xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Гущерът

| коментара 13

Румбата и Гущера

Вкъщи често се разказва една история, в която главни герои сме аз и един зелен гущер. Когато съм бил на около 2 години, майка ми и баба ми ме извели на плочника в двора да си поиграя на топлото лятно слънце. От някъде обаче се появил едър зелен гущер, който претичал през пътеката.

Не знам кой е бил по-изплашен – гущера, или баба ми и майка ми, но и двете страни се разбягали в различни посоки. Гущера – да се спасява, а двете жени… същото. 🙂 Очаквана реакция. Едва ли са очаквали обаче какво ще направя аз. Взел съм някаква пръчица и съм тръгнал след гущера. Наложило се майка ми да ме издърпа насила, та да не ходя подир него (което си е било подвиг, предвид факта, че е трябва да се приближи, а не да избяга).

Та от тогава така… Всичко живо ми е било крайно интересно. След тая първа случка са последвали целодневни събирания на калинки и скакалци в поляната с люцерна. Игрите и отглеждането на жаби, котки, змии, риби и почти всичко летящо, пълзящо, скачащо и плуващо, което се е изпречило пред мен. Не съм приел никакви опити за предизвикване на неприязън и отвращение към каквито и да било животни (жените често намират за „полезно“ да научат децата си на това). Животните обичам повече от хората!

Поводът да се сетя за всичко това е снимката в началото на публикацията. Оня ден реших да хвана едно гущерче и да го покажа на сина ми. Исках да видя каква ще е реакцията. Приготвих и фотоапарата. След буйно изразеното удивление, гарнирано с все още неразбираеми за мен радостни възклицания, той без да се подвоуми се пресегна и сграбчи гущерчето. Ако не бях реагирал бързо, случката можеше да не завърши добре за последното. В радостта децата понякога не знаят силата си. 🙂

Ако съдя по отношението на Румбата към животните, изглежда се е метнал на мен. Тях той уважава сякаш повече, отколкото хората. Когато се разхождаме по улиците може да не обърне внимание на никой минувач (дори тези, които го закачат), но няма да пропусне да каже „Здравей“ с махане на ръка на всяко куче, коте или дори калинка. Калинките са му любими. Може с часове да си играе с тях. Също като мен на неговата възраст.

Само да стане достатъчно голям, та да мога да го вземам с мен по горите…

13 коментара

  1. Pingback: Змията | xenos::life

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d bloggers like this: