Изследователите и откривателите през всички епохи са приготвяли специални храни за своята диета, които са висококалорични и много богати на мазнини. Толкова много мазнини могат да шокират диетолозите, но толкова хранителни, че хора извършвали тежка физическа работа в арктични условия, са успели да оцелеят с тяхна помощ много месеци без да покажат каквито и да е признаци за заболяване.
Коя е тази „магическа“ храна, която държи тези хора в отлична форма, и е толкова лесна за приготвяне? Най-добрата храна за оцеляване е пемикана.
Пемиканът е концетрирана смес от мазнини и протеини, използвана като висококалорична храна за екстремни ситуации. Името й идва от индианската дума pimîhkân, чиито корен pimî значи „мазнина, мас“. Пемиканът е изобретение на коренното население на Северна Америка и е активно използван по време на търговията с кожи. По-късно е използван и от арктичните и антарктичните изследователи, като например Робърт Фалкън Скот и Роалд Амундсен, в ролята на високоенергийна храна.
Съставки на пемикана:
Участниците в арктическите експедиции на Бърд и Елсуърт (Byrd and Ellsworth) са преживели на пемикан, направен по следващата рецепта, почти шест месеца, по време на които са извършвали тежка физическа работа във екстремно студени условия. Знанието за приготвяне на този тип Пемикан е едно добро попълнение към вашите умения за оцеляване.
| Хранителен продукт | Процентно тегло (гр./100 гр.) |
|---|---|
| Говежда лой | 32.66 |
| Мляко на прах | 19.80 |
| Сух пушен бекон | 17.57 |
| Телешки дехидратиран черен дроб на прах | 4.95 |
| Сушено телешко месо на гранули | 4.95 |
| Доматено-зеленчуков концентрат, дехидратиран | 4.95 |
| Соеви зърна без люспи | 4.95 |
| Овесено брашно | 2.47 |
| Грахово брашно | 2.47 |
| Настъргани сухи бланширани картофи | 1.48 |
| Бульон на кубчета | 0.99 |
| Хлебна мая | 0.99 |
| Лук (чесън) на прах | 0.74 |
| Червен пипер | 0.37 |
| Лимонена киселина (лимонтузу) | 0.37 |
| Семена от кимион | 0.25 |
| Лют червен пипер | 0.025 |
| Черен пипер | 0.025 |
Начин на приготовление
Разрежете бекона на лентички с дебелина около 3 мм.и ги нарежете на кубчета. Запечете го докато стане светлокафяв на цвят и е практически сух. Можете да разберете кога е достатъчно сух по това, кога ще изчезне леката пяна от печенето. Отделете мазнината от бекона и я оставете настрана.
Разтопете говеждата лой заедно с мазнината от бекона и ги размесете добре.
След това прибавете и разбъркайте и другите съставки на пемикана в следния ред:
- Млякото на прах, черният дроб на прах, доматено-зеленчуковия концентрат, граховото брашно, соевите зърна, хлебната мая, бульона, лук (чесън) на прах и лимонената киселина.
- След това добавете черният пипер, лютият червен пипер, кимиона и червения пипер.
- Най-накрая добавете овесената каша, изсушените парчета бекон, сухото телешко месо на гранули и настърганите картофи.
Разстелете получената смес в тавичка и я оставете да поизстине и да се втрърди. След това я нарежете на кубчета с подходяща големина.
Пемиканът е готов!
Най-добрата храна за оцеляване
Пемиканът е служил добре като основна храна в порциона на оцеляващите хора поколения наред. Той се съхранява добре в продължение на дълги периоди от време и предлага огромно количество калории в минимално тегло. Пемиканът се е доказал. Това го прави една от най-добрите храни за оцеляване, които можете да приготвите.
По материали от www.survivaltopics.com и Wikipedia.
Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви! |
[wp:svejo-net]
28.11.2008 at 10:30
А на вкус как е?
28.11.2008 at 10:32
Нещо като създърма (или саздърма – незнам как се пише точно) :).
Но ако се съди и по използваните подправки – вкусът няма да е никак лош. Поне по моите разбирания 🙂
28.11.2008 at 14:07
Много интереснои полезно със сигурност. Сетих се за една рецепта на дядо Славейков за интересен хляб – меси се с гъст бульон и още други неща… сигурно има подобни на помикана качества.
28.11.2008 at 21:17
Някои съставки незнам дали се предлагат в България. Например: Говежда лой; Телешки дехидратиран черен дроб на прах; Сушено телешко месо на гранули; Доматено-зеленчуков концентрат, дехидратиран;
Соеви зърна без люспи; Грахово брашно; Семена от кимион. Ако все пак се намират с радост бих се заел да приготвя това ястие. Иначе ако има вкус подобен на създърмата с радост бих го консумирал честичко 🙂 въпреки, че сигурно ще кача бая килца 🙂
п.с. за пореден път автора на сайта предлага нещо супер полезно и интересно. Евала на такива интелигентни хора.
28.11.2008 at 21:30
„Евала на такива интелигентни хора.“ – Perfect_Security_Boy, недей така… Ще взема много да се възгордея 🙂
Иначе на въпроса: Мисля, че всички съставки при добро желание могат да се намерят и в България. Ако не – сигурен съм че имат добри заместители.
Цитираната рецепта е използвана от полярните изследователи. Не е нужно да се следва дословно. Тя е просто добър пример. Със сигурност всеки може да направи вариации и импровизации по свой вкус и разбиране.
Аз лично не съм се опитвал да намеря всички съставки и да направя този пемикан по простата причина, че все още не съм попадал в условия, в които да се налага да го използвам. Ако това (дай боже) се случи някой ден, въобще няма да се подвоумя да го направя 🙂
23.01.2009 at 1:29
ИДЕАЛНАТА ХРАНА ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ???
Абсурд!
Такава храна се състои предимно от мазнина! Изисква големи количества вода за разграждане (лютите подправки също „дават своето“ в тази нужда), а енергията, която дава, в голяма степен ще отива за метаболизма.
Може да е вършела работа – на полярните изследователи, както пише тук – но далеч не е „идеална“, още по-малко за не-полярни климати 😉
Любопитно беше за мен да науча, че индианците са разполагали с мляко на прах, дехидратиран телешки черен дроб, сушено телешко на гранули, бульон на кубчета, лимони или лимонтузу… 🙂
Дъъълги години нашите прародители са боравели с каменни остриета като универсални сечива. Това обаче въобще не ги прави „идеалните“ сечива 😉
23.01.2009 at 1:54
Като се загледа човек, посочената по-горе рецепта ще да е твърде далеч от евентуалния индиански продукт. Очевидният принос на полярните изследователи са: мляко на прах, семена от кимион, лимонена киселина (лимонтузу), бульон на кубчета, доматено-зеленчуков концентрат, дехидратиран, сушено телешко месо на гранули, телешки дехидратиран черен дроб на прах, соеви зърна без люспи, грахово брашно, овесено брашно (преди европейското нашествие, индианците няма как да са ги имали и да са ги ползвали в рецептите си). От индианския оригинал може да са останали само: мая, черен пипер, лют червен пипер, червен пипер, сух пушен бекон (съмнително, но принципно възможно), говежда лой. Под въпрос са бланшираните картофи (картофи са имали, но не съм сигурен, че са ги бланширали 😉 ), а чесънът и лукът преди конквистата може да са били само диви…
23.01.2009 at 8:32
@Някой си: Разбира се, че е предимно мазнина. Мазнините са много сериозен източник на енергия. Вярно е, че изискват вода за разграждането им, но основното правило за оцеляващия е, че ако нямаш достатъчно вода – по-добре е да не ядеш.
Но не важно дали индианците са го правили така или иначе. Това е рецепта за реално използван и доказал се пемикан. Мисля знаеш, че пемикан е много относително понятие и има различни типове и рецепти за направата му. Има кучешки пемикан, индиански (за всяко племе дори) и дори разни комерсиални варианти.
Това е просто един от вариантите!
23.01.2009 at 11:04
Все си мисля, че ако искам бърза енергия, ще предпочета въглехидрати… А с оглед на това, че ще се потя – ще искам и повечко соли и минерали…
Не казвам, че пемиканът не е вършел работа, казвам, че е далеч от ИДЕАЛНАТА храна за оцеляване. 🙂
Някои бедуински племена са изкарвали месечните си преходи из пустините само на фурми (и водица)… Кокосовите орехи също се славят, че съдържат пълния спектър, необходим за изхранване в условията на недостиг на храна… И двата вариента ми се струват несравнимо по-удачни от мазнини с пипер. 🙂
23.01.2009 at 11:11
Незнам. Аз цитирам източници, които претендират, че са експерти в областта.
Като стана дума за бедуини, аз пък гледах в един сериал с Рей Миърс, как един старейшина на едно африканско племе си приготва храната за дългото пътуване до една планина. Той наряза козе месо (не се сещам сега дали и колко го запече) и го омачка със козя лой, като в резултат се получи нещо като създарма. Това пак е някакъв вид пемикан, ако го погледнем реално. Всичкото това го сложи в прясно одраната кожа на едно яре и си го носеше като торба през рамо. Каза, че това му е достатъчно за похода.
А както знаем в равнините на Африка (където ставаше това) е доста горещо и хората определено се потят и имат нужда от доста вода. 🙂 Мисля, че древните умения са по-практични и по-достойни за уважение от нашите. 🙂
23.01.2009 at 18:54
Не съм го гледал и е малко неудобно да говоря „на сляпо“, но съм склонен да допусна, че старейшината си е носел необходимото месо с него, а за всичко останало е разчитал на заобикалящата го среда (дървета, храсти, плодове, грудки)… Едно е да си откъснеш плод пътьом, друго е да хукнеш да ловуваш, все пак… 🙂 Така или иначе, това пътешествие не е ситуация на „оцеляване“ (за представителите на тези племена, разбира се; за Гошо от Люлин си е смъртна заплаха 🙂 )
Но не ми се иска да се впускам в налучкване – както казах, не съм го гледал.
Крайно полезно е да уважаваме опита от миналото, но не мисля, че той неизменно е по-практичен. В противен случай ще се върнем към ръчната количка… 😉 Работата е да не го (опита) забравяме, а да го ползваме като основа за развитие.
23.01.2009 at 19:07
Ами да ти кажа, мисля че само на тази храна разчиташе. Може и нещо друго да е ял, но това беше основното.
Съгласен съм и за това, че опита трябва да е основа за развитие. Импровизациите и иновациите са ключов момент в борбата за оцеляване. 🙂
Pingback: Банок: Хлябът на Пътешественика | xenos::life
20.02.2009 at 10:59
Доколкото съм чел, индианският пемикан или поне пемикана при определени племена, се свежда до сушено и стрито на прах бизонско месо 🙂 Предполагам, че всичко останало е доразвито от полярните изследователи.
20.02.2009 at 11:07
Прав си! 🙂
Оригиналният индиански пемикан наистина е по-прост. Даже не е стрито месото. Просто мазнина, сушено месо и някоя друга подправка.
Има десетки рецепти за пемикан. Аз представих една от най-пълните и както казваш „доразвита от полярните изследователи“.
23.02.2009 at 14:27
Индианските пемикани, разбира се, са различни. Повечето номадски племена от северните прерии са го приготвяли по следния начин:
Бизоново месо, нарязано на много тънки ивици, се е изсушавало на слънце, след това се е начупвало на по-малки парчета, които накрая са били счуквани ако не на прах, то на много малки късчета. После тая мръвка се е размесвала с бизонова мас и диви плодове (най-често диви череши – chokcherries) и така получената смес се е натиквала в нещо като калъпи от сурова кожа, наречени парфлеч. Туй чудо е било многотрайно и леко, а в същото време особено хранително. От опитвали знам, че една шепа те наплюсква като прасе и дава енергията, необходима за ден. Други съставки в прерийния пемикан, доколкото знам, няма (говорим за номадските племена, които не земеделят). Запаси от туй чудо са носели всички пътуващи като особено незаменимо е било то за участниците в бойни походи (които не са склонни към палене на огън за приготвяне на прясно убит дивеч от съображения за сигурност). Масово се е приготвяло след големия зимен лов на бизони и често е служело като основна храна докъм големия пролетно летен лов (зимата била период на оскъдица по отношение на прясното месо).
Та така за пемикана в неговия първообраз.
А тая полярноизследователска смеска не звучи никак зле.
Btw много симпатичен блог.
23.02.2009 at 15:10
@Сандо: Благодаря за ценната информация!
Радвам се, че блогът ми ти е харесал. 🙂
28.03.2009 at 23:34
И аз благодаря за ценната информация на теб и Сандо 🙂
02.04.2009 at 0:01
И старите българи са си имали своята храна за из път.Първоначално казат ,че било къс конско месо държано под седлото-вероятно изтънено,осолено и изсушено изхранвали се също и с мляко и по малко кръв от конете. В по късни времена пастърмата -белена или с костите(втората най-често била готвена).Ако сега допреш да оцеляваш с такава храна 100%ще си погинеш от глад защото я обевиха за суперделикатес и е на недостъпна цена.По приемливо решение е суджука и луканката но ако си я приготвяш сам ,че фабричната може и да се вкисне ,и не те бърка много цената на месото или си познавал животинката на живо.Най-сиромашкия вариант е брус сланина побеляла от сол заедно с лук или праз-но тези неща са най -вече за зимни условия.
