xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Да се хванем за зелено!

| коментара 5

Стръмната поляна

Едно от нещата, заради които харесвам пролетта е, че най-накрая след тежките, мазни и слабовитаминозни зимни храни (всякакви видове меса, консерви, трушии и др.), идва времето, когато човек с удоволствие би предпочел една хубава зелена салата, супа от спанак или коприва, лапад и така нататък. Както казват старите хора: „Да се хванем за зелено!“. Е, сигурно има и такива, които не биха предпочели, но какво пък – въпрос на вкус. 🙂


Когато става въпрос за храна, двете основни неща, с които свързвам идването на пролетта са прясната зелена салата от марули със зелен лук и супата от коприва с кисело мляко. На второто вкъщи всички сме фенове, така че още щом младите стръкове на копривата се появат от позатоплилата се от пролетното слънце земя, се намира някой, който да набере достатъчно за няколко супи. 🙂

Тази година реших този някой да съм аз. Така и така си обикалям по баирите, поне мога да намеря коприва от място, което е по-слабо замърсено от обичайните места, където баба ми или някой друг от семейството я бере – в квартала или около шосето под него.

Малко информация за копривата:

Копривата е познато на всеки растение, но едва ли всеки знае, че е много ценна от гледна точка на природната медицина. Листата съдържат дъбилни вещества, провитамин А, витамин С, К, пантотенова киселина, ситостерол, виолаксантин, ацетилхолин, хистамин, серотонин, етерично масло, белтъчини, танини, соли (главно на желязото, калция, калия, сярата) органични киселини (главно мравчена) и др., а коренищата – дъбилни вещества, нишесте, растителни мазнини, соли (главно на калция) и др. Особенно известна е именно със високото съдържание на желязо, което я прави добра пролетна храна.

Листата на копривата имат кръвоспиращо, диуретично, омекчаващо, антианемично, противоревматично действие, влияят благотворно върху обмяната на веществата, намаляват кръвната захар. Това действие се дължи на витамините, солите на желязото и други съединения.

Пресният сок от растението и стритите пресни листа са използвани още от древната медицина като кръвоспиращо средство. Билката се препоръчва при анемии, храносмилателни разстройства (диария), кръвотечение от носа, обилна менструация, хемороиди, изобщо при вътрешни кръвоизливи (маточни, бъбречни, чернодробни) и като усилващо средство.

В българската народна медицина копривата се използва при ревматизъм, ускорено сърцебиене, виене на свят, главоболие, епилепсия, хистерия, кашлица, задух, воднянка, жълтеница, за увеличаване на млякото у кърмачките, при копривна треска, захарен диабет.

Голямата скална нишаТакова подходящо място реших, че е голямата и стръмна поляна под скалните венци над Дивдядово. В неделя беше най-подходящият ден. Когато малкия заспа за следобедния си сън се приготвихме и отидохме.

Поляната се намира в дъното на боаза, който се образува над Дивдядово. Има почти идеално южно изложение и слънчевите лъчи я греят почти през целия ден. Във същото време високите скали над нея (част от които се виждат на снимките) я правят закътана от преобладаващите в този район ветрове. Тези две характеристики са основните причини тя да е от първите места, които се раззеленяват след зимата. Координатите й са приблизително N43 15.048 E26 55.132 (измерени при горния край до скалите).Голямата скална ниша

Мястото не е много далече – на около 2 км от вкъщи, но проблема е, че последните 300-400 метра са доста стръмни. Самата поляна е особенно стръмна. Толкова, че като вървиш нагоре по нея, още малко и ще можеш да се подпираш на земята без да се навеждаш. Това особенно разочарова жена ми, и тя започна да се пита къде й е бил акъла да тръгва с мен.

Голямата скална нишаИстинският проблем обаче дойде, когато насред поляната й казах да погледне назад. Стори й се толкова стръмно, че инстинктивно се вкопчи в ръкава ми и не на шега се разсърди, че съм я довел на такова място. Дори изказа съмнения, че съм я довел тук „…за да я бутна и после да кажа, че е било нещастен случай!“ 🙂 Като изкачихме поляната седна на един камък и каза, че не мърда повече от там. (Теди, извинявай че пиша всичко това, ама си беше весело. Особенно „пъкления ми замисъл“ 🙂 ).

Голямата скална нишаВсе пак след няколко минути (докато аз пообиколя скалите и направя малко снимки) всичко беше забравено и преминахме към брането на коприва.

Още не беше изникнала масово, но за сметка на това пък стръковете бяха свежи и нежни – идеални за готвене. За кратко време напълнихме торбичките и си тръгнахме за вкъщи.

За коприва - 29.03.2009

Все пак разходката беше приятна, което беше отбелязано и от жена ми, която беше така разочарована в началото! 🙂

5 коментара

  1. супер е това за кръвоспирането!

  2. Ако знаеш само как я мразя тая поляна 🙂
    Една година през февриари имаше сняг и не можех да я изкача сигурно 1 час.
    Пък и как ми се дояде коприва като прочетох статията направо не е истина.

    • Да знаеш обаче през зимата колко бързо можеш да слезеш по нея… 😛

      Ще ти запазя малко коприва във фризера, та като се прибереш да си направиш една чорба. 🙂

  3. В крехката си буйна младост влязах в конфликт с нашите и реших за известно време „да хвана гората“.Нямах много време за подготовка и взех само най ,най-необходимото но пресипах в пласмасова кофичка с капак и взех със себе си цялата току що сготвена тенджера с коприва.Не се завърнах докато не свърших копривата.Има ли коприва оцеляването е гарантирано.

  4. Ще си търся копривата като наследство да знаеш 🙂

Коментарът ви е добре дошъл!

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.