xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Ориентиране: Как да се придържаме към зададеният курс

| коментара 28

Човек, който не умее да следва зададен курс, е обречен на движение в кръг. Обяснението за това не е неговата глупост, а това, че лявата крачка на човека е по-дълга от дясната с 0,1-0,4 мм. Крачейки по (по негово мнение) права линия, той все повече се отклонява в дясно, и рано или късно се връща в изходната точка на маршрута. Така той ще се движи по окръжност с диаметър около 3.5 км, докато не се научи да следва зададен курс.

На практика такива „блуждаения“ в кръг в природата се случват достатъчно често, за да се появят мистичните разкази и истории за това, как някой някога не е можал да се измъкне от някакво омагьосано и прокълнато място. Но никаква магия не е виновна за това. Виновна е асиметрията на долните крайници на човека и отсъствието на елементарните навици за движение по права линия.

Най-лесно може да избегне движението в кръг този, който има компас. Това се постига по следният начин. Когато определяте посоката на движение с помоща на карта или импровизиран план на местността, трябва да приближите хоризонтално разположеният компас близо до нивото на очите си. Завъртете го около оста му, докато краят на стрелката, сочещ посоката север, съвпадне с нулевото деление на скалата. След това завъртете „прицела“ на компаса, докато той съвпадне със посоката на курса, който искате да следвате. След това погледнете през „мушката“ и си набележете някакъв ориентир (скала, дърво, хълм), към който да се движите.

В самоделният компас, където отсъства „прицела“, можете лесно да импровизирате такъв, като в противоположните страни на скалата забиете две тънки клечки. Добра идея е и вместо скала да използвате циферблата на ръчен часовник. В този случай цифрата „12“ се приема за 0 градуса. Тогава всеки час ще е равен на 30 градуса и съответно посоката юг ще е на шест часа, изток на три, а запад на девет.

Разстоянието до ориентира може да бъде различно и зависи от условията на местността. Ако нищо не пречи на видимостта между вас и ориентира, то разстоянието до него може да е около 2-3 км, а в изключителни случаи – и повече. Ако ви се налага да се придвиждате в гъста гора или в условията на ограничена видимост, то тогава разстоянието до ориентирите ви може да се намали до стотици или даже десетки метра.

Смята се, че дори в най-благоприятните условия, при движението „насляпо“ (т.е. само с помоща на компас), грешката може да достигне 5 градуса. Това дава отклонение от избраната посока до 1/10 от дължината на изминатото разстояние. Значи ако човек е изминал 1 км, то отклонинието може да се окаже 100 метра, и тогава избраният ориентир трябва да се търси в радиус от 200 метра (по 100 м във всяка посока от ориентира). Ако не направите корекция в посоката и продължите да се движите само по показанието на компаса, то след 10 км възможното отклонение вече ще бъде около 1 км. И това е само при „идеалното“ петградусно отклонение от зададеният курс! На практика подобни грешки, като правило, са много по-значителни.

Именно по тази причина в екстремна ситуация трябва да се стремите да избирате ориентири, които са видими един от друг. За да подържате курса по-точно, добре е в желаната посока да набележите два ориентира, разположени в една плоскост и отдалечени един от друг. Движейки се не трябва да ги изпускате от очи, като едновременно с това ги използвате като „мерник“ и „мушка“. По този начин линията на курса ще бъде възможно най-права. Ако между вас и ориентира има участък с намалена видимост (например гъста гора или храсталак), можете да направите предварителна „компенсация“ на азимута, а именно – нарочно да се отклоните с 8-10 градуса наляво или надясно от ориентира и при пристигането до него да завиете надясно, ако компенсацията е била вляво, и съответно в вляво, ако е била вдясно. При еднообразни пейзажи, в които липсват ясни ориентири (например в степите, пустините и ледените полета) можете да се придържате към правата линия, като гледате следите, които оставяте след себе си, както и да правите малки ориентири, като например купчинки пръст или пясък, снопове трева и т.н. Ако се обърнете назад и следите ви или оставените ориентири са в права линия, то и курса, който следвате е прав.

Когато се движите в група, то контролът над движението се поема от човека, който води и този, който върви последен. Първият проправя пътя като следи компаса си, а последният, пак с помоща на компас, го коригира, тъй като движейки се последен в колоната е лесно да съпостави линията на курса с тази на движещата се колона. Лесно се забелязват даже незначителните отклонения и грешки. Ако групата е малочислена, целесъобразно е на безопасните участъци колоната леко да се разтегне, увеличавайки разстоянието от човек до човек.

При придвижване със ски можете да сверявате курса по метода на обратната засечка. Той се изразява в контролирането на направлението по вече изминатият път, а именно – продължаването на правата линия, макрирана от следите от вашите ски, с данните от компаса. През лятото със същата цел можете да маркирате изминатият маршрут като оставяте след себе си забити в земята колчета, клонки и други забележими ориентири, по които, поглеждайки назад, да сверите курса си.

Изникналите на пътя ви непреодолими препятстия – езера, блата, непроходими скали или храсталаци, могат да усложнят задачата. Ако местността е открита, то на противоположната страна на препятствието си набележете забележим ориентир. Сега просто трябва да стигнете до него, след като заобилолите препятствието, и по азимута да си набележите новият ориентир. Ако непроходимото препятствие изникне в местност със нарушена видимост, то ще ви се наложи да го заобиколите „на сляпо“ по компас. За тази цел трябва да поемете курс, който е перпендикулярен към досегашният, и да извървите известно разстояние по него, като при това отброявате крачките си. Когато изминатото разстояние ви се стори достатъчно за заобикалянето на препятствието, трябва да се върнете на предишният курс.

Продължавайки да броите крачките си, изминете разстояние, което е примерно равно на дължината на препятствието, направете отново завой на 90 градуса, но вече в другата посока. Отбройте същият брой крачки, които сте изминали при първият завой и практически ще се върнете на курса, който сте следвали преди да се натъкнете на препятствието. Ако сте се объркали и сте завили по-рано от необходимото, то тогава ще се натъкнете отново на препятствието. В такъв случай повторете маневрата, като отново се обърнете на 90 градуса, или се върнете назад до последният завой и продължете още напред. За да не забравите или объркате броя на крачките, както и завоите, желателно е да си направите прост план, където да си ги отбележите.

Много по-сериозно става положението ако нямате компас. В този случай точността при следването на курса не е по-малка от няколко десетки градуса. Но дори тогава има смисъл да се борите. Ако човек върви наслуки, без да контролира движението си, той неизбежно ще се отклонява все повече и повече от правилният курс и постепенно, затварайки кръга, ще се върне на собствените си следи. Това се обяснява (както споменахме в началото на статията) с несиметричността на долните крайници на човека, или по-просто казано – различната дължина на краката. От тук и дължината на лявата и дясната крачка също е различен. Може да ви се струва, че вървите по абсолютно права линия, но на практика пътят, по който вървите нерядко описва плавна дъга вдясно, която преминава в затворен кръг.

Ето защо при липса на компас, определяйки посоките на света по слънцето или други местни признаци, е необходимо да обърнете внимание на направлението на движението на облаците или да запомните от коя страна ви духа вятъра, разбира се когато времето е устойчиво. Промяната на посоката на вятъра или направлението на движението на облаците е сигнал за това, че сте се отклонили от курса. За да ви е по-лесно да спазвате посоката, вървящият най-отзад в групата е длъжен да контролира направлението, като направлява водачът в една или друга посока. Със същата цел трябва всички неголеми препятствия – дървета, храсти, хълмчета и т.н, които изникнат на пътя ви да се заобикалят последователно ту от дясната страна, ту от лявата.

Можете да контролирате направлението на движението си по Слънцето, звездите и Луната. Като потвърждение ето един цитат от книгата на писателя А. Сосунов:

– Как всъщност успяваш да се придържаш към правилният път? Нито има знаци, нито дървета-ориентири. Дори компас не ползваш!
– А Слънцето за какво е? Запомни, след като излезеш от тайгата на блатото, то до обед дръж Слънцето между дясното си ухо и носа, а на обед то трябва да Сочи право напред. Веднага ще се ориентираш.

