xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Платото – 06.05.2009

| коментара 17

Шуменското плато - 06.05.2009

В последният ден от Първомайско-Гергьовденската ваканция реших да се разходя по Шуменското плато. Ей така – за разходката, почивката и за тестването на някои неща, като готварски рецепти, изготвяне на укрития със платнище и т.н.

Бях планирал да изляза рано сутринта към 6:00 и да се прибера някъде към 18:00, но утрото ме изненада със силен, почти бурен вятър, който ме накара дълго да се колебая дали да отида в гората. Все пак и огън щеше да ми се наложи да паля. Най-накрая се реших да тръгна, което се оказа разумно решение. В гората вятъра беше напълно поносим. И така с три часа закъснение (към 9:00), все пак поех нагоре.

Шуменското плато - 06.05.2009Избрах си една пътека, която напоследък все по-рядко се използва. Тя започва от завоя до комплекс „Бохеми“, върви по лявата страна на образувалото се дере, минава през полянката наречена „Попова нива“ и се изкачва до равното. Това, че пътеката е наистина позабравена, си личи по израсналите върху нея треви, коприва и лепки. Виждаха се само пресни следи в тревата, които бележеха преминаването на един или двама души, преди най-много 48 часа.

Вятъра вече е чувствително по-слаб и бързо се сгрявам. Не мога да си позволя обаче да се разсъбличам, защото по тревите, които ми стигат понякога над кръста, има доста кърлежи. Свалих доста от панталона си. Добре че е с плътно затварящи се крачоли и джобове.

Иначе пък точно такива пътеки най-много харесвам. Гарантират ти, че е почти невъзможно да срещнеш човек по тях. Няма ги ония боклуци, които бележат преминаването на пишман-туристите. Няма ги и по-лошите и вонящи неща, които оставят след себе си те, и миризливите им кучета.

Пътеката продължава да следва дерето и на едно място го пресича, като оттам нататък върви по дясната му страна. Тук почивам малко до един сипей, покрит с едри камъни. Надявах се да видя някоя пепелянка, но уви, нямаше. Пътеката скоро излиза на равното и се губи в гората. Наблизо е асфалтираният път, водещ до Паметника „Създатели на Българската държава“.

Поляните на Ченгелтабия

Вървя направо през гората към Ченгелтабия – втората по височина точка на Платото (486 м.н.в). Не след дълго съм на просторните й поляни. Най-високото място пази белезите от някогашна фортификация – дълбоки окопи, прокопани в кръг със само едно място за преминаване. След окопите следват и насипи, които правят центъра на укреплението по-нисък. Тук не се задържам много, защото разбудилите се хора вече започват да прииждат за „почивката си сред природата“.

Ченгелтабия - окопиЧенгелтабия - Шуменското плато - 06.05.2009Ченгелтабия - Шуменското плато - 06.05.2009

Слизам по западният път към следващото дере. Смятам да се установя накъде из гората около Гарванлъка. Тя е по-слабо посещавана, а земята е почти хоризонтална и разстоянията между дърветата – сравнително големи. Идеално място да се чувстваш удобно и да останеш необезпокояван. Именно по тази причина тук беше и нощувката ми от миналото лято. Ха дано след това ми писание да не се юрнат и там да ходят туристърите 🙂

Там съм точно по обяд и се залавям с организирането на лагера. Разчиствам земята и разпъвам платнището, с което смятам да направя ветроукритие на огъня. Огнище не ми трябва, защото смятам да тествам hobo stove печката.

Обеден бивак

Реших да сготвя ориз и банок. Печката е справи перфектно. Успях да сготвя и двете ястия само с няколко шепи сухи клечки, които събрах от нападалите по земята сухи клони. Никакво сечене, носене и цепене на дърва, което пък е идеално, ако нямате много време и не искате да привличате внимание, както и да оставяте следи. Освен, че почти не промених първоначалният вид на мястото, където бях отседнал. Резултатът от около час активно горящ огън беше само шепа сива пепел, която в края на деня изчезна с едно замахване из килима нападали листа.

Ориза и банока станаха чудесни, само дето бях прекалил малко с количествата и ми беше малко трудно да ги изям. 🙂 Ще знам за друг път. Намерих и див лук, който още ме мързи да се разтърся из определителите дали става за ядене. Мисля, че няма да има проблем, но знае ли някой… 🙂

БанокДив лук

След като хапнах стабилно, не ми остана нищо друго, освен да се наслаждавам на песните на птиците и шумоленето на дърветата. Е… винаги ще се намери някой да мине наблизо с ръмжащ мотор да развали идилията но… Или пък гърмежите от всякакъв вид газово и бойно оръжие. Само в България можеш да чуеш това в Природен парк. То сякаш всичко живо вече има оръжие. Като се замисля и че тези, които го имат законно, знаят правилата и трудно биха се навили тук да стрелят, картинката е още по отчайваща.

