Огънят е много важен за оцеляването. Много често той се оказва разликата между живота и смъртта. С негова помощ можете да извършвате много полезни дейности, като например: източник на топлина и светлина, готвене, преваряване на вода, прогонване на хищниците и досадните насекоми, изготвяне на разлинчи инструменти, сушене на дрехи и т.н.
Ето защо е много важно да се научите да палите огън по всяко време и на всяко място.
В тази публикация ще опиша основните стъпки за организирането, подържането и загасянето на един лагерен огън.
Това накратко са:
- Избор и подготовка на мястото за огъня.
- Набавяне на гориво.
- Надребняването и дори разпрашаването на част от горивото, за да е по-лесно за запалване.
- Запалване на някакъв горим материал (най-често т.нар. прахан). Това обикновенно е най-трудната и критична стъпка.
- В зависимост от избраният метод за палене на огън, може да се наложи раздухването на праханта до появата на малък пламък.
- Пренасяне на пламъка от праханта до същинският огън.
- Изграждане на огъня чрез добавяне на гориво.
- Подържане на огъня (ако е необходимо).
- Загасяне на огъня.
1. Избор на място
Обикновенно изборът на място за огън е основано на баланса от няколко различни фактора:
- близост до източник на гориво
- разположение върху негорима и суха повърхност (масивна скала е най-добрият вариант)
- разположение далеч от леснозапалими материали (като много сухи дървета, храсти и трева)
- удобство (например близо до лагера ви)
- да не пречи на свободното придвижване около него
- посока и скорост на вятъра (вятърът може да насочи пламъка към леснозапалими материали)
- има ли нужда от прикриване на огъня или не
- близост до средства за бързо потушаване на огъня (като например вода)
- безопасност
Мястото, избрано за огнище, трябва да се разчисти от нападали листа, суха трева и други лесногорими предмети, в радиус от поне 1 – 1,5 метра. Така ще възпрепятствате разпространяването на огъня по земята и излизането му извън контрол. Добре е също така да изкопаете плитка дупка, която да оградите с камъни. Ако няма камъни, може да ползвате изкопаната пръст. Внимавайте да не използвате много влажни и шуплести камъни, защото те задържат влага и при нагряване може да експлоадират и да ви наранят.
Един интересен и ефективен начин за организиране на огнището, за който съм писал по-рано е огнището тип „Дакота“.
2. Набавяне на гориво
Без съмнение най-доброто гориво за огъня е сухото дърво (освен всички други материали, които можете да използвате в една екстремна ситуация). Има два типа „сухо“ дърво:
- сухо дърво, което е мъртво от достатъчно дълго време за да могат соковете да го напуснат и дървото да стане по-чупливо.
- сухо дърво, което не е влажно от водата (дъжд, почвена влага, реки и потоци).
Правостоящите изсъхнали дървета (сухостой) обикновенно са най-добрия източник на сухо дърво за всеки огън. Сухите клони горят добре, а също така са и лесни за събиране.
Ако вали, то се налага да сте малко по-съобразителни и да търсите сухо дърво под или във някакъв вид заслон. Например под надвиснали скали или гъсти клони. Може също така да използвате сърцевината на клоните, която за разлика от външната повърхност е достатъчно суха.
Ще ви се наложи да съберете гориво с различни размери. Малките клонки са за разпалване на огъня, а големите – за неговото подържане.
Ако ще използвате огънят дълго време е най-добре да сортирате горивото в няколко купчинки, в зависимост от размера му. Начупете дървото на подходящи по размер парчета. Тези приготовления може да ви създадат малко повече работа, но по-късно ще оцените полезността им.
Разположението на купчинките гориво трябва ад е достатъчно близо, за да са ви под ръка, но и достатъчно далеч, за да не може да се запалят от искрите или изпадналите от огъня въглени. Също така е добре да струпате купчинките на място, от където няма да ви се налага да минавате често.
3. Подготвяне на огъня
Изградете малко типи (индианска палатка) от най-тънките съчки, които можете да намерите, в центъра на подготвеното огнище. Над този пласт подредете друг, с малко по-дебели и така, докато съчките станат с дебелината на палеца ви.
Оставете в типито процеп като „врата“, в който лесно да пъхнете запаленият прахан така, че той да има контакт с най-тънките съчки.
4. Запалване на праханта
Казано най-общо – използването на някой от методите за палене на огън, за да запалите малко тлеещо въгленче. При метода Bow Drill (начин за палене на огън чрез триене на дърво) това въгленче е тлееща частица от събрания при триенето дървен прах.
Прахан се нарича всеки материал, който се запалва лесно дори и от най-малката искра. Такива са: брезовата кора, птичи пух, фини дървесни стърготини, суха трева, памук, сухи дървесни гъби, нарязани конци и т.н. Тя трябва да е съвършенно суха, затова я събирайте само ако наистина е такава и я пазете в херметични контейнери (кутийки, найлонови пликове и т.н.)
5. Раздухване на праханта до получаването на пламък
В повечето случаи малкото въгленче не е достатъчно условие за запалването на огън. То трябва да бъде раздухано до получаването на добър пламък.
Малкото въгленче трябва да бъде поставено внимателно във финните разпалки. Те са от материал, който лесно се разпалва (дървени стърготини, суха трева, сухо лико и т.н).
6. Пренасяне на пламъка от праханта до огъня
Веднъж раздухали разпалките до пламък, вие трябва бързо да го пренесете до подготвеното „типи“. Ето защо оставихме „вратичка“ в него.
7. Изграждане на огъня
След като „типито“ се разпали добре, трябва бързо да добавите по-дебели парчета дърво, за да подържате и разпалите огъня. Ако се забавите то ще изгори бързо и ще загасне.
8. Подържане на огъня
След като огънят вече се е разгорял, трябва отвреме навреме да добавяте гориво, за да го подържате. Бъдете практични и не правете огъня по-голям, отколко имате нужда.
9. Загасяне на огъня
Абсолютно задължително е огънят да е загасен на 100% преди да го изоставите.
Планирайте предварително. Ако ви е нужен огън за готвене, оставете до да изтлее веднага след като решите, че скоро ще свършите задачата. Ако ви е нужен огън, който да ви стопли в студената вечер – оставете го да догори малко преди да си легнете да спите.
Има много начини да се загаси един огън:
- вода – най-достъпния и лесен начин
- сняг
- пясък
- разпръсване на огъня и изчакването му да изтлее сам
Преди да го изоставите, пепелта от огъня, както и камъните, които са го ограждали, трябва да са достатъчно хладни за да можете да ги пипнете без да се опарите. Не приемайте огъня за загасен, докато той ве още тлее. Огледайте внимателно всичко. Уверете се сами. Не слушайте някой, който ви казва „това е достатъчно“, когато мястото на огъня е все още горещо.
Обърнете внимание на възможността огънят да проникне надолу в почвата. Той може да продължи да тлее под нейната повърхност в различни органични материали и корени на дървета и храсти. Проверете това.
Ако огънят не е напълно и сигурно загасен, съществува потенциална заплаха да се самозапали по-късно, вероятно много след като сте напуснали района. А може дори същата нощ, докато вие спите. Огън, който не е грижливо загасен и се запали сам след време, може да застраши вашият и живота на други хора, особенно ако наблизо няма кой да го потуши. Да не говорим за живота на животните и растенията, обитаващи околната екосистема.
Водата е най-лесния и добър начин за загасяне на огъня. Ако нямате подходящи съдове, в които да донесете вода до огнището, вземете горящите клонки (внимателно) и ги занесете до водния източник, където да ги потопите. Натопете дрехи или други материали във водата и след това ги изцедете над огъня. Импровизирайте някакъв вид съд за вода.
Снегът също е добро решение, изхождайки от факта, че той е всъщност замръзнала вода. Същото се отнася и за леда. Уверете се, че снегът се е разтопил над целият огън и го е загасил добре.
Пясъкът е добър за задушаване на огъня. И другите почвени форми могат да бъдат използвани, но трябва да се внимава с тези, съдържащи голямо количество органичен материал, който може да затлее и по-късно да се самозапали.
Също така можете просто да разпръснете жарта и да я изчакате да изгасне сама. Това ще отнеме известно време. Може да минат и часове, преди да сте сигурни, че огънят е загаснал напълно.
Използвани са материали от www.wildwoodsurvival.com.
[wp:svejo-net]
06.12.2008 at 11:46
А за загасяне на огъня винаги съществува просташкия на пръв поглед, но всъщност много ефикасен метод на уриниране върху въглените. Не особено елегантно, но върши много добра работа, ако не са налични останалите методи за гасене 😉
06.12.2008 at 11:50
И ако наличната урина е в достатъчни количества, разбира се 🙂
Както обичам да ходя сам в гората и мъкненето на тежкия багаж ме докарва до една или друга степен на дехидратация, този метод не ми изглежда чак толкова надежден, но в група от няколко човека (за предпочитане мъже) е достатъчно добър. 🙂
28.01.2009 at 13:18
Много изчерпателно и без пропуски! И за първи път ще се справи добре човек, ако изпълни точно указанията Ви.
Между другото, такъв огън аз наричам „индиански“, защото не вдига пушек още от начало – така съм научил децата си, за да им е по-интересно да запомнят… 🙂
Pingback: Банок: Хлябът на Пътешественика | xenos::life
Pingback: Разпалки от брезова кора | xenos::life
Pingback: 12-те “горски знания” на Рей Миърс | xenos::life
Pingback: Устройване на различни типове огън | xenos::life
11.07.2009 at 22:19
Също така добро гориво е полуизгнилата дървесина. Щом се изсуши, веднага се запалва и изгаря бързо, отделяйки големи количества топлина.
26.08.2010 at 14:46
За изгасянето на огъня никъде не е споменато трябва ли преди заспиване да се изгаси? Ако няма наблизо запалими неща мисля че не пречи да си догори докато спиме.
26.08.2010 at 20:12
Ако няма буден човек да го наглежда – задължително се загася.
27.08.2010 at 17:35
може и дрого. приложимо е при студено време. предварително ископаваме нещо като тръпче 2м на 1м и събираме камъни. като си свършем работата слагаме камъните в огъня – ама да са от ония дето не гърмят – и после като се загреят ги засипваме с пръстта от изкопаното, а отгоре застиламе листа.