xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Психология на Оцеляването

| коментара 11

Не са достатъчни само знанията и уменията да построите убежище, да си набавите храна, да запалите огън и да се ориентирате без помоща на стандартни навигационни средства, за да оцелеете в една екстремна ситуация. Хора с малки или дори никакви знания за оцеляване са успели да преживеят животозастрашаващи обстоятелства. Други, преминали специални подготовки, не са използвали своите умения и са умирали. Ключов елемент във всяка една ситуация на оцеляване е силата на психиката на тези, които са въвлечени в нея. Да притежаваш умения за оцеляване е важно, да имаш волята да оцелееш – задължително! Без желание да оцелееш, придобитите умения нямат особенно значение и безценното знание е просто пропиляно.

Има нещо, наречено „Психология на Оцеляването“. В животозастрашаващи условия човек се сблъсква с много стресиращи фактори, които неизбежно нанасят удар на неговото съзнание. Тези фактори могат да породят трудност и емоции, които ако не бъдат правилно осъзнати, могат да превърнат един уравновесен и добре трениран човек в нерешителен и неефективен индивид със съмнителни възможности за оцеляване. Поради тази причина всеки трябва да е подготвен за стресовите фактори, свързани с оцеляването, и да се научи да ги разпознава.

Тази публикация ще ви обясни и запознае с природата на стреса, факторите, които пораждат този стрес и вътрешните реакции, които човек ще изпита, когато се сблъска с него, попадайки в една истинска ситуация на оцеляване. Знанията, които ще получите от нея ще ви помогнат да преминете и през най-трудните моменти в живота си.

Какво е стресът?

Преди да се опитаме да разберем нашите психологически реакции в животозастрашаващи ситуации, е добре първо да научим малко повече за стреса.

Стресът не е болест, която можете да лекувате и да елиминирате. Всъщност той е състояние, което ние всички изпитваме. Той може да бъде описан като реакцията ни на факторите, пораждащи напрежение и тревога. Това е името на чувството, което изпитваме когато физически, психически, емоционално и духовно откликваме на сътресенията, които ни предлага живота.

Нуждата от стрес

Ние имаме нужда от стрес, защото той поражда много предимства. Стресът ни предлага предизвикателства. Той ни дава шанс да се запознаем с истинската си сила и качества. Стресът разкрива възможността ни да издържим на големи натоварвания, без да се прекършим. Той подлага на тест нашата гъвкавост и приспособимост. Стимулира ни да дадем най-доброто от себе си.

Тъй като обикновенно не приемаме маловажните събития за стресиращи, стресът се явява отличен индикатор за значимостта на събитието. С други думи – той привлича вниманието ни към важните неща.
Ние се нуждаем от известна доза стрес по всяко време в живота си, но прекалено голямата доза от каквото и да било, може да доведе до лоши последици. Целта е да изпитваме стрес, но той да не е в излишък. Наличието на прекалено много стрес води до дистрес (настъпването на трайни увреждания в организма, функционални или органични). Дистресът предизвиква неприятни усещания, от които се стараем да се избавим, или по-добре – да избегнем.

По-долу са изброени някои от най-честите признаци на дистреса, което вие или вашите спътници изпитват, след като се сблъскат с прекалено много стрес:

  • Трудности при взeмането на решения
  • Изблици на гняв
  • Разсеяност и забравяне
  • Физическа слабост
  • Непрестанна тревога
  • Склонност към допускане на грешки
  • Мисли за смърт и самоубийство
  • Неразбирателство с останалите от групата
  • Делене от колектива
  • Избягване от отговорност
  • Нехайство

Както сами виждате, стресът може да е конструктивен и деструктивен. Той може да окуражава и да обезкуражава. Да ни движи напред, или да ни спре и да ни остави мъртви на пътеката. Може да изпълни живота ни със смисъл или да ни го представи като напълно безсмислен. Стресът може да ви вдъхнови да действате успешно и да използвате вашата максимална ефективност в една ситуация на оцеляване. Може също така да ви накара да изпаднете в паника и да забравите всички тренирани умения.

Ключът към оцеляването е във вашата възможност да се справите със стреса, с който неизбежно ще се сблъскате. Оцелелият е този, които работи над стреса си, а не този, който оставя стресът да работи върху него.

Фактори на стреса в ситуации на оцеляване

Всяко събитие може да доведе до стрес, и както всеки е забелязал, събитията невинаги се случват едно по едно.

Често събитията, носещи стрес, се случват едновременно. Тези събития не са самия стрес, но могат да го предизвикват и са наречени „стресори“. Стресорите са очевидната причина, отговорът на която е стресът. Веднъж усетило присъствието на стресор, тялото предприема действия в своя защита. В отговор на стресора тялото се подготвя за „битка или отстъпление“. Тази подготовка е като изпращане на сигнал SOS през цялото тяло. Като отговор на този сигнал се извършват няколко действия: в кръвта навлизат големи количества високоенергийни вещества (захари и мазнини, които досега са били складирани от тялото), за да осигурят бързо енергия; честотата на вдишванията се увеличава, за да се насити кръвта с кислород; мускулният тонус се повишава, подготвяйки ви за действие; механизмите за съсирване на кръвта се активират, за да ограничат загубата на кръв от евентуално получени рани; сетивата се изострят (слухът става по-чувствителен, очите се разширяват, миризмите се долавят по-отчетливо), така че вие ставате по-подготвен и осведомен за случващото се около вас и сърдечният ритъм и кръвното налягане се повишават, за да осигурят повече кръв към мускулите.
Това защитно състояние помага на човек да се справи с потенциалните заплахи. Проблемът обаче е, че човек не може да подържа това състояние на „пълна бойна готовност“ безкрайно.

Стресорите не са коректни – един стресор не изчезва, защото се е появил друг. Стресорите се добавят. Сумарният ефект от множество малки стресори може да предизвика голям дистрес, ако те се случат в кратък времеви отрязък. Устойчивостта на тялото към стреса започва да намалява и ако източниците на стрес продължават да действат (или се увеличават), обикновенно се стига до състояние на изтощение. При това положение възможността за противодействие на стреса и използването му по позитивен начин изчезва и се появява дистреса.
Предварителната подготовка и изграждането на стратегии за борба със стресорите са двете най-важни съставки за ефективното справяне със стреса. Жизненоважно е за човек, изпаднал в екстремна ситуация на оцеляване, да бъде подготвен за различните типове стресори, с които ще се сблъска в нея. Нека разгледаме няколко от тях:

Наранявания, Болест или Смърт
Нараняванията, болестите и смъртта са реални възможности, с които оцеляващия може да се сблъска. Може би няма нищо по стресиращо от това, да си сам в непозната територия, където можеш да загинеш от инцидент, от яденето на смъртоносна храна или вода, или от срещата с хищници или враждебни хора. Болестта и нараняванията също засилват стреса, заради ограничаващото им действие върху възможностите за придвижване, намиране на храна и вода, намиране на убежище и самозащита. Дори болестта и нараняванията да не доведат до смърт, те се прибвят към стреса посредством болката и неудобствата, които причиняват. Контролирането на стресът, свързан с евентуалното получаване на наранявания, болести и смърт, може да ви даде необходимият кураж да поемете рисковете, свързни със задачите на оцеляването.

Несигурност и липса на контрол
Някои хора изпитват трудности да се държат адекватно в ситуации, в които всичко е несигурно и неясно. Единственото сигурно нещо в една ситуация на оцеляване е, че няма нищо сигурно. Извънредно стресиращо е да се намираш в ситуация с ограничена информация за обкръжаващата те среда, върху която имаш само ограничен контрол. Тази несигурност и липса на контрол може да задълбочи допълнително положението, прибавяйки се към стреса да бъдеш болен, ранен или вероятността да загинеш.

Обстановка
Дори и в най-идеалните условия дивата природа е доста плашеща. В условията на оцеляване човек трябва да се бори със стресори като метеорологичните условия, терена и различните същества, населяващи района. Жегата, студът, дъждът, вятъра, планините, блатата, пустините, насекомите, опасните влечуги и бозайници са само част от предизвикателствата, очакващи този, който се опитва да оцелее. В зависимост от това как човек ще приеме стреса, предизвикан от тях, средата може да се превърне за него в източник на препитание и защита, или да предизвика краен дискомфорт, който да доведе до нараняване, болест или смърт.