Най-лесно се използва слънчевия или лунния „компас“, наблюдавайки ъгълът между зададеният курс и сянката, която дърветата, храстите или самият вие хвърляте на земята. При това обаче трябва да помните, че небесните светила (освен Полярната звезда) се преместват с 15 градуса на всеки час. Оттук следва, че на всеки час трябва да променяте своят курс на 15 градуса. Ако не го направите, то следвайки Слънцето или Луната, можете да се отклоните с цели 180 градуса от първоначалният маршрут! За да определите големината на корекцията, изпънете ръка пред себе си и разтворете под прав ъгъл палеца и показалеца. Разстоянието между тях е около 15 градуса.

В някои случаи (в пустините, тундрата и ледените полета) можете да подържате правилната посока като обръщате внимание на преспите или дюните. По-точно казано – по ъгълът между избраният курс и тяхната плоскост. Дюните и преспите се образуват от вятъра и по тази причина имат повтаряема форма – редуват се паралелно една на друга. Същата помощ могат да ви окажат и „флаговите“ дървета, които растат на открити пространства. Техният наклон, конфигурацията на короната (от едната страна по-гъста, а от дугата по рядка или дори отсъстваща), също се определя от направлението на преобладаващите ветрове. От тук са наречени и „флагови“ – заради техният външен вид, който се повтаря от дърво на дърво в продължение на десетки километри.

По материали от survival.com.ua
Превод: Стоян Стоянов
Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!









[wp:svejo-net]

28 коментара

  1. Много добра статия. Уменията за ориентиране са жизнено вашни за всеки планинар. Задължително е да умееш да боравиш с различните уреди за ориентиране – компас (ръчен и планшетен), карта, кривомер, крачкомер, висотомер и с GPS-приемник. Не по-малко значение имат и уменията за ориентиране по местни признаци (мъх, мравуняци, годишните пръстени на пъновете, короната на дърветата и др.) и небесните светила (слънце, луна, звезди). За голямо съжаление в България липсва добро ръководство на тази тема. Аз притежавам някоблко антикварни помагала по военна топография, но те далеч не изчерпват темата.

  2. А най си е далавера да ходиш в гъста мъгла и без компас.
    Тогава и на Господ ще му е трудно да те намери.

    Много ценна статия.

  3. Един въпрос малко в страни от темата – на една от снимките които минават като слайдшоу в хедъра на блога, виждам че ползваш стара руска военна топокарта (от тези които циркулират из нет-а) – или поне страшно много ми прилича на нея. Снимката е с картата в един пластмасов джоб и една бусола върху нея.

    Та въпроса ми е – понеже тези карти са качени в нета във вид на .gif файлове, как успяваш да калибрираш изображението, когато го принтиш върху хартия, така че да запазиш реалният мащаб на картата. В случая с тези карти (мащаб 1:50 000), 1 см от изпринтеното изображение да представлява реални 500 м върху местността ? Аз досега 2 пъти принтих такива карти и дори с няколко опита не успявам да докарам реалният мащаб, и от там се почват едни сложни прекалкулации и т.н., което е изключително неудобно в полеви условия.

    • Да, картата е от старите руски военни топо карти. Принтирана е с CorelDraw и мащаба се запазва. Там с опцията за разхвърляне на изображението върху няколко листа А4. Явно самият .tif файл си пази някакви данни как трябва да се изпринти, но не всички програми ги спазват.

  4. Аха, аз понеже ги инсъртвам през Word и то в А3 формат, явно от там ми мести мащаба. Мерси за информацията, ще трябва да търся познат с качен CorelDraw на компа 🙂

  5. Винаги съм се чудил как представителите на някои коренни народи могат да преминават големи разстояния, по терен, който виждат за първи път, само по УСТНО описание. Някой минавал по този път го „разказва“, и след това нашия човек върви… И не се губят!
    В чудесната книга на Гр. Федосеев „Пътеката на изпитанията“ по неподражем начин е описано как загубилия зрението си стар евенк Улукиткан води зрящия автор из тайгата… ))))
    Въобще препоръчвам на всички любители на дивата природа книгите на Федосеев…

    Въобще Стояне, може би ще бъде интересн наред с представянето на съвремените буш-мастъри да се представят и автори на книги, в които централно място заема живота сред дивата пустош, когато често се е случвало да се борят за оцеляването си…
    Специално в книгите на Федосеев (не знам дали си го чел, има ги на български почти всички), които са писани на базата на дневниците от експедициите му, героите честичко попадат в критични ситуации…

    • Добре дошъл отново Black Wolf! Липсваха ми интересните ти коментари! 🙂 Нещо се беше позагубил…

      Та на темата – Не съм чел книгите на Федосеев. Ще се опитам да ги намеря. Добра идея да ги представя тук. Просто през последната година-две, се опитвам да поемам колкото се може повече информация по темата на блога ми, и ми се струва, че още доникъде не съм стигнал! 🙂 Има още толкова много. А за него трябва време… 🙁
      Благодаря за подсказката!

