xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Въгленът: Идеална прахан

| 53 Comments

Много книги и публикации на темата „Оцеляване“ споменават често нещо, наречено „Въглен„. Тази публикация ще ви обясни малко повече за въглена и ще опише няколко начина за получаването му.

Защо е ценен въгленът?

Изучавайки примитивните умения или попаднал в ситуация на оцеляване, човек се изправя пред задачата да успее да „хване“ малката искра, да я превърне в голям тлеещ въглен, който да разпали огъня му. Има няколко ценни субстанции (наричани накратко „прахан“), които лесно могат да хванат искрата, получена по различен начин (удари между стомана и кремък, кремък и кремък, магнезиеви запалки и др.), и да я разпалят. Една от тях е въгленът.

Какво е въгленът?

Процесът, при който се получава въглена, е подобен на този, при който въглищата се превръщат в кокс. Най-общо казано – това е загряването на органичен материал до високи температури и отсъствие на кислород. При този процес всички летливи вещества се отделят от материала и в него остава само въглерода. Въгленът е продуктът от този процес. Той е съставен почти изцяло от неокислен въглерод, който само очаква най-малката искра, за да се запали.

Как да си направим въглен?

1. Добиването на въглен е много лесно. Най-лесният начин е да използваме парче памучен плат. Нарязваме го на квадратни парченца и го поставяме в малка метална кутия. Кутиите от различни кремове, вакси за обувки и т.н. са идеални. В капака на кутията правим малка дупка.

2.Поставяме кутията (с дупката нагоре) върху горещ пламък. Това може да е пламъка от газов котлон, но в полеви условия може да е и гореща жарава. След няколко минути от дупчицата в капака започва да излиза бял дим. Той съдържа всички ония съставки, които влизат в състава на памука, без въглерода.

3. Летливите субстанции в дима са леснозапалими. След още няколко минути те най-вероятно ще се самозапалят. Това е нормално. Тъй като няма кислород в кутията, въглеродът от памучния плат няма да изгори.

4. Продължавайте да загрявате кутията, докато димът и пламъците изчезнат. След това я свалете от пламъците и я дръжте затворена, докато не се охлади напълно. Ако кутията се отвори прекалено рано, въгленът в нея може да се самозапали.

5. След като кутията изстине, отворете я за да видите как памучният плат се е превърнал във въглен. В това състояние той е много чуплив, но и много полезен.

Последната снимка показва как полученият въглен гори, след като е успял да „хване“ искра.

Друг начин за получаване на въглен.

Следващите две снимки показват алтернативен начин за получаването на въглен. До него можете да прибегнете в полеви условия, когато нямате подходяща метална кутия.

Вместо кутията, парчето плат може да се завие в малко парче метално фолио. Фолиото трябва да бъде сгънато по начин, който да „херметизира“ материала в него. Също като кутията, във фолиото трябва да се пробие малка дупка, през която да излизат отделените газове. Ако дупката е прекалено голяма, или пакета лошо затворен, въгленът може да се самозапали.

Ето и едно клипче, което илюстрира добре възможностите на полученият въглен:

Заключителни бележки

Уверете се, че използвате чист памук, при направата на въглен. Ако в плата са добавени синтетични материали, резултатът може да е неизползваем черен прах или друга неопределена субстанция.

Въгленът може да бъде добит и по много по-бързи начини. Вземете голямо парче памучен плат и го запалете. След като се запали го хвърлете на земята и го задушете, докато пламъците загаснат. Овъглените краища на плата са нискокачествен въглен.

Можете да опитате и с други материали, освен памук. Експериментирайте с различни видове дърво или друг органичен материал.

Плътността на материала, който смятате да използвате, се отразява на „чувствителността“ на получения въглен. С две думи: тънката и финна материя от памучна фланелка, ще хваща и най-малките и слаби искри. Този въглен обаче ще е най-чуплив, докато този, получен от сините ви джинси, ще е по-устойчив, но ще изисква по-големи и горещи искри, за да се запали.

Въгленът ще ви свърши много добра работа, ако се опитвате да запалите огън по старият и примитивен начин чрез удряне на две парчета кремък или чакмак (парче желязо или стомана) и кремък. Добра работа върши и при т.нар. „малайска запалка“ (fire piston), при която материалът, използван като прахан, се запалва в следствие на високата температура, постигната при адиабатното свиване на газа в цилиндъра.

Материали и снимки: www.wildwoodsurvival.com

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!









[wp:svejo-net]

53 Comments

  1. Pingback: Магнезиева запалка (Magnesium Firestarter) | xenos::life

  2. Наистина това е една добра прахан. Веднага хваща искрата. Памукът също важи за целта. Опитвал съм и други неща – стрити на прах шишарки, „памук“ от папур, суха трева, стърготини от бор, исушен брадат лишей, суха прахнова гъба и др. Днес най-често обаче използвам памук от дамски тампони.

  3. Аз направих такава прахан с два вида плат (все естествен памук) – чаршаф и пашкир. Пешкирът беше много стар и излинял и задържа много въздух между нишките. Хваща значително по-лесно от чаршафа (който сам по себе си също не е никак зле). Голям кеф, голям кеф 🙂

  4. Преди години баба ми и дядо ми (които на младини са ползвали огниво за всекидневни нужди), ми обясняваха как се приготвя прахан от гъба. Нещо се вареше, киснеше се в непрана върна… ама не запомних какво точно се праваеше. 🙁

    Обясняваха ми толкова неща за „старобитния“, както казваше баба ми, живот, ама тогава бях малък и много неща за съжаление не запомних… А ми описваха сума ти „примитивни технологии“. ))
    А дядо ми е бил роден и живял докъм 12-та си година в уземница (землянка)… Живеели са почти като през неолита. ))))

  5. Наистина великолепна прахан, но се оказа че неможах да запаля с нея суха трева. За цигара или лула може да става идеално, но аз не успях да стигна до пламък. Може би тревата не беше съвсем суха, та само запуши или трябваше по-голямо парче въглен. Просто бързото му раздухване само го накара по-бързо да изтлее.

  6. В тази връзка паленето с чакмак и такъв въглен ми се вижда много лесно – поне от видеото. А как да си направи човек удобен чакмак, имам предвид с тази извита форма? Или да използва обикновенна права пила за метал – всъщност парче от нея? Не съм пробвал, но ми се вижда, че ще е неудобно с нея. Спомням си, че преди доста години по трудово удряхме 2 пили една в друга и те произвеждаха искри.

    • Тази извита форма не е задължителна. Истинските чакмаци имат даже по-сложни форми. Така му е удобно просто на човека.
      Парчето от пила също е удобно за държане. Но ако имаш познат ковач, който да ти направи истински чакмак – тогава е най-добре! 🙂

  7. А неможе ли вместо чакмак да се ползва втори кремък? Наясно съм, че въпроса ми е теоретичен и е лесно да си отговоря просто като го изпробвам, но „за да не губя време“… 🙂 Нали тук е място за обмяна на идеи и мисли, практиката си остава за когато не си в интернет. Още нещо – дали е възможно сред Природата да се намери материал който да хване искрата? Ако се случи човек да не е подготвил овъглен прах или обработена и изсушена гъба?

  8. Разбира се, че може да се използва втори кремък. Така са започнали прадедите ни преди хилядолетия. 🙂

    Сред природата може да се намери всичко. Стига да знаеш къде да търсиш. Има прах от гниещо дърво, което много лесно хваща искрата. Има птичи пух, както и пухести части на различни растения (папур, тръстика, разни треви). Сухото и разпрашено лико на някои дървета (хвойна например). Кората на някои дървета (бреза). Споменатите дървесни гъби може в природата да не са обработени специално, но пак се срещат сухи и доста подходящи. Ако щеш дори наскубания пух от памучна дреха (чорап, фланелка).

    Истината е обаче, че те не винаги са на разположение. Затова правилото е: Когато видиш – вземай! После може да нямаш тази възможност.

  9. Ами не бих казал идеална, защото тлее… ако нямаш „посредник“ няма как да стане номера… 🙂 Според мен най-добрата прахан е памука!

    • GEGATA, едно малко уточнение: прахан е субстанцията, която „хваща“ искрата и най-често започва да тлее. Посредника между тлеещото въгленче и буйно горящия огън е нещо друго. Разпалки по-скоро.

      Казваш, че най-добрата прахан е памука. Може, но овъгления памук. Точно това, което представлява представения по-горе въглен. Хваща идеално искра от всякакви източници. Ето защо съм я представил, като „идеална“.

  10. Много тарикатско,ебаси якото!Супер хитро,кефи ме!

  11. Моя опит до днес показва, че памука наистина е една много много добра прахан. Той хваща веднага искрата от шведската огнена стомана. памукът е елемент на много джобни комплекти за оцеляване. Така например ВСВ England предлага комплекта Matchless Fire Set. Той съдържа шведска огнена стомана, комплект кубчета сух спирт, марче памук и дамски тампон, херметично затворени в месингова кутия с размери 8.5 x 6 x 2.5cm и тегло 100g. В много филми за оцеляване военните инструктори препоръчват използването именно на дамски тампони. те са леки, не заемат място, опаковани са в непромокаема обвивка и съдържат относително голямо количество памук.
    Въгленът, обработената праханова гъба, сухата брезова кора, стритите шишарки, сухия радат лишей и стружките от иглолистно дърво също са в челната група.

  12. Знае ли някой как точно се изработва прахан от дървесна гъба

    • Чувал съм за няколко рецепти за направата на прахан от праханова гъба. Не знам коя от тях е най-добра. Все се каня да седна да разуча по-подробно въпроса. Иначе предполагам пчеларите може да знаят как се прави… както и някои старци, които вече са рядкост.

  13. И аз съм чувал някои неща но не съм пробвал до сега.Използва се само меката част от гъбата а останалите вдървенени часни се отстраняват.Изсушава се добре.До тук всичко е ясно и напълно логично.След това праханта се вари известно време като се мачка от време на време и се изстисква за да попие добре от разтвора.По отношение на разтворите-зная ,че са използвали вода в която са варили дървестна пепел.Оставяли са я да се утаи добре и след като са отливали внимателно само бистрия разтвор(ако се наложи може и да се прецеди)и после са го сгъстявали (повишавали концентрацията )чрез варене за известно време докато се намали обема.Вероятно в случая няма точна рецепта но се цели разтвора да е по- концентриран.След изваряването на праханта се изсушава добре и се съхранява на сухо.Спрямо тази рецепта имам известни съмнения но смятам ,че при използването на втория разтвор ,100% ще се получи.В другия вариант се използва концентриран разтвор на KNO3 (калиева селитра)всичко останало е същото .Тази прахан е най-добре да се държи в затворено съдче и да се палят само малки парченца от нея.

    • Аз пък съм чувал още две: с киснене във вода от овча вълна, и в конска пикня!!! 🙂 Както казах, ще се поразтърся по някое време, защото съм решил и аз да си правя. Първо трябва да си намеря достатъчно едра гъба де. Но след това ще покажа целият процес, рецептата, която съм използвал, както и резултата!

  14. С татко ми сега варим гъба, преди около месец намерихме една гъба в планината и е супер. Сега съхни за да стане хубава прахан.

    П.П. : Варяхме я в конска пикня !

  15. Забравих да допълня , ето така изглежда гъбата http://media.snimka.bg/4564/015384157.jpg http://botanika.hit.bg/gy/gy_6.jpg , нарязва се на филии и след това се вари и се оставя да съхне (за период от окло 2-3 месеца) , гъбата (още не оварена) отвътре е доста мека , но отвън е като камък твърда.

  16. Класическия източник за добиване на калиева селитра е от оборите така ,че вероятно посочените „животински“рецепти сигурно ще са успешни. Гъбата посочена от Shdy е същата.

  17. чудесен блог, поздравления!!
    по въпроса с чакмака и праханта. има няколко начина на обработка на гъбата – накисване и варене в някъкъв вид урина, варене във вода и посипване със дървесна пепел. не бях чувал за киснене във вода с овча вълна, но имайки впредвид съдържанието на сяра във вълната ми звучи разумно. от опит знам, че прахан може да се вземе и от другия вид гъба, която много прилича на прахановата, но не е. 🙂
    това е един слой от нишки под твърдата горна част на гъбата. просто пали малко по трудно и то без всякаква обработка.
    ако някой реши да си събира прахан от дървета най -добре е да си събере от върби или тополи, или от някъкъв вид дърво расло покрай река. праханта от бук също хваща искрата, но след доста опити. според мен праханта от бук трябва да се обработва по някъкъв начин – например варене и промивка с дървесна пепел.
    към автора на блога – има доста неща за „бушкрафта“ в етнография на България – лов, риболов, капани, дрехи и храна 🙂
    да не забравяме все пак, че това което днес наричаме оцеляване , преди време си е било просто начин на живот.
    за всеки който иска да си намери чакмак – просто отидете в някое село, най- добре планинско (там все още има хора които го ползват) и си поискайте.

  18. Стояне приготвянето на такъв въглен дето ти си го описал има един недостатък.прави много пушек и баща ми ме овика та добре,че се оттървах без бой.

  19. иначе работи.тлее

  20. Стояне, една огромна молба! Понеже по определени (болезнени) обстоятелства идните няколко седмици не ми се очертава да мога да пробвам лично, ако ти падне случай и имаш желание, изпитай в полеви условия и после сподели като каква работа върши пластмасовата бутилка като заместител на гума при разпалването на огън! Пояснявам: понеже ми става все по-трудно да си намирам лентички от вътрешна гума, а ми се иска да я заместя с нещо евтино и леснодостъпно (еле пък сега като всичко е мокро, паленето на огън става мале-мале), тъкмо преди 10-тина минути ми хрумна, че може би лентички от пластмасови бутилки ще вършат работа. Ако можеш, пробвай двата вида пластмасови бутилки: тия от тънка прозрачна пластмаса (големите за бира, кола и др. безалкохолни), както и онези, дето са бели и непрозрачни, напр. за мляко, белина и тъй нататък. Аз самият палнах една в банята (дано жената не разбере после защо смърди на изгоряла пластмаса :), на пръв поглед има вид като да може да свърши работа, но без да се изпита навън – няма как да се разбере, а няма да изтрая докато мога лично да опитам. Също се чудя дали гумички за триене от книжарниците биха вършили работа след нарязване, въобще какво аджеба да вкарам като заместител на вътрешната гума. Ако стане-стане, полезно ще е за всички пътешественици тук, ако не, търсенето продължава:)

    • Хаотичен, не знам кога ще мога да пробвам тия пластмаси, но мога да ти кажа със сигурност друго изпитано нещо – лентички от плексиглас. Чел съм много хора да ги хвалят, че ставали идеално за разпалване на огън във влажно и студено време. 😉

  21. Абе здраве да е, просто с благородна завист за момента ми се струва, че на теб по-рано ще ти падне да палиш огън от мен, така че ако успееш – успееш 🙂 Иначе благодаря за идеята за плексигласа, само че тук ме хвана малко… то, по моему, плексиглас е на практика същото както прозрачната пластмасова бутилка (тип безалкохолно-бирена, имам предвид)? Не съм много вътре със сходствата между пластмасите и като нищо може да бъркам, ако можеш дай ми пример къде в ежедневния бит се появява плексигласът 🙂

    • Абе не съм сигурен, къде точно можеш да намериш плексиглас, и за какво най-често се ползва. Просто като го видя, и го познавам. То и името му го подсказва. Това е онова прозрачното, дето изглежда като стъкло, ама е пластмаса. Ползват го понякога със същото предназначение – „остъкляване“. Виждал съм го като предпазен екран на стругове и шмиргели, както и аквариуми, направени от него. Не знам… трябва да се потърси.

  22. Хаотичен в магазините за железария трябва да има плексиглас. Също съм виждал да се слага на место стъкло за скафчета за баня или тоалетки 😉

  23. Добре бе, момчета, то ще рече, че действително тънките пластмасови бутилки са от плексиглас, като съдя по на Стоян описанието? Ако да – тогава проблемът е разрешен по много добър начин. Май ще трябва химик да се произнася, макар че става много сложно. Най-добрият вариант си остава се палне парченце от бутилка в някой мокър ден и то ще си покаже. Да видим кой пръв ще може да даде емпирични резултати 🙂

    • Ами смятам че въобще не е същото. Бутилките са от PET (Полиетилен терефталат), a плексигласа е полиметилметакрилат. Плексигласът е доста по-трошлив от бутилките. Виждал съм го как се чупи на кубчета понякога. Да се произнесат по-разбиращите (нищо, че съм учил два семестъра органична химия 😉 ).

  24. Ми мама е химик ама вече спи неща да и звъня. Обаче плексиглас имам останали парчета ще пробвам как гори и лесно ли се пали и ще пиша

  25. Аха, мерси, Стояне! Това уточнение за трошенето хвърля известна светлина върху нещата, но все пак молбата ми да пробваш 2та вида бутилкова пластмаса за разпалки остава, стига да не ти създаде твърде много притеснения 🙂 Ако пък аз те изпреваря, ще споделя опит.

    Мерси и на теб, Живко, но това малко се отдалечава от молбата ми 🙂 Идеята е да намеря леснодостъпен и евтин заместител на вътрешната гума за разпалване на огън в мокро време, а пък след като в бита е трудно категорично да се определи нещо плексигласово, примерно „пластмасовите опаковки за витамини са плексиглас“, та после да си го знам и него да ползвам като източник на въпросния материал, става твърде сложно. Иначе че плексигласът ще върши работа нямам съмнение, щом като Стоян по-горе го е написал; трудността идва от набавянето му.

  26. Пробвайте с нарязан на лентички стар фотофилм, пали се от раз.

  27. Относно плексигласа – всеки ученически триъгълник или линийка са направени от този материал – има ги във всяка книжарница. Дори сега се сещам, че като ученици от тях си правихме димки /малко парченце увито в станиол – като се пали края на плексигласа и следва обилно отделяне на дим през отвора от където сме запалили докато изгори материала/. И ето как се раждат идеите – защо във всеки комплект за оцеляване да няма по една /или няколко/ такава саморъчно направена димка, но това май трябва да отиде в темата за сигнализацията…….

  28. Стояне, вчера ми хрумна една доста шантава идея по повод разпалването на огън в кризисни ситуации, и ми се прииска да споделя идеята с теб и почитателите на пътешестването! Стана така: понеже обикновено си подрязвам косата сам с машинка, и този път като си минах главата, погледът ми попадна на малката купчинка коса пред мен и изведнъж ми заприлича на стърготинки или прахан, готови да хванат искра от шведския кремък! Не успях да го експериментирам, понеже въпросната коса вече се беше измокрила, но си отбелязах следващият път задължително да изпитам това средство. Имам някакви смътни спомени, че коса пламва лесно и гори като слама, макар че откъде точно ги имам, не се сещам… Ако действително хваща искра и се запалва, ще бъде нетрадиционен и полезен начин за добиване на огън, когато няма разпалки (и, разбира се, ако имаш достатъчно остър нож;) )

    • Виждал съм как гори коса. Не е точно така, както си чувал. Косата пламва лесно явно само когато не трябва – т.е. само като ти е на главата. Иначе знам как гори, ако се пробваш да я запалиш с кибрит, или запалка – трудно. Бързо се свива на топче и спира до гори. Но иначе миризмата е веднъж! 🙂 С две думи – забрави да я запалиш с кремък, че дори и шведско огниво, да не говорим с bow drill и т.н. Лично мнение. 😉

  29. Потвърждавам мнението на Стоян. Не разчитайте да ползвате коса за прахан.
    Въобще избягвайте експерименти за да не останете „приятно“ изненадани. Лично аз предпочитам да чета коментари, които започват горе-долу така: „Тествах и видях, че работи добре, затова го споделям с вас.“ Иначе и на мен не ми липсват шантави идеи :).
    @Хаотичен: да не ми се обидиш. Пиша го с най-добри чувства 😉
    Закона на петте „П“ мисля, че всеки го знае: „Правилната Предварителна Подготовка Предотвратява Провала“. На английски беше Proper Preparation Prevent Poor Performance.
    По бензиностанциите продават бонбонки тип „сен-сен“ или сега дето им викат „тик-так“ в едни метални кутийки с размери приблизително 3х3х1 см. В една такава съм си сложил памучни тампони и малко брезова кора. Побира се в единия ъгъл на джоба на панталона ми. Но това е най-крайния вариант. В страничния джоб на десния ми крачол си нося джобния спиртник и 50 милилитра шишенце със спирт! Цялото това нещо тежи към 55 грама :-P.
    Откъде имам 50мл шишенце? – по хотелите в такива неща слагат шампоани.
    И като най-най-най-краен вариант – мога да скъсам парченце от фланелката си и да го запаля с магнезиевата си запалка. Тествано е! 🙂

  30. Мда… Мерси, Стояне, за пояснението за косата – спести ми неприятното изживяване което ме е очаквало при пробата. Това, че пламва лесно само когато не трябва, явно следва закона на Мърфи, в добавка с миризмата 😉

    zoso, не съм се засегнал 🙂 Написах въпросната идея именно защото не успях да я пробвам (написал съм го, косата вече беше мокра) и сега трябва да чакам към месец, докато получа нова „партида“ – целта ми беше евентуално да разбера от някой, комуто вече е дошла идеята и е тествал, та да се уточни въпросът по-скоро. Което и се получи, благодарение на ескпериментаторския дух на Стоян 🙂 Иначе за петте П добре – изобщо не отричам стойността на това да си подготвен, но какво става, ако не си имал възможност за предварителна подготовка, а ти се наложи да оцеляваш? И тук именно идват шантавите идеи и импровизацията 🙂

  31. Здрасти на всички!
    Амм абре Течо вземи напиши някъде в статията, тва да се прави на проветливо място и не на тераса с остъкление че много дими бре…окъдих се целия, та по едно време и се разкашлях…
    ии направих го тва със станиола и стана ама до някъде започна да почернява и го спрях щото не се дишаше..
    ии пробвах го тва дето беше черничко и хващаше искрата ама не започна да тлее само някво се прогаряше….та утре ще го направя пред блока..ще изкарам малката газова бутилка и там.. XD
    Отностно чакмака, татко ми го подари, каза че е над 100 годишен, таа ще си го пазя много и ето го и него – http://tinypic.com/r/5yhfs2/5

    • @Стефан: Ами мислех, че се подразбира, че такива неща се правят на по-открито или проветриво място 🙂 Не знам защо не е почвало да тлее. Вземи малко парчета от чаршаф или стари дънки.

      А иначе чакмака е чудесен! Някога имах почти същия, но някой вкъщи явно е решил при поредното почистване, че е ненужна вещ, и… А иначе и той беше поне на толкова години. Бил е на пра-дядо ми, но не се знае дали не е бил пък и на неговия дядо. 🙂

  32. Здрасти!
    Амм направех го ии резултата беше повече от положителен!
    ся съм си прибрал останалата част в една кибритена кутийка ама за по нататъка мисля да си намеря някой желязна малка пък, ако може херметически да се затваря ще е супер!
    Ти в какво я държиш праханта ?!

  33. Относно вътрешните гуми – има такива във всеки магазин за велосипеди. 🙂

  34. Мама му стара, много ще съм благодарен, ако някой сподели какво собствено използва най-често като прахан за хващане на искрата от шведско огниво (ферород). Не говоря за предварително приготвени материали, напр. въглен или памук, или за специфични такива (напр. за брезовата кора следва да си в брезова гора или поне да си я носиш отпреди с теб). Интересува ме как от стиска суха трева или малко сухи листа или каквото там мога да вдигна на момента от земята в гората да си приготвя прахан да си запаля огън с шведското огниво. Обикновено стривам наситно купчинка сухи листа или стиска суха трева, обаче… понякога хваща искра чудесно, понякога ме докарва до лудост и изтривам половината огниво. Опитвах навремето да стържа стружки от сухо клонче – тцъ. Въобще не щя да хване, само се поовъглиха от искрите. Някой ако има опит по въпроса…

  35. Ok… благодаря, Стояне. Признавам, бях малко под влияние на емоции, като пуснах коментара. Ще стискам палци да се появи такава публикация вбъдеще 🙂

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.