В търсене на най-добрата прахан (материал, който се запалва практически от една искра), реших да пробвам така често споменаваната брезова кора. Оказа се, че това е отлично средство за паленето на огън в полеви условия!

Бялата бреза (Betula pendula (alba)) има може би най-подходящата за това кора. Освен това едва ли някой може да я сбърка, когато я види – дърво с бяла кора, по която има тъмни петна.

Брезовата кора е многослойна, съставена от множество тънки като вестникарска хартия слоеве, които лесно се отделят един от друг. В нея се съдържат различни растителни масла и катрани, което я прави водонепроницаема и силнозапалима.

Не обелвайте цялата кора на дървото! Лесно можете да забележите участъци по ствола, където кората се е разцепила и забелила. Можете да обелите малък участък оттук, като внимавате да не достигнете прекалено на дълбоко. Не унищожавайте дърветата! В краен случай изберете по тънък и страничен клон.

След като съберете подходящите парчета кора, разделете слоевете, като подберете само по-добрите вътрешни, които са с по-тъмен цвят. Външните също горят, но те са по-бедни на масла и катрани, защото са „изгорени“ от слънцето и измити от дъждовете.

Накъсайте ги на малка купчинка, като под нея оставите някое по-широко парче за подложка. Тя ще ви е необходима за бързото пренасяне на пламъка към подготвените разпалки в огнището.

В случая аз използвах ferrorod запалка (BCB Fireball Flint) като източник на искри с висока температура. Ferrorod (Firesteel) запалките са масово използвани от ентусиастите на тема Оцеляване. Подходящи са и магнезиевите запалки.

След като сте готови с купчинката, поставете долния край на запалката върху нея. Направете няколко бавни остъргвания, за да се съберат малко стърготинки върху кората. След това драснете силно и рязко. При добър късмет брезовата кора може да пламне още от първия опит. Ако не успеете веднага обаче – не се отказвайте! Няма начин да не стане! 🙂

При мен се получаваше най-често от второто или третото драсване. Предполагам и при вас няма да е по-различно.

Тъй като кората е водонепроницаема, вътрешните й пластове са практически сухи дори и след силни дъждове. Високото съдържание на растителни масла и катрани я правят силнозапалима, като след запалване тя гори буйно и дълго с жълт пламък и черен пушек, който напомня на този при горенето на петролни продукти.

За да съм по-нагледен, ето и клипчето, което заснех:

Не е нужно да търсите бреза всеки път, когато решите да палите огън по време на поход. Когато забележите такова дърво, може да си съберете малко кора, която да приберете в плътно затваряща се кутийка или плик. Тя ще ви е полезна при бъдещите ви паления на огън.

Аз лично бях приятно изненадан от качествата на брезовата кора. Надявам се и на Вас да ви е полезна!