  6. Има ги из Рунета на много места. Някои от тях са преведени на български.
    Има ги в библиотеката на сайта за пътешественици „Скиталец“.
    Като ученик това ми бяха част от любимите книги, наред с „Човекоядците от Кумаон“ и „Саваните на Кения“. )))))
    http://www.skitalets.ru/books/books.htm

    http://ru.wikipedia.org/wiki/Федосеев,_Григорий_Анисимович

  7. Бих желал да отговоря на въпроса на Георги Николов за калибрирането на gif файлове, на които са представени руските топографски карти на България, абе те на са руски а български на руски език. та на въпроса, най-добре е да ги запишеш на диск или флаш и да ти ги изкарат на голям цветен принтер. В противен случай става сложно. Аз използвам мастилно-струен принтер и чрез програмата Corel Photo Paint калибрирам картата на 6 застъпващи се части, които после слепвам. Така и при двата случая запазваш реалният мащаб на картата 1:50 000. Много по-добър е първия вариант, той ще ти струва около 20 лв, но картата ще бъде водоустойчива и много трайна. Руските карти са доста остарели, но стават още за употреба. Освен руските карти в нета има сайт с натовски карти, но не ги препоръчвам. Информацията в тях е доста неточна, защото е събирана с разузнавателни и шпионски методи.

  8. аз да кажа за мащаба.. поне на тез руски/български карти които аз съм виждал доло в полето има една линийка разграфена в сантиметри отдолу и километри отгоре.. в какъвто и мащаб да е, там е дадена дължината на един километър, която може да си измерите в сантиметри с линийка. мерите колко е един километър и ползвате полученото за измерване на разстояния. ако за това става въпрос де..
    иначе въпреки че са стари, вършат работа – релефа се променя по бавно.. колкото до пътища и обекти – някой да дойде да пробва по черноморието дори и с нова карта 🙂 те за година строежите се удвояват, гори и поляни изчезват и знаете за кво говоря де..

  9. Поздрави на всички!….. Случайно попаднах на блога,…супер е, и страшно се кефя на младежи като Вас. Аз съм над 50 год. , от резерва. Някои умения ги имам от подготовката в БГ армия…. Интересуват ме нивостите… . От къде може да се закупи магнезиева запилка в БГ, и къде ги има топокартите? Благодаря!

  10. Матеев, топокартите ги имаше в датата, но те правиха някакви промени… Ако искаш ми пиши на joy_boy@dir.bg може да измислим вариант да ти пратя моите (хм, 4 GB неархивирани..) или поне на определен раьон, та да видиш поне вършат ли ти работа :). Инак за запалките тука (Варна) съм подпитвал по туристическите, обикновенно имат само феро пръчката, не и такива с магнезиево блокче.. мисля, че по лесно ще е да се поръча от чужбина, както постъпва Стоян.

  11. Обаче ме накара да погледна в старите линкове и виж какво изникна… 🙂
    http://poehali.org/maps
    намери българия, зумни достатъчно, избери филтър за мащаб и тип, избери квадрант (квадратче от картата) и от страни излиза за сваляне линк със сканирана карта на раьона :).. току що го пробвах и още го поразучавам, така че пробвайте и вие

  12. Добре дошъл Матеев!

    За запалката, както съм казвал не веднъж, в България не се продават най-читавите такива – на „Doan Mach. and Equip.“ Търси в http://ebay.co.uk .

    А за топокартите на България – виж този линк: http://web.uni-plovdiv.bg/vedrin/ и частта озаглавена „2.3 Архиви с отделни листове от картата“.

  13. Карта в мащаб 1:50 000 (1 см = 500 м). Картата има размери на рамката 10 мин. по географска ширина и 15 мин. по географска дължина. Размерите в километри са: 20х18 км, т.е. 360 кв км.

    Тази карта е предназначена за изучаване на местността, за целеуказване при провеждане на операции на големи територии (над 1 000 кв км).

    При положение ,че 1см.е = 0.500м, то картния лист е с размери 0.40см. на 0.36см.

  14. Горното писание е за питането на Г. Николов. Ако К. се разположи на няколко листа и се спазят обшите размери се получава прилична слепена карта. Успех!…

  15. Матеев,засрами се!Как така над 50 и от резерва?! Аз съм над 70 и не съм още…
    Горчивият опит през годините ме е научил да не вярвам много на писмени описания на маршрути.В пътеводителя „Туристически маршрути около София“напр.има повече емоционални описания на природни картини,отколкото реално съществуващи маршрути. Няколко пъти съм се подвеждал.Нарисуваните там чертежчета,нямат нищо общо с реалния терен.Не се доверявайте на такива „пътеводители“
    И още – не се доверявам твърде и на местни хора. С цел да изглеждат осведомени могат да ме пратят на майната си.И са го правили…Преди две години на Плана двама шопи съзнателно ни заблудиха.

  16. Статията е много добра,но както в повечето подобни липсва един много важен елемент.Според мен той е най-важният – да определиш точката на стоене.Т.е. да се намериш в 3G пространството.Ако не знаеш къде си,никакви карти и компаси няма да ти помогнат.Посоката е важна,ако знаеш откъде тръгваш.В учебника „Туризъм,алпинизъм и ориентиране“ за ВИФ по въпроса има всичко двайсет редчета.Казано е,че това става на око по близко разположени ориентири(ако ги знаеш?),по измереното разстояние и чрез обратна визура…Иди се оправяй.

  17. Именно. Малко като в ония виц където един студент си купил готварска книга, но не можал нищо да сготви, защото всяка рецепта започвала с „Вземете ЧИСТА тенджера…“. Макар че реално като се замислиш няма друг начин за позициониране на местноста (без да ползваш ГПС) освен триангулиране към видими ориентири.

    Затова е най-добре да се комбинира хартиена карта+бусола заедно с GPS приемник. По новите модели на Гармин (Орегон и Колорадо) имат даже и опция за реален 3D изглед на местността.

  18. @….До Цветан Горгиев…. Да си жив и здрав дълги години! Не се срамувам и няма за какво?…След 20 г. в БА всички минаваме в резарва според чл. 161 ,162 и чл, 263 и 264 на закона за отбраната и въоръжените сили… Поздрави!

  19. @Цветан Георгиев и Георги Николов: Мисля, че в статията ставаше въпрос за подържането на правилен курс, а не за определяне на местоположение. 😉

    Ако не познаваш ориентирите, нямаш карта, не знаеш как се засича местоположение, нямаш GPS, не ти остава нищо друго, освен да следваш поне правата линия. За това иде реч! 🙂

  20. За да се спази мащаба е необходимо разстоянието между координатните линии да е 2 см за мащаб 1:50000 и 4 см за мащаб 1:25000. В нета картите са 1:50000

  21. И друго! В комплектите за оцеляване всеки има игли. Сложете и магнит (за джобните пакети може да ползвате магнитни буквички от данонино). При необходимост натъркайте единия край на иглата с магнита и така той се намагнетизирва. Словете я върху лист хартия във вода и изчакайте. Намагнетизирания край ще сочи посока … а сега де!!!

  22. Браво Гавра! И аз подхвърлям разни идейки тук, някои неща ги пратих на Стоян директно, но виж за иглата компас не съм се сещал, може би защото никога не ми е трябвало.

    • Това с намагнитената стрелка е класика, затова не съм го споменавал. 🙂 Дори не ви се налага да носите магнитче. Търкането й в косата примерно я намагнитва достатъчно (макар и временно), за да покаже правилната посока. Остава само да определите правилно кой край къде сочи. 🙂

  23. Друго което може да се използва за определяне на посоките на света в слънчево време е обикновения аналогов часовник. Поставя се хоризонтално и се завърта така, че малката стрелка да е към слънцето. Ъглополовящата между голямата стрелка и цифрата 12 ( а при лятно часово време цифра 1) сочи юг. (на нашите географски ширини)

  24. Аз си поръчах бинокъл, компас, тактически фенер и магнезиева запалка о Amazon.it. Изборът е много добър

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d блогъра харесват това: