xenos::bushcraft

Блог за бушкрафт, примитивни технологии и живот с Природата…

Полева кухня: Варен ориз

| коментара 23

Полева кухня: Варен ориз

В една моя по-стара публикация, чиято тема беше варенето, като начин за приготвяне на храната в полеви условия, един от редовните ми читатели (Hobo) остави като коментар една рецепта за приготвяне на варен ориз. Понеже беше достатъчно подробно описана обещах, че ако има и снимков материал ще я поместя в отделна публикация. След последната ми разходка вече разполагам и с необходимите снимки, така че е време да изпълня обещанието си. 🙂

Като начало ще дам рецептата така, както я е написал Hobo, а след това ще напиша как я изпълних аз. Има няколко малки, може да се каже незначителни разлики, но все пак… 🙂

ВАРЕН ОРИЗ
(Автор: Hobo)

Необходими продукти:

1. Ориз – 125 грама
2. Олио слънчогледово – около 4 супени лъжици
3. Малка глава лук
4. Средно голям морков
5. Чубрица
6. Черен пипер на зърна – десетина зрънца

Изчиствам и нарязвам лука и моркова. Лука режа на ситни кубчета, а моркова цепя на две по дължина и нарязвам на тънки полукръгчета. Вече нарязаният лук и морков временно оставям в тиганчето.

Загрявам олиото в дълбокото войнишко канче. Слагам лука и моркова. Запържвам докато леко омекнат и лука заухае приятно. Сипвам 1 и 1/2 туристически канчета вода във войнишкото канче и слагам на огъня.

Измивам ориза три пъти в тиганчето. Слагам го, заедно с черния пипер и една равна чаена лъжичка сол във канчето и чакам да заври. Солта малко забавя процеса на варене. Даже пречи при някои храни, но за ориза не е проблем. Докато се свари се осолява и във вътрешността. Става по-вкусен.

Ориза трябва да ври в продължение на около 20 минути. През това време той попива водата. В един момент ориза е добре сварен (проверява се като се дъвче зърно ориз), и е все още леко рядък. Тогава свалям канчето от огъня и похлупвам с тиганчето. Държа го така захлупено около 15 минути. През това време не бива да се повдига капака. Целта е ориза да поеме и последната останала вода. Другия ефект е, че зърната не се слепват едно за друго.

След като минат 15-те минути добавям чубрица на вкус и разбърквам. Ориза е готов за ядене. С това количество един як гладен мъжага би трябвало да се нахрани добре. Или двама по-слаботелесни. Но винаги има изключения. 🙂

Както се вижда аз слагам ориз и вода в съотношение 1:3. Една част ориз към 3 части вода. Знаейки това отношение винаги може да се сготви повече, или по-малко ориз. Аз даже слагам малко повече от 1:3, защото варя без капак и част от водата извира. Добре е да пробвате първо в къщи. В къщи би могло да добавите и малка (400 мл) консерва варен грах. В полето и планината грах не нося, защото консервите са доста тежки.

Пробвал съм и само варен ориз във вода, след което гарниран с чубрика и смлян черен пипер. Без мазнина, лук и морков. За гладен човек е пълноценна и вкусна храна. Но приготвен по рецептата си е направо деликатес!

Това е. Би трябвало и човек с никакъв опит в готвенето да се справи.

Понеже рецептата е лесна за изпълнение, необходимите материали не са обемисти, а получения резултат е вкусен и хранителен, реших това да бъде основното ми ястие при последната разходка. Ето как го направих аз:

Полева кухня: Варен ориз

Първо отношението ориз/вода при мен беше едно към четири. Така ме посъветва жена ми. Нарязах лука на полумесци, защото в бързината забравих, че трябваше да е на кубчета, но пък и така става. Запържих го до златисто заедно със олиото. Морков бях взел, но него също забравих да нарежа в бързината. 🙂 За готвене използвах hobo stove печката, която описах в една по-стара публикация.

Полева кухня: Варен ориз

Към запържения лук добавих ориза, който също леко запържих, докато стане леко „стъклен“ (прозрачен). След това добавих още 4 части вода. Примерно ако ориза е една чашка – наливаме 4 чашки вода. Добавих и малко сол на вкус. Не съм мил ориза, защото водата ми беше в ограничени количества. 🙂 Въпреки това обаче не видях някакъв проблем заради това. Добавих няколко щипки млян черен пипер (такъв имам в комплекта).

Полева кухня: Варен ориз

След като водата завря, изчаках 20 минути, като от време-навреме разбърквах, за да не загори. Към края добавих и малко сухо филе, нарязано на ивички. Свалих котлето от огъня и го похлупих с капака за 15 минути.

Забележка: На открит огън гответе без капак на котлето. Когато използвате капак полученото ястие може да има силен дъх на пушек!

Полева кухня: Варен ориз

Резултатът беше едно от най-хубавите постни ястия (ако забравим за няколкото ивички филе), което съм направил сам. Всъщност не знам дали защото съм бил гладен или заради чистия въздух, но ми се стори може би най-вкусния ориз, който съм ял! 🙂

Малко бях прекалил с количеството обаче. И като прибавим и банока, който направих заедно с ориза… Чак малко ми стана лошо. Добре, че в гората въздухът е свеж. 🙂

Моят съвет е: Вареният ориз е добра идея за вкусна храна, която можете да приготвите бързо и лесно по време на поход!

Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! – Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! 😉 Благодаря ви!