Зелена гора

След като направих и малко експерименти с платнището, което носех, дойде и време да си тръгвам. Слизането обаче си беше по широкия път над вилната зона на Дивдядово. Трябваше да бързам и… Докато слизам се натъкнах на две редки за България растения. Това са два представителя на слабо представеното у нас семейство на Орхидеите. Първото се нарича Orchis militaris и не съм сигурен за тривиалното му название, но второто – Ophrys mammosa се нарича „Паяковидна Пчелица“. Може да не са със впечатляващи размери, като тропическите си събратя, но по красота мисля че въобще не им отстъпват.

Orchis militaris - ОрхидеяOphrys mammosa - Паяковидна пчелица

Та това беше. Един хубав ден в гората! …и както обикновенно – записа от GPS-a. 🙂

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!








17 коментара

  1. Супер разходка ! 🙂

  2. Евалата…. 🙂 И аз имам същите тенджерки така да се каже, но нямах късмет за полиетиеленовото платнище :S …

  3. @GEGATA: платнище на добра цена може да намериш в метро

  4. Колко тежи това полиетиленово платнище? Аз ползвам войнишка плащ палатка, или още наричано платнище с размер 190 х 190 см. От брезент е. Не гори от огъня и това му е главното достойнство за ползване при бивакуване. Струва 5 лв ново. Може да се използва при дъжд като дъждобран по време на движение. Недостатъка е теглото. Тежи 1.5 kg,. Почти колкото палатката ми. 🙂

    • О, не съм го теглил. Размерите му са 2 х 3 м. Като се сгъне става доста малко и едва ли тежи повече от 300-400 грама. Наистина не е огнеупорно, но пък за сметка на това е абсолютно непромокаемо. Дори след неколкоседмични непрестанни валежи (което не се случва току-така). 🙂 Хубави са брезентовите платнища, но наистина са тежички.

  5. Меджодругото аз вместо полиетиеленово платнище си взех от арми шопа … къквото описва Hobo…. само че 185 х 185 ми каза чичката (много е любезен 🙂 ). Само дето не знам кака да го разпъна на палатка ма карай … 😀
    Междодругото аз си слагам комплекта в това брезентово платнище, прая го на руло, изплитам въжето на синджир и го вързвам в 2та края и на рамо си го нося …

  6. Евалата …. 🙂 !

  7. Супер разходка си си направил. С нетърпение очаквам и новите публикации.

  8. От доста време чета статиите ти, и много ми харесват! Относно дивия лук – да, става за ядене. салатите с него са превъзходни !

    • @Калин: Да, и аз междувременно проверих. Като каза салати – сигурен ли си, че не го бъркаш със дивия чесън (левурда)? Но пък едва ли го бъркаш, защото на снимката ясно се вижда за какво иде реч. 🙂

  9. Привет,

    не съм запознат с дивия лук, но дивия чесън в странджата правим на много вкусна и ароматна подправка – Самардала. Зелените стръкове се стриват с едра сол в дървено хаванче и полученото се разстила и съхне. когато изсъхне се намила и мисля е готово за консумация 🙂 Да ви е сладко 🙂

    Поздрави от Велико Търново

    • @Борис Петров: Малко уточнение. Растението, от което правите подправката Самардала, не е нито див чесън (левурда, мечи лук), нито див лук. То пак е от рода на луковете, но е нещо друго.
      Самардалата се отличава по това, че сечението на листата е като трилъчева звезда (емблемата на Мерцедес). На лука и чесъна са съответно овална и V-образна.

  10. Здрасти. Хубава статия си написал( отново 🙂 )

    Можеш ли да кажеш кои определители използваш? Аз съм се снабдил с един за дървета и храсти, но все още нямам за тревисти растения и би ми било интересно.

    • @Николай: Здравей! Принципно съм учил „Систематика на растенията“ в Университета. Колко съм я запомнил е друг въпрос, но колкото да се ориентирам поне за рода или семейството на растението – мога. 🙂 Оттам нататъка търся онлайн определители. Каквото излезе. Иначе има хубави книжки, но все още не съм се обзавел с някоя такава. 🙁

  11. Другия път като чуеш изстрели от бойно оръжие ми се обади.

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.