xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

До Голямата вода…

| коментара 5

Радост около язовира

По случай празника и хубавото време, с един мой приятел решихме да изведем децата на разходка до малкия язовир „Суар“, който се намира под кв. Дивдядово… или както го нарекоха малките – „Голямата вода“.

Точно една година след публикацията, в която изказвах възмущението си от занемареното състояние на язовира и особено неговата стена, приятната изненада е, че тя е ремонтирана. Насипан е нов чакъл и работата изглежда добре свършена. Можело значи…

Ето снимки от преди и сега:

Преди:

Стената на язовир Суар (Марашкия) става все по-зле. 18.05.2008

 

Сега:

Поправената стена на МарашкияПоправената стена на Марашкия

Идеята за разходката беше на Митака (както казах – приятел от детството). Синовете ни са долу горе на една възраст – разлика от няколко месеца. И двамата бяха еднакво въодушевени и превъзбудени от видяното. То не бяха викове и смях, хвърляне на камъни във водата, пляскане с пръчки по нея и така нататък. Румбата (сина ми) беше особено ентусиазиран и успя с такава сила да пляска по водата, че трябваше всички да се разбягат, а ние двамата с него да сме опръскани целите във вода.

Останахме около язовира не повече от час, заради изгледите за дъжд и наближаващото време за обяд и сън (на мъниците, естествено…) Но дори за това кратко време те успяха стабилно да се изморят и да зачервят бузи. Поел идеята от брат ми и няколкото му неуспешни опита, реших да им покажа как се вади паяк-вълк от дупката му. Румбата гледа и попива всичко, естествено…

Румбата и чичо му ловят паяци.

Паяците-вълци са ония паяци, които живеят в дупки, издълбани в земята. Те са едни от най-едрите в България. Латинското им име е Lycosa tarantula, и както се вижда имат нещо общо с тарантулите.

Паяк-вълк -<b><i> Lycosa tarantula.</b><br />
20.04.2008 – Около водонапоителния канал под кв. Дивдядово. </i>“ width=“300″ height=“400″></a></p>
<p style=Като малки често ги ловяхме със конец, на единият край на който имаше топче от дъвка или смола. По-късно разбрах, че могат успешно да се измъкват от дупките им и просто със сламка суха трева. Идеята е, че когато нещо се пъхне в дупката, паякът го приема за натрапник и забива хелицерите си в него. В този момент с едно рязко движение той може да бъде изваден навън.

Синът ми много обича паяците (моя заслуга 🙂 ) и беше много разочарован, че не му позволих да вземе в ръка този. Ухапването му е достатъчно болезнено, та да не му позволя, и по тази причина трябваше да слушам известно време след това сърдитото му хленчене. 🙂

Ето и клипчето от целия лов:

А от гледна точка на „Оцеляването“, което ми е любима тема напоследък, тия паяци са ядливи. Срещат се в почти всяка равнинна местност, така че едно стабилно количество наловени такива може да  се окаже добро засищане на глада.  Ей, да не тръгнете сега да пробвате! 🙂

Румбата бързо усвои изнесения накратко урок, което си пролича от първото нещо, което  взе в ръцете си след него:

Румбата - Ловец на паяци

Бъдещият ловец на паяци! 🙂

Та това беше накратко днешната разходка. Дано да реализирам и другите планирани през малката ваканцийка!

5 коментара

  1. Ако може да ми пратиш клипа, защото нямам Флаш Плеър, и в нета немога да го гледам, а ми е много интересно да си хвана такъв паяк. Ето скайп : viliqn_97 благодаря предварително ! .

  2. Цена нямаш !

  3. Завиждам ви за преживяванията
    Тези моменти, когато децата са малки са най-ценни.

    Радвам се, че има кой да подържа язовира. И за мен е свързан със скъпи спомени.

    • @Божо: Да, наистина тези моменти са за завиждане. Жалко, че ще минат толкова бързо…

      А иначе за язовира и спомените – ако започна аз да пишааа… 🙂

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d блогъра харесват това: