xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

До пещерата „Дивдядовски Зандан“

| коментара 13

До пещерата "Дивдядовски Зандан"

Дългата почивка около Коледните и Новогодишни празници ме обнадежди, че ще мога да прекарам приятно известно време сред природата. Имах си даже набелязани разходки. Уви, точно на Коледа се събудих с възпалено гърло, кашлица и слабост в мускулите. Възстановяването ми отне почти почти 5 дни. За капак и времето се развали. Не че ме плаши, но малко след боледуване е лоша идея да се правим на герои в студа.

Както и да е. На 31-ви вече бях в добра форма и реших, че мога да направя поне една малка разходка из гората. Избрах си посещение на пещерата „Дивдядовски Зандан“. Отдавна ми се ходеше там, а и 3-4 часа щяха да са достатъчни.

Към 2 часа следобед бях готов с екипировката и поех нагоре. От тук нататък няма да цитирам часове, защото в бързината си забравих мобилния, а и часовникът на фотоапарата се оказа неверен. Предполагам, че пътят до пещерата не ми е отнел повече от час.

До пещерата "Дивдядовски Зандан"След комплекс „Бохеми“ вървя нагоре по познатата на всички пътека. От една табелка на едно дърво разбирам, че тя вече е станала „Екстремен маршрут„. Виж ти! От малки значи редовно сме изминавали екстремни маршрути! Явно и други хора са ходили нагоре, защото тънката снежна покривка е утъпкана и на места дори се е заледила, което ме кара да внимавам как стъпвам.
По едно време мервам между дърветата очертанието на скалният масив, в който се намира пещерата и решавам да изляза от пътеката и да тръгна право към него. Тъй де… няма да се излагаме, нали трябва да е екстремно. Не след дълго обаче пак излизам на нея, защото така или иначе все на едно място отиваме.

До пещерата "Дивдядовски Зандан"Посреща ме така познатата голяма скална ниша в подножието на скалният масив, който е много известен сред любителите на скалното катерене. Скалите са отвесни и със височина около 30-35 метра. Тук има 15 катерачески маршрута, някои от които са с най-високата степен на трудност. Странно обаче, че напоследък все по-рядко тук се виждат катерачи. Явно модата мина към парапланеризма.

До пещерата "Дивдядовски Зандан"

Лека почивка, за да си взема дъх и продължавам нагоре. Тук пътеката има два варианта – по обиколен и лесен, и по-кратък и екстремен. Познайте кой избирам аз. 🙂 Да, екстремният (така го водят вече). Това е 7-8 метров участък от почти отвесна скала, която ние наричахме „Стълбичката“. До пещерата "Дивдядовски Зандан"Името й идва от това, че по нея има издатини, които напомнят за стъпала. Въпреки това обаче не е съвсем лесно да я изкачиш. Когато бяхме по-малки и често идвахме тук, само „балъците“ заобикаляха по пътеката. Всеки „опитен“ и „смел“ трябваше да мине задължително оттук. Ако наистина беше добър, той щеше да изпревари тези, които заобикалят, дори те да притичваха по пътечката. Да си призная, този път заобикалящият щеше да ме изпревари. Може би за това имаше вина и снегът по подметките ми и по някои от издатините.

Има само един по-труден от „Стълбичката“ маршрут за изкачване на масива, и това е „Катерушката“. По него съм минавал само два пъти и дори не съм сигурен дали съществува още, защото той всъщност представляваше растящи под около 90 градуса към скалата дървета и храсти, по чиито стволове и клони трябваше да се изкачиш догоре. Напомняше на ония катерушки, които имаше (а и още има) по детските площадки. Той се намираше в противоположният на „Стълбичката“ край на масива (източната му страна).

След изкачването на „Стълбичката“ следва стръмна пътечка нагоре, която след известно време се разклонява. Пътеката, която тръгва вляво, води към скалните венци по-горе и изходът към Платото през „Охлюва“. Другата води към входа на „Дивдядовския зандан“.

