Много книги и публикации на темата „Оцеляване“ споменават често нещо, наречено „Въглен„. Тази публикация ще ви обясни малко повече за въглена и ще опише няколко начина за получаването му.

Защо е ценен въгленът?

Изучавайки примитивните умения или попаднал в ситуация на оцеляване, човек се изправя пред задачата да успее да „хване“ малката искра, да я превърне в голям тлеещ въглен, който да разпали огъня му. Има няколко ценни субстанции (наричани накратко „прахан“), които лесно могат да хванат искрата, получена по различен начин (удари между стомана и кремък, кремък и кремък, магнезиеви запалки и др.), и да я разпалят. Една от тях е въгленът.

Какво е въгленът?

Процесът, при който се получава въглена, е подобен на този, при който въглищата се превръщат в кокс. Най-общо казано – това е загряването на органичен материал до високи температури и отсъствие на кислород. При този процес всички летливи вещества се отделят от материала и в него остава само въглерода. Въгленът е продуктът от този процес. Той е съставен почти изцяло от неокислен въглерод, който само очаква най-малката искра, за да се запали.

Как да си направим въглен?

1. Добиването на въглен е много лесно. Най-лесният начин е да използваме парче памучен плат. Нарязваме го на квадратни парченца и го поставяме в малка метална кутия. Кутиите от различни кремове, вакси за обувки и т.н. са идеални. В капака на кутията правим малка дупка.

2.Поставяме кутията (с дупката нагоре) върху горещ пламък. Това може да е пламъка от газов котлон, но в полеви условия може да е и гореща жарава. След няколко минути от дупчицата в капака започва да излиза бял дим. Той съдържа всички ония съставки, които влизат в състава на памука, без въглерода.

3. Летливите субстанции в дима са леснозапалими. След още няколко минути те най-вероятно ще се самозапалят. Това е нормално. Тъй като няма кислород в кутията, въглеродът от памучния плат няма да изгори.

4. Продължавайте да загрявате кутията, докато димът и пламъците изчезнат. След това я свалете от пламъците и я дръжте затворена, докато не се охлади напълно. Ако кутията се отвори прекалено рано, въгленът в нея може да се самозапали.

5. След като кутията изстине, отворете я за да видите как памучният плат се е превърнал във въглен. В това състояние той е много чуплив, но и много полезен.

Последната снимка показва как полученият въглен гори, след като е успял да „хване“ искра.

Друг начин за получаване на въглен.

Следващите две снимки показват алтернативен начин за получаването на въглен. До него можете да прибегнете в полеви условия, когато нямате подходяща метална кутия.

Вместо кутията, парчето плат може да се завие в малко парче метално фолио. Фолиото трябва да бъде сгънато по начин, който да „херметизира“ материала в него. Също като кутията, във фолиото трябва да се пробие малка дупка, през която да излизат отделените газове. Ако дупката е прекалено голяма, или пакета лошо затворен, въгленът може да се самозапали.

Ето и едно клипче, което илюстрира добре възможностите на полученият въглен:

Заключителни бележки

Уверете се, че използвате чист памук, при направата на въглен. Ако в плата са добавени синтетични материали, резултатът може да е неизползваем черен прах или друга неопределена субстанция.

Въгленът може да бъде добит и по много по-бързи начини. Вземете голямо парче памучен плат и го запалете. След като се запали го хвърлете на земята и го задушете, докато пламъците загаснат. Овъглените краища на плата са нискокачествен въглен.

Можете да опитате и с други материали, освен памук. Експериментирайте с различни видове дърво или друг органичен материал.

Плътността на материала, който смятате да използвате, се отразява на „чувствителността“ на получения въглен. С две думи: тънката и финна материя от памучна фланелка, ще хваща и най-малките и слаби искри. Този въглен обаче ще е най-чуплив, докато този, получен от сините ви джинси, ще е по-устойчив, но ще изисква по-големи и горещи искри, за да се запали.

Въгленът ще ви свърши много добра работа, ако се опитвате да запалите огън по старият и примитивен начин чрез удряне на две парчета кремък или чакмак (парче желязо или стомана) и кремък. Добра работа върши и при т.нар. „малайска запалка“ (fire piston), при която материалът, използван като прахан, се запалва в следствие на високата температура, постигната при адиабатното свиване на газа в цилиндъра.

Материали и снимки: www.wildwoodsurvival.com

[wp:svejo-net]