Продължавам с новостите в екипировката ми. Това е раничката тип „Кемълбек“. Всъщност тя не е толкова нова (имам я от 2-3 месеца), но не се сетих досега да пиша за нея. 🙂

Както писах в предишният пост, „кемълбек“ са раниците, които имат специален джоб, в който се поставя хидратираща система, чието устройство и предназначение е да осигурява лесен начин за утоляване на жаждата. Самият строеж на раницата е съобразен с тази хидратираща система.

Моята раничка не е типичен (и доста скъп) кемълбек, но пък върши същата работа. Както казваше един известен експерт по оцеляване – „I’m a cheap guy…„. 🙂 Купих я от един оръжеен магазин. Привлече ме интересната конструкция, удобните за леки разходки размери, както и приятният камофлажен десен.

Интересното при раничката е, че тя всъщност е сбор от три независими части – основна, включваща помещението за хидратиращата система и ремъците; малък джоб и голям джоб. Тези три части се сглобяват една с друга посредством интересно съчетание от капси, лепнещи ленти и метални скоби.

На пръв поглед джобовете изглеждат малки, но се уверих, че побират без проблем всички вещи, които бих искал да взема за една лека (а и не чак толкова) разходка. Не съм измервал обема им, но по моя преценка е поне 5-6 литра.

Ако се чудите каква полза има от разглобяването на раничката, аз ще ви дам две идеи:

1. Без джобовете раничката става доста плоска и може да се носи под друга по-голяма такава. Също така ако се притеснявате, че теглото на другата раница е прекалено голямо и може да повреди хидратиращата система – може да поставите така олекотената раничка в по-голямата. Няма да има никакъв проблем.
2. Премахнатите джобове могат да се прикрепят към друга раница, ако разбира се намерите подходящо за това място. Мисля, че няма да има и проблем да се закрепят към колана ви или някой друг ремък на екипировката ви.

Въпреки леката си конструкция и малките размери, раничката има и кръстен колан (вижда се на снимката). Той не е за пренасяна на тежестта към кръста, а за по доброто фиксиране на раницата към тялото и пречи за дразнещото й „хлопане“ и разместване при различни движения.

На снимките може би забелязвате и маркуча на хидтатиращата система, за която писах в предходния пост. По презрамките има удобни гайки, през които той да се промуши и да бъде фиксиран добре.

Ами това е най-общо. Надявам се инвестицията да ми се отблагодари! 🙂