В една моя по-стара публикация, чиято тема беше варенето, като начин за приготвяне на храната в полеви условия, един от редовните ми читатели (Hobo) остави като коментар една рецепта за приготвяне на варен ориз. Понеже беше достатъчно подробно описана обещах, че ако има и снимков материал ще я поместя в отделна публикация. След последната ми разходка вече разполагам и с необходимите снимки, така че е време да изпълня обещанието си. 🙂

Като начало ще дам рецептата така, както я е написал Hobo, а след това ще напиша как я изпълних аз. Има няколко малки, може да се каже незначителни разлики, но все пак… 🙂

ВАРЕН ОРИЗ
(Автор: Hobo)

Необходими продукти:

1. Ориз – 125 грама
2. Олио слънчогледово – около 4 супени лъжици
3. Малка глава лук
4. Средно голям морков
5. Чубрица
6. Черен пипер на зърна – десетина зрънца

Изчиствам и нарязвам лука и моркова. Лука режа на ситни кубчета, а моркова цепя на две по дължина и нарязвам на тънки полукръгчета. Вече нарязаният лук и морков временно оставям в тиганчето.

Загрявам олиото в дълбокото войнишко канче. Слагам лука и моркова. Запържвам докато леко омекнат и лука заухае приятно. Сипвам 1 и 1/2 туристически канчета вода във войнишкото канче и слагам на огъня.

Измивам ориза три пъти в тиганчето. Слагам го, заедно с черния пипер и една равна чаена лъжичка сол във канчето и чакам да заври. Солта малко забавя процеса на варене. Даже пречи при някои храни, но за ориза не е проблем. Докато се свари се осолява и във вътрешността. Става по-вкусен.

Ориза трябва да ври в продължение на около 20 минути. През това време той попива водата. В един момент ориза е добре сварен (проверява се като се дъвче зърно ориз), и е все още леко рядък. Тогава свалям канчето от огъня и похлупвам с тиганчето. Държа го така захлупено около 15 минути. През това време не бива да се повдига капака. Целта е ориза да поеме и последната останала вода. Другия ефект е, че зърната не се слепват едно за друго.

След като минат 15-те минути добавям чубрица на вкус и разбърквам. Ориза е готов за ядене. С това количество един як гладен мъжага би трябвало да се нахрани добре. Или двама по-слаботелесни. Но винаги има изключения. 🙂

Както се вижда аз слагам ориз и вода в съотношение 1:3. Една част ориз към 3 части вода. Знаейки това отношение винаги може да се сготви повече, или по-малко ориз. Аз даже слагам малко повече от 1:3, защото варя без капак и част от водата извира. Добре е да пробвате първо в къщи. В къщи би могло да добавите и малка (400 мл) консерва варен грах. В полето и планината грах не нося, защото консервите са доста тежки.

Пробвал съм и само варен ориз във вода, след което гарниран с чубрика и смлян черен пипер. Без мазнина, лук и морков. За гладен човек е пълноценна и вкусна храна. Но приготвен по рецептата си е направо деликатес!

Това е. Би трябвало и човек с никакъв опит в готвенето да се справи.

Понеже рецептата е лесна за изпълнение, необходимите материали не са обемисти, а получения резултат е вкусен и хранителен, реших това да бъде основното ми ястие при последната разходка. Ето как го направих аз:

Първо отношението ориз/вода при мен беше едно към четири. Така ме посъветва жена ми. Нарязах лука на полумесци, защото в бързината забравих, че трябваше да е на кубчета, но пък и така става. Запържих го до златисто заедно със олиото. Морков бях взел, но него също забравих да нарежа в бързината. 🙂 За готвене използвах hobo stove печката, която описах в една по-стара публикация.

Към запържения лук добавих ориза, който също леко запържих, докато стане леко „стъклен“ (прозрачен). След това добавих още 4 части вода. Примерно ако ориза е една чашка – наливаме 4 чашки вода. Добавих и малко сол на вкус. Не съм мил ориза, защото водата ми беше в ограничени количества. 🙂 Въпреки това обаче не видях някакъв проблем заради това. Добавих няколко щипки млян черен пипер (такъв имам в комплекта).

След като водата завря, изчаках 20 минути, като от време-навреме разбърквах, за да не загори. Към края добавих и малко сухо филе, нарязано на ивички. Свалих котлето от огъня и го похлупих с капака за 15 минути.

Забележка: На открит огън гответе без капак на котлето. Когато използвате капак полученото ястие може да има силен дъх на пушек!

Резултатът беше едно от най-хубавите постни ястия (ако забравим за няколкото ивички филе), което съм направил сам. Всъщност не знам дали защото съм бил гладен или заради чистия въздух, но ми се стори може би най-вкусния ориз, който съм ял! 🙂

Малко бях прекалил с количеството обаче. И като прибавим и банока, който направих заедно с ориза… Чак малко ми стана лошо. Добре, че в гората въздухът е свеж. 🙂

Моят съвет е: Вареният ориз е добра идея за вкусна храна, която можете да приготвите бързо и лесно по време на поход!

[wp:svejo-net]