[wp:svejo-net]

23 коментара

  1. Аз съм си пуснал едно пакетче Пикантина в раницата и го слагам на щяло и нещяло. Сигурно ако се сложи малко от нея в ориза ще стане още по-хубав. Ще го изпробвам скоро.

  2. Аз си мъкна от ония кубчета бульон „галина бланка“.. харесват ми дори само в чиста вода със сол и повечко черен пипер, пък да не говорим, че дават страшен аромат при варените ястия.. ама тва са глезотии де :).. както е казал HOBO човек като е гладен, и само сварен ориз ще му се стори като свинско ребърце на скара 😉

  3. Да, бульоновите кубчета са част от малкия ми комплект за оцеляване… човек е хуваво да има няколко под ръка.

  4. Аз също не тръгвам без няколко бульона ,но комплекта ми включва също картофено брашно и мляко на прах.Няма да натежат много и няколко филии хляб превърнати в сухар.Дори и ситно натрошени „уплътняват“ бульона и са част от супата която наричам „супа по ергенски“.В нея най-често слагам малко фиде или кус кус вместо сухар.Сега обаче е пролет и е време да се яде коприва и лапад.

  5. Картофеното брашно е страхотна идея.. иначе и аз съм мислил за кускус, че не тежи а и засища.. но оризът си е по напред :). а сухото мляко освен в комбинация с картофеното брашно ползваш ли го за др? едва ли става за пиене само с вода?

  6. По-добре ориз. Водата от ориза с която сте го варили помагаше за стомашни болки, но не съм сигурен.Спомням си как майка ми ми даваше да пия таз пумия, преди 6-7 години.

  7. Стояне, добре си се сетил да запържиш ориза вместо да го миеш. Смисъла на пърженето и миенето е да се обработи или премахне оризовото нишесте. Ако се вари без да се мие или запържи вкуса се променя към по-лош и ориза слепва. Та това е добра идея със запържването. Хем се обработва нишестето, хем се пести вода. Според готвачите няма смисъл да се мие и пържи едновременно. Само едната обработка е достатъчна. Благодаря ти за хубавата статия и снимките.

    • @Hobo: Това със запържването на ориза съм го виждал от баба ми и майка ми, но и жена ми ме посъветва същото. Ето, че си имало някакъв смисъл. 🙂

  8. Бях на 3 дневен каякинг по долното течение на Янтра, и пожънах небивал успех сред колегите с горната рецепта 🙂 Предложение за лека модификация – при запържването на лука и морковите може да добавите малко ситно нарязан чесън и люти чушлета, резултата е превъзходен !

  9. много хубава рецепта и вкусна и не тежи ориза също сам пробвал и с картофено брашно в други манджи вкусно

  10. изглежда вкусно

  11. Нека някой ако знае и други рецепти, да сподели…

  12. Като стана дума за полева кухня, пържени яйца на примус от кутия за бира са превъзходни!

  13. Само ми е много чудно как ги съхраняваш тия яйца… Само да спомена, че тия листа в основата на глухарчето стават за ядене и съм прибавял 2-3 такива към ориза и предобива превъзходен аромат : )( : !

  14. За пръв път пиша тук , затова първо да поздравя автора на този страхотен блог Стоян Стоянов.Вчера я пробвах тази рецепта с ориза … Резултата беше по-добър от очакваното… за 1 морков , 1 лук и 1 чаша ориз полученото ястие е страхотно…
    Само да кажа ,че използвах дълъг ориз ,който залепва много по трудно за дъното и не се слепва изобщо…като в китайските ресторанти (не става на каша).

    Та това е – страхотна рецепта . Браво .

  15. Да питам защо готвиш в алуминиеви съдове?Знам,че от температурата пада нещо от вътрешната страна и става отайка която е отровна,затова се готви в алпака.Пиши ми на емейла sparky894@abv.bg

    • Ами при алуминиевите съдове не е проблема готвенето, а последващото съхранение на храната в тях. Ако само сготвиш, и после веднага го изядеш, или разсипещ по други съдове, а не го оставяш да изстива и престоява вътре – нямаш проблем. От алпака са тежички съдовете, иначе са добри.

  16. Моята рецепта за ориза е доста по проста от тази( не съм го пробвал в полеви условия 🙂 ).Мисля че маги малки тайни за ориз бяха и после само сипваш ориз вода и магито и задушаваш както при обикновения ориз.Става вкусно- поне на мен ми харесва :D.

  17. Аз пробвах една друга рецепта и останах много доволен. Заврях първо водата с мазнината и едно кубче пилешки бульон и след завирането прибавих ориза, вря около 30 мин, съотношението беше 1 към 4. Канчето от комплекта за оцеляване заедно с манерката 

  18. moje li da se precedi vodata na oriza sled kato e preceden

  19. Към Стоян Стоянов: Поздравления за труда и за готения Сайт с наистина чудесни идеи и предложения. А поднесения наготово ‘смлян’ опит определено го прави отчасти и безценен за някои – на места хлъцвах от кеф, четейки за ‘прости’ решения, дето не са ми хрумвали досега!
    По темата: Мисля че всички тия (евтини, „магически“, и пр.) сухи бульони представляват някакви буклучави химии и че е по-добре да избягваме зорлем да се тровим с тях! Имаме си достатъчно натурални и хубави БГ подправки и билки за готвене (за който ги познава де) – мисля че това е също добра тема.
    Успех.

    • За ориза много добра естествена подправка е джоджена .Винаги си нося по някое пакетче сух .Отвара от него е добра и против повръщане и проблеми с храносмилането а оризовата вода и варения ориз запичат при разстройство.

Коментарът ви е добре дошъл!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.