24.06.2009 at 13:17
Казва ли са ми,че на времето в сливенския край приготвяли високоенергийна храна наречена „трахана“.Ако някой знае повече подробности нека сподели.
07.11.2009 at 14:21
Траханата не е само от сливенския край – в пловдивско също я има и всъщност е каша от пшенично или царевично брашно с повечко мазнинка от запържена сланина, барабар с пръжките, които се получават от сланината.
07.11.2009 at 16:55
Ehooo ,това за което пишеш е качамак и се прави от царевично брашно.Може да се прави и лучена или сиренена каша за които по -подхожда пшеничното брашно, но това са съвсем различни ястия.Траханата се прави от пюре от чушки и пюре от домати-очистват се от семена и люспи(люспите след попарване).Мелят се и се варят докато се сгъстят до пюре(като се бъркат непрекъснато да не загорят)прибавя се сол и копър за вкус като копъра трябва да се разври и да се извади за да не останат клечки.Получава се нещо като люденица но по рядка.Като истине сместа ,се добавя размита мая за хляб и брашно колкото поеме за да се получи меко тесто от което се оформят малки питки ,като големи кюфтета и се нареждат на найлон или мушама където се оставят да втасват без да се завиват.Ферментацията трябва да продължи докато започне да се усеща лека миризма на кисело .От времетраенето на този процес зависи колко ще е кисела траханата.Най-добре е да е леко кисела но да не се прекалява.За да се прекрати ферментацията трябва питките да се натрошат на малки хапчици за да съхнат по- бързо.Добре е на този етап да се прехвърли траханата върху разтлан чаршаф за да съхне по-добре.Не трябва да се допуща да изсъхва напълно без да е разтрошена до необходимата едрина на кускус или дребна леща или едри трохи и за това периодично се стрива на плоча с подходящ камък.Ако изсъхне по -рано много по -трудно се стрива.Когото е напълно суха се съхранява в книжни торби на сухо.Вари се подобно на кус куса(никаква вода не се излива) с добавена цяла суха люта чушка.След сваляне на тенджерата от огъня се запържва с олио и червен пипер(както боба).В чинията се гарнира с хапки от препечен хляб и натрошено сирене.Рецептата е оригинална от Сливен.Там съм се родил и израсъл и баба ми всяка есен я правеше и сушеше на открития салон.Не бяха лоши времена и едва по-късно разбрах ,че най-добре се живее в скромна къща с ограден двор с градинка и дървета.За жалост един ден дойде булдозера и всичко свърши.
Pingback: Полезни растения – Част Втора | xenos::life
29.01.2010 at 16:49
А да ви питам, годността на това нещо колко време е?
31.01.2010 at 10:46
Поради консервиращата функция на мазнината, този продукт подходящо опакован и държан на подходящо място, може да изтрае доста дълги периоди от време (месеци, години). Жалко, че не помня къде точно четох, но някои използваха думите „неопределено дълго време“.
12.02.2010 at 0:03
Много съм се чудил защо в тези „survival“ предавания, винаги говорят че еди кое си нещо (червей, корен, буболеча) било супер защото било богато на протеини.
Ако ще оцелявам за няколко дена ме интересува колко мазнини и въглехидрати има това което поглъщам за да имам енергия. Тоест по-добре е да изядеш 2-3 фъстъка отколкото хапка чисто месо…
Не знам…какво мислите?
12.02.2010 at 8:38
deus, важно е да познаваш флората и фауната за да можеж да ги използваш в твоя полза, ами ако нямаш фъстъци и не знаеш колко време ще продължи оцеляването ти.
13.02.2010 at 1:30
Ъъъ…добре 🙂
Това ясно, но идеята в случая е каква храна е добре да имаш в себе си в такива ситуации.
My point is: по-добре 100 гр. сланина отколкото 100 гр. чисто месо
Това исках да кажа. А и като гледам рецептата за ПЕМИКАН основната съставка е говежда лой което е супер – сложни мазнини, които се натрупват и постепенно освобождават енергия 🙂
13.02.2010 at 12:08
Класическата храна с която българите тръгвали на път или „хващали гората“била комат хляб,брус сланина ,лук ,чесън ,сол ,мерудии .При възможност дървен захлуп със сирене,парче пастърма.Когато пастърмата била с костите най-често я варели. Правили си и компот от ушаф. Рядко всичко това присъствало заедно.Бедните най-често хапвали само хляб,лук и сол.
Pingback: Домашен Дехидрататор за храни от подръчни материали | xenos::life
Pingback: Концентрирани походни храни: Пемикан | xenos::bushcraft