяха с увиснали от плод клони. Набрахме малко и от него (в оранжевата кофичка на първата снимка), да има за добавяне към чая.

Ето едно малко клипче на сървайвъл тема, което снимахме с брат ми, докато обикаляхме из храстите. Запалване на изсъхнали класове от трева с помощта на BCB Fireball Flint (магнезиев кремък):

Резултатът от неделното бране на шипки се вижда на първата снимка. Сега остана жените вкъщи да направят и мармалада 🙂 Отдавна не съм опитвал домашно приготвен шипков мармалад, но по спомените ми от детството знам, че е уникален.