Многото почивни дни предразполагат към пътешествия. На 4-ти май бяхме поканени от семейни приятели да извършим едно такова из красивата природа на Природен парк „Русенски лом“. Всъщност целта на пътуването бяха историческите забележителности „Ивановски скални църкви“ (с. Иваново), „Басарбовски скален манастир“ (с. Басарбово) и средновековният град Червен (с. Червен), както и малка разходка из Русе, но последното не го броя, защото принципно мразя големите градове.

Тръгнахме от Шумен около 8 и нещо сутринта. Бяхме на паркинга под „Ивановските скални църкви“ в 9:55.

Ето какво казва Уикипедия за тях:

Ивановските скални църкви се намират на 18 км. южно от град Русе. Отличават се от другите запазени скални манастирски комплекси в България с добре запазените си стенописи. За разлика от традиционните манастири, които се състоят от 1–2 църкви, монашеска и стопанска части, в Иваново има разклонена мрежа от малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани на различна височина в скалите на живописния каньон на река Русенски Лом и свързани с пътеки и скални стълби. Църквите при Иваново са неделима част от стотиците средновековни скални църкви, манастири, скитове и отделни отшелнически килии, които през периода Х-XIV век превръщат долината на река Русенски Лом и нейните притоци в прочуто българско духовно средище.

Пълният текст ТУК.

Уцелихме голяма група немски туристи, така че беше доста населено. Гида говореше само на немски, така че нищо не хванах от информацията, която даваше. Снимах само красивите стенописи. И местността си беше красива. Близо до църквата се намира хубава панорамна площадка, разположена върху скали, откъдето се открива чудесна гледка към част от парка „Русенски лом“. Координатите на църквата са N43 41.677 ; E25 59.262.

Следващата ни спирка е в с. Басарбово – „Басарбовския скален манастир“. Там сме в 11:20. Координатите са N43 46.002 ; E25 57.878.

Инфо от Уикипедия:

Басарбовският манастир (Скален манастир „Свети Димитрий Басарбовски“) води началото си от периода на Второто българско царство (XII-XIV в.), но най-ранните данни датират от османските данъчни регистри от 16 век. Най-известният обитател и вечен игумен е Св. Димитрий Басарбовски. Още Паисий Хилендарски го споменава в своята „История славянобългарска“. По времето на Руско-турската война (1768-1774) мощите на светеца са пренесени от ген. Иван П. Салтиков в Букурещ и поставени в Митролполитската, а днес Патриаршеска църква „Свети Свети Константин и Елена“ на 13 юли 1774 г. Там те са и до днес. През 1937 год. в манастира се настанява монах Хрисант и започва да го обновява.

Манастирът се намира на 10 километра от Русе в долината на река Русенски Лом. През 1978 г. е обявен за археологически паметник на културата от местно значение.

Ето още информация.

След посещението на Басарбовския манасир направихме кратка разходка и почивка в центъра на Русе. Да ме извиняват русенци, ама тук нищо няма да напиша, защото градовете не ме впечатляват, особено ако единствените набиващи се на очи неща са голямата навалица и шум, както и лудата кака Пепа, която бяга из улиците и крещи на минувачите.

След сладкарница „Неделя“ се отправихме към последната набелязана цел – Средновековният град Червен. Координати: N43 37.414 ; E26 01.359.

Уикипедия:

Червен е средновековен български град, един от най-значимите военно-административни, стопански и църковно-културни центрове на Втората българска държава (12-14 век). Развалините му са до едноименното село Червен на 35 километра южно от град Русе.

Червен е наследник на ранновизантийска крепост от 6 век, но територията му е обитавана още през тракийската епоха. Значението му нараства след 1235 година, когато става седалище на средновековната българска Червенска митрополия. Засегнат е от татарското нашествие през 1242 г. и е завзет от византийската армия, предвождана от Михаил Грава Тарханиот по време на управлението на цар Ивайло (1278-1280).

Пълният текст ТУК.

Принципно не си падам по културния (или исторически) туризъм, затова коментарите ми са по-скоро символични. Не отричам, че видяното е красиво, но природните красоти ме впечатляват някак повече. Все пак разходката си заслужаваше! Препоръчвам ви тези места.

Ето GPS записа от извършеното пътуване.