При това хубаво време в събота и неделя си е истинско кощунство да се затвориш вкъщи. Още от сряда насам планирах сериозна разходка по Шуменското плато, където щях да тествам някои нови неща (като например рецептата за банок) и да потърся малко чешми и водни източници.
Уви, ангажименти ме накараха да променя плановете си, защото се оказа, че разполагам само с 4-5 часа, които въобще не са достатъчни. Отдавна исках да навестя едни стари чешми в полетата под Дивдядово, за които дори бях чувал, че вече не съществуват. Изобразени са на руските военни топографски карти от 80-те години, но като знам колко неща се промениха оттогава…
Отворих една такава карта с Global Mapper и набързо записах координатите на чешмите, както и на няколко други ориентири, в GPS-a. Да не се лутам много. Разполагах само с времето от 14:30 до тъмно, затова взех набързо сравнително малко неща в малката ми раница и тръгнах. По-късно разбрах, че съм забравил някои важни такива.
Ето карта на маршрута, който си набелязах:
Още при първата от чешмите – Голям Батнивец, разбрах, че координатите, които съм взел от Global Mapper са меко казано грешни. Разминаването беше с около 100-150 метра. А уж много точно зададох точките за калибриране, които бяха на картният лист. Както и да е… поне ще си ги маркирам с точност до 3 метра.
Преди да стигна до Голям Батнивец обаче, минах през Изворчето. Това е един малък извор в близост до ЖП спирката на кв. Дивдядово. Тук често сме играли като малки. Има много за разказване, но в някой друг пост. 🙂 Координатите му са N43 14.086 E26 56.346.
След това прекосих ЖП линията и се насочих към чешмата Голям Батнивец. Стара чешма, за която баба ми ми е разказвала как на младини са си пълнели вода, когато са работили по полето. Намира се до „Дълбокия път„, който отдавна вече не съществува, но могат да се забележат следи от него наблизо.
Голям Батнивец е била от хубав бял камък и с орнаменти по плочата, но сега от нея са останали само руини и затлачени корита. Иманярите са я съсипали и разхвърлили в калта наоколо. Координати: N43 13.740 E26 57.680.
Следващата спирка е помпената станция за с. Дибич. Не съм сигурен каква точно вода се изпомпва тук и дали още работи, но предполагам, че е за напояване, защото ако е за питейна вода, не мисля че биха я занемарили така. Гледката напомня за изоставените постройки в града-призрак Припят, който се намира в „Мъртвата зона“ около Чернобилската АЕЦ.
Тук разминаването с координатите показвани от GPS-a и тези, които взех от картата е малко повече от 100 метра. Това е последното познато място по избрания маршрут, затова извадих оригиналният картен лист и измерих наново координатите с линийка. 100 метра не е грешка за пренебрегване. По-късно се оказа, че при ръчното измерване съм допуснал грешка само от около 20-тина метра. При положение че всичко беше „на око“ пак си е добре 🙂
Така намерих следващата чешма – Мирчина чешма. Тя е по-голяма от Голям Батнивец. Личи си, че е постегната в наши дни, ако се съди по това, че е иззидана с бетонни блокчета от тип, който беше масово разпространен преди 20-тина години. Коритата също са изляти от бетон. Явно тук са пояли животните по време на паша. Координати: N43 12.394 E26 58.664.
Като доказателство за това, че чешмата е доста стара, стоят няколко реда от бял варовик, които явно са оригиналният зид. Надписите на един от тях са на непозната за мен азбука, но си личи че са стари. Някой ако ги разпознава и ако успее да ги разчете – ще ме зарадва много!
Слънцето скоро щеше да залезе и мислех това да е последната точка от разходката, но на картата бяха обозначени още две чешми на не повече от километър на югоизток. Прииска ми се много да ги видя, затова тръгнах натам.
Теренът е поредица от малки хълмчета, като трябва да се качиш на едно от тях, за да видиш следващото. Последните две чешми се намираха някъде зад следващото хълмче. Изкачих го и останах изненадан от гледката. Няколко декара тръстика, висока около 3 метра. Точно където трябваше да търся чешмите. 20-те метра човешка грешка при определянето на координатите тук не ми вършеха никаква работа. В тръстиката и 5 метра са достатъчни за да не видиш нищо. Въпреки това настроих GPS-a и навлязох в пущинака. Координати: N43 11.932 E26 58.938.
Като повървях 20-тина метра така разбрах, че нито ще е лесно, нито ще е много умно от моя страна да продължавам. Като се огледаш наоколо виждаш все едно и също и ако нямаш идея накъде вървиш, може доста да се полуташ, докато се измъкнеш.
Реших да изляза от тръстиката и да повървя около нея с надеждата да забележа местоположението на чешмите. След 15-тина минутки разбрах, че няма начин да ги намеря. Явно бяха някъде навътре. Като си намеря по-добре калибрирана карта може пак да се опитам. Въпреки че винаги съществува вероятността и на картата да не са отбелязани правилно.
Слънцето залезе и трябваше да побързам, защото се оказа, че в бързината съм забравил фенерчето. В по-миналия си пост отбелязах колко е важно да се носи винаги източник на светлина. Сега се уверих за пореден път, че е така. Стъмни се много бързо, а аз още бях насред полетата. Трудно се виждаше къде стъпвам и на няколко пъти щях да се пребия като стъпвах в коловози, които не можех да забележа в тъмното. Също така се спънах и в някакви растящи по земята лози и щях да забия нос в камънаците.
По живо-по здраво успях да се прибера към 19:00. Равносметката беше:
Изминато разстояние – 15 км за 4 часа и 30 минути, от които 3 часа и 17 минути вървене и час и 13 минути почивка. Средна скорост около 4.6 км/ч, максимална – 9 км/ч (на връщане 🙂 ). Записаният трак (MapSource) можете да изтеглите от ТУК. Единственият проблем беше, че почти целият маршрут беше през разоравани наскоро ниви, в които кракът леко затъва и това те кара да вървиш по-бавно и с повече усилия.
Иначе разходката си я биваше!