Жажда и Глад
Без храна и вода жизнените сили на човек отслабват и това може да доведе дори до неговата смърт. По тази причина намирането и запасяването с храна и вода става толкова по-важно, колкото по дълъг се очертава да е престоят в условията на оцеляване. За човек, който е привършил своите провизии, търсенето на храна и вода може да се окаже голям източник на стрес.

Умора
Да полагаш усилия да оцелееш, когато ставаш все по-уморен и по-уморен е доста трудна задача. Може да изпаднете в такава степен на умора, че дори просто действие, като това да останете буден, е достатъчно стресиращо само по себе си.

Изолация
Много по-лесно е да посрещнеш трудностите заедно с някой друг. Контактът с други хора ни зарежда с чувство за по-голяма сигурност и усещането, че има някой, който да ни помогне, ако се появят проблеми. Основен стресор в екстремна ситуация се явява изолацията на човек или група от хора, които трябва да оцеляват разчитайки само на своите запаси и сили.

Стресорите, изброени по-горе, без съменние са само част от тези, с които можете да се сблъскате. Запомнете – това, което е стресиращо за едни, може да не е стресиращо за други. Вашият опит, тренировки, личен възглед за живота, физическо и психическо състояние, както и вярата в собствените възможности са определящи за това, какво в средата ще приемете за стресиращо и кое не. Целта не е да избегнете стреса. Целта е да го накарате да работи за Вас.

Вече имаме основни познания за стреса и стресорите, които най-често са свързани със оцеляването. Следващата стъпка е да изучим реакциите, които те предизвикват у нас.

Естествени реакции

Човекът е успявал в продължение на векове да прежививява много промени в средата. Неговите възможности да се адаптира физически и психически към променящия се свят са го съхранили тогава, когато много други животински видове около него са измрели. Всички тези механизми и умения, които са пазили нашите прадеди живи, могат да съхранят и нас! Освен това, същите тези механизми могат и да ни погубят, ако не разберем и не се подготвим за тяхното присъствие.

Не е изненадващо, че всеки нормален човек ще демонстрира известни психологически реакции в условията на оцеляване. Ще се запознаем с някои от най-големите вътрешни реакции, които Вие и всеки друг около вас може да изпитате във връзка със стресорите, които разгледахме в предният параграф.

Страх
Страхът е нашият емоционален отговор на тревожните обстоятелства, които вярваме, че имат потенциала да предизвикат нашата смърт, нараняване или болест. Страхът от получаване на нараняване не се ограничава само до физическото такова. Заплахата за емоционалното и психическото здраве на човек също може да генерира страх. За оцеляващия страхът може да има и позитивна функция, карайки го да стане по-предпазлив в ситуации, където безразсъдството може да доведе до получаване на наранявания.

За съжаление, страхът може също така и да демобилизира хората. Той може да ги направи толкова уплашени, че да не могат да извършват действия, които са основни за оцеляването. Всеки човек попаднал в непозната обстановка и особенно в неблагоприятни метеорологични условия изпитва известна степен на страх. В това няма нищо срамно! Всеки обаче трябва да тренира себе си да не се предава на страха си. Колкото са по-реалистични условията, в които тренирате своите умения, толкова по-добре ще се научите да се справяте със стаха си и толкова чувството ви за сигурност ще се увеличи.

Тревожност
Тревожността е свързана със страха. Тъй като е естествено да се страхуваме, също така е естественно и да изпитваме тревожност. Тревожността е неприятното и неспокойно чувство, което изпитваме, когато попаднем в плашещи условия на средата (физически, психически и емоционални). Когато е в здравословни количества, тревожността ни кара да предприемем действия, които да прекратят или поне да контролират заплахите, които застрашават нашето съществуване. Ако никога не изпитвахме тревога, то мотивацията да правим промени в живота си щеше да е минимална. Човек, изпаднал в екстремна ситуация, трябва да намали своята тревожност, като предприеме действия, които ще засилят чувстото му, че ще се справи със заплахите. След като успее да подтисне своята тревожност, той ще постави под контрол източника на тази тревожност – страхът. В такъв случай тревожността е чувство с положително влияние.

В други случаи обаче, тревожността може да нанесе съкрушителен удар. Тя може да превземе сетивата и съзнанието на човека и да го доведе до състояние, в което той може лесно да се обърка и да изпитва затруднения при мисленето и вземането на решения. Веднъж изпаднал в това състояние, той все по-трудно и по трудно размишлява трезво и вижда правилните решения на проблемите. За да оцелеете, трябва да научите техниките, с чиято помощ да успокоите своята тревожност и да я накарате да ви помага, а не да ви кара да страдате.

Гняв и чувство на безсилие
Чувството на безсилие и безизходица се увеличава, когато човек непрекъснато постига неуспех в опитите да постигне целта си. Целта при оцеляването е да останеш жив, докато намериш помощ или помощта намери теб. За да постигне тази цел, понякога човек е принуден да изпълни определени задачи с минимални ресурси. В такива случаи е неизбежно нещо да се обърка. То може да стане по причини, които са извън неговия контрол, и когато залога е човешки живот, всяка грешка увеличава неимоверно своята значимост. Рано или късно човек стига до положение, в което трябва да се бори със чувстото на безсилие, което се появява, след като няколко от неговите планове са се превърнали в трудности.

Едно от следствията на чувството за безсилие се явява гневът. Много събития в една екстремна ситуация могат да ви обезкуражат или разгневят. Да се загубиш, повредената или забравена екипировка, времето, ужасният терен, враждебно настроени хора и всякакви физически ограничения са само част от източниците, предизвикващи чувство на безсилие и гняв.

Безизходицата и гневът ни подтикват към импулсивни реакции, ирационално поведение, грешни решения и в някои случаи състоянието „Аз се отказвам“ (понякога хората се отказват да вършат нещо, което не се подава на техния контрол). Ако човек успее да овладее и насочи в правилната посока своята повишена емоционалност, свързана с гнева и безсилието, той може да има полза при намирането на отговорите на предизвикателствата, пред които се е изправил. Ако не го направи, то той ще изхаби прекалено много енергия в действия, които няма особенно да повишат шансовете му и шансовете на тези около него, да излязат живи от създалата се ситуация.

Депресия
Има прекалено малко хора, които да не станат тъжни (поне не веднага), когато се сбъскат с лишенията на оцеляването. С увеличаването на тази тъга ние достигаме до състоянието наречено „депресия“. Депресията има тясна връзка с чувството на безсилие и гневът. Безсилният човек става все по-гневен и по-гневен, проваляйки се в опитите да постигне целта си. Ако гневът не му помогне да успее, то чувството на безсилие се усилва дори повече. Разрушителният цикъл между гневът и чувството за безсилие продължава, докато човек рухне физически, емоционално и психически. Когато се достигне тази точка, той се предава и неговото внимание се прехвърля от „Какво мога да направя?“ на „Повече нищо не мога да направя.“.

Депресията е израз на неговото безнадеждно и безпомощно състояние. Няма нищо грешно в това, да изпитваш тъга, когато непрекъснато мислиш за тези, които обичаш, и когато си спомняш какъв ще бъде животът, когато се върнеш отново в „цивилизацията“ или „светът“. Такива терзания всъщност могат да ви дадат желанието да положите повече усилия и да преживеете още един ден. От друга страна – ако се оставите депресията да ви погълне, то тя ще изцеди цялата ви енергия и което е по-лошо – волята ви да оцелеете. Много е важно да се научите да устоявате на депресията.

Самота и отегчение
Човекът е социално животно. Това означава, че като човешки същества, ние се радваме на компанията на другите. Много малко хора искат да са сами през цялото време. Както вече знаете, съществува реален шанс да се сблъскате със самотата и изолацията в условията на една екстремна ситуация. Това не е чак толкова лошо. Самотата и отегчението могат да извадят на повърхността качества, които сте си мислили че само другите притежават. Обхвата на вашето въображение и творчески способности могат да ви изненадат. Когато се налага да направите нещо, може да откриете някои свои скрити таланти и възможности. Нещо повече – можете да отприщите хранилище на вътрешна сила и мощ, които никога не сте подозирали, че притежавате. И обратно – самотата и отегчението могат да бъдат допълнителен източник на депресия. Като човек, на когото се налага да оцелява сам или в малка група от хора, вие трябва да намерите начин да ангажирате умът си да се занимава с продуктивни неща. Освен това трябва да намерите начин да постигнете състояние, в което се чувствате сам достатъчен на себе си. Трябва да имате вяра във потенциала си „да се справяте сам“.

Вина
Обстоятелствата довели ви до условия, в които трябва да оцелявате, понякога са драматични и дори трагични. Те може да са резултат от инцидент или размирици, в които да е имало загуба на човешки живот. Може дори да сте единствения или един от малкото оцелели. Освен утехата, че сте оцелели, вие можете едновременно да изпитвате и скръб към загиналите, които не са имали вашия късмет. Не е необичайно оцелелите да се чувстват виновни, че са избегнали смъртта, която е застигнала останалите. Когато това чувство бъде използвано по позитивен начин, то може да даде сили на оцелелия да положи по-големи усилия да оцелее заради вярата, че му е „позволено“ да живее с някаква по-важна цел в бъдещия му живот.

Понякога оцелелите се опитват да останат живи, за да продължат делото на тези, които са загинали. Какъвто и смисъл да намерите за себе си, не оставяйте чувстото на вина да ви накара да се откажете от живота. Живият, който се отказва от шанса да оцелее, не постига нищо. Такава постъпка може да се смята за най-голямата трагедия.

Да се подготвим

Главната цел на всеки оцеляващ е да остане жив. Както вече видяхте, Вие ще изпитате цял ансамбъл от трудности и емоции. Те могат да работят за Вас, или да работят за вашият провал. Страхът, тревожността, гневът, чувството за безсилие, вината, депресията и самотата са все възможни реакции на множеството стресове, които оцеляването ви предлага. Когато са контролирани по правилен начин, тези реакции могат да увеличат вероятността да оцелеете. Те ни показват, че трябва да обръщаме повече внимание на тренировките, да продължаваме да се борим, когато сме уплашени, да предприемаме само действия, в които има полза и сигурност, да запазим вярата в себе си и в другите и да се борим срещу големите трудности. Когато не можете да контролирате тези реакции по правилният начин, те могат да ви поставят в безизходно положение. Вместо да мобилизира своите вътрешни ресурси, човек се вслушва в своите вътрешни страхове. Така той се е предал психически много преди да рухне физически.

Запомнете, че оцеляването е естественно за всеки. Ако сте се вкопчили със всичка сила в живота, оцеляването ви няма да се превърне в отчаяна битка със смъртта. Не се страхувайте от вашите „естествени реакции на тези неестествени условия“. Подгответе се да подчините тези реакции така, че те да служат на вашата най-голяма цел – да останете жив.

Оцеляването изисква подготовка, която да ви увери, че вашите реакции в екстермни ситуации са продуктивни, а не деструктивни. Предизвикателствата, които предлага оцеляването, са родили безкрайно количество примери за героизъм, кураж и саможертва. Това са качествата, които можете да изградите в себе си, ако сте добре подготвен. По-долу са изброени няколко съвета, които да ви помогнат да се подготвите психически за оцеляване.

Опознайте себе си
Посредством тренировките, семейството и приятелите намерете време да откриете човека, който се крие вътре във вас. Укрепването на вашите най-силни качества и развиването на вече познатите, е много важно за оцеляването.

Бъдете готови за страха
Не претендирайте че нямате страхове. Започнете да мислите за това, което би ви изплашило най-силно, ако сте принудени да оцелявате сами. Тренирайте в областите, които се касаят за вас. Целта не е да елиминирате страха, а да изградите вяра във възможностите си да действате, въпреки страховете си.

Бъдете реалист
Не се страхувайте да поставяте реалистична оценка на ситуацията. Гледайте на обстоятелствата такива, каквито са, а не такива, каквито искате да бъдат.
Задръжте своите надежди и очаквания в рамките на реалната оценка на ситуацията. Ако имате нереални очаквания от една ситуация на оцеляване, то неминуемо ще се сблъскате с най-горчивото си разочарование. Следвайте поговорката „Надявай се на най-доброто, подготви се за най-лошото!„. Много по-лесно е да се приемеш хубавите изненади от един неочакван добър късмет, отколкото да бъдете разочарован от неочакваните жестоки обстоятелства.

Подържайте позитивна нагласа
Научете се да виждате доброто във всичко. Търсенето на доброто не само повдига морала, то е най-добрия начин да развивате своето въображение и креативност.

Напомняйте си винаги какъв е залогът
Помнете, че успешната психологическа самоподготовка ще ви помага да се борите със трудностите на оцеляването като депресията, безразличието, липсата на внимание, неувереността, взимането на грешни решения и предаването на разума, преди да се предаде тялото. Залогът е вашият живот и живота на тези, които зависят от вас и вашите действия.

Тренировки
Чрез тренировките и житейският опит започнете да се подготвяте за борбата със стресорите, които предлага оцеляването. Демонстрацията на уменията ви в тренировките ще ви даде увереност, че можете да ги използвате, когато имате нужда от тях. Запомнете: колкото е по-реалистична тренировката – толкова по-малко непреодолими ще са трудностите, с които ще се сблъскате в екстремна ситуация.

Изучавайте техниките за справяне със стреса
Хората, подложени на стрес, имат потенциала да изпаднат в паника, ако не са добре тренирани и подготвени психологически за сблъсъка със всякакъв вид обстоятелства. Не можем да контролираме обстоятелствата, които случаят ще ни предложи, но можем да контролираме своите ответни реакции. Изучаването на техники за справяне със стреса може забележително да увеличи възможностите ви да останете спокоен и съсредоточен върху задачата да запазите жив себе си и другите, които са с вас. Добри техники, които можете да усвоите са уменията за релаксация, уменията за организиране на времето, уменията за отстояване на себе си и възможността да контролирате начина, по който виждате ситуациите.

Запомнете – „волята да оцелееш“ може да бъде разгледана и като „отказът да се предадеш“.

Източник: USA Army Survival Manual
Превод: Стоян Стоянов

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!









[wp:svejo-net]

11 коментара

  1. Виждам, че си започнал да наблягаш на психоподготовката!Браво!!Убеден съм , че точно тя ти е най-необходима.
    Успех!

  2. Може да имаш право. Малко съм нетърпелив 🙂
    Иначе за пререканията във форума – лош ден и лошо стечение на обстоятелствата, които ми дадоха грешна преценка за ситуацията. Малко преди твоят коментар един ваш модератор беше оставил обиден коментрар в блога ми.
    Извинявам се! 🙂

  3. Поздравления!!! 🙂
    Страхотна статия и много полезна :).

    Продължавай в същия дух!

  4. Стояне, аз не съм от долюбваните хора във форума.Не съм и модератор, още по-малко бих приел да стана модератор на такъв форум, така че негативите ти ги приемам.
    Относно твоя блог-както вече писах смятам го за много полезен и го препоръчвам на всички интересуващи се от науката на оцеляването.
    Виждаш горе изписана електронната ми поща.Пиши ми там как да ти изпратяедно нещо, което ми остана от Сървайвър скула на US Marine Corps.
    Малък подарък за Коледа и……..да заравяме томахавката 😉
    Очаквам да ме разведеш из Шуменското плато.

  5. Томахавката е заровена отдавна 😉
    Благодаря за високата оценка на труда ми по този блог. Ще се старая да я отстоявам.

  6. Според мен психологическата настройка е изключително важна.
    Ако човек започне да възприема природата около себе си не като враждебна, а като ЕСТЕСТВЕНАТА среда на човека, нещата много се променят.
    Ако гледаш на гората като не като на враждебна среда, а като на свой роднина, при който ще намериш ако не абсолютно всичко, то поне много от нещата, нужни за нормален живот, шансовете ти се увеличават. 😉

  7. Pingback: Кои са 15-те задължителни елемента в походната екипировка? | xenos::life

  8. Pingback: Пътешествия сред Дивата природа. Планиране и подготовка | xenos::life

  9. Благодаря за информацията! Смятам се за лошо подготвена психологически за предизвикателствата в живота. Затова мисля, че написаното по темата може да ми помогне!

  10. Pingback: Lifehacker.bg Психология на Оцеляването |

  11. Pingback: Lifehacker.bg Кои са 15-те задължителни елемента в походната екипировка? |

Коментарът ви е добре дошъл!

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.