До пещерата "Дивдядовски Зандан"
Преди няколко години в края на тази пътека сложиха решетка, която възпрепятства достъпа до пещерата. Причината за тези мерки бяха трагичен инцидент с едно дете, което падна от скалите по-горе и загина. Той беше последният от поредицата от три такива инцидента през последните 5 години. В началото тези решетки ме дразнеха, но сега като се замисля, по-добре че ги сложиха. Тези места не са за всеки. Само ми се виждат безсмислени парапетите, които са горе по ръба на скалите. Те наистина загрозяват гледката.

До пещерата "Дивдядовски Зандан"Решетката, естественно, не може да ме спре и аз я заобиколих, но ви препоръчвам да не го правите, ако не знаете с какво се залавяте. Ако се изтървете ви очаква 25-метрово отвесно падане, за изходът от което предполагам се досещате. Дори да преодолеете решетката, след нея следва няколко метрова скална издатина, широка колкото стъпалото ви. Това е единственият път към входа. Ние го наричаме „Пътечката“, защото напомня за „козя пътечка“. Ако се подхлъзнете (лесно е при мокри скали) ви очаква същото 25-метрово отвесно падане. Преминаването й не е за хора със слаби нерви. Когато бяхме малки често сме идвали тук и си спомням, че минавахме по тази пътечка без дори да използваме ръцете си. Сега бих си скъсал ушите, ако бях на мястото на майка ми и баща ми, и ако знаех какви сме ги вършили.

До пещерата "Дивдядовски Зандан"След пътечката следва скална ниша, която е много удобна за почивка. Тя завършва до самият вход на пещерата и има почти равен под. Друга тясна пътечка подминава входа на пещерата и води до широка скална тераса, на която дори може да се запали огън или да се нощува. Сериозно съм се замислил над тази идея.:)

До пещерата "Дивдядовски Зандан"До пещерата "Дивдядовски Зандан"Входът на пещерата е всъщност двоен. Този, през който се влиза обикновенно, изисква 5-6 метрово спускане, другият е достъпен само след катерене по отвесните скали отвън. Никога не съм влизал през втория.
Спускането до пода на пещерата е отвесно и въпреки издълбаните хватки и стъпки, излъсканият клин в началото показва, че много хора предпочитат да се осигурят с въже.
Слизам с Пруски възелОще при първите си влизания в пещерата се научих да не ползвам въже и съм слизал без него десетки пъти. Този път обаче реших да не бъда толкова безразсъден и да се осигуря, като се привържа чрез пруски възел към въже, което взех със себе си. Добро упражнение на техниката, а и времето на безрасъдните геройства отмина. Нали все за „оцеляване“ и предпазливост говоря. 🙂 Въжето е само преметнато през клина, защото исках да си го изтегля след като сляза долу. Не искам да го оставя и току виж някой случаен посетител решил да си го хареса. Пък и пруският възел работи идеално дори върху двойно въже.

Малко повече информация за пещерата: Тя е влажна, многоетажна, разклонена и проходна. Скалите са варовици. Изследвана през 1999г на РПЕ – Здр.Илиев – „Еделвайс“, М.Мирчева – „Хадес“. Общата й дължина е 144 метра. Намира се на южните склонове на Шуменското плато, над кв. Дивдядово.

До пещерата "Дивдядовски Зандан"Спускам се долу. Минаха поне 10 години, откакто съм го правил за последно. Сякаш се връщам в миналото. Миризмата на пещерни галерии ме залива със ярки спомени. Събирам набързо въжето и потъвам навътре в мрака. Жалко, че не взех челника. Фенерчето, което е в мен е доста силно, но пролемът е, че лъчът му е прекалено фокусиран, и клипът, който снимах, не се получи, защото с него мога да осветя само много малка повърхност и цялостното усещане за пространството се губи.

По пода виждам разхвърляни боклуци и клони от времето, когато тук редовно влизаха хора. Достигам до този извод, защото всичко е плесенясало и покрито с прах. Никъде не се виждат стъпки. Допълнително доказателство са и купчините гуано (прилепен тор), който се е натрупал по пода на галериите. В основната зала, където има най-голямо количество прилепи, гуаното почти е затрупало галерията, по която преди можеше да се върви прав. Сега се свих на два ката, за да пропълзя през останалата пролука.

До пещерата "Дивдядовски Зандан"Краката ми затъват до над кокалчетата. Добре, че по това време на годината гуаното е сухо и прилича на ронлива пръст. Въпреки това съжалявам, че съм без гети. Малко тор влезе в обувките ми. Последните няколко метра от галерията представляват тесен тунел, в който трябва да пропълзиш. За щастие подът е чист, защото прилепите не влизат до тук. Сега се сещам, че не съм се отнесъл с нужната предпазливост, когато влизам в пещерата. Прилепите са преносители на бяс, а в момента на Платото има огнище на тази болест. До пещерата "Дивдядовски Зандан"Прилепите няма да ви нападнат, но вируса се съдържа в екскрементите им и може да ви зарази след пълзене по пещерния под или вдишване на праха от изсъхналото гуано. Затова носенето на ръкавици, прахова маска или просто кърпа на лицето е препоръчително при посещението на такива места. Оглеждам се за необичайно количество мъртви прилепи, но не видях такова. Само няколко изсъхнали и плесенясали скелета по стените, но това е нормално. Явно колонията е здрава.

Заемам се със снимките. Батериите на фенерчето явно са слаби, защото не дава обичайната ярка светлина. За щастие съм взел още 5-6 със мен. Решавам да ги сменя. Изключвам го и потъвам в абсолютна тъмнина. Тези, които не са оставали в абсолютен мрак като този, сигурно си представят тъмна стая или много тъмна нощ. Е, ще трябва да ги разочаровам – няма нищо общо! Дори и в тъмната стая или през ноща, след известно време започвате да различавате предметите. Тук това няма да стане, колкото и да чакате. Толкова е тъмно, че сякаш тялото ви изчезва. Ако вдигнете ръка във въздуха пред себе си дори е трудно да си я представите. Толкова е впечатляващо, че оставам така няколко минути.

До пещерата "Дивдядовски Зандан"До пещерата "Дивдядовски Зандан"

Тогава ме изненадва и тишината. Досега не бях влизал сам в пещерата. Наслаждавайки се на мрака изведнъж долавям звуци, които ми напомнят на човешки стъпки, които трополят глухо по пещерния под. „Някой друг явно е влязъл след мен.“ Напрегнах слуха си още и… изненада! Това е сърцето ми! А дори не бях толкова развълнуван и задъхан. Така че и тук ще кажа – ако не сте чували туптенето на спокойното си сърце, значи не сте били на истински тихо място!

До пещерата "Дивдядовски Зандан"До пещерата "Дивдядовски Зандан"Снимам всички части на пещерата: входа, двете големи зали, сводовете, „Пързалката“, дъното. Снимките са малко тъмни, но се надявам при следващото ми влизане да съм с повече осветителна техника, за да станат по-ефектни, а и да успея да направя клипчето, което много исках.
До пещерата "Дивдядовски Зандан"Малко обяснение за „Пързалката“. Това е участък от галерията, който е по-стръмен. По времето, когато тук влизаха много хора (само нашата тайфа беше от 8-10 човека), подът така се утъпкваше и лъсваше, че беше много вероятно да минеш този участък по задник, защото си се подхлъзнал. 🙂

Сигурно е минал повече от час, докато се усетя. Бях обещал да се бавя два часа, а така като гледам май съм ги просрочил. Време беше да си тръгвам. Излизам от пещерата. Студеният въздух вън ме лъхва освежаващо. Температурата в пещерата е била поне 10-тина градуса, а вън е около -3. Жаден съм, но не смея да се напия със студена вода от манерката. Гадният спомен за възпаленото гърло от преди няколко дни още е пресен. Добре, че в раницата имам инстантна супа и джобният примус, който си направих скоро. Използвам металното канче от манерката за да кипна малко вода. Изненадвам се, че примусът успя с 30-тина милилитра спирт да кипне 300-400 милилитра вода за няколко минути. Супата става след още няколко. Пилешка с кротони. Чудесна е!

До пещерата "Дивдядовски Зандан"До пещерата "Дивдядовски Зандан"Седя си в нишата пред входа и пия топла супа. Гледам към Дивдядово, което вече се готви да посрещне Новата година. Нетърпението си личи по проблясването на пиратки и илюминациите на някоя друга ракета. Часът сигурно е поне 17:00, защото започва да се стъмва. Колко ли хора са пили топла супа на входа на „Дивдядовския Зандан“ броени часове преди посрещането на Новата година?! 🙂 Време е обаче да се прибирам.

Ето и началната част на клипчето, което исках да снимам за влизането ми в пещерата. Надявам се следващият път да направя и останалата част:

Галерията със снимките, които направих по време на тази разходка можете да видите тук: До пещерата „Дивдядовски Зандан“.

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!








[wp:svejo-net]

13 коментара

  1. Знам, че в района на Шумен има много пещери – някои са били използвани за военни складове и хранилища. Никога обаче не съм ги посещавала и това четиво ми биши много интересно. А катераческите маршрути са много обичани от сина ми и другите в неговия клуб.

    • @ kenkal:
      Да, много са пещерите в Шуменското плато. Според запознати – над 200. Но само 6-7 са по-големите. Например „Зандана“ (не Дивдядовския) е дълга 2706 метра и е била подготвяна за туристическа атракция (пътеки, осветление и т.н), но след идването на „демокрацията“ е разграбена и запечатана.

      Клубът на сина ти обича точно Дивдядовските скали, или по принцип? 🙂
      Между другото (както и написах) все по-рядко виждам там катерачи. Незнам каква е причината.

  2. Най-често ходят на Дивдядовските скали и на Чудните скали (викат им Чудаците :)) Моите впечатления са, че точно маршрутите при Дивдядово много им харесват. Например последния път (май на 1 ноември???) моят син ми се хвали, че се катерил по един от трудните маршрути, много близко до обозначения със стрелка вход на пещерата. Точно кой, аз не помня, но човекът беше страшно доволен от себе си. Имало място, където той е скрит от погледа на осигуряващия го и се разбирали с викане. Тъкмо излязъл на някаква тераса, отгоре на пътеката имало двама мъже (единият чужденец), които го гледали изумено (зачервен, запъхтян и щастлив се показал из под края на скалата). Когато започнал да се спуска, те го коментирали, че е луд, а той им се чудеше на реакцията. Същият ден бил прекрасен – небето, гората, скалите, видимостта – и той наистина се прибра в прекрасно настроение от там.
    Може да бъркам, констатирайки, че тези скали са им любими, но за сега това е моето впечатление. Все пак често ги редуват с Чудаците 🙂

    • Мисля, че се сещам кой е маршрута. Там има няколко с доста висока трудност, така че ако е успял да изкачи някой от тях, наистина има защо да е доволен от себе си. 🙂
      Колкото до реакцията на хората – може би, защото такива гледки са вече рядкост.

      А къде се намират тия „Чудни скали“?

  3. На язовир Цонево, до село Аспарухово, старо Ченге. Аз помня, че като дете и аз съм минавала по пътя под тези скали. После направиха новия път, а сега още по-новия и вече под скалите не се минава. Ето тук има хубава снимка http://stock.evgenidinev.com/4745/ и тук http://velina.info/favorite_places/wonderful_rocks/
    А в сайта Вертикален свят има още.

  4. Стояне,здравей!С този разказ за пещерата и скалите над Дивдядово ме върна години,години назад.Спомням си колко пъти или с приятели ,или с родителите ми сме ги катерили тези пътеки.Като ги описваш всичко си го представям като на кино.И качването и слизането по пътеките,тогава беше толкова лесно.Преди 2-3 години отново се пробвах ,но то не беше страх,не беше мускулна треска,не бяха изподрани ръце и крака.Абе,годините си казват думата.А в пещерата никога не съм влизала-само си спомням разказите на дядо ми ,че на времето са слизали постоянно ,за да вадят тор за градините.Искрено ти завиждам за хъса да продължаваш да ходиш там и като чета и гледам снимките ти се навивам напролет пак да се пробвам.
    А това изпращане на старата година с пилешката супа-много е хубаво.

    • Радвам се, че разказът ми Ви е харесал! Надявам се да „нахъсвам“ и други хора да излязат малко сред природата. 🙂
      Надявам се също така да имам повод да напиша още много разкази като този.

  5. пич, ако знаех, че бойното ми вело-кръщение ще е по този маршрут, вервай ми щях да се откажа. но изненадата беше много хубава. единственото затрудняващо нещо бяха велосипедите, които си качихме – де с бутане, де с носене на гръб. ако скоро ми се отвори прозорец бих го направл пак. и пак с велосипеда 🙂 но този път и с фотоапарата.

  6. zdravei stoqne kato gledam si minal ot dr strana na zabranenata reshetka to4no kakto men no az bqh bez ekipirovka i sus dunki na vs otgore i kogato stignah do peshterata si kazah 4e kogato sum s neshto po sportno togava shte go slqza .

  7. Здравей,
    Отдавна чета блога ти, но сега за първи път пиша нещо тук. Имам коментар по осигуровката ти с двойното въже и самозатягащия възел. Не съм ходил там и не зная доколко е нужна осигуровка там и доколко е сигурен ръждивия клин на който си се осигурил. Но първо условие при спускане по въже, е че трябва да си осигурил въжето на минимум две точки. От снимката не става ясно какво е състоянието на този клин, но изглежда доста ръждив, а и цепката в която е забит по правило задържа сняг, вода и лед и е възможно контактната зона на клина да е доста корозирала.
    Мисля че е по-разумно просто да преметнеш парче алпийско въженце или лента около някоя зъбер наоколо и с друга лента да ги обединиш, така че да натовариш двете точки равномерно. Основното въже прекарваш през тази обединена точка – така освен, че ще висиш на две носещи точки, ще намалиш и триенето на въжето в скалния зъбер точно под клина, а и ще предпазиш основното въже от нежелтелното пречупване около клина. За да направиш това са ти нужни още две въженца или ленти и два карабинера с муфа. Е по-скъпо е, но значително по-безопасно.
    Поздрави

    • Здрасти!
      Не съм сигурен дали обясних в публикацията, но то това осигуряване си беше просто малко като допълнително успокоение и оттрениране. 🙂 Реално това слизане съм го правил без никакви въжета десетки, да не кажа стотици пъти, като малък. И сега мога, но нека да дадем някакъв пример все пак! 😉

      Клинът вярно е стар, но се намира много навътре в скалната ниша, която се явява входа на пещерата. Влага там няма, и сняг и вода няма как да проникнат и да се задържат. А и аз така или иначе не бих се отпуснал с цялата си тежест на него. 😉 В краен случай, ако издържи – издържи! 😉

      Ясно ми е, че има много начини нещата да се направят по-безопасни, но аз и да правя неща, в които не съм много умел и сигурен, много много не се впускам (като например да се катеря и спускам по места, които не са за мен). 😉

  8. Здравейте г-н Стоянов. Няма да пиша, колко са ми симпатични Вашите бележки. Виждам, че Ви харесва Шуменското плато.Направо към въпроса: На няколко метра под и западно от военната база на ръба на платото има две малки пещерички, в които в средата на 60-те г. на миналия век намерих много интересни скални рисунки. Прерисувах ги, но когато на следващие ден отидох с фотоапарат, едната гравюра беше прясно „изчукана“, така, че направих снимка само на оцелялата; на следващия ден и нея намерих унищожена. Сега ми остава само да опиша случката и затова, ако на Вас това Ви е интересно и имате път до ръба на скалите, бихте могъл евентуално да направите (за мен и за Вас) няколко снимки (аз живея в Испания и не се връщам в България). Ако предложението Ви интересува и не Ви тежи, ще се свържем за уточняване и скица на мястото. Бъдете здрав! Желая Ви успехи!

    • Здравейте, районът, който описвате ми е сравнително лесно и бързо достъпен. Ако уточните точното място, мога при първа възможност да го навестя. Според мен това са били рисунки в стара монашеска килия (скален манастир). За съжаление това е мисля съдбата на всички такива по платото. Партията нещо не ги е харесала…

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d блогъра харесват това: